adXok

Разбира се, че има реализация на добрите музиканти в България. Съвсем скоро Деси Тенекеджиева, известната наша актриса и певица от еврейски произход ще подгравя величията Hot Chocolate на концерта в Ловеч за празника на града. Какво по-добро доказателство от това!?

Добра атмосфера създава... Доста вайски звучи като похвати, но нали на всички ни харесва! Колкото повече - толкова повече!

Здрасти, МЕГАТОН (нещо ми хлътва и на мен Caps Lock-а ) Ще ти отговоря на мен как ми се струват парчетата ти... Откъм звука: Много си наблегнал на тия фусове, чинели... при мен звучи много леко, едно постоянно пищене, почти свистене във високите, като при кинескоп на "Електрон 88" Не знам защо толкова високи си слагал и толкова чинели напред... Откъм тонове: Чуват се някакви сола, но доста замазано, но не само заради звука и високите. А ла Ингви с тия хармонични минори... Свириш количествено (не намирам по-подходяща дума). Може би ти е от скоро, щото май не си пускал друго твое тук във форума!? Чух парчетата, доколкото можах, заради свистенето във високите и после ги спрях, за да видя какво запомних... Еми нищо не бях запомнил, а се имам за човек с достатъчна "слухова памет". Евала ти за труда който си хвърлил, аз преди 5-6 години посвирих така около месец и се отказах. Прекалено много физически усилия видях, че отделям на тези неща със скалите и почти (да не кажа чак абсолютно) никакви умствени! И от тогава спрях да свиря... не са за мен тия работи!

kiki vai, братле, не ми се щеше да пиша по тая тема, но... провокацията си е провокация! Ако изобщо си задаваш такъв въпрос (а даже си го и постнал "черно на бяло"), то мога да ти кажа, че не заслужаваш нито една от двете китари, за които говориш. Надявам се само да ме разбереш правилно... Един уважавщ себе си музикант, не трябва да си задава подобни въпроси. Ако се обидиш от това, което ти казвам... още по-зле. П.П. Дето се вика... "Да ти имам проблема!"

Мисля, че сега най-добре ще раберете какво искам да кажа, а то е следното: "Ако можех да правя само концертни изпълнения на музиката, която създаваме аз и моята банда и да се изхранваме от това, то бих съхранявал музикалните си идеи и концепции или на ноти или на "кофти от към качествен звук" аудио-записи." Не са ли правили така композиторите от преди ерата на електричеството и звукозаписа?! Ако някой се навие да ги миксира, мастерира и прочие, ще трябва да ми плаща, за да му записвам тейковете в студиото и да си губя времето, вместо с магнета да записвам нови идеи. Shadow Gallery са просто... една от любимите ми прогресив групи, но честно да си призная дори и не подозирах, че никога не са имали концерт... това е странно!

Доволен съм от изписаното по темата досега. Това показва, че само отделни хора обосновават твърденията си. Основното, мисля че bobalan го иказа. Студийният продук според мен трябва да е на символична цена, а в повечето случаи и безплатен! Да има хора, които никога няма да могат да изпълнят музиката си на живо. Щото бая ще трябва да се охарчат... Илюзията е в това, че самият запис, самият диск не е музика... той не може да ти свири. Музикантът на сцената свири. Записът е спомен, а споменът е излюзия от времето. Когато музикантът свири на сцената, възнагражденето му е осигурено от присъствието на дошлите хора да го слушат, за което са си купили билет. Когато дискът ми върви в плейъра и слушам какво е записано там, аз не чувам изпълнителя, него просто го няма... това е продукт на звуко-инжнерите, а това няма нищо общо с музикалното творчесто. Натам се е изместила тежестта... към звуко-инженерстването... и това е за сметка на музиката. Хубаво ще е музикантът, творецът да е запознат с някои понятия от звуко-инжерството, но неговото място е на сцената и стрмежът му трябва да е към нея, където той ще изсвири това, което е сътворил или и с помощта на бенда си. Ако той си мисли: "Абе в студиото ще правим дубли, тва трябва да е във басовите честоти, да удря... това малко с вокодера ше го доизкусурим, че не мога толкоз точно да го изпея..." или просто вече не може да го създаде толкова точно и ясно в съзнанието си, а значи и с тялото си да го изпълни не може! Иначе всеки го гледа от собствената си камбанария. Дето се вика звуко-инженерите може и да не полират непременно музикантски изпълнения и записи...

