W_A_R Отговорено Септември 8, 2008 Отговорено Септември 8, 2008 Да ама това не значи че съм ги копирал нали? Цитирай
Zero Tolerance Отговорено Септември 8, 2008 Отговорено Септември 8, 2008 Това беше контекста на мнението ми . Цитирай
W_A_R Отговорено Септември 9, 2008 Отговорено Септември 9, 2008 (Редактирано) Днес като почнах да свиря песента си пред други хора пак ме обвиниха в плагиатство. От това нещо няма отърване. Но... Редактирано Септември 9, 2008 от W_A_R Цитирай
Slacoth Отговорено Септември 15, 2008 Отговорено Септември 15, 2008 Понеже има хора, които са на мнение че талантът може да се компенсира с труд ето как ще ги опровергая с един роден и добре познат на всички пример - рок група "Ахат". Та какво пееха те - 99% труд, 1 % талант... да ама не - момците са трудолюбиви, а също са и добри музиканти ама без Божо просто не става.Няма го човекът с таланта и те горките започнаха да отпрашват с розов кадилак все едно са минали под покровителството на планета пайнер.Много жалко но факт. Така че не се самозалъгвайте с празни приказки, а ако не сте талантливи просто се примирете и си свирете за удоволствие. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Септември 15, 2008 Отговорено Септември 15, 2008 Времето само опровергава тези, които се залъгват, че трудът пък може да се замени от талант. Без труд талантът остава да виси и Бах не би бил това, което е. Талантът не е без значение, но трудът е на първо място и е достатъчно, че това е казано от един от най-големите, минал през всичко това. Надали обаче тук има някой, който да е видял толкова здрав труд. Посвещаването без особен талант надали ще те направи звезда, но ще те изведе до някъде, докато сам талантът - не. Едното може да компенсира другото, но до известна степен. А двете заедно правят чудеса. Цитирай
Slacoth Отговорено Септември 16, 2008 Отговорено Септември 16, 2008 О.К. прав си, че две е повече от едно. Аз обаче ще продължавам да разсъждавам от позицията на слушател, който предпочита да чуе или респективно да изсвири няколко тона поставени на място - отколкото цяла плеяда от безсмислени гами и арпежи изпълнени виртуозно за същото време.Не случайно предпочитам да слушам Fates Warning пред Dream Theater, въпреки че вторите, ако не говорим за барабанистите, безспорно са по-добри инструменталисти. А иначе по темата - хубавото е че все по-рядко се усеща характерният български почерк в родните авторски композиции.Но мисля че високо ниво на творчество поддържат само някой родни екстремни групи.От родната поп сцена нищо не ме е впечатлило досега освен Дони и Момчил навремето, но да не говоря за тях, че ще бъда позорно заклеймен Цитирай
zwero Отговорено Септември 16, 2008 Отговорено Септември 16, 2008 Tака мога да открадна една идея, че и автора няма да я познае "Изчерпано ли е разнообразието в музиката" те такова нещо не може да стане доказано е от...ВРЕМЕТО.(1%талант-49% труд-50%късмет и ставаш BON JOVI) Цитирай
Mihail Dimitrov Отговорено Септември 17, 2008 Отговорено Септември 17, 2008 (Редактирано) Не е изчерпано мога да дам само един пример утре може да се роди нов Моцарт и пак да бъдат създадени нови творби! това си е мое мнение... Математиката, като точна наука както е и при музиката необятно пространство... Редактирано Септември 17, 2008 от Mihail Dimitrov Цитирай
BlueZone Отговорено Септември 17, 2008 Отговорено Септември 17, 2008 Има някои аспекти на музиката, в които разнообразието е отдавна изчерпано. Говоря конкретно за популярната музика и това се случва, защото средностатистическия потребител не усвоява лесно по-засукани работи и оттам насетне комбинациите от лесно асимилаеми музики остават съвсем малко и запаса от такива приключи някъде към ранните '80. Ако човек се заиграе да направи един прост анализ на популярната музика, откакто такава документирана съществува изобщо, ще забележи, че от годините преди втората световна война насам, почти нищо ново не е измислено. Знам, че сега някакви хора веднага ще тръгнат да ми говорят за най-различни групи от най-различни времена, дето правят някакви по-различни работи, ама замислете се най-малкото, че цялата сиатълска вълна например, се базира на кънтри-парчета от 30-те години. Единствените разлики са, че мажорните акорди функционално са заменени с минорни такива и е добавен дисторжън в изобилие...естествено и текстовете са с по-различна тематика, защото сиатълската вълна е един вид американския пънк на 90-те в чисто социален план. Ами ако вземем всичките джаз-стандарти, дето Джанго Рейндхарт и други подобни, са ги свирели на поразия? Ще останем изненадани, колко голяма част от тая музика я слушаме и днес в някакви най-различни форми... И да, слушал съм Франк Запа и доста го харесвам и смея да твърдя, че по-смилаемите му композиции се базират на гореописаните неща. Естествено - човек разполага с 8 и кусур октави с по 12 полутона всяка (ако се ограничим в западната музикална система), разполага с поне 16 различни нотни стойности, купища динамични нива, както и с безкрайно разнообразие от инструменти...