История на електрическата китара

[Slide]

Така, здравейте!

 

От известно време мислех да направя такава тема, къде малко по-обстойно да понапиша за историята на електрическата китара и ето че сега се реших. Малко късно..., като гледам минава 4, но така или иначе това е нормално за мен време, в което да стоя буден още.

 

Та, ето какво ще представя на вашето внимание.

 

Само за да избегна излишни спорове - това е информация, която съм събирал от сайтове и съм отсял по-важните събития в хронологичен ред. Не претендирам за пълна точност. Може пък и да се окажат пълни глупости, но все пак, заповядайте!

Редактирано Март 6, 2009 от Slide

[Slide]

История на електрическата китара.

 

В края на 19в. и с напредването на теорията за електричеството се откриват много нови възможности и се полагат основите за много експерименти, свързани с електричеството: електрически мотори, тролеи и осветление.

В големите градове започват да се появяват електически улични лампи, както и в жилищните домове, на хората, които могат да си го позволят.

Една от много цели, които изборетателите и учените в този моменти си поставят, е как да накарат струнните инструменти да звучат по-силно.

 

През 20-те и 30-те години на 20 век с увеличението на интересена към музика на публични места и по-голямата достъпност, съответно, водят до нуждата на по-силни инструменти.

По същото време в кънтри-блус жанра започва усилено използването на нов вид китари, които са наречени Хавайски китари.

Хавайската китара е първообраза на модерните "pedal steel guitars", наричани най-просто - слайд китари. Те се поставят на коленете на свирещия или на маса пред него, но за съжаление, този тип китари имали твърде слаб резонанс и едва се чували, когато свирели и други инструменти.

 

По същото време, двама музиканти от Лос Анджелис - George Beauchamp и John Dopyera правят първите си опити да направят по-силно звучаща китара.

След няколко неуспешни опита на John Dopyera, той достига до идеята за използване на алуминиеви дискове, прикрепени към метално тяло. Те стигат до извода, че този тип китари са от 3 до 5 пъти по-силно звучащи от традиционните акустични китари, а и освен това, звука им е идеален за свирене на слайд китара.

През 1927 Beauchamp и Dopyra създават фирмата "National String Instrument Co" и патентоват този тип резонаторни китари, които стават много популярни сред блус и кънтри изпълнителите, освен слайд китаристите. Поради безроини караници, двамта сътрудници се разделят и в малко по-късен етап Dopyra започва да произвежда китарите под името "Dobro".

 

Пътя на Beauchamp обаче не спира до тук. През 1930г. той започва да прави опити, които имат за идея да се създаде адаптер за китара, който да улавя трептенията на струните. По-голяма част от опитите му са проведени в личната му къща и са описани като провали, но с помоща на Paul Barth успяват да развият работещ "адаптер", съставен от два магнита от конски подкови и шест метални пластини.

Струните предавали трептенето на магнитите чрез металните пластини, които били разположени така, че създавали отделно магнитно поле под всяка струна. Според тях двамата, за навиването на проводника около магните, те използвали мотора от пералната машина на Beauchamp.

 

След като станало ясно, че адаптера вършел работата си, за която бил предназначен, Beauchamp се свързал с Harry Watson (лютиер?), който само за изработил за отрицателно кратко време гриф и тяло за китарата. Тялото представлявало оръжност и поради тази причина прототипа бил наречен "The Frying Pan", което преведено на български ще звучи като... Тиган за пържене...

 

С изготвения вече прототип Beauchamp се свързва с Adolph Rickenbacher, на когото го представя. С влиянието и паричната помощ на Rickenbacher, двамта създават компания, която след много смени на имената, в крайна сметка се нарича просто - "Rickenbacher". Компанията е наречена така поради влиятелната фамилия Rickenbacher, а и поради трудното произнасяне на името Beauchamp (прознасяно Beechum).

Веднага след това те започват да произвеждат "The Frying Pan", който бива приеман, като слайд китара с адаптер, което вкарва Rickenbacher в историята, като първия производител на електрическа китара.

 

Най-вероятно, първия човек, постройл "Испанска" електрическа китара е Lloyd Loar.

Lloyd Loar е бил акустичен инжинер в "Gibson", легендарен в приноса му и разботката на мандолините. Освен това, Loar е правил и експерименти с електрическа амплификация от ранните 20г. на 20 век.

През 1933г. Loar създава странична фирма от "Gibson", наречена "Vivi-tone". Идеята на тази фирма е била само една - да създава електрически "испански" китари.

"Vivi-tone" агресивно атакува пазара със своята електрическа китара, но с малък успех. Предлагания продукт е само един, дизайна е лош, а и пазара все още е твърде малък. След по-малко от година фирмата фалира, но все пак, това оставя своята след, която е поето от "Gibson".

 

"Испанската" електрическа китара, с която "Vivi-tone" се провалят, се поема от "Gibson", които създават революционен инструмет - ES-150 (E - electric, S - spanish, 150 - цената в долари).