От стотиците групи, които са ми минали през ушите, аз също считам, че има няколко от всеки стил, които създават музиката на този стил и други, които просто имат "по-платежоспособни" продуценти, които пък всъщност са ги създали от чисто търгосвски подбуди. Например, много хора биха казали, че Samael не е блек-метъл банда, Covenant и някои други, защото просто не се вписват в популярната схема на този жанр: а тя е Dimmu Borgir, Cradle of Filth. Разбира се, когато им кажа на такива "образовани от телевизията" хора, че тези групи са поп-групи за този стил, а че истинските банди в жанра са само за тези, които са си ги открили сами дори преди да знаят изобщо нещо за тях от телевизия или друга медия. По свои си пътища... Все повече групи, изпълнители, формации, галимации и какви ли не още скупщини от хора ще могат да "изявят себе си" благодарение на Интернет. Просто трябва да се търси. Има групи в затътнтени предградия на Сао Паулу, които нямат костюмите, прическите и телевизионното време на групи като Dimmu Borgir, Cradle of Filth, Limp Bizkit или Linkin' Park, но тези банди ги мачкат от всякъде по музикантски нюх и подход към творенето на музика. Защо ли?! Ами защото не им се налга да изпълняват договорени ангажименти-графици: "Днес, от 9.00 до 12.00 сте на снимки за първата страница на списанието "Метълът днес" или "Жената днес". След това обядвате, после от 13.00 до 15.00 отивате на откриването на магазина за кожени дрехи "При кожодера"." И така нататък неща, които отделят музиканта от творчеството му. И затова не е чудно, че такива групи само в първия си албум, най-много до втория си заслужава да се слушат! И с група като Korn е така... Да не говорим за групи, които вечно искат да са на върха като Metallica, които направо вече стават за смях в последните години. Ама то си е казано, че човек трябва да знае кога да спре. Да не говорим за надменното им отношение към други групи и от друг стил. Например Ларс Улрих много ми падна в очите преди доста години като го чух какви глупости ръсеше по адрес на германския дет-метъл. Хора - всякакви! Ларс просто беше малко поизнервен в интервюто явно и си поизпусна нервите... . Arcturus, една моя любима група ("която естествено не е блек-метъл, щото изобщо не прилича на Dimmu Borgir или Cradle of Filth" за масата от фенове) записали оставащата бройка албуми, която искала от тях компанията им, за да могат да си прекратят договора за отрицателно време и се отдали на собствената си музика... И сега представи си... са прогресив-група!? Друга банда Symbyosis от Франция. Само записват в къщи... няма компания да ги ръчка, нямат нищо. Уж трябва (заради вокалите) да са блек-метъл група... ама не, считат се за прогресив-метъл! Грешна е представата на масата от хора, че блек-метъла е общото за антихристиянския и сатанинския метъл. първо тези хора още като ги погледна в очите и разбирам, че нито знаят какво е християнство, нито сатанизъм... остави, те дори не знаят и какво е метъл. А-а, да... да се обличаш в черни дрехи, обут в кубинки, дълга коса... Мода!? Това е първосигналният човек. От такива хора се нуждае поточната индустрия и тя си ги възпитава. За мен музиката не е това как се обличам, колко плакати, картички и автографи от музиканти съм събрал или колко момичета-фенки на групата съм "минал" досега! За индустрията е! Това не може да се спре... И ще е така, защото повечето хора ги мързи да търсят... Първо, защото никога и не могат да разберат какво искат (търсят). И второ, защото е по-лесно да си се носиш по течението.

Цеко, абе то и аз изобщо не мога да се насиля и да слушам нещо от популярния емо-кор, емо-рок, емо-метъл, цеца-рок, цеца-кор и там квото име се сетиш за представка, ама сигурно имат добри попадения... Естествено не и сред комерсиалните банди като Линкин Парк, Лимп Бизкит и тем подобни шитни. Например аз считам Dimmu Borgir и Cradle Of Filth за аналога на Линкин Парк, Лимп Бизкит в блек-метъла! Пълна комерсия и никаква музикална стойност (за мен). Дори и Dream Theater ги определям все повече като такива аналози, но в прогресив-метъла... Айде изгонете ме вече... Аз слушам с еднакво удоволствие, както Michael Jackson, така и Muhammed Suicmez (китарист и вокал в германската ултра тежка банда Necrophagist). Не знам... така съм се родил просто!