както и с мулти-трак софтуери, с които Pink Floyd например, не са разполагали...много ясно, че човек с акъл в главата си може да произведе нещо интересно, което да не е клише. Ето - Dream Theater - уж новатори, уж голямо свирене и голям прогресив (не че не ми допадат), но тия неща Rush са ги свирели 20 години по-рано. Ако вземем така актуалните Neo Metal формации - ами това си е откровен гръндж с повече Gain и по-ниско настроени китари...и по-малко наркотици за щастие...и 10 години по-късно. Другото важно нещо, което трябва да се спомене, е че в последните 10-15 години музиката има една тенденция към значително опростяване. Да вземем за пример денс музиката от 70-те и да я сравним със сегашната такава - James Brown Vs. Morandi примерно...Kim Wylde Vs. Kylie Minogue...разликата е огромна, а истината е, че хората масово затъпяват... ...и поради тази причина шаблоните, по които може да се направи асимилаема за масите музика, намаляват драстично, вследствие от което разнообразието се изчерпва...както и моите сили в това денонощие...Лека нощ. Цитирай
Slacoth Отговорено Септември 18, 2008 Отговорено Септември 18, 2008 ^Не мога да не се съглася. Аз съм металист, но въпреки това не ще се съглася с мнението на Чък Били от Тестамент, че гръндж вълната била преместила метълът на заден план.Едва ли сиатълските банди са имали такава цел с музикалната си революция. После като човек слуша новият Тестамент примерно ще си направи извода, че тия хора едва ли са се изчерпали в креативно отношение.Музиката е ориентирана към хората, и за всяка каручка си има чувалчета. Цитирай
RockoBG Отговорено Септември 18, 2008 Отговорено Септември 18, 2008 (Редактирано) Ако човек се заиграе да направи един прост анализ на популярната музика, откакто такава документирана съществува изобщо, ще забележи, че от годините преди втората световна война насам, почти нищо ново не е измислено.При това наистина прост. Винаги съм се изненадвал на крайното непознаване на кратката (и без това) история на популярната музика.Общо взето нещата се свеждат до джаз (раг), блус, кънтри и Бродуей. И после връти докато свят светува - 187569034... еп. Ето - Dream Theater - уж новатори, уж голямо свирене и голям прогресив (не че не ми допадат), но тия неща Rush са ги свирели 20 години по-рано. ...А т'ва го разправям от 10 годин и никой не ме е..ва за слива. Белким от твоите уста (репективно ръце) 'фане дикиш. Редактирано Септември 18, 2008 от RockoBG Цитирай
zwero Отговорено Септември 24, 2008 Отговорено Септември 24, 2008 През 18-ти век сигурно са си казвали "Ами то с тези цигулки какво ново да измислим..." Много ми е интересно какво ще се слуша след 100-200 години...като гледам как се развиват децата... Цитирай
sevenstring Отговорено Септември 24, 2008 Отговорено Септември 24, 2008 ... цялата сиатълска вълна например, се базира на кънтри-парчета от 30-те години. Единствените разлики са, че мажорните акорди функционално са заменени с минорни такива и е добавен дисторжън в изобилие... ... а целите съвременни барабани се базират на Мата Космата от пред-ледниковия период, която още тогава е била същите основни ритми по опънатия край огъня одран гъз от дива котка ... айде стига! Сигурно има някаква причина, поради която слушам сиатълската вълна, а не кънтри от 30-те години, и съм склонен да приписвам този факт на известен оргинален принос на тези групи. Цитирай
BlueZone Отговорено Септември 24, 2008 Отговорено Септември 24, 2008 Абе човек, защо тръгваш веднага да воюваш с мен? Аман от българщина начи...ей затова вече не ми се пише в тоя форум... В никакъв случай не омаловажавам сиатълските групи. И аз ги предпочитам пред кънтри от 30-те. Това, което съм написал е просто музикално-аналитично съждение. Цитирай
yotzzo Отговорено Септември 24, 2008 Отговорено Септември 24, 2008 ... цялата сиатълска вълна например, се базира на кънтри-парчета от 30-те години. Единствените разлики са, че мажорните акорди функционално са заменени с минорни такива и е добавен дисторжън в изобилие... ... а целите съвременни барабани се базират на Мата Космата от пред-ледниковия период, която още тогава е била същите основни ритми по опънатия край огъня одран гъз от дива котка ... айде стига! Сигурно има някаква причина, поради която слушам сиатълската вълна, а не кънтри от 30-те години, и съм склонен да приписвам този факт на известен оргинален принос на тези групи. Именно! Важи и за други неща останали, обаче вън от вниманието ни. Писах един пост,явно не е четен от некои, после Пешко имаше доста смислен пост и него не сте го дочели. Е няма да се повтарям. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.