Слух

[Anton]

Аз искам да се допитам тука до музикантите, виждам има хора, които се занимават сериозно, даже някои съм слушал на живо.Та какво е вашето мнение по въпроса не с магданоса, а : Развива ли се музикантския слух, или той е даденост за съответния човек?Под слух имам предвид, като ти праснат някъв акорд и ти да викнеш в захлас Си бемол мажор.

[kitaratapesho]

Музикалният абсолютизъм е вроден при някои хора. При други се развива относителен музикален абсолютизъм чрез доста упражнения по солфеж, транскрибиране, работа с метроном и т.н. Трети пък са музикални инвалиди и няма оправия(тези са най-малък процент). Ахъмз.

[spongebob]

Пешо изчерпа смислените отговори,аз само ще разкажа нещо.

Познавах бегло една девойка,чийто абсолютизъм беше вроден.Не мога да говоря от името на тези хора като нея,особено като не съм с подобна "дарба",но се оказва,че не е кой знае каква даденост.С една дума,по един или друг начин,това си има минуси.Тези хора не могат да изпитат същите емоции като нас от слушане на музика например,а и това не ги прави непременно добри музиканти.Разбира се това не е правило,например чувал съм,че Стунджи е роден абсолютист.Иначе е достатъчно само да кажеш,че е мажор,пък си бемол....

[BlueZone]

Абсолютизма според мен си е толкоз дарба, колкото и проклятие...особено в днешните размирни времена, дето всеки си свири в какъвто строй му падне...

 

Преди години, клавириста с който работех непрестанно се жалваше заради това, че свирехме в ре и той свирел примерно си, пък чувал ла...гадна работа.

След време, когато си развих слуха до почти абсолютен (егатси му и понятието!?!) започнах искрено да му съчувствам на човека.

Полезно е да имаш абсолютен слух, ама като се омешат работите с някой конкретен инструмент и става лошо.

 

Според мен оптималния вариант е да имаш добре развит релативен слух (сега си го измислих...макар че може и да има такова понятие), щото това помага достатъчно, пък не пречи

[A-L-A-D-I-N]

Да! музикалния слух се развива това и е една от основните причини да учиш музикална теория въобще /като солфеж,хармония и тн/.

 

До края на комунизма в България се смяташе че или трябва да имаш дарба или край нее възможно да станеш музикант защото музикалния слух и метро-ритмичното чуство са дадености които немогат да бъдат добити или развивани.

 

Но е научно доказано че и без комунистическата представа за "дарба свише" може да имаш отличен музикален слух и чуство за ритъм.

 

Относно абсолютистите и не абсоютистите тези определения ги чух за първи път в Пловдив там много ги обичат тия думички, от моите наблюдения се оказа НЕ-абсолютисти са тия които ги мързи да учат и влизат в часове,а тия на които викат абсолютисти са дето се надигат от чина зада препишат от тетрадката на учителя или погледнат клавишите на пианото.

 

Сори досега несъм срещал колега музикант претендиращ за абсолютизъм които да ми позне всички тончета които му чукам на пианото по моята система !!! /без подсказка и преписване/

[kitaratapesho]

Ами не си попадал просто на такъв човек. Аз имах късмет ли е, щастие ли е, както и да е, да уча 4 години с един пич абсолютист. В часовете по солфеж и по теория беше изключително скучно с него, освен в случаите, когато го пускаха да си казва последен. И тогава пак беше гадно, защото усещаш, че той винаги знае верният отговор

[Steppenwolf]

Да; всичко се движи, всичко се променя. И като всяка кутия, и тази на Пандора може да бъде отворена. Относителният е важният. И ще цитирам една мисъл на John Cage, която ме кефи, макар за някои да е твърде модернистична:

"Not having, as most musicians do, an ear for music, I don't hear music when I write it. I hear it only when it is played. If I heard it when I was writing it, I would write what I've already heard; whereas since I can't hear it while I'm writing it, I'm able to write something that I've never heard before. And if I did hear something before it was audible, I would have had to take solfege, which would have trained me to accept certain pitches and not others. I would then have found the environmental sounds off tune, lacking tonality. Therefore, I pay no attention to solfege".

