Слушалки за дигитално пиано

[No.14]

Ехааа, точно от такива практически насоки имам нужда! Безкрайно благодаря!

За височината - отдавна се чудех дали да не повдигна малко столчето, обаче все съм си мислела, че ъгълът трябва задължително да е 90 градуса и се стремя това да спазвам... . Ще пробвам още днес . Иначе аз съм от провинцията и, срам не срам, роял дори не съм виждала на живо. Мечтата ми е да разбера какво е усещането да се докоснеш до такъв инструмент, обаче няма как да разбера - нямам познати, които да притежават, нито имам достъп до зала с подобен.

Записът с ноктюрното също е стар, научих го до край, но го оставих, защото не успях да постигна звученето, което исках, дори и в по-бавно темпо (то няма и как с моя опит). По-уверена се чувствам в произведения, които технически не ме затрудняват толкова, например това е относително по-скорошен запис (преди около половин година) : https://youtu.be/so2cAjWL-pY 

За самокритиката имам много да работя... Дори когато учителката ми каже, че нещо се е получило добре, аз все си мисля, че го казва, за да не ме разочарова - един вид от съжаление. Абе, не стига, че е трудно, ами сама си го правя още по  .

Страхотни са придобивките ти - с много здраве и радост да си ги ползваш! Възможността да свириш с други хора сигурно е невероятно преживяване  - благородно завиждам. И аз на свой ред да питам - а кллипчета има ли  ? (Редактирам, това било клипче, а аз помислих, че е само снимка... Супер, много благодаря за споделянето  )

И точно както го описа - все едно започваш нов живот е. Общо взето, най-смислените ми часове са на пианото. Наскоро, покрай пандемията, се бъзикахме с един приятел и му казах, че адски ще ме е яд, ако се разболея и умра точно сега, понеже още не съм се научила да свиря добре, а тъкмо започнах ??

 

 

 

Редактирано Декември 7, 2020 от No.14

[CyberGene]

Височината на сядане е от изключителна важност. Аз съм доста опитен пианист (свиря от 25 години, макар и самоук), като в класическия репортоар съм на ниво баладите на Шопен и т.н. (не ги свиря хубаво обаче, макар че имах период, в който ми оставаше повече свободно време след работа, когато нямах и семейство и свирех първата прилично). Преди няколко години имах големи проблеми с една токата на Хачатурян, която има доста бързи и синкопирани акорди, които просто не можех да направя добре, бях пуснал видео в Интернет и ми дадоха съвет да пробвам да седя по-ниско. Аз седях така, че ръцете ми да правят прав ъгъл. Пробвах обаче да сваля стола колкото се може повече и да съм една идея под пианото - това се води грешно по принцип. Но един от най-големите ни пианисти Евгени Божанов, който е моят кумир, свири доста ниско, даже си носи специално столче за целта. Аз не свиря чак толкова ниско, но само след като свалих столчето си, започнах да се справям с трудните пасажи в токатата. Така че според мен човек трябва доста да експериментира и да прецени кое как му се отразява, понякога дори зависи от музиката. Не мисля, че има твърди рецепти за тези неща, но със сигурност височината на седеж е много важна и човек трябва да си я намери.

[No.14]

Аз, като начинаещ, досега не смеех много да експериментирам и следвах всичко “по устав” ?.

Обаче след вашите съвети със сигурност ще изпробвам различна височина при нещо, което ме затруднява. Току-виж вдругиден съм ви изненадала с Шопеновото impromptu ?.

[dedo pop]

Синът обикновено споделя изключително много разни технически подробности, но и аз обикновено забравям почти всичко. Начинаещият пианист трябва да седи маалко по-високо и с времето да сваля столчето. Като понапредне ще намери най-удобната за него поза. Която понякога обаче е неудобна за дадено произведение и се налага да я коригира. Съвет от  преподавател - едно и също произведение да се репетира с различни височини на столчето, достигайки до неудобни позиции, като се внимава и за най-малкия намек за болка.