Не че повечето от вас ще разберат каква е концепцията на тази група, но ако искате може да си ги изтеглите от нета, цирка, залива или от където намерите за добре. На който му се чете и слуша, го поздравявам! На който не му се чете, изобщо да не отваря тази връзка: CONTROL HUMAN DELETE За да няма недоразбрали отново, да поясня, че става дума за ултра тежка банда... бих нарекъл стила им астрален метъл, по подобие на Samael, Ephel Duat и Covenant (албума им Nexus Polaris) или дори Arcturus. Групата е датска и е много добра. Идеите трудно ще ги схванете. Нямам предвид само музикалните... Не реагирайте първосигнално

Нищо не се разбира... от това, което говори Герги. Баса се чува, ама думите - глухи! Ама и така бива... макар и да не е много учебно видеото.

Няма лошо в това на място звука да си се нагласяпреди записа, ама както си иска... Ако ще и триста микрофона с по мнайсестотин еквалайзера. Ама след записа да се реже, заменя, "полира", преправя, наглася ритмически, тонално... Е, те тва вече е измамата... И илюзията, че видиш ли звучи си все едно от един път сме го изсвирили, без да бараме нищо!? Звука е едно на ръка, музиката е съвсем друго... Хората свикват да слушат добър звук и на база на него да определят музиката хубава ли е или не! А това е дълбока подмяна на музикалното творчество... Аз съм слушал апокрифни запсиси на някои мега-известни банди, които са правени вкъщи с микрофон и магнетофон (тогава). Звучи ултра шит... повечето хора изобщо като им ги пусна не могат да кажат коя е групата и лесно се отказват дори да слушат музиката... заради кофти звука. Представете си цар, който се е преоблякъл като крепостен селянин и е решил да провери дали ще го познаят поданиците му... (това не съм го измислил аз, има го в един роман). Излязъл той насред пазара и извикал: - Нека да свалим данъците на половина!!! Да плащате данъците си наполовина! Селяните се стъписали, двама-трима подкрепили викащия, но другите веднага го свалили на земята и го изгонили от селото. На другия ден царя се показъл от двореца си, с корона и мантия и рекъл: - Ще свалим данъците на половина!!! Ще плащате данъците си наполовина! Мигом всички селяни радостно завикали и прославяли царя. Сигурен съм, че и със поданиците на музиката може да се случи нещо подобно, ако не видят короната и мантията на любимия изпълнител... сиреч лъскавия звук и орнаменти-ефекти!

Олигоф, тук не става въпрос коя е по-стойностната музика, дали трябва да се записва музиката (на ноти или с апаратура), дали - в къщи или - в студиото... Има много солови проекти, които са си записани, шлифовани, продуцирани по един или друг начин (най-често себепродуцирани) и пак не са популярни и открити всуе. Казвам, че благодарение на Интернет всеки музикант ще може да рекламира себе си, но не като шлифовчик, маниак на тема мастер плъгин-и или студиен плъх. Аудио-записът, независимо от качеството му е само рекламна брошурка: "Ето това е моята музика!" Но само по себе си това за мен не струва нищо, защото е илюзия. То е запис. Има една фраза на Салвадор Дали, който казва (цитирам по памет): "Ще дам да ми отрежат ръката до лакътя, ако ми позволят преди това да погледам как Вермеер Ван Делфт рисува по платното си!" Не е същото, но предполагам правите аналогията с музиката...

