ruidolff

1. Преди да закърпвате, байцвате и лакирате китарата, първо сменете прагчетата, защото се налага грифа да се стяга ,после да се пилят крайщата на фретовете и да се шлайфат.2.Малките дупчици е най-добре да запълните с малки парченца дърво. Всяко парченце да се напасне малко по-плътно в дупката и леко да стърчи.След изсъхване на лепилото може да шлайфате до изравняване.3 Стремете се да огледате цялата китара и да запълните всички дефекти от подобен род наведнъж. След това ще шлайфате целия инструмент, или поне лицевата повърхност, понеже тя е най-зле. Посочената китара е идеална, за да се упражнявате и да добиете някои умения. 4Понеже повърхността е силно похабена ще е добре да я байцвате в същия, но по-тъмен тон, за да прикриете дефектите. Друга възможност е да използвате байц, който се разтваря направо в лака - с всяко лакиране ще става по-тъмно. При този тип китари лакиранетое с НЦ лак. 5.Използването на ПВА лепила за запълване на дефекти не е за препоръчване, защото те са меки и не могат да се шлайфат. Класическият начин е дървените кръпчици да се залепят с туткал / или желатин/. 6. По-малки дефекти се китват със смес от туткал /желатин/ и талк, или бариев сулфат. Ако талкът е с кафяв цвят, а бариевия сулфат е бял можете да си смесвате в различни пропорции и да получават кит с цят от тъмно кафяв до бял. Туткалените китове / с талк и б.сулфат/ са фини, твърди, лесно се шлайфат и са отлична основа за лака. Понеже туткал се намира по-трудно желатин има във всеки супермаркет. Напомням, че туткалът /желатина/ не се вари, не трябва да кипи, разтваря се в чиста вода във стъклен съд, на водна баня и температурата му не трябва да надхвърля 80 градуса. Първо се накисва в студена вода, набъбва и после се загрява, докато се втечни. Работи се с топъл разтвор. Понеже информацията е много, започнете първо с почистване на инструмента и дефектите от прах и намерете една чамова /смърчова/ тънка дъсчица от която да си приготвите кръпчици.Всяко готова кръпка веднага я поставяйте на мястото и с прозрачно тиксо, за да не се обърка с другите и да не се размести, докато дойде време да я залепите. Рудолф

Обръщам се към Модераторите с молба да обявят края на темата, за да прекратим със словоблудството, което не ни обогатява с нищо ценно. Моля, ако е възможно, от темата да се премахне всичко ненужно и обемът да се съкрати до поносим размер. След като има раздел "Как го правят големите?", чудесно би било да има раздел "Как го правят малките?"- има талантливи хлапета, а също и раздел "Как не трябва да се прави..."- крайно време е "да погледнем живота честно в очи!" С уважение - Рудолф.

Говорим за едно и също. Просто ми е жал, че хората имат много работа по изработването на китари, за да се бъхтят за професионални записи, това ги отклонява от основната им задача. Който се интересува трябва лично да изпробва даден инструмент, защото музикантите една китарка ги грабва, или ги оставя безразлични, ако ще да си се съдрал от бачкане. Рудолф

Понеже Светльо, Горер демек де, явно няма да се бъзне да завърши темата, се чувствам задължен да кажа, че отрицателния резултат е също толкова важен. Внимателния прочит на казаното до тук доказва, че всеки човек има някакъв мерак, но не всеки може да го довърши. После, прави му чест на Горерчето, че когато вижда, че нещо не може да стане той просто го зарязва. Разбира се, мъжкарската позиция е, когато си съблякал една жена и приятели ти се обадят по телефона, че те търсят за бридж, поне да и кажеш защо я изоставяш гола и настръхнала? Рудолф

Евтиме, ти, като тон режисьор знаеш, че за записването на свестен звук трябва съответната техника и студио. Нека добавим и ролята на музиканта, за да сме честни докрай. Да споменем и "колонките" на компютъра, от които нашите съфорумци ще чуят "крайния резултат". "Ушевидно" няма как да разберем какъв е истинския звук. Моля, да ме извините, че ще цитирам една руска поговорка: "Не надо Амати, надо умет играти!" Рудолф.