Не съм фен на Божанов, но няма как да отрека гениалността му, с която и впечатли журито на Шопен. Там се срещат примерно 40 напълно изравнени като възможности изпълнители и победителят е този, който представя нещо различно и невиждано досега. Божанов показа как може в доста свит динамичен обхват да представи в пълнота дадено произведение. Звукоизвличането му е неповторимо. Но моето ухо търси друго.

Глен Гулд свири на още по-чепат стол, едновременно нисък и силно наклонен. Володос свири на стол с облегалка. Синът си хареса стар социалистически въртящ се стол с облегалка,  и само с него свири вкъщи. С пила си направи чертички и според зависи какво търси, вдига или сваля. И наистина звукът се променя.

Ето и вътрешна информация за 16-то издание на конкурса "Шопен". В момент на откровение член на журито споменал, че след като минал конкурса и гледали видеозаписите, се чудили как са дали награда на Юлиана Авдеева. Която обаче имала изключително силно сценично присъствие и магнетичност.

No.14, вярвай на учителката. За умирането не прави планове. Дедо поп ти казва.

Така и така в постовете ми все има някакво видео, ето едно тайно от преди 8 години на Емануил и моя син.

 

 

[yamaha]

преди 10 минути, dedo pop написа:

Глен Гулд свири на още по-чепат стол, едновременно нисък и силно наклонен. Володос свири на стол с облегалка....

Това още веднъж ме убеждава, че който си го може, няма значение на какъв стол свири, понеже го може даже прав. 

По тоя повод се сещам за Кори Хенри, който съм го виждал да свири на всякакви столчета, с раница на гърба или прав. Постановката му е под всякак критика, на много от клиповете се вижда как пръстите му изобщо не са закръглени към клавишите, а почти изправени, но това не му пречи да изкара такива пасажи, за които аз мога само да си мечтая.

Ето едно примерно видео от тестването на софтуера на Соникскейпс, където сменя тембрите и прави разни импровизации в съответния стил. Оставям настрана, че по някой път на някое убийствено соло изобщо не гледа клавиатурата, но ставаше дума за постановката, а тук се вижда от близък план това, което споменавам.

https://www.youtube.com/watch?v=feV05DnocjM&feature=youtu.be

 

Може би плоското поставяне на пръстите му идва от това, че всъщност основният му инструмент не е пиано, а орган, но и с пианото се справя прекрасно, а пък с органа е практически недостижим и гледайки клипчета като това второто и с каква лекота го постига, винаги оставам с чувство за дълбока непълноценност.

https://www.youtube.com/watch?v=T15YTEVvJes

 

[CyberGene]

1 hour ago, dedo pop said:

Не съм фен на Божанов, но няма как да отрека гениалността му, с която и впечатли журито на Шопен. Там се срещат примерно 40 напълно изравнени като възможности изпълнители и победителят е този, който представя нещо различно и невиждано досега. Божанов показа как може в доста свит динамичен обхват да представи в пълнота дадено произведение. Звукоизвличането му е неповторимо. Но моето ухо търси друго.

..

Ето и вътрешна информация за 16-то издание на конкурса "Шопен". В момент на откровение член на журито споменал, че след като минал конкурса и гледали видеозаписите, се чудили как са дали награда на Юлиана Авдеева. Която обаче имала изключително силно сценично присъствие и магнетичност.

Точно така, много добре го казваш. В днешно време, особено на конкурс от такава величина, където всички са брутални машини, се гледа индивидуалност и оригинален прочит и без да навлизам в излишна патриотичност, смятам, че там Евгени няма равен изобщо в световен мащаб. Той свири по начин, по който са свирили пианистите от 19-ти век и съвсем в началото на 20-ти век от зората на грамофонните записи - една свобода на двете ръце, почти импровизационно. Самият Евгени съм слушал да свири пет пъти едно и също произведение по пет коренно различни начина, като той самият го е обяснявал, че това му идва отвътре и зависи както от обективни показатели - например акустиката и реверберацията на залата, така и субективни - като настроение, желание за експеримент на момент, отвореност на публиката към експерименти и т.н.