 

Alvino Rey, признат слайд китарист по това време, е нает от "Gibson", за да им помогне в разботката на нов адаптер. Прототипа е създаден от Rey в сътрудничество с инжинери от компанията Lyon & Healy в Чикаго, а крайния продукт е съставен от работника на "Gibosn" Walter Fuller.

Първоначалано адаптера е бил поставен на няколко слайд китари в края на 1935-та година, но накрая е инсталиран на ES-150, първата такава китара отплата от Kalamazoo Michigan на 20 май 1936г.

Първата модерна електрическа китара е била създадена и нова страница от историята отворена.

 

ES-150 още от началото се радва на голям успех. Китаристи от цялата страна (USA) от различни жанрове признават и започват да използват инструмента.

Един от първите, които популяризират модела са Charlie Christian, който използва китарата като джазов солист, благодарение на по-силното и звучене.

До този момент ES-150 e по-известна като "модела на Charlie Christian".

 

Въпреки големи успех на ES-150, резултатите били дале от идеални.

Вибрациите в кухото тяло можело да бъдат уловени и амплифицирани, но в допълнение към това имало ненужни фиидбеци, разстройване (чисто тоново, а не физическо разстройване на инструмента) и нежелани "overtones".

Признатия джаз китарист и изобретател Лес Пол представя своята идея за елиминаране на тези проблеми. Според него решението в китара с плътно, а не кухо тяло.

Първия му успешен опит е представен под името "The Log". Използвани са два магнитни адаптера, конструирани от Пол, които са прикачени към парче от бор (pine), а от двете страни на парчето бор са били залепени две разрязани половини на акустична китара. (Общо взето конструкцията е била нещо от сорта на нек-тру, като парчето от бор е минавало през средната част по цялата дължина на тялото, само че не е било едно с грифа.)

Резултат бил една добре звучаща джаз китара без изброените по-горе проблеми.

През 1946 г. Лес Пол носи своя прототип при "Gibson", които обаче не са заинтересовани в идеята за "solid body" китара, тъй като според тях, купувачите няма да я удобрят.

 

Всички следващи опити да бъдат представени "solid body" китарите се провалят, но все пак, един човек, Лео Фендер, смята, че те са бъдещето на електрическите китари.

По това време Фендер притежавал сервиз за ремонт на радио приемници в Anaheim, но става по-известен с първия си успешен прототип за "solid body" китара през 1943г. който бива даван на различни музиканти с идеята да бъда подобрен.

През 1949г. Лео Фендер създава това, което ще бъде признато, като първата реализирана "solid body" китара - "Esquier", по-късно преименувана на "Broadcaster", но поради пререкания с "Gretsch" именто е сменено на "Telecaster".

"Solid body" китарите на Фендер имали всичко, което липсвало на прототипа на Лес Пол. Те имали по-дълъг състейн, без фиидбеци или нежелани хармоници, но не могли да се наложат сред джа китаристите. За сметк на това пък, "Telecaster" станал популярна китара сред блус и кънтри китаристите, а през 50-те и 60-те и сред рок ен рол музикантите. По-острия й и чисто "електрически" звук я правят първата рок ен рол китара.

 

Тук искам да напаравя една вметка, която не е подкрепена с много факти, а и не съм сигурен за години, така че не я поставих аналогично.

През 1947г. Пол Бигсби и Лео Фендер работят заедно и експериментират в Калифорния за създаването на "solid body" китара. Крайния продук е на лице през същата година, като заслугата е основно на Бигсби.

Той прави китара с един адаптер за Merle Travis. Интересното при тази китара е, че съчетава черти на Лес Пол и Стратокастер. Има типично Лес Пол тяло (което може би е нормално, тъй като то е класическа форма за китара), а главата има стандартната форма на Стратокастер, която по-късно бива популяризирана от Лео Фендер, именно на неговия Стратокастер.

Така или иначе и Лес Пол-а и Стратокастер-а не са съществували по това време.

 

Базирани на успеха на Фендер със "solid body" китарите, "Gibson" дават втори шанс на прототипа, прозиведен от Лес Пол.

В крайна сметка, през 1952г. те решават да реализират модела, който по-късно става стандарт за индустрията.

Въпреки, че вдъхновението дошло от Лес Пол, както и бива наречен модела, дизайна идва от новия президент на компанията Ted McCarty и по-конкретно - някои определени модели от края на 19в. произведени от основателя на "Gibson" Orville Gibson. Адаптерите били "P-90", разработени през 1946г. и предоставяли мек и плътен звук.

 

През 1961г. електрическата китара е във вихъра си. "Gibson" вече са представили "humbucking" адаптерите, които имат за цел да премахнат излишния шум от магнитните намотки.

През същата година, Ted McCarty представя ES-335 - полуакостична китара, която има за цел да събере най-доброто от електрическите китари с акустично (кухо тяло) и "solid body" китарите. Модела става голям хит, като бива използван от големи имена, като Чък Бери и ББ Кинг.