Трябва да призная, че съм впечатлен от бързото и стремително израстване на RDG. Рудолф

Радвам се, че нещо помогнах, отново поздрави на всички и весели празници! Имах една квартира на пл. Народно събрание №6. Така че може да сме се срещали някъде по кръчмите. Може и да е във фотоклуба - тогава го водеше Жоро Папакочев. Или в галерията. Често работехме заедно с Огнян. Успех, coronel! Ако имаш още въпроси, моля, задавай ги, защото все може да изкочи нещо полезно за тези, които се интересуват. Рудолф

Евтиме, Владе, здравейте! По молба на coronel се включвам пак. Знам за тези китари с трислойни лица. Класическата аерография се прави с постни бои, които се състоят от пигмент, вода и някакво свързващо вещество - туткал, ПВА емулсия и под. Разбира се, това не е баш работа за любители, но нека не се правим на много велики. С малко мерак и повечко труд и внимание всичко се постига. Coronel, направи си достатъчно боя, за да покрие лицето, или целия корпус - както решиш, но боята трябва да е повече, за да стигне и остане. Използвай си темпера най-спокойно и си получи цвета, който те кефи. Освен с вода, разреди температа с малко туткал, първо го накисни и като набухне леко го загрей да се втечни и тогава го добави и разбъркай добре с температа. Трябва да получиш боя, която да може да се пръска, шприцва, ако нямаш друго, поне с устен пулверизатор. Боядисай една пробна дъсчица и като изсъхне, пръсни я с НЦ лак - тънък е и не разваля акустиката. На тази китара няма да направиш френч-полиш с шеллак, нито си струва, нито го можеш, нито имаш материали, пък се иска и голям опит. Като изсъхне лака на пробната дъсчица ще прецениш дали цвета те устройва или леко ще го промениш - към по-светло или по-тъмно, или в някакъв нюанс. После пръскаш китарата леко, без много да мокриш и сушиш, така на два-три пъти, докато стане равномерно. Като изсъхне добре пръсваш корпуса два-три пъти с НЦ лак и след всяко пръскане много внимателно шлайфаш с шкурка на дунапренова основа и много фина, без да натискаш, само сваляш косъма от настръхването на дървото. Всяко натискане ще свали от боята. Така че внимавай. С НЦ лак може да пръснеш още няколко пъти, докато позапълни и фиксира добре боята, но не бързай изведнъж да трупаш дебело покритие. За един ден можеш да пръснеш два пъти сутринта и два пъти следобед - интервал 2-3 часа съхнене и много леко шлайфане на косъма. Ако нещо запецнеш обади се пак. Айде, успех друже! Весели празници на всички от Рудолф!

Светльо, за да работиш с ренде се иска много по-голям опит, отколкото при работа с машини. Колегата е прав - първо се рендосва - фрезова лицето, после се изправя канта и най-накрая се рендосва-фрезова на щтрайхмуса. Успех! Рудолф

Тони, овчарска свирка се прави най-лесно от стъблото на дървовидния бъз. Отрязваш едно парче дебело 18-20 мм и дълго около 30-33 см и пробиваш вътрешността му, като изчистваш сърцевината и добре го изглаждаш отвътре. Заобляш долния край, а горния край го заостряш под ъгъл 45 градуса. Разделяш дължината на три и от горната третина надолу пробиваш 6 отвора на еднакви разтояния един от друг. В средата на свирката, но точно от обратната страна пробиваш само един отвор. На овчарска свирка се свири като на кавал - устните се свиват и въздушната струя се насочва към острия край под ъгъл, така че да се разцепва при свирене. Ако си свирил с празна гилза от патрон, или на празна бутилка - това е на същия принцип, но кавала и цафарата са отворени в долния край. Отначало направи отворите за пръстите по-малки и като се научиш да получаваш ясен тон се опитай да изсвириш тоновата стълбица. После се опитай да получиш по-чисти и по-точни тонове като разширяваш отворите за пръстите нагоре или надолу. С единичния отвор отзад се получават полутонове. При свирене цафарата се държи с две ръце като пръстите на лявата ръка са по-горе, а пръстите на дясната са върху по-долните дупки.Обикновено задният отвор се притиска с палеца на дясната ръка. Цафарата се държи под остър ъгъл към устните, подобно на кавала и флейтата. Отначало се опитайте да издадете чист единичен тон, при това всички отвори трябва да са запушени с пръстите. Успех!

