Steppenwolf Отговорено Септември 24, 2008 Share Отговорено Септември 24, 2008 sevenstring, ако имаш да кажеш нещо конструктивно по темата, направи го подобаващо. Постове като твоя са пример за безполезен пост и как НЕ трябва да се пише по форумите. Мисля, че написаното от BlueZone е много точно. А и като цяло тоналността е експлоатирана докрай. От друга страна, по-модернистичните композиционни техники не са така естествено звучащи и мъчно биха навлезли в по-популярните среди. Точно това търсене на смилаемост в поп-музиката опростява мелодията и хармонията до максимум, редуцирайки възможностите и за съжаление заучавайки хората как да бъдат все по-прости слушатели. След дълго тъпчене на едно място вероятно постепенно ще започне да се усложнява отново и да се експериментира темброво. И наистина не всичко опира до хармонията и мелодията. Пишейки това, сещам се за един симпатичен не толкова комерсиален композитор от Германия - Frank Duval. Неговата музика по тези критерии не се отличава, върти се около познатите диатонични прогресии, но може да се каже, че има свой почерк, изразяващ се в аранжимент, ритмични фигури и тембър. Характерно за него е едно "самотно" звучене, което не намирам другаде, освен може би отчасти при любимия Alan Parsons Project и в по-ранните албуми на Jean Michel Jarre. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
karapetkov Отговорено Септември 25, 2008 Share Отговорено Септември 25, 2008 Формата е празна. Надпиши позабравения етикет със стихове на истински изстраданото. Какво искаш да ми споделиш? Какво искаш да кажеш? Какво искаш да разбера? Какво искаш да почувствам? Ако пламъкът е буен, всяка дреха ти отива. Кибрит? ... * Но какво всъщност искаме да бъдем?! Поредният сценичен полу-фабрикат? Или стъпка напред към хоризонта... Новото е старо,.. старото е ново... "It's time to start... playing your part..." П.С. Акордите са следствие. Да чуем причината... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
lizardman Отговорено Септември 25, 2008 Share Отговорено Септември 25, 2008 ^Опа, ей за тва си говорим! Има нов мозък - има нова музика, няма нов мозък - няма нова музика. Акорди нови нема. Ама мозъци има бол. Поне това, което аз го слушам - хората мислят точно по този начин. И адски си личи! Малко пример - заглавията на песните на Сатриани. Човекът не свири тонове, той свири чувства. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
karapetkov Отговорено Септември 25, 2008 Share Отговорено Септември 25, 2008 Човекът не свири тонове, той свири чувства. Именно. Слушам сега Джанис Джоплин, Хендрикс и други поотминали пламъци и осъзнавам какво препикано огнище е днешният свят. Консуматорски преживяме остатъка от живота си. Къде отиде избликът? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Септември 25, 2008 Share Отговорено Септември 25, 2008 Това, което сте написали, е така и до голяма степен се подразбира - целта на музиката в крайна сметка е именно да каже нещо и да пренесе определени чувства. Може да се сравни с писането. Каквато и да е причината за писането, едни така и не успяват да се отличат с творбите си. Влакът за техния свят минава през най-обикновени местности, поврежда се насред пътя или е много бавен. Други обаче така умело вплитат макар иначе известни думи, че те закарват веднага на уреченото място. Целта на музиката обаче днес е поизместена от материалните цели на егото, при което причината е обездушена. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
karapetkov Отговорено Септември 25, 2008 Share Отговорено Септември 25, 2008 Простете, че дръзнах да претопля очевидното. Посипвам си главата с пепел. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Септември 25, 2008 Share Отговорено Септември 25, 2008 Аз харесах написаното от теб, дава свеж дъх на темата (в случай, че съм грешно разбран). За съжаление, има тенденция с времето да се позабравя заради други приоритети. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
