Най- добрият...

[Koobenot]

Стив Морс имаше здравословни проблеми с ръцете, но го гледам стърже пак, и той е голям пичага.  

 

[Baby Thomas]

Те вече доста години наред го мъчат, поне 10. А и не е вече spring chicken, както казват на запад.

Но инак си е мега зъл тип. Още 70-та години свиреше всички неща, по които се прехласваха открилите Интернет през 2018-та. 

На мен ми е в Топ 3 класацията!

[Koobenot]

@Baby Thomas А кои са другите двама от класацията ти? Гътри и Грегори, може би ...  

[Baby Thomas]

Andy Timmons, Steve Morse, Joe Satriani.

Guthrie е номер 0, то е пред и извън всякаква класация! 

[Koobenot]

^ Аз съм на кантар кого повече харесвам от Satriani и Vai. Първият е по-гъвкав и свири най-различни хави от блус, през фламенко, през криви ладове, шред и т.н., вторият ме кефи повече за авангардния си подход и хипер ползването на уами бара ... труден избор.  

[Тропчо]

Предполагам, че е излишно да вкарваме в каквато и да било класация Джеф Бек. Тоя свири, каквото му подадат и според с когото свири. За мен е чудесен инструменталист и техник, но няма собствено лице.

[Koobenot]

^ Има голям принос за китарното тоноизвличане като хватки, ползване на тремоло, освен това творбите му са си "китарни стандарти" и и до ден днешен – Cause We've Ended As Lovers, Led Boots, Shapes Of Things, Heart Full Of Soul ... чак безличен не бих го определил, но съм съгласен, че от първото слушане на мен лично ми е трудно разпознаваем. Недей, че колегата Сънчу ще ни шамари ... 

[Koobenot]

Един пич, за когото ме светнаха напоследък е Ariel Posen (Ериъл Поузен). Свири слайд-волюм-суел хави на електрическа китара в нетипичен нисък строй Open C със струнни 17-64. Ето демо на ригът му.

 

[Тропчо]

^ С тоя "накутреник" малко ми докарва на един друг, дето също много го обича и свири в "една октава по- бавно", както викаше един.

 

Редактирано Ноември 17 от Тропчо

[Koobenot]

Специално за колегата @Baby Thomas  

 

[TONY]

На 15.10.2024 г. at 18:21, Koobenot написа:

^ Аз съм на кантар кого повече харесвам от Satriani и Vai.  ... труден избор.  

Въобще не е труден изборът. 

Както сам каза, Сатриани свири всичко и не ми омръзва да го слушам. Стив Вай е повече итнтересен за гледане, отколкото за слушане.

Да, има определени инструментали дето са Върха , но има и много баластра. Бързо омръзва, средно 20 мин. макс - един албум.

Сатриани съм слушал с часове без да ми омръзне, рекорд - 6 часа нон стоп САЧ!

Сатриани винаги има страхотен тон.

Стив Вай, как дойде - някой път ме кефи, но съм го чувал да звучи и отвратно, като пчеличка в буркан.

ИЗБОРА, ПОНЕ ЗА МЕН Е ЯСЕН.

 

 

[Koobenot]

2 hours ago, TONY said:

Както сам каза, Сатриани свири всичко и не ми омръзва да го слушам. Стив Вай е повече итнтересен за гледане, отколкото за слушане. Да, има определени инструментали дето са Върха , но има и много баластра. Бързо омръзва, средно 20 мин. макс - един албум.

Аз харесвам и двамата. И двамата съм ги слушал с часове, но разбирам накъде биеш. Сатриани като че ли има по-голямо разнообразие в албумите, има блус, балади, инструментали, китарни стандарти, рок инструментали, експериментал, метъл и т.н. ... според мен лично е по-многопластов. Вай пък от друга страна постоянно гледа да те държи на щрек с разни чудати музикални решения като аранжимент и всичко гравитира около авангардният прогресивен инструментален рок и метъл. Това му решение според мен е силно повлияно от съвместните му проекти със Запа, но може и да греша ... 

2 hours ago, TONY said:

Сатриани винаги има страхотен тон. Стив Вай, как дойде - някой път ме кефи, но съм го чувал да звучи и отвратно, като пчеличка в буркан.

Честно казано, и двамата съм ги чувал да звучат гадно.  Смисъл такъв, Сатриани на моменти, особено G3 (последните издания), дето имам чувството, че просто тия неговите Маршали са пуснати в централното, озвучени са с някакъв микрофон ... и толкоз. Преди 2008 г. бачкаше с едни Peavey JSX ампове, дето изкъртваха отвсякъде и за клийн/крънч хави и за "яко джЪ". Пусни си Super Colossal Live! от 2006 г. и ще ги чуеш, много благо тон по мое мнение. Ся го гледам, че напоследък endorsement-а го е пренесъл в някакви други ампове, ама не помня какви точно.

Вай, същата работа – на времето с Carvin Legacy ме е кефил най-много, органичен, scoop-нат тон с лек chorus отгоре, сега напоследък го гледам, не само, че ползва AxeFX (това не е болка за умиране, ужким само за ефекти го ползвал), ами на всичкото отгоре ползва тия многомодулните Synergy преампове, дето имитират "истинското" и да ти кажа честно ... не ме кефи как са му го нагласили, скопено ми звучи, от това, което слушам. А да кажем, че през края на 2024 г. не можеш да изкараш готин звук от моделиране ... хайде моля, Перифери лично съм ги слушал на живо с АxeFX и избиха рибата, по нищо не можеш да разбереш, че слушаш процесорен звук ... та така.

И все пак, колкото и да им е ялов звука, дразни ме първите 2-3 минути и после се кефя на свирня ... гледам да страня от аудиофилията.  

P.S. Да уточня, че горното мнение за Сатриани/Вай е базирано на записи, които съм слушал от лайфове в Тубата, независимо дали сигнала е от пулта или е "снимано с Айфон" ... Така че има и известна щипка неяснота – кой, как, с какво е записвал, но звездите ми го говорят, че ще звукне така и на живо.  

[TONY]

 Peavey JSX - свирил съм една година на такъв, не беше мой. Познавам го добре. Харесва ми.

По натам, ако ми изпадне бих си взел. Имам малък Peavey jsx mini colossal, просто от фенщина.

След Peavey свиреше на Маршал , също ме кефеше, сега е с  американска бутикова марка 3rd power - The Dragon  е модела. 

Ампа звучи Ван Халенски и понеже Джо се подготвяше за трибют, ясно защо се е спрял на този амп 

 

Имал съм глава Carvin Legacy - хич не ме кефеше и я продадох. Със сигурност предпочитам старите Карвини,

на Запа, Стив свири с такъв на Флексейбъл и  Passion and Warfare. Тогава най много ми харесва , как е звучал.

Да, напълно добре си ги описал и Сатриани и Вай, за фрактали и тн моделери, ясно, навлезнаха си и вече са масови.