ПВА лепилата под натиск са текливи, затова внимавайте да не изхвърлите всичкото лепило през цепнатините, защото няма да остане нищо, което да залепва! Подобни диагонално сцепени повърхнини лесно приплъзват, затова трябва да се увеличи отвореното време до максимум, повърхнините да се съединят, да постоят и тогава да се притягат. Или отвътре да се ковнат малки гвоздейчета, главичките да се отрежат, повърхнините да се притиснат, докато гвоздейчетата се отбележат. След това де се маже с лепило е да се стяга. За този тип ремонт най-подходящи са ПВА лепила, особено водоустойчиви. Не препоръчвам въобще използването на каноконлит за дърво. Цианакрилатните лепила залепват добре само когато са в мономолекулярен слой. В частност има разработена група хирургически лепила, които лепят добре тъкани, кожа и гума, но и те не са добри за дърво. Има една модификация ГЕЛообразно секундно лепило, която отчасти се справя с дървото,но това не е типично приложение. След време обработеното с каноконлит дърво деструктира и поднася много неприятни изненади. Няма нищо по-хубаво от едно лепило, което си е за дърво. Дано да съм помогнал. Рудолф

Има много видове махагон - в търговските регистри съм чел да се изброяват над 30 вида. Има светложълт и розов махагон,който е по-мек от липа.Обаче има и много здрав, плътен, твърд и жилав - прекрасен материал. С липата и бора е същото - има здрави и плътни дървета, но се срещат рехави, меки и леки - зависи къде и как са расли. Липата има едно основно предимство при неакустичните инструменти - тя е лека. Качествената липа плюс това се отличава със здравина, средна твърдост и отлични акустични свойства, но е по-скъпичка. Майсторите резбари най-добре познават това дърво.

Откак се помня споявам и има нещо, което трябва да кажа. ИЗПАРЕНИЯТА ОТ ПРИПОИТЕ СЪДЪРЖАТ ОЛОВО, АНТИМОН, СЛЕДИ ОТ АРСЕН И ДР. ОТРОВИ. Някои приятели натрупаха толкова олово в тялото си, че ме е страх да ви кажа какво им се случи. Затова, МОЛЯ, не си правете майтап, ами когато споявате, не дишайте изпаренията, калаят също е много отровен, поялника да не прегрява и дими напразно и над него си направете един малък аспиратор. Проветрявайте и се пазете.

Така както гледам, този инструмент, ако е гръцки, е дзураса. Ако е турски е баглама. Измери мензурата - от нулево прагче до столчето, ако е 560 мм значи е дзураса или баглама. Но не е тамбура. Не се настройва като тамбура в оригиналния си строй. но можеш да си опитваш разни настройки, както ти е удобно.

Изкефих се! Най-сетне успях на спокойствие да прочета туториала! Инструкцията е много точна и написана на чист български език, грамотно и интелигентно! Голяма благодарност от мен за перфектно поднесената информация. Туткалът не е подходящ за лепене на барбани. Може спокойно да изтриеш това изречение от технологията, макар че има начин да се направи водоустойчив. И, да, на запад продължава да се използва само от майсторите на цигулки, виоли, виолончела и кантрабаси и при реставрацията на старите италиански инструменти. Е, и аз го използвам. Лепилото, което ти си използвал, е полиуретаново за монтажно-строителни дейности. Написал си нещо чудесно и това е достоен завършек за една истинска "епопея на барабанчето". Успя от началото да края да минеш през всички перипетии и завършиш работата! Ето, това е, което ме кефи най-много. И, разбира се, отличният резултат на края! Искрени поздравления за твоя успех! Рудолф