И "Gibosn" и "Fender" предоставят на потребителите футуристични дизайни представени в моделите SG(solid guitar) и Stratocaster, като и двата модела стават създават стандарти в рок музиката. Stratocaster-a достига своя връх, когато бива избран от Jimi Hendrix, който е първия китарист, след Charlie Christian , който напълно променя начина на свирене и погледа върху китарата.

 

Въпреки, че и други марки и прозиводители са допринесли за развитието на електрическата китара, като "The Fred Gretch Co", "Ibanez" и "B.C. Rich", като последните две са ориентирани към по-тежката музика, основен фактор в производството на китари си остават "Fender" и "Gibson".

[Hillbilly]

Ще добавя един линк за които се интересуват от подробности -

http://www.provide.net/~cfh/

[synchu]

Да пазим темичката информативна, а?

С поздравления, които безспорно заслужава, може да зарадвате автора на ЛС.

Успех

[Slide]

Благодаря, че сте я боднали горе.

 

Искам само да се извиня на четящите за много правописни и граматически грешки, които съм допуснал породени от късния час, в който превеждах и систематизирах информацията.

 

ПП: Нещо важно да отбележа, което открих. - Лес Пол представя своя прототип през 1946, а не през 1964, както съм написал.

 

Поздрави.

Редактирано Март 6, 2009 от Slide

[kitaratapesho]

Супер текст!

 

Само да добавя (както вече се каза в текста) - моделите на Gibson от ES серията са Electric Spanish, а числата след тях носят тяхната цена, в момента на производството на първата масова серия от модела (ES-175 = 175$, ES-335 = 335$). Наскоро научих това от един от най-добрите местни лютиери, който все още си спомня тези времена

 

Charlie Christian е един от пионерите на електрическата китара, но и не само това. Той е един от първите музиканти, които са извадили инструмента китара от сянката на акомпаниращ инструмент и са го представили като солиращ, наравно с корнет, кларинет, тромпет, саксофон, тромбон, пиано (това се случва през 1939-1940). За справка - потърсете записите му с Benny Goodman, както и соловите му проекти от периода 1939-1942.

 

Поздрави,

 

Петър

Редактирано Март 6, 2009 от kitaratapesho

[Muteriac]

Уху, супер тема! Отдавна търся такава информация, събрана на едно

[kmfb]

Много яко, браво!

 

Докато четях намерих снимки на прототипите в Google - просто image търсене.

Може да е полезно или поне любопитно да се боднат и такива...

[Hillbilly]

Адаптерите били "P-90", разработени през 1946г. и предоставяли мек и плътен звук.

Това са сингли, по късните ПАФ ( Patent Applied For) хъмбъкъри звучат меко и плътно.

[Slide]

Добро китара:

 

 

 

Прототипа на The frying pan:

 

 

 

Стоков Frying pan:

 

 

 

Прототипа на Лес Пол "The Log":

 

 

 

ES-150:

 

 

 

Един от първите Les Paul Gibson:

 

 

 

P-90 адаптери:

 

 

 

Leo Fender:

 

 

 

Les Paul:

 

 

 

Charlie Christian:

 

 

 

George Beauchamp:

 

 

 

Adolf Rickenbacker:

 

 

 

Alvino Rey:

 

 

 

Gibson H. Orville (основателя на "Gibosn"):

 

Редактирано Март 6, 2009 от Slide

[Slide]

Ted McCarty:

 

[Slide]

Адаптерите били "P-90", разработени през 1946г. и предоставяли мек и плътен звук.

Това са сингли, по късните ПАФ ( Patent Applied For) хъмбъкъри звучат меко и плътно.

 

Дам, в началото и Гибсън са били със сингли.

 

Сега се сетих, че солото на Another Brick in the Wall part 2. е записано с древен модел на Gibson Les Paul с P-90 и за тва много хора казват "калсическо страт соло".

[Hillbilly]

Oт 1982 г Гибсън започват да олекотяват модела Лес Пол,в началото с дупки ,за да се си стигне до сегашните chambering body,които са в общи линии полу-акустични китари според мен и изкарват Страшен саунд,ето една дискусия със снимки (ренгенови )-

http://www.lespaulforum.com/forum/showthread.php?t=136861

Редактирано Март 15, 2009 от Hillbilly

[Kalmar]

Ако позволите едно уточнение, не че е от голямо значение...

По-горе упоменатата китара тип Добро всъчност се нарича resonator, или резонаторна китара на български

А Добро е марка прочута с резонаторните си китари (постепенно станала нарицателно) Такива също са National, Delta и т.н.

 

 

 

Аууу извинявам се, то в основния текст си пише за резонаторите... направо го изтрийте

Редактирано Юли 9, 2009 от Kalmar

[BlueZone]

Всъщност Dobro не е просто марка, ами съкращение от Dopyera Brothers, които са изобретатели на резонаторната китара. Подробна информация тук.