Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Отговорено

Бих искал да попитам какъв усилвател е подходящ за трилентови тонколони Обертон S 153/1 с говорители, с RMS мощност: за баси 450 W, за среди 250 W, високи 50 W (тоест, общата сумарна звукова RMS мощност на озвучителното тяло е 750 W.

Знаем, че ватовете на усилвателя, трябва да са равни или по-малко от ватовете на озвучителното тяло, защото ако мощността на усилвателя превъзхожда мощността на озвучителните тела, при усилване докрай, тонколоните ще изгорят.

При избора на усилвател, кое всъщност при трябва да се гледа Общата сумарна мощност на цялото трилентово озвучително тяло (която е 750 W, и да се търси равна такава усилвателна мощност, или ... да се гледа само мощността на най-големия говорител (450 W), и усилвателят да не надвишава 2 х 450 вата. 

Казано по-просто: Ако купим и закачим усилвател 2 х 750 вата и го усилим докрай, тези трилентови тонколони ще издържат ли това натоварване, без да им се случи нещо и без да се издърмушат?

Или тонколоните максимално ще могат да понесат товар от усилвател 2 х 450 W (каквато е  мощността на басовия говорител) ?

Отговорено

https://en.wikipedia.org/wiki/Root_mean_square

За ориентир - НЧ енергията е около 80 % от общата енергия на звуковия сигнал. Това не е в сила за R'n'B, house, black, D'n'Basse  и т.п. стилове

Отговорено

Много ти благодаря presly! Сега вече ми се изясниха нещата. Линкът, който ми даде ми беше много полезен.

Значи, като направих сметка, се получи следното:

4502 + 2502 + 502 = 267500

корен квадратен от 267500 е = 517,2

 

тоест приблизително 500 W , е мощността на цялото трилентово озвучително тяло.

 

Това означава, че усилвателят, който може да се постави на тези 2 трилентови тонколони, без да им се случи нещо, при усилване докрай, е 2 х 500 W.

Правилно ли съм разбрал?

 

По-добре ли ще е ако усилвателя е с 20-30% по-малка мощност от тази на тонколоните. Примерно: 2 х 400 W или 2 х 350 W. ?

Кой е най-добрият избор за усилвател в случая, за тези трилентови тонколони на Обертон?

2 х 500 W

2 x 400 W

или 2 х 350 W

 

Тук омовете на усилвателя, и на тонколоните са еднакви (тоест, все са си 8 ома). За това не говоря за тях.

Отговорено (Редактирано)

Съвсем правилно!

Относно допустимите мощности - има две направления в препоръките. Едните съветват малко по-малка мощност на стъпалото, с цел при максимално усилване да не се превиши допустимата разсейвана мощност в/у озвучителните тела. Другия подход (според мен - по-реален) е мощността на усилвателя да превишава с 5-10% паспортната мощност на ОТ, с цел недопускане на нелинейни изкривявания (и в по-непрецизните стъпала - постоянен ток на изхода) при пълна мощност.

Много зависи от схемотехниката и реализацията на конкретния усилвател. При други равни условия, аз бих предпочел по-мощното стъпало - в крайна сметка винаги може да се намали сигнала от регулаторите на самия усилвател :). Пък и самото стъпало няма да работи в крайни режими, което ще му позволи по-линейна характеристика, по-малко изкривявания (нелинейни, интермодулационни и т.н) и по-малко шум.

Редактирано от presly
Отговорено

Към горното ще допълня, че средното квадратично (RMS) от измяната на пиковата стойност на даден променлив сигнал (напрежение или големина на тока) през времето, за даден интервал от време, още се нарича ефективна стойност. Така, ако един постояннотоков сигнал поражда върху дадено съпротивление R пад на напрежение U, равно на URMS на променливотоковия сигнал, то двата сигнала биха довели до разсейване на една и съща средна мощност P в съпротивлението. Тази статистика позволява да се осмисли и съпостави променливата величина спрямо постоянната. При непроменлива пикова стойност на тока RMS разбира се съвпада с нея, в т.ч. за идеален правоъгълен сигнал, където само посоката се сменя мигновено. За всички други случаи RMS се пресмята, като за проста синусоида директно помним U/√2, или 0.707U, тъй като най-често се употребява при измерванията.