karapetkov Отговорено Септември 25, 2008 Share Отговорено Септември 25, 2008 То всичко се забравя... дори и вече измисленото. И слава богу... В такива случаи се сещам за едно казване, май на Глинка беше: "Където свършат думите, започва музиката..." Тъй че, колкото и да се мъчим да вкараме нещата в дефиниции, просто става дума явно за съвсем друг разред от трептения. Човекът е говорещо същество, но думите не стигат и затова се опитваме да отскочим чрез музика и поезия... Хубавото, все пак, е че има нагоре... Койт` намери стълба, да свирка. Цепелин свършиха своето... кой ще поеме факела? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Slacoth Отговорено Септември 25, 2008 Share Отговорено Септември 25, 2008 Сега се прави експериментиране предимно със звученето.Защото в тази посока все още има много да се варира. Лошото е, че обикновено това е за сметка на качествената композиция. Е, за щастие не винаги се получава компромис. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Monolith Отговорено Октомври 23, 2008 Share Отговорено Октомври 23, 2008 Не е, поне при мен не е. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
злато Отговорено Октомври 29, 2008 Share Отговорено Октомври 29, 2008 Не е, поне при мен не е. Това мнение ми познато Че не може нищо ново да се измисли.Има логика при положение че напоследък трудно се появява нещо ново под слънцето.И все пак ако идеите са читави и подходът е по различен се получава нещо което хората оценяват като ново.Важно е когато музиката прозвучи да познаеш парчето и коя е групата или изпълнителя.За съжаление има доста музиканти и изпълнители които нямат свой стил там е бедата.А иначе идеи и мотиви могат да си приличат и винаги може да се намери някой който да каже че нещо е откраднато от някъде. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
BlueZone Отговорено Октомври 29, 2008 Share Отговорено Октомври 29, 2008 Според мен, в историята на рок музиката, най-интересните и стойностни групи са именно онези, които не са се канализирали в един конкретен стил. Някой може ли да каже какъв стил свирят Pink Floyd или Led Zeppelin...или Frank Zappa ако щете? Качествените неща стават, когато се разчупят клишетата А понеже хората по света и у нас масово изпростяват и постепенно започват да не могат да възприемат и асимилират нещо различно от прости клишета и песньовки на конвейр, следва простия пазарен принцип за търсенето и предлагането. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Monolith Отговорено Октомври 29, 2008 Share Отговорено Октомври 29, 2008 ^ Подкрепям напълно. Аз мога да изброя и банди които никога не са спирали да ми харесват, просто защото макар и малко да са направили винаги е било различно: Dark Millennium Massacra Loudblast изобщо почти цялата френска метъл сцена са добри примери. Разнооразието в творчеството престава да го има, когато самия творец вече изпада в т.нар. творческа дупка. Последното или се изражда в самоцелно търсенен на нещо разлино (например Metallica) или просто си мислиш, че вече всичко е измислено. А това няма как да е така. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
злато Отговорено Октомври 29, 2008 Share Отговорено Октомври 29, 2008 ^ Подкрепям напълно. Аз мога да изброя и банди които никога не са спирали да ми харесват, просто защото макар и малко да са направили винаги е било различно:Dark Millennium Massacra Loudblast изобщо почти цялата френска метъл сцена са добри примери. Разнооразието в творчеството престава да го има, когато самия творец вече изпада в т.нар. творческа дупка. Последното или се изражда в самоцелно търсенен на нещо разлино (например Metallica) или просто си мислиш, че вече всичко е измислено. А това няма как да е така. Точно това имах пред вид под собствен стил.А иначе е трудно когато не влизаш в определенията изпитал съм го лично и продължавам да го изпитвам. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Zero Tolerance Отговорено Ноември 5, 2008 Share Отговорено Ноември 5, 2008 Че не е изчерпано , не е... Ама мамка му , защо прочетох рандом мнение , че Ахат не били никакви без Божо? Окей Божо е гениален идиот , невероятен китарист... Обаче едно нещо придава уникалното звучене на Ахат и това е Звезди.... Писна ми от тая България ей...Не че се споменава за Звезди в темата , обаче го хранят адски много....Вместо да си ценим съкровищата , само се чудим как да ги плюем.... Той е глас от световна величина.. Дори и Емил Анчев , бидейки хм.....жалък... Не заслужава такова плюене.... (с изключение на новия клип на Конкурент - по-голяма трагедия не бях чувал/виждал..) . Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.