Има ли значение?

[mimi_277]

Здравейте,искам да попитам има ли разлика,примерно ако едно дете започне да пее на 5 а друго на 14?Гласовете могат ли да станат на едно вокално ниво?Простете за НЕПРАВИЛНО задания въпрос!    

[ciriljhonson]

Детето може да бъде мъжко или женско, но и при двата пола с напредването на пубертета, промяна в гласа несъмнено ще има.

Като цяло точна рецепта няма, но колкото по-рано започне един човек да изучава някой инструмент както и солфеж (развива музикалният си слух), толкова по-добре.

Според мен единствено трябва да се внимава, до къде родителското тяло вдига летвата, в някои случаи това може да доведе до неприятни последици.

Таланта, желанието, постоянството и упоритостта са по-важни от възрастта.

[Evtim Djerekarov]

Различни източници твърдят различни неща. Но ако вземем за пример преподавателите на оперното пеене "бел канто" - те всички твърдят, че не е никак добре за гласа (чисто физиологически, не говоря за вокални умения) да се пее в пубертета. Те твърдят, че гласа трябва да е  достатъчно укрепнал и така да се каже "девствен" когато започне да се работи след пубертета, защото така се запазва "цвета" му.

И наистина - един съвършен изпълнител, който пее безгрешно и може да направи всякакви украшения, но има сравнително плосък и безизразен(като тембър, цвят) глас е значително по-безинтеренен от един певец, който не прекалява с извиките и украшенията, но има красив, мощен, запомнящ се глас. (референция - вижте контраста между по-драматичните тонове на Лили Иванова, особено като малко по-млада през 80-те, и високите тонове на повечето прозяващи се wannabe певички и певици).

 

Разбира се, със сигурност има и хора, които ще ви кажат, че е много важно да се пее от ранна детска възраст.

Моите убеждения са изградени на базата на четене на книги за "бел канто", а знаете, че в операта, красивият и силен глас е твърде необходим (пее се без микрофони, няма студийни "напудряния").

Редактирано Януари 30, 2014 от Evtim Djerekarov

[savov]

Много кратко ще отговоря, че всичко е възможно.

Всеки има индивидуални качества... талант... музикалност...

Едни се трудят повече, други по-малко... резултатът е различен винаги.

Има например тенори, които до 20 години са инструменталисти и после решават, че им се пее... и някои от тях стават блестящи певци!

Да не говорим, че има и такива които са т.н. самоуки... от тях също има уникални изпълнители!

Редактирано Януари 30, 2014 от savov

[Evtim Djerekarov]

Така е, всичко опира до талант.

Но и при децата, то само си показва. Повечето хора, които имат вокални и музикални заложби, пеят вярно и (относително) правилно още от деца, (без някой да ги е учил) и често го правят самоволно, без някой да ги кара насила. Докато си играят, докато се лигавят, докато скучаят, чакайки някого или нещо, докато се разхождат...

 

Даже, може да се направи следната класификация (според моите лични наблюдения от времето, в което ходех по уроци, солфеж, педагози):

 

1. Деца, които не са музикални, но се обучават, поради родителски амбиции - те обикновенно не са никак добри по солфеж и дърпат цялата група назад (но пък ги държат, защото за тях се плаща). Като инструменталисти обикновено също не са много добри (усещане за темпо, ход на мелодията и т.н.), въпреки, че с много зазубряне, могат и да свирят добре, в зависимост от двигателната им култура. Обикновено не пеят вярно.

 

2. Деца, които са музикални, изпълняват най-чинно всичко, но им липсва оригиналност. Обикновено се справят много добре със солфежа, пеят вярно, инструменталистите от деца са много изпълнителни. Свирят като машинки - много добре, но липсва чувство. Обикновенно с времето стават добри интерпретатори и изпълнители, без особено оригинални свои идеи.

 

3. Музикални и чувствителни деца, които имат индивидуалност и характер. Много музикални, нямат проблеми със солфежа, обикновенно пеят изразително и вярно. Често тези деца са относително непослушни и непостоянни (както много от творците), с досада се занимават с технически упражнения, често проявяват доста голям инат. Понякога са притеснителни, грешат пред хора неща, които вкъщи свирят/пеят с лекота. Като деца, обикновено не са от най-техничните инструменталисти. Виждат нещата по свой начин. Непостоянството и ината често им пречат в музиканата кариера, но тези, които успеят да се справят с тези си особености, обикновено стават добри и оригинални музиканти. Мисля, че този тип хора са особено подходящи за занимавки с композиция.

 

4. Музикални деца, които са много надарени, изпълнителни и целеустремени. Обикновенно не са много притеснителни, а са си "пердета" от малки. Върви им с пеенето и солфежа, често и с инструментите.  С лекота учат и изпълняват всичко, като не им липсва и индивидуалност. Обикновенно излъчват ведрост. Рядко са от най-вглъбените хора, по-лековати са. Този тип хора, като че ли са най-подходящи за фронтмени и изобщо хора, които са близо до публиката.

Редактирано Януари 30, 2014 от Evtim Djerekarov

[Ivanoff]

Аз ще направя една две вметки само към темата.
Подкрепям по-горе написаното.
Нашият обичан Павароти   лека му пръст е започнал изобщо всякаква музикална дейност на 18г. т.е става най-великия тенор на 20 и части от 21 век!
По-надолу от стълбичката на времената е Енрико Карузо  , той започва обучението си на 16г. пак емблематичен тенор.
А ето и няколко по фрапантни случея единят е Матео Мангуера или Мангуерла не помня точно презимето му е най-добрия баритон започва едва на 45г. Другия е самият Дийн Мартин   които започва на 30 мисля, че може и по рано да е но там някъде. Него го запалва Франк Синатра с които се запознава, дотогва е бил комик.
Така, че ето ви няколко прости примера започнали след и дълго след пубертета!!! 

