бързо или бавно

[ivo_minchev]

Според мен човек първо добива желанието, после се учи на техника, а най накрая се учи да влага чувства.. Бавното свирене според мен е по-трудно, но не технически разбира се.

Много съм съгласен.

 

Ерик Клептън - не случайно прякора му е "Бавната ръка"

[BlueZone]

Ами аз почнах да свиря на електрическа китара в началото на 1992 и година след това се юрнах да пиля стружки. Бичих, бичих по 8-10 часа на ден, извадих цялата трилогия на Ингви + още един куп работи...чудесно, ама днес като си чуя нещата от това време - почти никаква идея.

 

След като излязох от казармата и не бях свирил една година, доста сериозно преосмислих нещата и сега честно казано ми е малко скучно да пиля стружки.

 

Започнах да наблягам на съвсем други неща - най-малкото това, че за всеки един тон има поне осем различни начина да бъде изсвирен и всеки от тези начини изразява различно нещо като емоция, идея и преход от/към...

 

Както казваше една моя учителка по китара, която се казва Незабравка Попова (сега май не е Попова, щото се ожени за Цецо Недялков):

 

- Свири, все едно разказваш приказка на сестра ти.

 

За мен това изречение е една от най-мъдрите музикални мисли и заради това ми се е забила в главата вече 15 години.

 

 

Изкуството поначало е висш метод за комуникация и шредването в повечето случаи е еквивалентно на безмислено дърдорене - то разбира се по някакъв начин също е достойно за възхищение:

Виждате ли, тоя има изумително добра дикция и артикулация...и колко бързо говори...Да, ама като нищо не казва..? уот'с дъ пойнт?

 

 

П.П. Някои японски дзен-поети са в състояние да ти разкажат невероятна история само в 3 изречения - за мен това е по-ценно отколкото на три страници да опишеш как един човек влязъл и казал "Добър ден."

 

:think:

[RockoBG]

Кратко и ясно ^

 

На мен лично ми е свръх силите да си попълня мястото в едно бавно и тежко парче, както и в твърде бързо

 

в първия случай ми тежи главата, във втория ръцете

[adXok]

Важното е да има контрасти.

Музиката е илюзия, братя... слухова илюзия.

 

 

И забравете глупостите от рода на 16-ини в темпо 150 (увм)

Няма хора-секвенсъри или метрономи!

 

Има неща които изглеждат бързи а всъщност не са и други, които ни се струват бавни, но всъщност не са... никак не са!

 

Ако не се сещате погледнете Земята как се върти... докато залезе слънцето едвам се държа от движение през целия ден... пък тя Земята за това време "се е обръщала по гръб". Но всъщност кой се е движил по бързо!

 

Абе нали ви казвам... илюзия. Или както чичко Вай го е нарекъл: Реална Илюзия!

Та свирини муй майкъта!

 

П.П. Имаше едно анимационно филмче, в което една жабка си държеше в скута друга жабка и после една друга жабка... абе всъщност дълго е за обяснение и ще стане офтопик... ас южуал!

[LOE]

не съм сългасен - има хора - метрономи

 

но наистина голяма част от наистина сложните работи разчитата на въображението да интерпретира нещата с много повече детайли отколкото има

 

 

много пъти ми се е случвало да вадя някво соло, в което да чувам 8 тона, а като го забавя да чуя че са по малко и съответно много по лесни за свирене отколкото се чува в началото

 

 

инъче по темата - много ясно че се почва бавно, за даможе малкия мозък да си изгради навик

 

после почва да се забързва, докато стане по бързо от колкото трябва

както се казва "докато не хартиса не стига"

 

после откриваш че след като можеш по бързо то нямаш никакви проблеми при темпото което трябва

[niki123bg]

Правилното свирене при различни скорости (бавна, бърза, невероятно бърза) е едно нещо. Влагането на чувства при различни като скорост мелодии е друго нещо.

 

Не съм съгласен с метафората за свирене, което било като разказване на приказка и бързото свирене, което било дърдорене.

 

За мен музиката винаги е била средство за предаване на емоции, а не за разговори (в буквалният смисъл).