[AXE]

A някой може ли да сподели как точно си е развил относителния слух!? Интересува ме най-вече опита на хора, които са почнали почти от нулата (а.к.а. глухи като мен ) и са стигнали някакво прилично ниво.

[coh-da]

Еха-а! Тази тема комай я обсъждахме дважди вече.

 

Абсолютен слух имат всички хора. Поне тези, които нямат вродени или придобити дефекти в слуховите органи.

Музикален слух обаче имат вероятно под един процент от хората занимаващи се с музика.

 

Друг е въпросът кой какво разбира под понятието абсолютен слух. Абсолютен, строг, неотменим.

Е, нужно ли е да казвам, че хората споменават тоновете по техните названия. А те за, за мое

най голямо съжаление (все още) се водят: до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Диезите и бемолите

няма да ги засягам, че хапнах преди десетина минути. Айде, най-общо казано са 12, с които

ние сме свикнали или по-скоро са ни карали да свикваме.

 

Пиша едно разказче тия дни за такива и още няколко други работи... сдгсдг

И преди го казвах и пак ще го кажа:

 

В течение на музикалната история на няколко пъти е била сменяна базовата честота на трептенето, което

по някакво сричково стечение на обстоятелствата наричаме Ла и според, което се определят и останалите

по акустичен или числен метод. Разликите не са били големи предвид по високото число на трептенията

(средно е било около 440 Хц), докато най-накрая съвсем "абсолютно" засега се е абсолютизирало на 440 Хц.

Сега няма да влизам в полемика дали трябва да е точно 440 Хц и какво всъщност означава това трептене,

че много дълго ще стане изложеното тук. Накратко, според мен цялата метрична система е зле. Дълга тема!

 

Къде тук е абсолютният слух? При херцовете или при сричковите названия на тоновете!? Нали схващате

абсолютният смисъл и на двете неща. Имал съм честта няколко пъти през живота си да се срещна с така

наречените абсолютисти. Всички се оказаха хора с добре тренирана звикова памет. Единият почнал от

3 годишен на пиано, другият от 2 годишен на окардйон, на трети майка му си подпъхвала кавал та да свири,

докато още бил в утробата и́. сВсе пак говорим за 12 тона. Не са толкоз трудни за запомняне, поне за мен не са.

Но аз не съм знаел как се нарича тона на камертона. За мен той изобщо не подхожда да е Ла, но това си е мой

проблем. Ама са ме научили. Ако почна да боря херцовете... няма нужда. Стига ми да знам дробите.

 

Ако утре недай си Боже се сменят названията на тоновете, примерно както искам аз да са, ще трябва

и абсолютистите да се абсолютизират наново по срички. Недай си боже и по херцове да ги сменим - йептен

абсолютно ще стане. Засега всичко е относително спокойно.

 

За да поуспокоя духовете ще разкажа следната случка с един "случаен" познат, който бъкел си няма представа

от до ре ми фатките там, каквито са ги нарекли. Стоим и дрънкаме. Бича аз, оня вика: "Аве тука още по-тежко

да е, плътно някакво!". Добре, свалих строя с около един тон (забележете че казвам един тон, а не един цял тон).

Той: "А, така трябва да е!"

Тонът беше нещо средно между фа^# и сол, както е популярно да се казват тези неща.

След време на едно добре тмеперирано пиано което беше с Ла = 440 Хц ("хабсолютно" сигурно е това)

свиря му на човека темичката и оня вика: "Не, тука не е така. Сваляй!" Свалих с един цял полутон. Поне

на това пиано няма друго по-минимално мърдане по стъпките и сричките, освен ако не бъзикам с клещите

вътре в кутията при струните. И оня пак: "Аве не е това. Качвай!"

 

Е, как да кача!? И как оня знаеше точно какво трябва да е?

 

Накрая му викам: "Еми не може, ше се върнем пак на предното!". И оня: "Ми дай да настроим пианото!"

Добре поне че това пиано беше софтуерно и просто трябваше да сменя отправната точка при Ла-то да не е 440 Хц,

ами да е малко по-малко (по-ниско).