Редактирано Януари 30, 2014 от Ivanoff

[Viara Ivanova]

Аз преподавам сравнително от скоро ( 5 години) съвременно (поп) пеене и музикален театър. Най-малката ми ученичка е на 6 и половина (цигуларка, с изключително силен и стабилен глас за възрастта си, самочувствие, талант за изпълнение, финес, чар ... ), най-големият е на 53 (вокалист в кавър банда).

Към класификацията на Евтим бих добавила още два вида. Срещам често един вид деца (и не само), които са музикални, имат силни за възрастта си гласове, пеят сравнително вярно, имат специфични тембри, но със солфеж се оправят много трудно. Някои повтарят много по-лесно мелодия, която е изпята от човек от същия пол, отколкото от другия или изсвирена на пиано. Повечето трудно транспонират, трудно пеят гласове в началото, трудно се приспособяват към акомпанимент само от пианото - в сравнение с аранжимента на оригиналната песен, бързат/бавят, когато пеят само с инструментали или без мен. Друга черта е, че общо взето в началото пеят добре само нещо, което са научили "по желание" в свободното си време или са написали сами Обикновено при тях се забелязва "натамъняване" на мелодията - според специфичността на гласа, добавяне на украшения в предпочитаният за слушане стил и трудничко запомнят истинската мелодия там, където има разлики Винаги има емоционална/психическа бариера-някой някога нещо е казал и детето/човекът го е запомнил, от което го е страх да пее високо и толкоз  Разбира се, с време и постоянство всичко си идва на място, досега не съм ученици/колеги от този тип, на които да не им е било мечта да станат по-добри певци. По моите наблюдения - най-голям процент от тези, които стигат далече в пеенето и постигат нещо като оригинални изпълнители са е от тия

Има и един друг вид, мисля по-рядко срещани - поне аз съм имала 3ма такива, все пианисти, които съм подготвяла за солфежните им изпити - които са добри инструменталисти, но не могат да изпеят нищо. Ама нищо. Ти му свириш до ре ми, то ти пее си бемол си бемол си бемол. Както казват старите български специалисти: липсва певчески глас. И тримата говореха монотонно и имаха (по мои наблюдения) флегматичен темперамент. Доколко са били насилвани от родителите си да учат музика - не съм сигурна, но интересното беше, че знаят, че аз им свиря различни тонове - знаят къде тези тонове се намират на пианото, на петолинието, но като тръгнат да пеят това, което възпроизвеждат е неизползваемо за музикални цели.

 

За това кой вид за какво са годни/подходящи, личният ми опит на певец, и отделно на преподавател показва, че трудът и превъзмогването на много недостатъци в гласа е в основата на успеха на много повече певци, отколкото естественият талант/дадености. Малко са хората, които дори и след дългогодишно обучение по музика се задържат в музиката, и по-често това са хора, които постоянно работят върху това да стават по-добри - във всичко, което е нужно за да си музикант, не само певец. Около мен, с много малко изключения, "естествените" таланти, на които им е бил предричан успех на сцена (въпреки геройският им мързел), не се занимават нито с пеене, нито с музика.

 

Иначе за възрастта - в класическата музика наистина рядко (при жените специално) се почва преди 18 - най-малкото тогава завършва физическият растеж на организма, хормоните имат голямо значение, но също така от значение е и психическото, и емоционалното порастване. Ето още една причина да е крайно ненормално да се издига в култ тази практика на прехласване по деца, които пеели като възрастни ...

В поп пеенето едно 50-60% от поп хитовете са постижими за едно средно надарено с певчески глас момиче на възраст 10-11 г. Не мисля, че "изхабяването" на гласа е такъв фактор - поне за съвременното пеене при децата. Гласът заяква с пеенето, т.е. колкото повече пеем (правилно), толкова по-добре почваме да си боравим с гласа. По-често проблемите, поне при моите ученици, са свързани с това, че масово съвременната музика се продуцира с предпочитание към дъхави вокали и ритмическо (според акцента/диалекта и глотално) пеене, което при децата без подготовка се транслира като навици вследствие на имитацията. Така те, търсейки начина, по който се постига този звук, почват да пеят неестествено, със стиснато чене, директно избиват на фалцет всичко, което им се стори високо ... някакви такива тъпотии    .

Тогава и въздушната струя се накъсва доста грозно, особено при думи започващи с "л", "к" ... и се удължава работата, защото трябва време за отучване. Особено ако езикът/диалектът е глотален, става много трудно (а ако се занимават само за минаване на времето - няма и да стане никога). 

 

За възрастта - Боби Макферин беше споделил, че макар да е дете на оперни певци никога не е пял преди на 27 да реши да се занимава с пеене.

Не че наличието на изключения в един или друг случай трябва да ни служи за извинение, или пък да си мислим, че след като очевидно даровити хора са го направили, ние с по-скромните таланти също сме способни на това  .

Редактирано Февруари 1, 2014 от Viara Ivanova

[Dirk]

Мисля,че по-важното е да се развива музикално едно дете ,колкото може по от рано.Шансовете му да стане добър изпълнител винаги са по-големи.Колкото до физиология на глас и техника ,те изолирани от музиката сами по себе си са нищо.Така че според мен,ако децата трябва да се щадят,като певци ,то обезателно трябва да изучават музикален(хармоничен)инструмент.Определено едно интензивно обучение ,което е започнало от 4-5 годишна възраст трудно може да се догони в доста по-късна възраст.Да не казвам невъзможно.Пеенето е изпълнение,като на всеки един муз.инструмент и не трябва да се подценява.

Редактирано Февруари 2, 2014 от Dirk