 

Колкото и да се старае Ерик Клептън, няма да успее да ми каже чрез мелодия изсвирена на китарата си "Ела в 21 часа пред входа на НДК и ще ходем да пийнем бира", няма как това да стане - от друга страна доста лесно може да предизвика тъжно или радостно чувство в мене чрез музиката която свири.

 

Не забравяйте, че музиката е преди всичко чувство и емоция и както бавното свирене носи определени емоции, така и бързото свирене носи други емоции и никой няма правото и нуждата да отрича едното или другото (освен ако няма някакви комплекси).

[BlueZone]

Явно не съм се изказал достатъчно ясно -

 

Не съм против бързото свирене, нито против бавното.

Имах предвид факта, че твърде често се случва някой да набляга на скоростите и да не обръща внимание на смисъла.

 

Това разбира се не значи, че не може да се свири бързо и в същото това време идейно - просто рядко се среща това явление, освен това мисля, че ако един музикант не е способен да свири бавно и смислено, то със сигурност не може да го прави бързо и смислено.

[CyberGene]

Мисля, че тази тема не е специфична за китара, затова си позволявам да се намеся като клавирист Подкрепям мнението на iBobz. Ако човек има какво да каже, може да го направи по всякакъв начин - бързо или бавно. И обратното - ако е безидеен, и да си счупи пръстите да "пили стружки", няма да каже нещо повече. Тези, които си падат по джаз, сигурно знаят, че Майлс Дейвис и Джон Колтрейн са двама от колосите, които са известни с това, че първият избира лаконичния изказ, два тона в минута, но на място, а другият казва много с много. В едно от най-известните в джаза парчета So What на Майлс Дейвис може да се чуят и двамата и да се съпостави това. Съответно обратния случай на хора, които избират единия или другия път (обикновено преобладава скоростният) и нямат какво да кажат, се наблюдават навсякъде и основно в този форум, като не искам да обидя никого, нито пък изключвам себе си от тази група

[NitroBGA]

Ако човек има какво да каже, може да го направи по всякакъв начин - бързо или бавно.

Именно. И който не може да свири бързо губи половината. Не казвам трябва да свириш бързо, а трябва да можеш да свириш бързо (бавното, всеки го може) .Изразяването е друга бира. Но, за да се изразяваш адекватно в приказките трябва да можеш да ускоряваш темпото - да сгъстяваш разказа - както и да забавяш, да правиш паузи. Дали имаш какво да кажеш не е темата на нашият разговор. Обсъждаме как ?

 

П.П. Не ми давайте за пример Ерик Клептън. Вярвам, че ще се съгласите с мен, че той не енито виртуозен музикант, нито майстор на вокалното изкуство. Чарът му е в композицията, текстовете и мярката - той знае какво може и какво не може и изтъква само най-доброто от това което може. Искам просто да кажа, че той е талантлив като композитор, аранжор (ако си аранжира сам нещата), текстописец, музикант въобще, но няма място в дискусия за това кой,колко бързо свири. Ясно, че той свири бавно, но ние не го уважаваме, защото свири бавно, а заради песните му, нали ?

Ники

[CyberGene]

Абе темата не е "как" да свирим бързо. Темата е абстрактно зададена - кое е по-трудно - да се свири бързо или бавно. От там тръгва проблемът - не е написано какво значи "да се свири". Ако свириш само една повтаряща се нота, или пък трилер, е много ясно, че е по-лесно да се свири бавно, отколкото бързо. И тъй като това е глупава интерпретация на въпроса, която използвах за контраст, в предната тема споделих моята истинска интерпретация, която съвпада с тази на някои от писалите, а именно, че аз го разбирам така - крайната цел е да изсвириш нещо, което доставя удоволствие на теб, евентуално и на другите; това се постига трудно или лесно; вариантите за постигането му са много; те включват бързо свирене и бавно свирене, като те могат да се смесват, редуват, да се използва изцяло и само едното от двете и каквото още му хрумне на човек. Та значи от поставените аксиоми следва тази интерпретация - можем ли да сложим знак на еквивалентност между аксиомите "бързо" == "трудно", и "бавно" == "лесно"? Моето предположение е - не:

 

1. Бързо и Бавно са способи;

2. Трудно и Лесно са способности;

3. Хубаво и Лошо свирене са факти;

 

Никоя от трите категории по-горе не следва и не зависи от другите две.