Предвид факта, че в музиката значителната част от енергията е разпределена в нискочестотната област от спектъра, то практически за мощността на цялото озвучително тяло може да се приема мощността на басовия говорител. Ако желаем да сме по-точни, трябва да се изчисли общата RMS стойност от средните мощности на отделните говорители по начина по-горе. В случая един усилвател 2 x 550W според мен би бил подходящ. Мощността би могла да се закръгли и до 2 х 600W с много доволен запас. Лично аз също предпочитам и препоръчвам по-мощен усилвател, разбира се с разумна експлоатация, което би гарантирало по-линейна и стабилна работа.
При усилвател, съответстващ точно на ОТ, при дадено входно ниво усилването започва да става нелинейно, т.е. изходната мощност се отклонява спрямо линейната функция от входната. Усилването е все по-малко, като сигналът се компресира и се променя крест факторът (отношението на пиковото ниво към RMS). Кога става това зависи от инженерните решения на конкретното изделие. Счита се, че един усилвател е линеен до точката, при която е налице 1dB компресия. И така, докато се навлезе в режим на насищане, прагът за който е 3dB компресия. Иначе казано, в този регион се появяват нелинейни изкривявания, стига се до clipping (и евентуално до поява на постояннотокова/DC съставка в изхода). В честотния домейн това съответства на поява на допълнителни съставки в спектъра. Такова положение би могло да е застрашаващо най-напред за ВЧ говорителя, понеже енергията във ВЧ областта се увеличава значително. В този ред на мисли, при една и съща средна мощност, постигната в нормален работен режим с по-мощен усилвател, и такава, постигната с наситен по-маломощен, вторият е по-опасен за ОТ. Иначе, ВЧГ и СЧГ може да се повредят и с по-маломощен усилвател, ако примерно се подаде силна синусоида в диапазона им.
По-маломощният усилвател пък не позволява да се оползотворят качествено ОТ при високи изходни мощности за стъпалото. Друг момент при избирането на по-мощен усилвател, който не работи на голям процент от максималната си мощност, е по-сигурният му температурен режим. Това предполага и по-широк толеранс за работа в по-топла среда.

Отговорено

Ей, страшни сте! Браво, Steppenwolf ! Много професионално обяснение! Супер!

Това което разбрах е, че средното квадратично (RMS), което съм изчислил по-горе за една от трилентовите тонколони "Обертон" е 517,2 W. Това е и ефективната стойност на мощността на това озвучително тяло. Нали така?

В мен обаче възникват още няколко въпроса:

1. Нека приемем, че поставим по-мощен усилвател от ефективната стойност на мощността на озвучителните тела, например, поставим усилвател 2 х 600 W.

Тогава естествено изниква въпросът:

До колко да усилваме усилвателя, и как да разберем, докъде е безопасната граница на усилването, за да не повредим говорителите? Как да разберем (пресметнем) това?

- Математически ли? Примерно: При ниво 2/3 от общата стойност на усилването, мощността, която ще подава усилвателя към озвучителните тела, ще е около 400 W. Така ли? Отбелязваме си докъде е нивото, и така работим, без да го надвишаваме.

- По слух ли? Като следим, кога сигналът ще започне да криви и да премодулирва. Да, но тук сигналът идващ от усилвателя ще е все линеен и може да не усетим кривенето. Или просто, няма начин как да не усетим това?

- С уред ли? Всъщност, има ли начин, по който може да се измери мощността идваща от усилвателя до определено ниво на усилване. С какъв уред?

2. Ако обаче, усилвателят ще се усилва докрай и решим да поставим по-маломощен усилвател, от мощността на ОТ, какъв е разумният процент на по-малка мощност на усилвателя, спрямо тази на тонколоните. 20-30% ли? В случая 2 х 400 W или 2 х 350 W усилвател? Кой е по-добрият избор?

3. Ако усилвателят е с доста по-малка мощност от мощността на озвучителните тела, ОТ ще изгорят ли? Например: Ако тонколоните са по 500 W ефективна стойност на мощността, а поставим усилвател 2 х 100 W (или по-слаб). Ще изгорят ли говорителите, поради нагряване на жичките в бобините в говорителите или просто няма да може говорителите да се захранят със сигнал, без да изгорят?

Отговорено

Колко да усилваме атенюаторите на усилвателя бихме могли да се ориентираме по четири неща, като първите три са описани в раздела със спецификации на упътването му:

— мощност (rated power);
— входна чувствителност (input sensitivity);
— усилване / коеф. на усилване (voltage gain);
— разграфената скала около атенюаторите.

Посочената в спецификациите входна чувствителност е онова входно напрежение Urms, при което усилвателят достига оценената от производителя мощност. Понеже в аудиото с логаритмични единици се работи по-нагледно и удобно, отколкото с линейни, то тия параметри стандартно се представят като ниво в децибели, и по-точно dBu (decibels related to voltage unit): 20log10(Urms/Urms-ref), където референтната стойност е 0.775Vrms.
Коефициентът на усилване е отношението между изходното и входното напрежение, т.е. колко пъти входното бива усилено. Обикновено усилването също се представя в децибели, респ. с колко dB се усилва входният сигнал. Когато има подаден на входа сигнал с даденото по спецификациите за чувствителност ниво, усилването му Х пъти (където Х = коеф. на усилване) дава на изхода онова ниво, което ще доведе до описаната от производителя мощност върху посочения товар, при атенюатори докрай надясно, сочещи "0dB" на разграфената скала.

