Лими Отговорено Октомври 10, 2011 Отговорено Октомври 10, 2011 (Редактирано) От любов към музиката и за кеф - харесва ми да се занимавам. Всъщност това е отговора на въпросната тема. Когато много силно обичаш музиката(или каквото и да било друго) няма значение колко си талантлив или трудолюбив, защото удоволствието от музиката е толкова голямо, че неусетно минават и два, и пет, и десет часа без да се пънеш педантично. Когато има кеф, разхода на енергия е много по-малък, даже има зареждане с енергия, а умора почти не се усеща. А този, дето не иска да свири/пее повече от два часа на ден, явно бързо си е "начешал крастата" и предпочита мързела. Аз не препоръчвам педантичното и болезнено амбициозно напъване-самодоказване в каквото и да е, а да си намериш нещо, което обичаш силно и да си вложиш почти цялото внимание в него. Така неусетно ще минат и десет часа на ден в това занимание и по-лесно ще се преодолее недостатъчният талант и ще се почувства удовлетвореност от труда, дори и да не станеш известен или масово признат. Но музиката е от тези дейности, които аз наричам "културно робство", защото ако искаш да и се наслаждаваш често, трябва да и отделяш поне 5-6 часа на ден. То "апетита идва с яденето", колкото повече свириш/пееш, толкова по-добър ставаш и толкова по-голяма наслада изпитваш. Е, понякога става прекалено и настъпват здравословни проблеми. Ясно ми е, че тоя дето "се пъне" 15 години, не би издържал и две години в "напъване", ако не изпитва голямо удоволствие от това "напъване". Няма толкова силна "гола" амбиция, която да издържи в "напън" толкова години, освен ако е клинично извратена. Няма нищо лошо в това да си само добър изпълнител на чужди композиции и да нямаш собствени, нали композиторът им би се радвал да чуе, че някой(не компютър) великолепно изпълнява музиката му. Аз до преди 20г се бях отдал повече на композиране и аранжименти(в подписа ми в дясно), а от 3-4г, след 15 годишната ми абсолютна пауза, не изпитвам никаква потребност да творя, а съм жаден да свиря великолепни неща създадени от друг, въпреки насмешките на "авторите", около мен. Вярвям и в мнението си, че щом толкова години(примерно15) са преминали в усърдно, а не повърхностно занимание в нещо любимо, значи имаш достатъчно талант за това нещо. Е някои го имат в повече, други по-малко, но любовта и усърдието почти сигурно дават достатъчно положителен резултат, за да има удовлетворение и душевен мир. П.П. Вярвам и в способността на някои хора да ме опровергаят Редактирано Октомври 10, 2011 от Лими 1 Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Октомври 10, 2011 Отговорено Октомври 10, 2011 От любов към музиката и за кеф - харесва ми да се занимавам. Това, че не мога не означава, че трябва да спра да го правя. А и докато не започнат да ни целят със зеленчуци не планираме нещо подобно! П.П. Аз съм осъзнал колко съм зле и съм постигнал душевен мир относно това. За разлика от доста други... А така . И в този смисъл няма защо да си толкова краен. Както на теб ти е позволено да го правиш от любов към музиката пък било то и без талант( според твоите разбирания ), така е позволено и на другите, нали? Това имах предвид Дилемата на ObSesSion обаче е, че позволява на наранената си гордост да има МНОГО повече тежест отколкото любовта й към музиката. И аз съм на мнение, че единственото, което има реално значение е дали музиката, която правиш е ценна за самия теб (или както Бейби каза: "от любов към музиката и за кеф"). Ако ти, ObSesSion, вътре в себе си си сигурна, че това което правиш е хубаво, ако има смисъл за теб няма да се тормозиш от дилемата: харесват ли ме, или още повече талант ли съм или не съм? Понеже никога не съм учила, а пък пея - значи съм талант, ама ако съм талант защо ми е да уча нещо, което ми иде от вътре? И ако аз мисля, че съм талант и не ми трябва да уча нещо допълнително, защо някакви хора си позволяват да поставят под съмнение моята уникалност и ми казват, че не пея правилно/ не съм шлифована/ имам още да уча. Самият факт, че поставяш този въпрос тук говори, че ти не си сигурна в себе си. Ти усещаш, че какъвто и талант да имаш той съвсем не е достатъчен и хората СА прави като ти казавт, че има още да учиш. Мисля, че трябва да ти е станало ясно, че никой от нас не може да ти отговори на тези въпроси, щото това засяга единствено теб самата. Успех по-нататък и малко на патерици-добре дошла тук. