Народна импровизация

[Tozi]

Здравейте, бих искал в тази тема да обсъдим народната импровизация в стила на Иво Папазов, Младен Малаков, Петър ралчев. Споделете опит в народната импровизация - как става, различна ли е за различните инструменти. Орнаментика, типични фрази, колена, форма. С гами ли се свири или не? Ако не как? Приложима ли е теорията на макама за обясняване на  българската импровизация? Как сте се научили да импровизирате? Как да се научим да импровизираме в традиционния стил?

[Tozi]

По мои впечатления народните музиканти импровизират условно в три да ги наречем модуса : "мажор", хиджаз и минор. Има и един вариант в който се смесват всичките заедно. 

Не се импровизира с гами и ладове във вида в който те се срещат в класическата музика или дори джаза. По скоро се ползват структури основани на тетрахорди и подвижни разрешаващи се в акордови степени тонове. Това е една от причините музиканти които не са се занимавали с народна музика по трудно да разберат и усвоят начина на импровизиране в този вид музика.

[Лими]

Аз имам скромен опит с импровизиране в тази област, но все пак обичам да "надничам" в кухнята на народната музика и то не само в българската.

Може да чуеш някои мои композиции с вмъкнати фолк елементи, но не мога да направя като теб строго академичен анализ на това, което свиря. И ако се абстрахираш от недоизпипаното ми изпълнение, бих желал ти да ми анализираш съдържанието!

1. "Бабата си трака". Започва в 7/8 и преминава в 4/4 - има само два акорда: В и А

2. Размер 9/8 и няколко вида скали - три акорда: Ам7, Dm7 и Em7

3. Без начало и без край - много стара(80-те) моя композиция в 7/8, но с флейтата импровизира един барабанист Славчо Битраков. Имам и нова версия с изцяло нова моя импровизация с акустична китара, но още не съм я записал. 

4. Лека походка - пак от 80-те. тази композиция е с бившата ми група "Дилема" и в нея има кавал, а соло китарата е моя идея.

И накрая две мои изпълнения на румънски фолк, без импровизация, а само наготово разучени. Бих искал да ми кажеш какви ладове има в тях, че не съм сигурен дали са бихармонични?

Румънски цигански танц

Трансилвански свадбен танц

 

Редактирано Май 4, 2021 от Лими

[Tozi]

За съжаление не мога да отварям вебокс 7. Тези в саундклауд ги чух. Общо взето няма нищо от народната музика в тях. Има загатнат звукоред хиджаз, който в случая по скоро минава за фригийски мажор - 5ти лад на хармоничния минор. Разликата е начина на ползване, който в бъгарската народна музика по скоро напомня ползването на звукоредите според теорията на макама. Макам по принцип не е гама - това е гама плюс инструкция за мелодично развитие. 

[CyberGene]

On 5/4/2021 at 4:37 PM, Tozi said:

По мои впечатления народните музиканти импровизират условно в три да ги наречем модуса : "мажор", хиджаз и минор. Има и един вариант в който се смесват всичките заедно. 

Не се импровизира с гами и ладове във вида в който те се срещат в класическата музика или дори джаза. По скоро се ползват структури основани на тетрахорди и подвижни разрешаващи се в акордови степени тонове. Това е една от причините музиканти които не са се занимавали с народна музика по трудно да разберат и усвоят начина на импровизиране в този вид музика.

Не го разбрах това, може ли повече детайли? В смисъл на мен ми е ясно как да импровизирам в джаза с ладове (не че ми се удава добре, но го разбирам като концепция). Мислех, че и в народната музика е нещо такова, но явно не е, както казваш. Може ли на малко по-прост език?

[Tozi]

Може

Най общо казано в народната музика не се свири с гами или ладове. Съвсем друга концепция е. Нещо средно между макам системата и заимки от класиката и джаза - особено в по късните импровизатори като Петър Ралчев.

Примерно в "мажор", както го наричат народните музиканти се ползват всички тонове от хроматичната гама. Народната ни музика в основата си е монодийна музика - тоест само мелодия без хармония. Хармонията се добавя с навлизането на западните инструменти и традиция. В мажор се импровизира върху мажорно тризвучие или доминантов септакорд (в до това е C, C7). Това са и акордовите степени които се опяват - извършват се грубо казано мелодични циклични движения около тях - създава се напрежение със съседни тонове което съответно се разрешава в акордов тон. Под всеки акордов тон (за до това са C E G Bb) се прибавя разрешаващ се в него тон на полутон разстояние. Получава се основната гамовидна рамка: C D# E F# G A Bb B. Тези approach тонове се разрешават почти винаги нагоре в съответния акордов, тоест: ре диез винаги нагоре в ми, фа диез винаги нагоре в сол, ла нагоре в си бемол, си нагоре в до. Останалите тонове от хроматичината гама могат да служат като разрешаващи се надолу в акордов тон (Db, F, Ab) или тежнение (Eb, Bb, Gb) - тоест менят си значението според посоката на разрешение. Тежнения в мелодичното им значение (нямаме хармония) могат да бъдат 4тата степен фа, и 6тата ла, но също и ре диез (#9) и фа диез (#11). Всичко е в зависимост от контекста и посока на движение. Като се добавят и характерните подлагания на 5та степен и основен тон, заедно с типичната акцентирана фразировка и орнаментика и се полочава характерното "народно" звучене.

При хиджаз имаме подобна ситуация с тази разлика че се внимава да не се заличава характерния хиатус между малката втора и трета степени. Друг характерен за хиджаз тон е малката шеста степен, която при мажора служи предимно като хроматичен преходен тон.

Нещо такова

Редактирано Май 12, 2021 от Tozi

[CyberGene]

Мерси, така наистина ми стана малко по-ясно. На мен също така ми се струва, че голяма част от типичното българско народно импровизиране до голяма степен е такова и заради украшенията, които са много специфични. Не мога в момента да кажа как точно, сигурно има изследвания за това, а аз не съм задълбавал, защото към народната музика имам предимно любопитство през годините, нищо повече, но да кажем ми се струва, че трилерите не са равномерни ноти, които се редуват (както в класическата музика), а са нещо като насложен един тон и полутон над него, който се загтва и за момент звучат заедно, което вероятно е някакъв опит да се имитират певците, които правят украшения по-малки от полутон, но на акордеон или китара това би било по-трудно и затова се прибягва до "трикове". Не знам, може и да не съм прав... 

[Tozi]

Според мен терминологията за украшенията (орнаментите) е условна. Те не се изпълняват както в класиката. Също така при различните инструменти звучат по различен начин в зависимост от характеристиките на самия инструмент. Украшенията са важна част от типичното звучене и са различни в зависимост от стила и фолклорната област. Като цяло обаче в наложения от 50те години насам тракийски стил на свирене и импровизиране, украшенията сами по себе си не са толкова важни колкото комбинацията им с подлагания, синкопиране и акценти. Тези елементи заедно носят типичното народно звучене.