 

Моето лично впечатление, с което не натоварвам никого - по-голямата част от китаристите във форума, а и не само, публикуват музика, която на мен не ми казва нищо. Започват солото с 1/32 ноти в бързо темпо, редуват някакви ладове, нищо не се променя нито от тематична, нито от ритмична, нито от темпова, нито от семантична гледна точка в даденото соло. Солата са напълно кухи, показват само техническа подготовка за свирене на гами в бързо темпо (често неричтмично) и нищо повече. Ако искате, се обиждайте, отново казвам, че не натоварвам никого с това мнение. Свиренето на бързо гами, като крайният резултат не е нещо специално, е еквивалентно на това компютър да генерира много бързи ладови сола. Във всеки случай ще го направи по-бързо от вас! Не сте най-бързите. Само че компютър трудно ще генерира красиви сола, било то бързи или бавни.

[shadow]

Дасе научиш да свириш бързо и бавно

се постига все някога след известно време

упражнения,но музиката не е само упражнения

и безмислено пилене,трябва да има и емоция,

някаква идея и т.н

Ето тук вече се разбира границата между

талант и безидеиност

[fLiSk]

Да се опитам ли да обобщя?

 

 

Свирете както ви е най - приятно и както искате и се развивайте, в каквато посока искате.

 

Другото е чесане на езици.

[Hillbilly]

Явно не съм се изказал достатъчно ясно -

 

Не съм против бързото свирене, нито против бавното.

Имах предвид факта, че твърде често се случва някой да набляга на скоростите и да не обръща внимание на смисъла.

 

Това разбира се не значи, че не може да се свири бързо и в същото това време идейно - просто рядко се среща това явление, освен това мисля, че ако един музикант не е способен да свири бавно и смислено, то със сигурност не може да го прави бързо и смислено.

Много добре казано!

За съжаление повечето маладьожи наблягат на спорта,преди да са чували блус..,нормално е-деЦката болест..

[kolio_k]

Според мен желанието да се свири бързо е много полезно в началните етапи в развитието на всеки китарист.Така човек започва изграждането на техниката си.За мен да се научиш да свириш просто бързо (без да е необходимо да е особено умно)е общо взето едно от най-лесно постижимите стъпала в китарната .Отнема не повече от година сериозен целенасочен трудСтига да имаш някаква база де).За мен истинските проблеми идват по-късно с неща като прецизност,ритмичност,добро звукоизвличане и тн.

 

Но истински трудното е това,че за да изсвирваш красиви ,интересни неща,трябва да си изградиш представа,собствена концепция,какви точно да бъдат те.Бързото и бавното свирене в тесният им смисъл са само технически приоми и нямат почти нищо общо с процеса на правене на музика.Само по себе си даже и перфектното познаване на теорията плюс чудесно развита техника не е достатъчно Както по горе някои каза,целта на техниката като цяло е да ти даде свобода на изразяване.Но сама по себе си тя не може да ти помогне да правиш хубава музика.Нужен е много вкус,а той се развива най трудно

[LOE]

най добре както вече каза е да можеш да свириш повече от колкото ти трябва

 

а това колко бързо си е изцяло индивидуално

 

все пак има и по важно от това колко свириш... това какво свириш

 

лично аз възприемам нещата които са над личните ми схващания за темпо като припряни

 

но това коео въздейства на слушателя от музикална страна е мелодията, колкото по бавна е толкова повече мозъка може да се концентрира над нея и да я разбере

 

бързите китаристи обикновенно свирят много клиширано - имат си няколко любими скали, гами или както им викате и жулят върху тях - това лично на мен тук там из солата ми допада, но не и в ритъма

 

това което си представям като слушам групи като симфони екс е как всеки от групата е хванал по 1 кабинет търчат колкото могат, застрашени от жесток побой (по бавните им неща създават доста по разнообразни картини)

 

групите които свирят прекалено бавно пък приспиват яко... едно време като трябваше да спя а не ми се спеше си пусках морбит еинджъл (ебаси как го написах само)

 

американските групи си имат нещо като стандарти за песен - които са доста балансирани от към критерий скорост - спроред тва какъв стил е

Редактирано Октомври 20, 2006 от LOE