Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Отговорено (Редактирано)

От любов към музиката и за кеф - харесва ми да се занимавам.

thumbs_up.gif Всъщност това е отговора на въпросната тема. Когато много силно обичаш музиката(или каквото и да било друго) няма значение колко си талантлив или трудолюбив, защото удоволствието от музиката е толкова голямо, че неусетно минават и два, и пет, и десет часа без да се пънеш педантично. Когато има кеф, разхода на енергия е много по-малък, даже има зареждане с енергия, а умора почти не се усеща. А този, дето не иска да свири/пее повече от два часа на ден, явно бързо си е "начешал крастата" и предпочита мързела.

Аз не препоръчвам педантичното и болезнено амбициозно напъване-самодоказване guitar2.gifв каквото и да е, а да си намериш нещо, което обичаш силно и да си вложиш почти цялото внимание в него. Така неусетно ще минат и десет часа на ден в това занимание и по-лесно ще се преодолее недостатъчният талант и ще се почувства удовлетвореност от труда, дори и да не станеш известен или масово признат.

Но музиката е от тези дейности, които аз наричам "културно робство", защото ако искаш да и се наслаждаваш често, трябва да и отделяш поне 5-6 часа на ден. То "апетита идва с яденето", колкото повече свириш/пееш, толкова по-добър ставаш и толкова по-голяма наслада изпитваш.

Е, понякога става прекалено и настъпват здравословни проблеми. Ясно ми е, че тоя дето "се пъне" 15 години, music336.gifне би издържал и две години в "напъване", ако не изпитва голямо удоволствие от това "напъване". Няма толкова силна "гола" амбиция, която да издържи в "напън" толкова години, освен ако е клинично извратена. wallbash.gif

Няма нищо лошо в това да си само добър изпълнител на чужди композиции и да нямаш собствени, нали композиторът им би се радвал да чуе, че някой(не компютър) великолепно изпълнява музиката му. Аз до преди 20г се бях отдал повече на композиране и аранжименти(в подписа ми в дясно), а от 3-4г, след 15 годишната ми абсолютна пауза, не изпитвам никаква потребност да творя, а съм жаден да свиря великолепни неща създадени от друг, въпреки насмешките на "авторите", около мен.

Вярвям и в мнението си, че щом толкова години(примерно15) са преминали в усърдно, а не повърхностно занимание в нещо любимо, значи имаш достатъчно талант за това нещо. Е някои го имат в повече, други по-малко, но любовта и усърдието почти сигурно дават достатъчно положителен резултат, за да има удовлетворение и душевен мир.

П.П. Вярвам и в способността на някои хора да ме опровергаят green_angel.gif

Редактирано от Лими
Отговорено

От любов към музиката и за кеф - харесва ми да се занимавам.

Това, че не мога не означава, че трябва да спра да го правя. А и докато не започнат да ни целят със зеленчуци не планираме нещо подобно! :greenball:

 

П.П. Аз съм осъзнал колко съм зле и съм постигнал душевен мир относно това. За разлика от доста други... :P

 

А така ;). И в този смисъл няма защо да си толкова краен. Както на теб ти е позволено да го правиш от любов към музиката пък било то и без талант( според твоите разбирания green_flying.gif), така е позволено и на другите, нали? Това имах предвид ;)cheers.gif

 

Дилемата на ObSesSion обаче е, че позволява на наранената си гордост да има МНОГО повече тежест отколкото любовта й към музиката.

И аз съм на мнение, че единственото, което има реално значение е дали музиката, която правиш е ценна за самия теб (или както Бейби каза: "от любов към музиката и за кеф").

Ако ти, ObSesSion, вътре в себе си си сигурна, че това което правиш е хубаво, ако има смисъл за теб няма да се тормозиш от дилемата: харесват ли ме, или още повече талант ли съм или не съм?

Понеже никога не съм учила, а пък пея - значи съм талант, ама ако съм талант защо ми е да уча нещо, което ми иде от вътре?

И ако аз мисля, че съм талант и не ми трябва да уча нещо допълнително, защо някакви хора си позволяват да поставят под съмнение моята уникалност и ми казват, че не пея правилно/ не съм шлифована/ имам още да уча.

 

Самият факт, че поставяш този въпрос тук говори, че ти не си сигурна в себе си. Ти усещаш, че какъвто и талант да имаш той съвсем не е достатъчен и хората СА прави като ти казавт, че има още да учиш.

Мисля, че трябва да ти е станало ясно, че никой от нас не може да ти отговори на тези въпроси, щото това засяга единствено теб самата.

Успех по-нататък и малко на патерици-добре дошла тук.thumbs_up.gif

Отговорено

Ако не си особено талантлив, но се трудиш, това е достойно за уважение - ако не впечатляващо и блестящо, би могъл да направиш и нещо добро. Ако обаче си талантлив и не се трудиш, това е достойно за линч (но не с главна буква!). :D А и има различни нива и типове на таланта - всеки си забива карфицата.

 

Дали да обръщаме повече внимание на хвалбите или на критиката? Според мен, критиката е пълнеж за някои дупки, докато хвалбите са само замазка; умерената, обоснована и смислена критика гради уменията, а хвалбите - само егото.

Отговорено

Смятам,че когато ти кажат,че не си добър в това ,което обичаш да правиш и ще продължаваш да правиш в бъдеще е нормално да се нарани дали гордостта ти,дали чувствата ти без значение...Благодаря Ви на всички :)) може да се каже,че ми помогнахте :))

Отговорено

Аз пея от около 2 години някъде. От скоро започнах да се изявявам. Първия път свирих с група, бяхме поканени на откриване, после за закриване на учебната година. Преди това си бях правил самостоятелни концертчета с приятели и роднини. От много, много скоро вече започнах по-професионално да обръщам внимание на нещата ... относно изявите, талантът /пеене и свирене на китара/. Тази седмица ще има голям концерт по случай изборите в едно градче, близо до моето и като самостоятелен изпълнител съм поканен да поздравя с една или две песни. Всичко е наред, озвучаване, свирене и пеене, инструментали /нали да компенсират останалите инструменти/. И тъй като до сега никога не съм бил пред близо 500 човека в читалище, на официална сцена, читалищна, и ми е много притеснено за сценичното ми поведение.

Аз ти давам мой собствен съвет, ти реши дали ще го приемеш:

Пей от душа, от сърце, за радост и кеф, с таланта, който имаш. Упражнявай си се постоянно, не прекалявай. На сцена не пей вдървено и да мислиш КОЙ ТОН КАК ЩЕ ХВАНЕШ, а мисли КАК ДА ИЗПЕЕШ ПЕСЕНТА С ЧУВСТВО!!! Това е основното. Подбирай по-прочути песни. Пееш ли за кеф и от душа, забавляваш ли се ... стига да имаш и малък талант, нямаш проблеми - публиката няма как да не те хареса. С две думи: "Прави ШОУ!" :)))

Отговорено
"Прави ШОУ!"

Е, да... то таланти има различни. Аз явно съм се объркала, че говорим за талант за пеене.

Иначе това ти наблюдение за "важнотата" на правенето на шоу е много на място за днешния начин на слушане на музика от масовия слушател - то затова и чалгата във всичките жанрове е "на върха", ;).

Успех на концерта, paulinap ! :thumbs_up: Научи си песните добре и няма да имаш грижи със сценичното поведение. И после да разкажеш как е било.

Отговорено

Най добре и двете да са налични , ако не, поне едното :)

И докато за таланта се предполага , че е по рождение , то останалото може да се придобие при добро желание.

Вярвам , че и без талант може да се развие човек, щото иначе, по добре да зарежа всичко :D

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.