Моето мнение от всичко казано досега е, че студийният запис, не би трябвало да е нещото, от което... от продажбата на което музикантът да очаква да печели. В тоъ ред на мисли едва ли музикантите (които са малкия елемент от продукцията) са инициаторите на роптаене срещу така наречените "пиратски" разпространения в Интернет средата. Мисля, че не! Звукозаписните компании са инициатори. Затова и повечето групи виждам, че сами си правят лъйбъли, сами си изготвят продукцията и забележете - дори сами я пускат в Интернет. Музикантът знае, че записът му е една илюзия... с този запис той се е отдалечил от истинското, естественото място на един музикант, а именно "на живо" пред хората. Затова и рекламата на музикантските му идеи, записани по възможно най-добрия, полиран и изпипан вид, е важно за "зарибяването" на хората. Ако писателят има нужда от пишеща машина (компютър), за да съхрани разказите си на листове (диск), художникът - от платна и бои и т.н., музикантът излиза най-капризен от всички: на него освен музикален инструмент и микрофон, му трябва и звукозаписна апаратура, смесване, мастериране, "отпечатвене", разпространение (последните две важат и за писателите, но не и за художниците). Художникът не се нуждае от някой който да му смесва боите, да ги полира и т.н.. Псателят имаше доскоро редактори и оформители на продукцията си, ама вече и те отиват в забрава. И той вече (с тия компютри) сам си е "редактор" и "оформител". При тях е още по-нажежено положението. Скулптуристите... те са далеко от интернет, но забележете... могат да направят снимкова реклама на произведенията си, да ги филтрират, фотошопнат, барнат с ефекти тук там... и хоп! Имат няколко снимки на скулптурите си (от много ъгли) или дори и с камера заснети и с обработени кадри. Те най-трябва да си приличат с музикантите според мен. Хем им виждаш произведението, хем не е то! "На живо" обаче нещата стават ясни. Но скулптурът едва ли очаква да купуват страхотно полираните кадри от заснетите скулптури. Затова и музикантът не бива да очаква, че продукцията му върху звуков носител, го представя в цялата му светлина! Ако музикант се превръща в илюзорно понятие на човек, който никога не свири музиката си пред хората, ами само я записва, смесва и мастерира до откат, значи тези дето свирят на живо пред хора... са некви аматьори! Или не трябва да е баш тъй...

То цялото, Цеко, е ирония от моя страна... Всичко си идва на мястото... Ние сме на всеки километър.

Основната ми идея исках по-скоро да ви наклони към размисъл, защо все повече музиканти по света предпочитат сами да правят продукцията си?! По няколко причини. Всички знаят, че дори и съвършено записване, смесване и мастериране да са им направили на идеите... още дори преди деня на официалното излизане, могат да видят продукцията си пусната от някого в Интернет. Хитовете не са нищо повече от илюзията "магарето да пее опера". Вземете коя да е песен. Оспамете ефира, радио, телевизионния, интернет и т.н. с нея и тя ще е хит само след не повече от седмица... коя да е песен. В България това се доказва ежеседмично! Дори е без значение в банята ли е записана или в студиото на ТОТО. "Радка-пиратка", "Камъните падат", на D-2 глупостите... едните (първите две) са ултра-шит откъм звукозапис, ама всички са хитове! Да не би пък аз да съм в грешка. Може би!? Каквото ти слагат на масата - това ядеш. Ако искаш сам да си търсиш храна, моля... в мазето (ъндърграунда) има голям избор. И поне си избираш сам. Не е чудно и защо в договорите със звукозаписни компании и прочие, огромният процент от прават са за самата компания. Ми че то идеята и изсвирването са най-малкото нещо. Идват запсиси, смесване, мастериране... тия хора ти сътворяват идеята наново. Къде се слагаш с твоето дрънкане. И да, емоцията най си личи "на живо". А встудиото е просто опит да се наподоби. Затова и много добри, но бедни групи и музиканти влязли в студио звучат като "Марко на бръзей". Ни емоция, ни запис! И музиканта недоволен, и инженера ангажиран с поредните, дето само гледат да си спестят парите, вместо да дадат повече и да се почувстват свободни във студийното време! Е, нали трябва да стигне до масите. Говорим за потенциален хит... пари! Ще ги връщате инвестираните като (ако) стане хит. Ма за да стане хит със сигурност, вече споменах къде още трябва да се кихат кинти... в ефира!!! Аз много се радвам, че все повече от групите, които харесвам започват сами да записват и издават албумите си. Все се питам и все повече се убеждавам, че музиката е музикалната идея. Преди електричеството най-често тя се записваше с ноти. Ама те не звучат. Те са картинки! И сега също е начин за "звукозапис"... условно казано! Защото истинате е една и все повече ще се доказва: Купуването на микрофон, който да се доближава до чувствителността на идеалното ухо, ще ви направи свободни. Разбира се ако сте китарист, ще ви трябва и китара (евентуално усилвател), ако сте барабанист - барабани, всеки с кръста си на гърба! Вече започвам да си мисля, дали звуците, които чувам всеки божи момент около себе си, не са предварително записани, смесени и мастерирани... щото някакси звучат естествено. Като ги запиша с микрофона за скайпа, бре - шит! Свалям слушалките, бре - атмосфера от звуци!? Като в някаква матрица сякаш...

