Gary Moore - Still Got The Blues

[asparuh75]

Бекинг трака:

http://www.guitarbackingtrack.com/play/moore,_gary/still_got_the_blues_(7).htm

 

 

Моя опит:

[rockfire]

https://soundcloud.com/rockfirebg/natoli-angelov-improv-over-a-gary-moore-gbt

 

 

[DREAMMIND]

Чудесни сте и двамката. И аз да стръгна малко Гари Мур.

https://www.youtube.com/watch?v=np-hpTia_vk&feature=youtu.be

[vlado1113]

asparuh75 много здрав саунд си извадил звучи лампово! Твоето изпълнение ми хареса най-много!

[Krasi63]

 

Едно пробно и от мен за спорта. Малко елементарно, но колкото толкова.

Редактирано Март 29, 2015 от Krasi63

[Johny Jordanov]

Със сигурност не е лампово , по - скоро транзисторно със симулации на лампови кубета

[Johny Jordanov]

а може и с процесор да е *

[shtur4o]

Включвам се в хубавата тема, въпреки липсата на каквото и да е време напоследък. Извинявам се за дъвченията, фалшовете и това, че е само част от трака. Посред нощ - толкова. Извинявам се най-вече на Гари

 

 

https://soundcloud.com/shtur4o/still-got-the-blues-mix

 

 

Всички сте забили чудесно ! Най-много ми допада варианта на автора на темата.

 

Поздрави!

Редактирано Април 19, 2015 от shtur4o

[travelcaster2]

   Поздравления за всички участници! Решението на всеки от вас да изпълни тази легендарна пиеса ви доказва като музиканти.

   С какво блести Gary Moore? Каква е неговата гениалност? Всеобхватна. Композиционен талант. Изпълнителски талант. Като певец и инструменталист. Всяка негова фраза е наситена с емоционалност. От лирическа нежност до крайна агресивна експресивност. Във всяко изпълнение той гори като фойерверк. Неговото музициране е "като за последно". Амбицията на спортист, решен да подобри световен рекорд е малка, сравнена с тази на Gary. В неговите сола няма "материал за пълнеж", а силно въздействаща мелодичност.

   В някои детайли от тази пиеса (не си и помислям, че мога да бъда изчерпателен) откривам познати и непознати за мен щрихи.  

   Вибрато. Различно в отделни моменти. От леко до дълбоко като амплитуда. От бързо до бавно като честота.

   Трилери. Изпълнени с нерв.

   Игра с ритмиката като сгъстяване и разширяване на нотните стойности, което трудно би могло да се представи във вид на нотация.

   Богата динамика. Всеки тон носи своя характер.

   Тон. Тембър. Текстура. Измежду стотици китаристи ще познаем звука на Gary Moore. Солата му имат такъв контур, че разказват завладяваща история.

   Нотният избор при импровизацията му би могъл да бъде предмет на отделна голяма и важна тема. От светлият Дорийски до мрачният Локрийски. От чистото класическо звучене до драматичната груба реалност на блуса.

   Gary Moore беше личност с мисия. Благодарни сме му, че ни даде толкова много!

[Evtim Djerekarov]

.....звучи лампово! ....

 

Със сигурност не е лампово , по - скоро транзисторно със симулации на лампови кубета ....

 

Чичо митко е казал някои много хубави и интересни неща. А маниящината на тема апратура е твърде излишна точно в тази тема, засягаща една от най-големите блус класики от последните десетилетия. Ако човек може да свири, може да всичко - това личи много повече, отколкото конкретната апаратура.

Редактирано Април 20, 2015 от Evtim Djerekarov

[travelcaster2]

   Благодаря, Евтим.

   Казах го не давъзхвалявам гения, който е доказан в световен мащаб, а да подскажа на колегите да "купят" малко от това, което ни е оставил. 

   Да кажеш нещо свое е изкуство. 

   А да изразиш своя поглед върху кавър, ползвайки изразните средства на автора също е изкуство.

[asparuh75]

Градивни критики за тема "Джем"