Забавна простотия

[Parni_Valjak]

Не само певците и музикантите работят на плейбек но вече и диджеите също!

 

Video Recorded on a teenager in col. San Rafel ..... I was amazed that without connecting the audio mixer and lines .... mingle with great professionalism ....!  

 

 

 

 

[MaPuHcKu]

^А тия двамата до него колко сериозно го гледат в ръцете, дано "откраднат" занаята

[rudibass]

Мъкааа мъка.. Докато има прошляци да вярват , ще има и мухльовци като тоя WIRELESS DJ.

[patzo]

Момчета нищо не разбирате. Това е най-новия пулт разработка на Берингер. Създава се неврален мост между човека и пулта – технологията е открадната от изтекла информация от Зона 51.  Не се виждат кабели защото рутинга се постига посредством черна дупка която е непосредствено на изхода на пулта, от там сигнала минава през лявата химисфера на мозъка и се насочва към избрания в мисълта източник. Може да ви се вижда празно захранващото гнездо – но това е направено нарочно така в тази бета-версия за да не се задават много въпроси – истинското захранване е от електромагнитните бури на марс.  Пулта има един недостатък – когато Диджея-джадай види засукана мадама – мастър фейдъра става неконтролируем – инжeнерите работят по отстраняването на проблема. Ама испростях ...

Редактирано Октомври 20, 2013 от patzo

[Orion]

 

 

 

[travelcaster2]

[travelcaster2]

Имам такава китара, но не свири така!?! Ти да видиш! Помогнете!

http://www.youtube.com/watch?v=QPKWJL-PJLU 

[Parni_Valjak]

^^ Много по трудно е когато си тъп. Всеки ден се повтаря мъката за околните. Особено в нета.

[ciriljhonson]

 

Имам такава китара, но не свири така!?! Ти да видиш! Помогнете!

Занесия на лютиер, може и да помогне.

[travelcaster2]

Лютиер я прави специално за мен. За една торба пари. Да му я връщам ли?

По телевизията изглежда толкова лесно да свириш, все едно да ходиш по улицата. 

Знам, че няма да ми върне парите. Какво да правя?!

[Parni_Valjak]

[Baby Thomas]

 

Вързаха ми се ушите направо...

[travelcaster2]

- You are gonna die !
- A ?
- You're gonna die !
- AAA ?!
- Юргана дай, че измръзнах ма !!!

[ciriljhonson]

Как да изнервите съседа Ви по седалка в самолета?

1. Извадете си лаптопа

2. Отворете го бавно

3. Включете го

4. Уверете се, че съседът ви по седалка Ви гледа

5. Отворете INTERNET EXPLORER

6. Затворете за кратко очи, след което погледнете нагоре

7. Поемете си бавно и дълбоко дъх, след което отворете следната връзка: http://www.myit-media.de/the_end.html

8. И наблюдавайте изражението му !!!

[Orion]

"Българските ми квартиранти и делата им в Англия

По спомените на един англичанин :

 

 

Втора част:

 

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.

             Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.

            Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха,  а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.

           Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...