Пример: Yamaha P5000S
Rated power: за 1kHz с 1% THD+N: 2 x 525W @ 8Ω ... и ... за 20Hz—20kHz с 0.1% THD+N: 2 x 500W
Voltage gain: 32dB (коеф. на усилване 40)
Input sensitivity: 6.4dBu (1.62Vrms)

В dB: 32 + 6.4 = 38.4dBu, което е... 0.775 x 1038.4/20 = 64.5Vrms
Pavg = Urms2/R = 64.52/8 = 520W @ 8Ω.
Алтернативно, с волтаж и коеф. на усилване сметките са: 1.62 x 40 = 64.82/8 = 525W @ 8Ω.
(има малки разлики в резултатите от закръглявания)

Ако горните условия са налице, тогава колко трябва да усилим, за да получим приблизително дадена желана мощност?
Ако от този усилвател ни трябват 400W при товар 8Ω, то √(400 x 8) = 56Vrms на канал = 37dBu
Ако при крайна дясна позиция на атенюаторите имаме 6.4 + 32 = 38.4 dBu, тогава поставяме атенюаторите на около "–2dB".
Ако пък е подадено по-високо ниво на входа, примерно 8.4dBu, тогава оразмерената мощност усилвателят ще достига преди крайна дясна позиция на атенюаторите, и по-точно при близо "–2dB". 37dBu прибл. биха се получили тогава при "–4dB".
 
И т.н... Това разбира се са ориентировъчни пресмятания. Трябва също да се има предвид импедансът на ОТ. В случая разгледахме при 8 ома товар.

Отговорено

Успях да разбера всичко! Много научно обяснено!

 

Цитат:

"Ако от този усилвател ни трябват 400 W ..."

 

Как определяме колко вата ни трябват от усилвателя към ОТ, така че качествено да оползотворим озвучителните тела, без да ги повредим?

Ето пример:

Имаме трилентови тонколони с ефективна стойност на мощността на всяка от тях 517,2 W

До колко процента от тази мощност (до колко вата от тази мощност) тонколоната ще работи в нормален работен режим, без да изкривява сигнала, без да се претоварва и без да има опасност от повреда?

Как да преценим, че от усилвателя ни трябват 400 W към ОТ. Защото, ако гледаме така на око, всеки може различно да прецени. Един може да каже, че и 450 W от усилвателя към ОТ също е добре, а друг може да каже, че 400 W към ОТ е много и трябва да подаваме сигнал не повече от 350 W. Как да преценим докъде е границата на подаваната мощност към озвучителните тела, така че качествено да оползотворим ОТ, без да ги повредим?

Отговорено

Весели и светли Коледни и Новогодишни празници момчета! Бъдете живи и здрави! Много сте печени, много сте готини и много сте навътре в нещата! Страхотни сте! Благодаря Ви за отговорите и помощта! Благодаря Ви, че не жалите сили, време и търпение да помагате на хората! Всичко си е една голяма наука, и нещата са много дълбоки!

Ето например, в мен изникват и още въпроси:

1. Steppenwolf в коментара си беше написал:

Цитат:

"Ако пък е подадено по-високо ниво на входа, примерно 8.4dBu, тогава оразмерената мощност усилвателят ще достига преди крайната дясна позиция на атенюаторите ..."

 

Изходът на смесителният пулт е свързан с входа на усилвателя. Има ли начин да пресметнем, колко dBu сме подали на изхода на смесителния пулт (на входа на усилвателя)? Как разбираме, само от позиционирането на плъзгачите по скалата на атенюаторите в Мастер секцията на смесителния пулт ли, или се добавят още неща, нивото на отваряне на gain контролите в dB, както и нивата на високи, средни и ниски честоти в dB. Как да изчислим, колко dBu излизат от изхода на смесителния пулт, за да влезят като ниво в dBu във входа на усилвателя?

Бих искал да помоля Steppenwolf да се произнесе по въпроса. Той е голям спец и капацитет в тези неща и бих се радвал, ако ни поясни малко.

2. Атенюатори (затихватели) и потенциометри, едни и същи неща ли са, или има някаква разлика в смисълът на тези понятия? Може ли да използваме и двете значения на думите, отнасящи се за едни и същи плъзгачи за регулиране на звука?