 

Хора всякакви. Е, тоя пич за мен си беше абсолютен...

[kitaratapesho]

A някой може ли да сподели как точно си е развил относителния слух!? Интересува ме най-вече опита на хора, които са почнали почти от нулата (а.к.а. глухи като мен ) и са стигнали някакво прилично ниво.

 

Транскрибиране на музика, изучаване на музикалната теория и разбира се мноооого мелодични, хармонични и метро-ритмични диктовки, както и солфежиране (с други думи - уроци по солфеж).

 

Теориите на Ад-хок са без коментар, както винаги

 

Поздрави,

 

Петър

[TrumpetNick]

Да; всичко се движи, всичко се променя. И като всяка кутия, и тази на Пандора може да бъде отворена. Относителният е важният. И ще цитирам една мисъл на John Cage, която ме кефи, макар за някои да е твърде модернистична:

"Not having, as most musicians do, an ear for music, I don't hear music when I write it. I hear it only when it is played. If I heard it when I was writing it, I would write what I've already heard; whereas since I can't hear it while I'm writing it, I'm able to write something that I've never heard before. And if I did hear something before it was audible, I would have had to take solfege, which would have trained me to accept certain pitches and not others. I would then have found the environmental sounds off tune, lacking tonality. Therefore, I pay no attention to solfege".

 

Брей, ако всички глухари бяха като John Cage...голяма веселба щеше да падне....Всички щяхме да стоим пред пианата си по време на концерт, да стоим безмълвни като бухали докато мине времето, и на всичкото отгоре да станем знаменити

[Steppenwolf]

Уви - не всички глухари са луди.

За разгръщане на относителния слух (съ)действат и някои удобни софтуери за упражнение. Все още обаче изкуственият интелект не е дотам развит, та да се прави на жив.

[AXE]

kitaratapesho - а кое би препоръчал пред останалите на човек, който има ограничено време за музика и съответно не може да отдели достатъчно на всичките упражнения. Аз доскоро разцъквах разни от тия програмки, ама не виждам особен ефект и мисля да наблегна на ваденето на песни по слух.

Целта ми е да мога да изсвиря мелодийките, които си измислям наум.

 

 

Имам също така и аудио курса на David Lucas Burge за относителен слух и мисля и него да мина. Но се съмнявам някой от тук да има опит с него. (!? )

Редактирано Декември 11, 2007 от AXE

[kitaratapesho]

Ами де да знам колко време имаш на ден, но аз мога да ти препоръчам следното - 15мин на ден солфежиране (пеене на прима виста на мелодии; практически е все тая какви са, купи си учебник с начални солфежи и действай по него) + 15мин на ден транскрибиране (отново е все тая какво ще транскрибираш, но моят съвет е поне в началото да започнеш с някаква лесна класика - намери си записи на детски и начални пиеси за пиано или цигулка, транскрибирай и после сверявай с нотите; моят съвет е транскрибираш едновременно и музика с китара, както и такава без). Ако имаш време и финансови възможности си позволи и един час седмично урок по солфеж - там ще правиш тези две неща + метро-ритмични диктовки, които са много важни. Действай с тази система и имай предвид, че резултатите идват бавно... Но след година положението ще е значително по-добро. А след няколко - просто ще ти иска да си направил това нещо още като дете Започваш да чуваш и усещаш музиката по съвсем различен начин. За да няма драми и спорове - не казвам "по-добър" или "по-академичен", а просто "по-различен".

 

Имаш ли пиано под ръка? Има разлика при солфежирането като си помагаш с пиано или с китара. И двете са полезни, но са различни.

 

Виртуалните тренажори не съм ги пробвал, а както е тръгнало няма и да ги пробвам. Не мога да дам мнение за тях.

 

Поздрави,

 

Петър

 

П.п. Ако имаш някакви въпроси относно музикалния и нотен материал или начина на упражняване - давай. С квото мога ще помогна.

Редактирано Декември 11, 2007 от kitaratapesho

[AXE]

Мерси много!

 

По щастливо стечение на обстоятелствата имам пиано съвсем под ръка А за какво помагане става дума - да си провериш дали си го изпял вярно?