eitysix, от начина, по който задаваш въпросите си, съдя че си на не повече от 14 максимум 15 години... Това е добра начална възраст за започване на занимания с теория и практика в музиката, но... щом изобщо ти изникват такива въпроси... Скивай кво си написал/а: "Кажете с кое е най-добре да се почне и да се развива..." Арабите имат една поговорка, която тук е просто повече от уместна: "Аз от къде да знам къде те сърби, че да те почеша!" Откъде другите могат да знаят кое е най доброто за теб!? Или си като оня случай: "Когато на майката ́и е студено, детето си облича якето!" Ако си бичиш квото си откриеш, най вероятно и ще свириш, квото си бичиш! Аз не съм учил скали... Те не могат да се изучават, те се зазубрят и затова и свиренето по скали е зубрашко, ама изглежда манияшко... поне при първите успешни опити! Ако искаш да идеш на уроци и ако аз примерно бях учител и давах уроци... и ми се обадиш с тези твои въпроси, бих ти казал: "Още не си готв/а за мой ученик!" (не ме интересува колко са ти парите в чорапа или в куфарчето)

antonium, братко... ще ти го обобщя в едно изречение: Ти явно не знаеш какво е ирония! Разбирай го така: 1. Звука след запис се обработва, защото никой микрофон не дори на половина толкова функционален, колкото е човешкото ухо! И затова трябва да се обработва! 2. Грешките трябва да се поправят, но трябват и неустойки... сега ми кажи, че и тази ирония не вдяваш!? 3. Не, не ти трябва шумна среда... трябва ти естествена среда. За едни това е свръх-изолираното студио... За мен не е! 4. Може да се мастерира... но това отива към точка 2.. И да, слушал съм разликата между мастерирана и немастерирана песен и тя е огромна! Също така съм слушал и пеене само с глас и записано в студио. Колкото и да е добър пеещият, разликата и в двата случая е отново огромна. Аз все пак си мисля, че "живото" пеене е по-естественото от двете. Във всяка акустична среда има реверберация... дори в космоса - там тя се приема за 0 заради излизането от значението на акустична среда. А в Сахара звука има къде да си се отразява... да! Въпросът е, че няма студиа там... няма ток, вода, папане. Подробности! Никъде не съм и споменавал, че звукозаписната индустря се храни от Интернет... Нещо на софизъм искаш да го обърнеш май!? При мен не минава... Тук включвам и твърдението ти, че не съм ходил на театър, което си беше твое голо твърдение. Интернет е естествената среда на компютрите (като изключим електричеството де... ама не да го изключим от контакта бе, къде тръгна!?). Иначе те просто са едни роби. Когато са в синдиката Интернет, тогава са в пълната си сила. Ако ги няма тах Интернет пак ще го има. 'Компютър' ще става все по-широко понятие и затова e най-добре да говорим за тях и средата им Интернет поне след десетилетие примерно... . Къде съм споменал че "отричам записването като начин за пренос на информация", драги ми софисте! Втори път опитваш да превземеш темата... откажи се. А, да! Това което са направили Кирил и Методий е творчество. Аз също имам проект за българска азбука, която е по-скоро необходимо завръщане към тази на Братята, а не сегашната орязана кавър версия, в която липсват знаци за звуците 'дж' 'дз'. Поправката ми ще е само с премахване на ненужната буква 'щ'. Обаче буквата 'ц' трябва да си остане... Сега що ме караш да офтопича. Ама нали си софист, та леко да ти поблазня самочу(в)ствието. Някой произнася ли го това 'в'?! Бе те и французите пишат думи от четири звука с по седем букви, ама мислят, че граматиката им е съвършена. Това за Херц като измерителна единица, ще го прочетат много хора... но къде ли са го прочели хората преди Херц. Щото "това нещо" носи само името на Херц, а самото то е известно още векове преди Херц да е бил зигота. Да аз отричам изкуството... като творчество станало достояние за масите и обяснено от тях или (по-абсурдното) за тях. Просто правя разлика между творене и... изкуствяване (ама че дума трябваше да измисля)! ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Цитирайки ме ти каза: "Баси, с това току що отрече цялото Изкуство: "Илюзията е опит за наподобяване на действителността. Тя не струва и чепка вълна!" Пожали поне него" Нека се спре със софизмите, щото аз не виждам да съм споменал 'изкуство'... Но си е казано: "Всеки вижда това, което иска да види!" ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Виж какви неща правят някои наши съфорумци вкъщи... За мен това е повече от достойна реклама, относно способностите им да записват звука... и сигурно полсе и видеото. На сцената всичко се твори на място. Там е мястото на твореца, а не в илюзията на аудио-видео носителя! Аз никога не съм бил привърженик на "студийните" записи. Нека студиото д е сцената "на живо". СТИГА С ТИЯ КОЗМЕТИКИ. Видяхме, че и магарета "могат да пеят опера"... и това ако не е излюзия!? Кое?!

