MaPuHcKu

Не, аз пак казвам, не че имам комплекси за избиване. Нито се опитвам да скрия откъде съм, нито да се правя на големия Софиянец, просто ми е неприятно да бъда дискриминиран под общ знаменател, като например да намирам на колата си заплашителна бележка, в която се обръщат към мен на "селски" (номера ми започва с ВТ), защото съм паркирал на "нечие" място (за което никой не може да представи нотариален акт за собственост). Цялата тази враждебност се натрупа и просто в един момент на мен започва да ми писва да ме групират с някакви хора, само защото не съм роден в пределите на Столичното околовръстно. Иначе за мене е ясно, че сме на това дередже поради факта, че липсва целенасочена политика в БГ да се противодейства на тази хиперурбанизацията ако щеш. Професията ми в нашата мила страна мога да практикувам само в София. Ако не беше така нямаше да съм тук - и аз не харесвам пренаселването - всички страдаме от него. Та докато се делим на от София/от Село и по подобни други признаци трудно ще прокопсаме. Поздрави, Марински

Hillbilly, започвам да се чувствам лично засегнат от откровенията ти. Не съм прочел твой пост, в който да не заклеймиш цялто Българско "племе и семе" и особено хората от провинцията, които са дошли да живеят в София, за да я развалят, та да има защо и ти да си вечно кисел във форума. Ето, и аз съм дошъл да живея в София чак от далечното скапано село Горна Оряховица, за да заемам твоето паркомясто с прашния си голф и като цяло да ти дишам въздуха. Мисля, че е крайно време хората с подобно на твоето мислене по тези въпроси да проумеят, че хората от провинцията не идват тук, за да пречат на теб, а подгонени от глад и поради желанието за по-добра реализация. Какво са ти виновни хората, че всичко в нашата държава се концентрира в София? Ако имаше бизнес, индустрия или примерно IT outsourcing извън софия те уверявам, че много, ама много от омразните ти селяни нямаше да живеят в София и да плащат всеки месец солидни суми за наем на някой пенсионер. Включително и аз. А ти иначе го раздаваш бунтар, но май тайно си мечтаеш за старите соц времена, когато имаше гражданство, та ние отрепките от село нямаше да можем да се "изтресем" и да ти развалим града. Та така. Не те познавам лично, нито пък имам някакви комплекси от това, че като малък съм пасъл овце, но исках да ти кажа, че простотията ти отдавна вече не е забавна, та не е много за тая тема.

Сега следва тъп въпрос, но, стават ли гладките струни за слап? Никога не съм свирил на бас със "съвременни" гладки струни. Попадал съм само на антични тояги с 20-годишен "Томастик".

Индивидуалната киселинност на потта има значение, колкото и невероятно да звучи. Ако китариста ми посвири на моя бас повече от 10тина минути най-вероятно ще трябва много скоро да изхвърля комплекта, какъвто и да е той (изключая моделите с покритие). А иначе забелязах, че от няколко години насам почти не ми се потят ръцете докато свиря, а преди това ми се потяха повече и Винаги ги миех преди свирене. Дори и сега ако си усещам ръцете мръсни търся къде да ги измия. Никога не си бърша струните след свирене, не ползвам никакви препарати. Струните ми се скапват след месец-два-три, но го намирам за нормално. Не ме кефи, но като ми омръзне да ги трая просто си купувам нови.

При тази схема 10uF е свързан в регулиращата верига. По спомени от дейташийта това се прави за допълнително намаляване на брума. Поне аз така си превеждам: Не е входен или изходен филтриращ. Доколкото разбрах схемата е тази:

От тия басове има такива, на които фабрично окабеляването им не е свързано правилно и затова им пада бързо батерията. Трябва да се презапои така, че когато се извади жака батерията да се изключва. Твоят колега нали вади жака когато не свири? Между другото - мисля, че имаше такава тема вече в раздела, можеш да потърсиш. Успех, Марински

Честито!

