Най- добрият...

[Тропчо]

Темата е съизмерима с "Забавна простотия", може би с обратен знак, но си е същото.

Кой е най- харесваният жив китарист, пианист, басист, барабанист... в момента? Според тукашната аудитория.
Умишлено не използвам категорията "най-добър", щото е много разтегливо, относително и т.н.

[Koobenot]

Тая тема ще е яко офтопик, ама айде да оставя своите 5 стотинки ...  

От китаристите по параметърът "мога да свиря много стилове" според мен Guthrie Govan слага бая народ в малкия си джоб. Ако говорим обаче за експресивност и разпознаваемост аз лично от прогресивните (авангардни, да ги наречем) ми харесват Steve Vai, Joe Satriani, Malmsteen като нео-класик. Като техничари на акустичната китара Tommy Emmanuel, Monte Montgomery също. От младите надежди – Matteo Mancuso, Tim Henson до някъде за креативния похват спрямо електрическата китара, хармонизация, примесване на фламенко с хип-хоп, да речем. По параметър агресивен блус и рок със сигурност любимци са ми Stevie Ray Vaughan и Gary Moore. 

От кийбордистите Greg Phillinganes за гениалната му работа със Stevie Wonder и MJ, Ray Manzarek за употребата му на дорийският лад в творчеството на Doors, Jordan Rudes за супер техниката в Dream Theater, Mike Keneally за креативният му и експресивен похват, особено в работата му със Steve Vai, Lee Pardini на клавишите при Theo Katzman и способността му да ползва джаз ликове в стил "извън/вътре" в тоналността супер умело. 

От басистите кои са ми любими, да помисля – за фънк със сигурност Mark King от Level 42, Joe Dart от Vulfpeck, като агресия и "джъ-джъ" при баса Mike Dirnt от Green Day. Marcus Miller/Victor Wooten/Stanley Clarke/Jaco Pastorious пък от по-фюжън категорията.

От барабанистите Danny Carey, Mike Mangini, Mike Portnoy.

Тоя списък е безкраен, ама това на първо четене се сещам. 

[Тропчо]

Аз ще започна с пианото, щото съм пристрастен. Рейн Ранап съм го слушал и наживо в Латвия, но по- важното е, че ми се случи страхотен секс на негова музика, въртяна на един Юпитер и ролка ОрВо. Мисля, че е от доста неизвестните на широката публика пианисти, но с размах свири дори Рахманинов, когото смятам за Царя на пианото.

 

[Тропчо]

Ъ-ъ-ъ-ъ, може би по- правилното заглавие на темата е "Незаслужено пропуснатите". Те се равняват по най- добрите и не са по- лоши от тях, но не са успяли да блеснат, оставайки в сянка.
ЦелтЪт е разширяване на периметъра.

Аз си отбелязвам Guthrie Govan, Matteo Mancuso и Mike Dirnt , които са ми непознати, но ще се запознаем.

Към електричарите- китаристи нямам особени забележки. но бих добавил Robben Ford.

...съвсем примерно.

[Koobenot]

Mike Dirnt по-скоро си е мой личен фаворит, няма някакъв "страшен" принос към рок музиката, просто ми харесва стила му.

 

[Тропчо]

За басистите, или добро, или нищо. На един концерт на Джо Сатриани в Сан Франсиско, впечатление ми направи някой си Стюард Хам (Стю). Даже го освиркваха, вместо да му ръкопляскат. Има някои попадения, човекът.

 

[TONY]

Освиркване на Стю Хам - WTF! Имало е нещо такова. Или поне изглеждащо така.

During this concert when Stuart Hamm's name is announced, it often sounds like the crowd is "boo"ing him. They are not "boo"ing him, but rather "Stu"ing him- early in their touring days in the late 1980s after a concert when Hamm's name was announced, the crowd was cheering "Hamm, Hamm, Hamm". Guitarist Steve Vai grabbed the mic and yelled "Stuuuuuuu". The yell stuck ever since. Joe Satriani notes in this Live in San Francisco concert, "They 'Stu' him because they love him".

[Baby Thomas]

Това със Стю Хам си е заигравка с публиката, не е освиркване.

А и той е зъл гений, за който не знае...

[Koobenot]

Като казахте Стю Хам ме подсетихте за още един зъл бас гений дето свири със Сатриани, Дейв Лару:

 

[Тропчо]

TONY, Baby Thomas- именно. В гугъл транслейт не го откривам, но доколкото знам "STU" е освирквам, обиждам на някакъв жаргон.
Публиката взима дейно участие в "постановката" с бурни освирквания при неговите изпълнения, особено при импровизациите му върху "Лунната соната", но не само. Комуникацията между публика и музикант е уникална и просто усещаш и те полазва кефа, който изпитват и двете страни от тази заигравка.
Всъщност, получава се толкова добре, че повтаря същия "театър" още няколко пъти, на други концерти, върху същото парче. Там публиката вече е подготвена за предстоящото и се получават уникални моменти.

А това, че е зъл гений е извън съмнение.

[Baby Thomas]

Не намирам данни за такива дума/значение (което не значи на 100%, че няма).

Според мен в по-скоро заради сходното звучене между тамошното освиркване (boo) и името му.

[Koobenot]

Един от китаристите, които супер много ме кефят и пропуснах по-горе е Грегори Кох. Подборът му на тонове, chicken-picking, бендове и свирене извън/във тоналността е супер оригинален и изключително самобитен. Кънтри, блуграс, шъфъл, слоу блус, рок, джаз, шред на моменти и амалгамата, която създава от тях е неповторима и всичко това само от едно Теленце! А пък, че е много забавен пичага изобщо да не говорим. 

 

[Baby Thomas]

Змей е! 
С какви ли не други изроди се хваща да свири и не могат да го "преборят". Прави се на шматка, но е доста напред с матреяла! 

[Тропчо]

Покрай популярните хави на Кени Джи и Дейвид Санборн, нормално пропускаме един титан на саксофона.

Jay Beckenstein

[Koobenot]

^ Този съм го пропуснал, взимам си бележка ...