Звуко (може и аудио-видео) запис, миксиране (смесване), мастериране... носител... пазар или "пазар"! Какво представлява един аудио-продукт (най-често на CD-носител в последните години, в това число и DVD)?! Това представлява един "запечатан" резултат на няколко процеса: 1. Изсвирване 2. Записване 3. Обработка на записа 4. "Запечатката" или CD-то Обикновено след изсвирването, последват малки порцийки заместващи изсвирвания, с цел да се коригират пропуснати, допълващи или лошо изсвирени моменти. На това му викам "Преправяне 1". Следва записа (записите). Обикновено (за това за което говорим, а именно за желанието да запишем албум по стандартно-студиен начин) записите правим в студио. Неговата среда е подходяща за така нареченото "изолиране на всеки звук". На това му викам "Преправяне 2". Ограждат се микрофони с разни акустични пана, звукопоглъщащи панели (заради формата на студиото) и прочие преправки. След записа започва така наречения микс. Записаният звук се "подрежда" където му е мястото и се коригира с ефекти: EQ икуълайзери (буквално - изравнители)... за рязане или и за подислване на звукови честоти Закъснители или ехо... най-общо умножители на звукова порция Компресори... за "не, не е за изравняване", а е за динамично стягане на звуковата порция... тихите моменти да бъдат "подпомогнати" Лимитъри... като компресора, само че силните моменти да бъдат потиснати И още куп други ефекти, които могат да бъдат използвани И ПО ВРЕМЕ НА ЗАПИСА ! Ривърб (отзвучаване)... това не е ефект! Това е естествено състояние на звука. "Изолирането на всеки звук" е налагане на ефект "изолация"... за звука. Това е дълга тема, защото не можем да закараме целия оркестър и звукозаписната апаратура в Сахара примерно, за да запишем отзвучаване от акустичната среда на тази пустиня... е, може... ама преди, по време или след записите ще трябва да приватизираме калаените мини на Мексико, за да си върнем парите от тази разходка заради 4-те минути запис! После в студиото ни "подправят" всеки записан звук по всевъзможен начин. Конфликти на честоти, дупки, тембри се наслагват за плътнеж, с една дума - "готварство"! Продукта да се подготви отвсякъде. Може да последват нови поправителни късчета от предните точки. И сме почти готови! Почти, защото идва финалният... магическият... най-илюзорният... (та-тр-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р)... момент...(тъ-дс-с-с-с-с)... МАСТЕРИНГА !!! При него трябва да вкопчим всички досегашни "своеволия" с честотите и динамиката на записа ни, така че той да се превърне в монолитно цяло! Да имаме една звукова картина, която да изпълва средно-статистическия честотен обхват на човешкото ухо! Някои твърдят, че е между 20 и 20 000 Херца. Херц малко трудно ще ви го обясня, щото ще засегна времето и движението и пространството, а това, както сигурно сте чували, са две неща, които само си представяме какви са... някак така аксиоматично, макар че има множество теории за тези понятия, една от друга по изсмукани от пръстите. Това разбира се са глупости! Звука се долавя както от слуха, така и от осезанието! Но не бързайте да проверявате, защото някои змии са отровни (опасни). Като краен резултат имаме един носител, звуков носител на слухова илюзия. Защо да давам парите си за нещо, което е илюзорна измама?! Рисуването, скулптурата и куп други изкуства не са измама. Когато някой ми пее и свири пред мен, звука му не е излюзия. Същите неща, които казах за записите на звук, може да си ги приложите и за направата на филми... защото, не си спомням кой го беше натякнал съвсем намясто... ама, "Киното е една илюзия!" също. Кадри, дубли, филтри, модерни ефекти. Е, защо да давам парите си за някаква илюзия. Да видя как животните говорят и действат сякаш "познават добро и зло" е обаче друго нещо!? То наиситна го няма. И наистина е проява на творчество да се създаде подобно нещо... или пък анимацията, в която можеш да видиш всъвъзможни неща. Илюзията е опит за наподобяване на действителността. Тя не струва и чепка вълна! Ще кажете, "Ама нали и анимацията е към киното, значи е илюзия!? Но там реални хора не се правят на какви ли не, само и само за да заснемат сцената и да мине епизода. Там Човека създава всичко само от един молив и хартия или периферно устройство и компютър. Тук няма илюзия... всичко се твори от творци! Нима театърът е илюзия. Не, защото там всичко се случва реално, то не се записва, обработва, коригира, за да се нагоди по някакъв желан предварителен замисъл. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Някой ще попита, например Аз: "Но защо е станало така... със звука и картината!?" Ами щото някой е открил записа (механичните събития преобразуваме в електрични), но това е научният отговор и е вън от казаното досега! А реалният отговор е... "За пари!" Но това е нова дълга тема. Простото, реалното разпространение на идеята на твореца е времеотнемащо, а той не се храни с ръкопляскания и възгласи. Затова, ако ще записвате (музика, филм), помнете, че това е само рекламата... статичната извадка на това, което сте направили!Филмите са едни книжни разкази, но по-набързо (конкретизирано) възприети от очите - органите, които ни носят най-много информация! Аудио записите са запечатани моменти, слети така, че да изглеждат "от раз". Това важи и за киното между другото. Радостен е фактът, че това което храни звукозаписната и киноиндустрията, то и ще ги погуби... А именно - машинките, в частност компютрите и тяхната естествена среда - Интернет! Основното, което ни трябва обаче е добър посредник-преобразувател на механичното в електрично: отличен микрофон и/или отлична камера. Останалото - вкъщи или в каквато среда ни е удобно... според сюжета, замислъла, концепцията! Купувам си диск - купувам звукова илюзия или картинно-звукова илюзия (ако е филм)! А така ми се ще да ида на концерт (на групата) или на театър, или книга с този сюжет да си купя... Я, тогава да си ги дръпна от Интернет, пък парите да ги спестя за микрофон/камера! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- П.П. Това са част размишленията ми като ученик преди време (години). С леки допълнения от сега... Имам много такива и едното педстои да го завърша: Нарича се "Трактат за Пентатониката". Обхваща някои основни знания за музикалната теорията и практика... и изглупявания като настоящото! П.П.П. Пак добре, че си пазя и есетата и постовете на тесктови файлове... няма смисъл да се "модерират"!