Ми, Петър Незнакомов Wikipedia

Бай Гъцо Мърдавицата и въргозуняка* Петър Незнакомов *(По образци от селски белетристи) Бай Гъцо Мърдавицата, сухоляв сгугушен парясник на около петдесет лазаря, с бутурясало рофито лице и клепясали от стара неизлечима балънма уши, излезе на сундурмата на новата си двуетажна, току-що измазана къща, прозина се до разгъчване (затуй му викаха и Гъцо), задръгна със скукушинени пръсти голия си кирливожълт корем, който се пелтееше като качамак изпод разпраната риза, па ръшна с нога бозолявото келаво псе на име Мърлю, което хръпаше току на чеперека, свило предните си сгъчкани и омъждуляни от ровляк лапи под приличната на туфа муцуна. Псето се кътландиса, бафна два-три пъти сънливо по стопанина си, пребаца с подгъзурен куйрук разлятата помия по двора, па се шмугна у дребака между кочината и мръсовината. - Къде пак бря? - кукна от горната одая стрина Пъца Гуджовкина, вдовицата, дето шъташе на бай Гъца и от време на време му подслаждаше животеца. Тя беше гърдунеста, сбабичосана вече жена, обута в ръждоляви окъсани джорапи, закрепени с джантер за пездерицата. - И що ти е криво пцето, та го буторяса? - Млък ма, навро! - гъгна връз нея бай Гъцо. - Туй псе я че го разчекнем с гьостерицата, а ти да не го буторясам. За пцето кърпел, тъй си знам язе. Разлигавиш ли го, оно че ти се качи на келя... И без да обръща повече внимание на стрина Пъца, бай Гъцо се затътряви към обора да навиди болното от краста турмаче. Той шляпаше с гумените цървули из помръзляка, мина край барабината, обра с крак насърбаната от снощи пенюга и като все още попържаше и мрънкявеше под нос, влезе в обора. Удари го гъста фанара от биволски пръждавици, смесена с воня на уруглица и пикня. Бай Гъцо се спря на цепленката, швиркна с уста и краставото турмаче, изглежда, го усети, защото от полутъмната жежчава се счу радостното му брецане, а веднага след туй скюсканата от болестта чутура на хавайнчето се завря в гърделя на бай Гъца и почна да му се лади и бъцка като малко сополявче. - Пъш де! - взе да жъмка главата на турмачето бай Гъцо. - Я какво ме изглафа целия, кьорчо-кьорава! Но гласът му не звучеше сърдито, а по-скоро гълчаво. Бай Гъцо се бе превързал с оная престара селска обич към болното турмаче, иначе отдавна да му бе пуснал кръвняка или да го бе трампосал на някоя оривица. Докато турмачето и човекът се лабацаха един друг, откъм темнявата пърлица на обора изведнъж се счу тупурдия, сякаш скопяваха нерез, после оттам изскочи като бесня страшен цървен дзвер и се хвишна право на гърба на бай Гъца. - Леле, въргозуняк! - извреца бай Гъцо и се юрна към манаря, но дзверът го ръмкаше по гъзиняка и озгор и не му даваше да изщрапка до яснеца под сводовището. Сърцето на бай Гъцо прекина, прекина иднаж-дваж, па се бишна нагор, заседна в гръцмуля и ни насам, ни натам. И кой знае как щеше да завърши тая дунанма, ако бай Гъцо не беше щрегар човек и не даянеше на ръмкане. Докато дзверът крежаваше с некти връз него, той изведнъжка си спомни ,че е атеист и като такъв не бива да верва в разни богове, светии, гяволи и въргозуняци. Тази мисъл му даде криле, той се сбабуни на две, запрошна дзвера от гърба си, обърна се и видя, че той наистина не е въргозуняк, а църната мачка на комшията чичо Дърмо Крижавия, която се бе омърляла прездене си и си бе намерила котило в темнявата пърлица. - Да ти и... намерата, гадина неприклопена! - изглафа през зъби бай Гъцо, па като фана за дръжляка една гьостерица, па като зачепрасти, та ни въргозуняк остана, ни турмак, ни обор... Така атеистът бай Гъцо Мърдавицата се пребори със суеверието.

За култовите от студентски град ще тябва нова тема сигурно. От 14-ти блок, срещу вратата ми: "Яж ми у@, аз ша ям зели!"

