Tozi Публикувано Май 2, 2021 Share Публикувано Май 2, 2021 Здравейте, бих искал в тази тема да обсъдим народната импровизация в стила на Иво Папазов, Младен Малаков, Петър ралчев. Споделете опит в народната импровизация - как става, различна ли е за различните инструменти. Орнаментика, типични фрази, колена, форма. С гами ли се свири или не? Ако не как? Приложима ли е теорията на макама за обясняване на българската импровизация? Как сте се научили да импровизирате? Как да се научим да импровизираме в традиционния стил? 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Май 4, 2021 Автор Share Отговорено Май 4, 2021 По мои впечатления народните музиканти импровизират условно в три да ги наречем модуса : "мажор", хиджаз и минор. Има и един вариант в който се смесват всичките заедно. Не се импровизира с гами и ладове във вида в който те се срещат в класическата музика или дори джаза. По скоро се ползват структури основани на тетрахорди и подвижни разрешаващи се в акордови степени тонове. Това е една от причините музиканти които не са се занимавали с народна музика по трудно да разберат и усвоят начина на импровизиране в този вид музика. 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Лими Отговорено Май 4, 2021 Share Отговорено Май 4, 2021 (Редактирано) Аз имам скромен опит с импровизиране в тази област, но все пак обичам да "надничам" в кухнята на народната музика и то не само в българската. Може да чуеш някои мои композиции с вмъкнати фолк елементи, но не мога да направя като теб строго академичен анализ на това, което свиря. И ако се абстрахираш от недоизпипаното ми изпълнение, бих желал ти да ми анализираш съдържанието! 1. "Бабата си трака". Започва в 7/8 и преминава в 4/4 - има само два акорда: В и А 2. Размер 9/8 и няколко вида скали - три акорда: Ам7, Dm7 и Em7 3. Без начало и без край - много стара(80-те) моя композиция в 7/8, но с флейтата импровизира един барабанист Славчо Битраков. Имам и нова версия с изцяло нова моя импровизация с акустична китара, но още не съм я записал. 4. Лека походка - пак от 80-те. тази композиция е с бившата ми група "Дилема" и в нея има кавал, а соло китарата е моя идея. И накрая две мои изпълнения на румънски фолк, без импровизация, а само наготово разучени. Бих искал да ми кажеш какви ладове има в тях, че не съм сигурен дали са бихармонични? Румънски цигански танц Трансилвански свадбен танц Редактирано Май 4, 2021 от Лими 2 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Май 6, 2021 Автор Share Отговорено Май 6, 2021 За съжаление не мога да отварям вебокс 7. Тези в саундклауд ги чух. Общо взето няма нищо от народната музика в тях. Има загатнат звукоред хиджаз, който в случая по скоро минава за фригийски мажор - 5ти лад на хармоничния минор. Разликата е начина на ползване, който в бъгарската народна музика по скоро напомня ползването на звукоредите според теорията на макама. Макам по принцип не е гама - това е гама плюс инструкция за мелодично развитие. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
CyberGene Отговорено Май 11, 2021 Share Отговорено Май 11, 2021 On 5/4/2021 at 4:37 PM, Tozi said: По мои впечатления народните музиканти импровизират условно в три да ги наречем модуса : "мажор", хиджаз и минор. Има и един вариант в който се смесват всичките заедно. Не се импровизира с гами и ладове във вида в който те се срещат в класическата музика или дори джаза. По скоро се ползват структури основани на тетрахорди и подвижни разрешаващи се в акордови степени тонове. Това е една от причините музиканти които не са се занимавали с народна музика по трудно да разберат и усвоят начина на импровизиране в този вид музика. Не го разбрах това, може ли повече детайли? В смисъл на мен ми е ясно как да импровизирам в джаза с ладове (не че ми се удава добре, но го разбирам като концепция). Мислех, че и в народната музика е нещо такова, но явно не е, както казваш. Може ли на малко по-прост език? 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Май 12, 2021 Автор Share Отговорено Май 12, 2021 (Редактирано) Може Най общо казано в народната музика не се свири с гами или ладове. Съвсем друга концепция е. Нещо средно между макам системата и заимки от класиката и джаза - особено в по късните импровизатори като Петър Ралчев. Примерно в "мажор", както го наричат народните музиканти се ползват всички тонове от хроматичната гама. Народната ни музика в основата си е монодийна музика - тоест само мелодия без хармония. Хармонията се добавя с навлизането на западните инструменти и традиция. В мажор се импровизира върху мажорно тризвучие или доминантов септакорд (в до това е C, C7). Това са и акордовите степени които се опяват - извършват се грубо казано мелодични циклични движения около тях - създава се напрежение със съседни тонове което съответно се разрешава в акордов тон. Под всеки акордов тон (за до това са C E G Bb) се прибавя разрешаващ се в него тон на полутон разстояние. Получава се основната гамовидна рамка: C D# E F# G A Bb B. Тези approach тонове се разрешават почти винаги нагоре в съответния акордов, тоест: ре диез винаги нагоре в ми, фа диез винаги нагоре в сол, ла нагоре в си бемол, си нагоре в до. Останалите тонове от хроматичината гама могат да служат като разрешаващи се надолу в акордов тон (Db, F, Ab) или тежнение (Eb, Bb, Gb) - тоест менят си значението според посоката на разрешение. Тежнения в мелодичното им значение (нямаме хармония) могат да бъдат 4тата степен фа, и 6тата ла, но също и ре диез (#9) и фа диез (#11). Всичко е в зависимост от контекста и посока на движение. Като се добавят и характерните подлагания на 5та степен и основен тон, заедно с типичната акцентирана фразировка и орнаментика и се полочава характерното "народно" звучене. При хиджаз имаме подобна ситуация с тази разлика че се внимава да не се заличава характерния хиатус между малката втора и трета степени. Друг характерен за хиджаз тон е малката шеста степен, която при мажора служи предимно като хроматичен преходен тон. Нещо такова Редактирано Май 12, 2021 от Tozi 2 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
CyberGene Отговорено Май 12, 2021 Share Отговорено Май 12, 2021 Мерси, така наистина ми стана малко по-ясно. На мен също така ми се струва, че голяма част от типичното българско народно импровизиране до голяма степен е такова и заради украшенията, които са много специфични. Не мога в момента да кажа как точно, сигурно има изследвания за това, а аз не съм задълбавал, защото към народната музика имам предимно любопитство през годините, нищо повече, но да кажем ми се струва, че трилерите не са равномерни ноти, които се редуват (както в класическата музика), а са нещо като насложен един тон и полутон над него, който се загтва и за момент звучат заедно, което вероятно е някакъв опит да се имитират певците, които правят украшения по-малки от полутон, но на акордеон или китара това би било по-трудно и затова се прибягва до "трикове". Не знам, може и да не съм прав... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Май 12, 2021 Автор Share Отговорено Май 12, 2021 Според мен терминологията за украшенията (орнаментите) е условна. Те не се изпълняват както в класиката. Също така при различните инструменти звучат по различен начин в зависимост от характеристиките на самия инструмент. Украшенията са важна част от типичното звучене и са различни в зависимост от стила и фолклорната област. Като цяло обаче в наложения от 50те години насам тракийски стил на свирене и импровизиране, украшенията сами по себе си не са толкова важни колкото комбинацията им с подлагания, синкопиране и акценти. Тези елементи заедно носят типичното народно звучене. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.