Е, разбира се по-корави са на огъване (за повдиганията и отпусканията), това всеки учил малко механика, ще го познае! Томастик са класика! Орфей е класика... Аз искам тая китара да си изглежда като от едно време. Ясно е че накря ще сложа струни от сегашните... Обстоятелства... Кво да се прай!? Евтиме, дочувам чудеса си правил с адаптерите и навивките, та като я стегна по дърводелската част, ше моеш ли да я обработиш по електрониката. Пакмана знам че е стегнал твоя Орфей много добре и чух семпли, дето си пуснал с пренавитите му от теб адаптери. На мен повече не ми трябва, за тая китара. Само да звучи добре... .

Аре ве, ей-и-и-и! Някой няма ли да каже от къде да намеря такива гладки струни??? Все трябва да има някъде ве... пак аз ли ше излезна най-капризен бе да му се не знае!? Иначе отказвам да свиря... 'бал съм го!!!

Групата е прекрасна... Забиват малко стандартни неща и със стандартен, да не кажа всъщност поостарял звук и арнжименти! Но може би това са търсили. Нека да има повече такива групи! Имам предвид групи изобщо... Не и непременно в този стил. Браво Варна, морето сините вълни...

Боби, ве нещо не мога да заспя и за това ще си позволя още коментар... Не знаех, че е за филм. Аз мисля, че за да се прави музика за филм, трябва да се има предвид, че така музика е строго коцептуална. Тя, си мисля аз, разчита мнног на тембри и създаване на пространство! Не непременно дълбоко винаги с някакви катедралнхи ривърби и прочее. Винаги още от малък се удивлявах на музиката към анимационните филмчета... главно тези на WB. Даже ги гледах по n-стотин пъти само за да слушам музиката към сюжета. И досега не ми е ясно как е правена тази музика. Примерно тази за Том и Джери. Толкова сложна като концепция музика, но все пак не те кара да се заслушваш. Или поне не кара 99% от слушателите, дори и да свирят на някакъв инструмент... забелязвал съм го! Понякога, когато съм оставал до късно да уча, пиша или работя, съм си пускал и порно-филми само заради музиката (така нареченият порно-груув). Имам даже едно CD, на което ахканията и пъшканията са отрязани и заменени само с музика. Ама яка психаделика с тромпет, клавири, перкусии, акустични китарки. И това верно е било свирено за този порно-филм. Давам го само като пример, не искам да принизявам темата. Ти се целиш все по-нагоре и нагоре в аранжиментите, което е похвално. Прогресив музиката от '70-те, та и до сега доста често се гради на някакъв сюжет. Да не давам примери с до болка известните групи. Аз най се кефя на такива неща. Защото обичам всяко парче да звучи като отделна случка, а не като повечето групи: нагласят веднъж врътките и хоп - 10 парчета, албум. Готово! Това е отживелица. По-скоро беше някакъв момент на стагнация у предимно тежката музика, пък защо не и в другите стилове... кънтрито, блуса. Не знам дали си слушал една група... Chambao се казват! Може би ще те накефят, щото музиката им разказва... просто разказва! А вокалистът им (или вокалистката, не съм сигурен) е просто зашеметяващ/а!!! Леко латино са, но е доста здраво и детайлно като звук, а не блудкаво като тези по клубчетата с ремиксите и разни там опростявания. Мен ме кефят заради испанската тръпка... Имах и една касетка едно време на Пат Матини с музиката му към филма "Картата на света". Това бе едно от най-странните неща, които можех да си представя, че един емблематичен музикант и китарист може да направи! И досега не знам как е възможно... да се сътворят подобни неща! П.П. Това всичкото май беше един пореден мой ама карай! Нося си кръста...