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Октомври 10, 2011 Отговорено Октомври 10, 2011 Ако не си особено талантлив, но се трудиш, това е достойно за уважение - ако не впечатляващо и блестящо, би могъл да направиш и нещо добро. Ако обаче си талантлив и не се трудиш, това е достойно за линч (но не с главна буква!). А и има различни нива и типове на таланта - всеки си забива карфицата. Дали да обръщаме повече внимание на хвалбите или на критиката? Според мен, критиката е пълнеж за някои дупки, докато хвалбите са само замазка; умерената, обоснована и смислена критика гради уменията, а хвалбите - само егото. Цитирай
ObSesSion Отговорено Октомври 11, 2011 Автор Отговорено Октомври 11, 2011 Смятам,че когато ти кажат,че не си добър в това ,което обичаш да правиш и ще продължаваш да правиш в бъдеще е нормално да се нарани дали гордостта ти,дали чувствата ти без значение...Благодаря Ви на всички ) може да се каже,че ми помогнахте ) Цитирай
paulinap Отговорено Октомври 17, 2011 Отговорено Октомври 17, 2011 Аз пея от около 2 години някъде. От скоро започнах да се изявявам. Първия път свирих с група, бяхме поканени на откриване, после за закриване на учебната година. Преди това си бях правил самостоятелни концертчета с приятели и роднини. От много, много скоро вече започнах по-професионално да обръщам внимание на нещата ... относно изявите, талантът /пеене и свирене на китара/. Тази седмица ще има голям концерт по случай изборите в едно градче, близо до моето и като самостоятелен изпълнител съм поканен да поздравя с една или две песни. Всичко е наред, озвучаване, свирене и пеене, инструментали /нали да компенсират останалите инструменти/. И тъй като до сега никога не съм бил пред близо 500 човека в читалище, на официална сцена, читалищна, и ми е много притеснено за сценичното ми поведение. Аз ти давам мой собствен съвет, ти реши дали ще го приемеш: Пей от душа, от сърце, за радост и кеф, с таланта, който имаш. Упражнявай си се постоянно, не прекалявай. На сцена не пей вдървено и да мислиш КОЙ ТОН КАК ЩЕ ХВАНЕШ, а мисли КАК ДА ИЗПЕЕШ ПЕСЕНТА С ЧУВСТВО!!! Това е основното. Подбирай по-прочути песни. Пееш ли за кеф и от душа, забавляваш ли се ... стига да имаш и малък талант, нямаш проблеми - публиката няма как да не те хареса. С две думи: "Прави ШОУ!" )) Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Октомври 18, 2011 Отговорено Октомври 18, 2011 "Прави ШОУ!" Е, да... то таланти има различни. Аз явно съм се объркала, че говорим за талант за пеене. Иначе това ти наблюдение за "важнотата" на правенето на шоу е много на място за днешния начин на слушане на музика от масовия слушател - то затова и чалгата във всичките жанрове е "на върха", . Успех на концерта, paulinap ! Научи си песните добре и няма да имаш грижи със сценичното поведение. И после да разкажеш как е било. Цитирай
Е Л Е Н А Отговорено Октомври 18, 2011 Отговорено Октомври 18, 2011 Най-важното е да пишеш по форуми и да питаш и с четене да станеш певец или певица. Цитирай
Baby Thomas Отговорено Октомври 18, 2011 Отговорено Октомври 18, 2011 Ха-ха-ха, имайте милост, моля ви!!! Цитирай
ultramega Отговорено Октомври 18, 2011 Отговорено Октомври 18, 2011 Най добре и двете да са налични , ако не, поне едното И докато за таланта се предполага , че е по рождение , то останалото може да се придобие при добро желание. Вярвам , че и без талант може да се развие човек, щото иначе, по добре да зарежа всичко 1 Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.