Евгени не е от най-техничените виртуози, нито репортоарът му е насочен в тази посока (макар че според мен техниката му е безупречна), той е ориентиран доста повече към лиричните интерпретации, където според мен има много какво да каже и там е недостижим. Напомня на Хоровиц в това отношение. Разбира се всичко е въпрос на вкус.

Помня голямото разочарование на Евгени през 2010, когато стана скандал с това, че той до последно беше на второ място по точки, след което журито без да даде обяснения смени регламента и за финалния кръг реши да нулира всички точки до момента и финалното класиране да се определи само от последния кръг, където дадоха на Евгени четвъртото място. Изключително незаслужено, особено като се има предвид, че първо място спечели Авдеева - с тоя скучен и незабележим Шопен. За мен Шопен е религия (както и Скрябин) и се вълнувам много, чета блогове, анализи, така че не е само мое мнение това... Както писа тогава един много уважаван наш пианист от форума - Мартист - който е специализирал във Варшава, Авдеева изпълни два важни критерия - руски пианист, еврейски произход...  А имаше и доста сериозни натроения срещу Евгени от страна на един възрастен председател на журито Жан Екиер, когото съм слушал как изпълнява Шопен - нещо като да нацъкаш на компютър нотите, без рубато, без чувство, без нищо. Запънато старче, което не можа изобщо да приеме свободата на Евгени. Както и да е, това е минало, Евгени си изгради име и няма нужда от конкурси. Всъщност тоя скандал дори донякъде му направи и реклама  Няма лоша реклама, казват.

[CyberGene]

Yamaha, Кори Хенри е машина, аз понеже все още понаслушвам и джаз (макар че нещо с времето се върнах на класическата музика почти напълно и джазът ми остана на заден план) забелязвам, че много е нашумял покрай онова соло, дето го направо наживо в един запис на Snarky Puppy - Lingus  Той е самороден талант, от малък свирил в църква на Хамънд орган, там техниката е изцяло различна от пианото.

Майсторите са си майстори... тях няма какво да ги коментираме, те могат на всичко и всякак да свирят. Което е подтискащото.

[dedo pop]

Изпуснах възможност. Емануил Иванов дойде вкъщи и е свирил 4 часа, а аз бях поел един селски ангажимент и успях да чуя само няколко акорда от Рахманинов 3. Ами, пианист световна класа. Поне разбрах какво си е взел - http://kawaibg.com/product/315/kdp-110-digital-piano.html

[CyberGene]

Интересно, това е едно от най-евтините пиана на пазара и определено не е нищо особено (меко казано), което само идва да покаже, че когато някой е голям талант, инструментът няма никакво значение  На нас простосмъртните ни остава само да се възхищаваме.

[yamaha]

Съгласен съм напълно! Всичко се свежда до това какво и колко има в главата и в пръстите - когато има достатъчно и на едното, и на другото място, дори едно базово пиано може да просвири така, както не може и най-добрият инструмент с някой друг. 

[No.14]

За много години! С пожелание за здраве, повече късмет и много, много музика ?!

Като продължение на разговора, аз също винаги съм се изумявала какво звучене постига учителката ми, независимо от инструмента. Обикновено, когато трябва да ми покаже нещо, се шегувам с нея, че тя свири някакво друго произведение: толкова огромна е разликата между нейното изпълнение и моето недодялано дрънкане. Вниманието буквално е към всеки един тон.

И в тази връзка, ако се съгласим, че качеството на инструмента, колкото и да е важно, не е единственото лимитиращо, за да се прояви един талант, кои според вас са останалите ключови фактори: техническо съвършенство, музикалност, интелект, емоционалност, способност за концентрация, за свързване с аудиторията или друго? 