Отговорено

Стойностите и обясненията, които предложих, са от една хипотетична постановка и с цел да се видят зависимостите. Примерните параметри, както и съжденията са при синусоидален сигнал. Синусоидата има крестфактор √2, или 3dB. Така при работа на примерния усилвател на 500W/6.2dBu sens @ 8Ω, размахът на амплитудата резултира в пикова мощност от 1000W. Тогава са налице 0.1% THD. При 525W/6.4dBu sens, THD е 1%. С превишаване на входната чувствителност по параметри изкривяванията нарастват над 1%.
За разлика от тестовите синус тонове, музиката е сложна и динамична, с крестфактор от 10 до 20 dB. Някои препоръчват усилвателят да бъде от порядък 2х по-мощен спрямо ОТ, изхождайки от презумпция за диапазон с гарантирано гладко покриване на пиковете в музикалната програма. Това го съобразява с програмната мощност на ОТ, която е на +3dB (2x) от максималната средна мощност и може временно да я превишава предвид динамиката на музиката. В параметрите на професионалните ОТ често се посочва и пиковата мощност, която е на +6dB от допустимата средна. При такова съгласуване RMS нивото на програмата се запазва напълно и остава относително ниско, което е добре за ОТ. Разбира се, при съчетаване с 2х или по-мощни усилватели прецизността по калибриране на системите и опериране със звуковия материал според съдържанието е от още по-критична важност.

Конкретните нужди се определят от целите, разположението на ОТ, чувствителността им и помещението. В характеристиките чувствителността е установена с измерване на звуковото налягане на разстояние 1м от тялото при синусоидален тон 1kHz и мощност 1W. Това се отнася за открито поле, т.е. постановката цели да елиминира стени и отраженията от тях. Инак измерването би било безсмислено; помещения има всякакви. Ако например чувствителността е 100 dBSPL/1W/1m, то с всяко удвояване на мощността към тялото звуковото налягане нараства с 3dB: 103dB при 2W ... 112dB при 16W и т.н. Удвояването броя на източниците, ако те имат еднакъв интензитет и без да се вземат предвид други детайли, води също до 3dB нарастване на нивото. С удвояване на разстоянието от ОТ, SPL намалява с 6dB (1/2), т.е. обратнопропорционално е на разстоянието. ±10dB разлика в звуковото налягане слухът регистрира като двойно по-силен/по-слаб по гръмкост звук. В практическите ситуации обикновено има стени, които поемат част от звука (абсорбция), а друга отразяват (рефлексия), така че помещението води до цялостно по-силен звук спрямо отвореното пространство. Това може да се измери с уред за звуково налягане/ SPL meter.

Колкото до изходното ниво на смесителния пулт – пултовете имат индикация на мастър секцията. Техническите параметри казват към какво ниво е реперирано 0dB. Стандартно, 0dB отговаря на +4dBu (1.23V, или 0VU), но може да отговаря и на 0dBu при някои производители.
Като се има предвид всичко казано до момента, системата може да се калибрира с оглед нивото на клипване на миксера, на усилвателя и мощността на ОТ.

Конкретно с озвучаване аз не се занимавам и предполагам, че колегите от форума, които го практикуват, биха могли да уточнят по-добре някои подробности по реализацията. :)

Весели празници и успех!

Отговорено

(Малка корекция и уточнаване в снощния текст, понеже в контекста на втория абзац става дума за стойности на звуковото налягане P, а не на интензитета I. P e обратнопропорционално на дистанцията, P ∝ 1/r, и при удвояване на последната намалява на 1/2, докато интензитетът I ∝ 1/r2 и намалява на 1/4, защото I ∝ P2.)

  • 8 months later...
Отговорено

Здравейте музиканти!

 

Бих искал малко помощ в сметките ако може, не ми се връзват. Както всяко начинание с което се захвана, първо правя, после уча..

 

Подредих в една "колона" 5 говорителя, паралелно. 6w 8ом.

 

От това, което четох изчислих:

 

6А / 0.6ом / 4V / 30W

 

Първия ми въпрос е:

 

0.6ома?

 

изчитайки темата си мисля или не смятам правилно или е супер тъпотия това, което съм сътворил. Ако сметката е вярна, то тогава значи ли, че 16 говорителя свързани паралелно ще дадат "нормално" 2ома съпротивление?

 

2: ако я превържа последователно:

 

1A / 32ом / 30V / 30W

 

По добре ли ще изглеждат стойностите?

 

Вързана е с една уредба на единия канал, като на гърба и е отбелязано само 80w, не пише съпротивление?

 

Благодаря!

Отговорено

Има хиляда калкулатора за мощности и съпротивление...

 

Поне да беше написал какви са ти говорителите и как си ги свързал, за да ти се отговори дали е грешна сметката ти.

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.