Иска ми се да можех и аз така да свиря... И което е по-наглото: иска ми се и аз да можех да измислям подобни творби, ама... Малко слухови впечатления (с недобри звукоизточници-колонки) Клавирите и ритъм китарките някак си ми се взаимозамазват... не ги откроих някакси. Не знам, аз бих оставил това "дж-дж _ дж-дж . " близко, твърде близко в микса. И почти сухо! Соло китарата след това цялото междинно пространство и клавирите - всичко отзад. Перкусийките са много ТОТО и накрая "ревърса" е култ!!! Ти си перфектен инструменталист, а музикалните ти идеи са... not of this earth!

Марине, малко универсализираш значението на тремолото и функцията му. Значи... тремолото наиситна наподобява "рикошет", но той е по-скоро рикошет плюс повторение (та-та) и в някои случаи с удвояване (та-та-та). Мюлер нещо е като да идва от китката или съответно и от предмишницата (за класичекста постановка). Парадилите аз ги наричам "вдървено тремоло", но също не бих ги отнесъл към Мюлеровия удар като и термолото раграничавам от пардилите. Да не говорим че при парадилите има възможност за пермутации в ударите, идващи от ръцете (китките по-точно, или предмишниците за класическата постановка). При тремолото обаче също е възможно да има такива, но тогава то излиза от класическото си определение за равнозначна динамика на двете ръце и илюзията за непрекъснат звук. Поне такива неща си спомням аз, че съм се потил докато го изкарам "равнозначно", макар че може да се мени амплитудата (силата му). Забележи, всички тези групи дори по-слух се различават КОРЕННО. А слухът на слушателя е целта на музиканта! А ние нали търсим разнообразие в звука... заради динамиката, ако щеш и заради тембъра дори. eL_NinYo би могъл да ти покаже всичко за което ти говоря, защото аз вече не мога...

Само не ме разбирайте погрешно... Аз от както излезе Images And Words си оставам фен на DT, макар и да не харесвам 'ич вокалиста им. Нищо че се подвизаваше по едно време по концертите с тениска на Napalm Death (на които като малък бях фен)!!! Помня и сигнала от предаването на Гергана Лазарова по програма "Хоризонт" на БНР... както и да е! Тук казвам, че в съвременната прог-музика е хубаво да има такива явления като: Amplifire, Oceansize, Riverside, Opeth, Arcturus, Indukti, Aghora и т.н., които са все млади хора и не мисля, че трябва да ги сравняваме непременно с гиганти като DT. Повече обаче аз мисля за DT като за група-образ, но не и образец. Като ТОТО за поп-рока. А ТОТО са брилянтни инструменталисти и музиканти! Ако нещо стане образец, всичко след това е като от калъп и... няма прогрес... а тук говорим за прогресив-музика все пак На харесалите групата - моите поздравления! Сигурен съм, че и в нашата родина ще има такива групи. Поляците да не би да се хранят с ман́а!?