С две думи: кое е базовото, което прави знаменитите пианисти такива, каквито са? А кои са ограниченията?

[N.V.C]

^Не съм пианист (синтезаторната клавиатура няма да я броим),
но ми се струва, че този въпрос се отнася за всеки инструмент и за музиката въобще.

Когато учех китара, след доста време почувствах, че придържането към нотите ме е сковало
до степен това да става не музика, а някакво дървено формално изпълнение.
Освен свободната техника и внимателното отработване на всеки тон  
трябва да има този момент, в който нотите се превръщат в цялостна музика.

Самата техника на свирене се постига не само с пожелания и много занимания,
а се използват упражнения, които принуждават да се постигне добра постановка на ръцете
(поради самата същност на това, което се изпълнява и специалната апликатура, която се препоръчва).
И разбира се, спазва се методична последователност - постепенно от по-просто към по-сложно.

Струва ми се, че е важно дали това е твоя инструмент и твоята музика.
Възможно е някой да бъде ограничен на един инструмент, независимо от многото години занимания,
а на друг инструмент да разкрие неочакван творчески потенциал.

 

[No.14]

“Трябва да има онзи момент, в който нотите се превръщат в цялостна музика” - при мен това е основното, което липсва (въпреки че аз съвсем не мога да се нарека пианист или въобще музикант  ). Не знам дали при всички начинаещи/аматьори е така: от мислене за правилната нота, динамика, щрихи, темпо и всичко останало, накрая не чувам музика. По-точно, струва ми се, че чувам как би трябвало да звучи, но само в главата ми ?, не мога да го възпроизведа в цялостност.

Може би точно това е една от тънките разлики между хората с талант и тези, които учат съвестно, но никога не успяват да се надскочат с нещо повече от текстова коректност (ако мога така да обясня това, което мисля, че постигам като краен резултат аз).

Затова и си задавам горните въпроси, макар че едва ли има еднозначен отговор...

 

[N.V.C]

12 hours ago, No.14 said:

Не знам дали при всички начинаещи/аматьори е така: от мислене за правилната нота, динамика, щрихи, темпо и всичко останало, накрая не чувам музика.

Ако има репертоар от научени наизуст пиеси, които са донякъде по-прости от
достигнатото до момента ниво (за да могат да се изпълняват уверено),
с тях може да не се мисли за нотите, а да се упражнява общата изразителност.

За музикалното произведение се мисли като за едно цяло, което трябва да изразява нещо.
Тогава се определя как отделните елементи да служат на тази обща цел.
А не обратното - всяка нота, динамичен нюанс, щрих, отклонение в темпото да бъде нещо местно,
за което не е ясно на каква обща цел служи.

Има една голяма стара книга:
"Йохан Себастиан Бах" написана от Алберт Швайцер някъде в началото на XXв.,
издадена на български през 1981г.
В нея се обсъждат проблемите за постигането на изразително свирене,
чрез подходяща фразировка, акцентиране и др.
Като например, как с такъв инструмент като пианото (клавесина), чиито звуци имат атака и затихване,
да се постига свързано напевно звучене (когато музиката се представя като съставена от гласове,
всеки от които пее нещо свързано, а не "кълве" ноти).

Може да се каже, че музиката на Бах е независима от инструмента и не е пианистична
(от него има даже фуги за соло цигулка, които приличат повече на музика за съвсем друг инструмент).
Но ето как една забележителна пианистка от миналото - Татяна Николаева свири 12-те малки прелюди
(3-тият от тях е по-скоро в стила на музика за лютня и може да се изпълнява на китара):
https://www.youtube.com/watch?v=_pKgAy7SQkE

Според мен си заслужава да се чуят/видят в нейно изпълнение прелюдите и фугите на Шостакович:
https://www.youtube.com/watch?v=ZyURjdnYQaU

 

[No.14]

Благодаря за споделеното!

Поръчах си книгата и ще прегледам линковете при първа възможност.