Мерси, Ники, Q-trona определено е много забавна играчка - всички в репетиционната го харесват, трябва да го пазя да не ми го откраднат Хубаво е, че има опция за смесване на чист сигнал с филтрирания, не знам дали легендарния оригинал го е можел това. А за ключовете - 7568мия епизод от сериала е, че EBS ми пратиха платка номер 3 да си я тествам аз и резултата е същия - и трите платки, които минаха през ръцете ми пукат по един и същ начин, а на разбойника ефекта - не! Човека от EBS предполага наличието на постояннотокови съставки в сигнала, обаче на мен не ми се вярва, при положение, че правя примерно тест със замасен вход и получавам същия резултат с новите платки, а при ефекта на разбойника си остава смущаващо тих комутатора Мисля си, че ако имаше dc offsets, както се е изразил човека от поддръжката, при тестовете с една и съща "опитна постановка" би трябвало да се предават през всички ефекти, не само през моя, да го вземат мътните. И така - филма продължава, проблема, е че вече ми доскуча

Ако трябва да се върнем на темата - това, което е потресаващо при RH 450 усилвателя е начина, по който са определели мощността му на 450 W. А именно - според производителите звучал толкова силно, колкото звучи, да го наречем конвенционален, 450 ватов усилвател. Начина, по който това е постингнато е чрез компресия, доколкото прочетох 18 ms след всяка атака. Забавното е, че потребителите са съгласни с твърдението, че RH450 звучи по-силно от останалите усилватели на пазара, които се дават като 450-500 W, но същевременно доста от тях са разочаровани от факта, че са хладнокръвно излъгани относно параметър, за който има ясна методика и критерии как се мери. И по-конкретно - това със сигурност е повлияло на ценообразуването - в началото бяха по 1000 долара тези глави. Кой би платил 1000 долара за 236 ватов клас D усилвател? А сега, когато това излезе наяве хората се чудят дали още по-скъпите глави RH 750, които се дават за 750 W, достигат поне 400 . По аналогия утре аз мога да сглобя нещо, да го кръстя усилвател и да кажа - "Ми, излгежда ми като 3 kW, продавам го като за 3 kW."

Привет! blr, едва ли някой тук иска да отрече наличието или ролята на хармониците. На мен темата ми стана интересна и се опитвам да достигна до по-конкретен отговор. Аз също намерих сайта, който си постнал, ето страницата за трептенето на струна: Link. А ето симулиран спектър за китара: Link. Вижда се, че в рамките на първите 4 хармоника амплитудата на сигнала намалява с 20 dB - излиза, че амплитудата на основния сигнал е 10 пъти по-голяма, от амплитудата на 4 хармоник, например. Как можем да определим динамичния диапазон за някой определен тон? Например Ла - 440 Hz. Как да вземем предвид хармониците? А може ли да се твърди, че басистите използват компресори не за да намалят динамичния си диапазон, а да го изравнят за честотната област, която използват?

programista вече ми се върза на акъла. Ето темата, че и с анкета: link. Ти докъде докара нещата с дропването - пробва ли? На грифа нещо стана ли му? Заради тебе пишем тука все пак - ти отвори темата

Явно е била нарушена изолацията на проводника и е станало късо. Оттам и "заварчицата". Успех с пренавиването, L.K. ще се окаже прав

Аз бих искал да се включа пък, да се опитам да побутна на дясно, къмто центъра, току виж сме научили нещо. Относно хармониците - трябва да се вземе предвид какъв е хармоничния състав на един тон, изсвирен на бас и каква част от неговата енергия е концентрирана в основния тон. А за динамичния обхват и кривите - ако приемем, че ниската честота на баса е примерно 50 Hz от кривите за equal loudness получаваме динамичен диапазон от 114 - 41 = 73 dB. Кривите на Fletcher-Munson са дори по-неприятни: 100 - 51 = 49 dB. Ако имаме да кажем 5-струнен бас с 24 позиции най-високия основен тон ще е Сол - 783,99 Hz. Ако отчитаме от кривите за 800 Hz получаваме 100 - 4 = 96 dB. Тук кривите съвпадат. А сега - каква роля играят хармониците?

Шоуто продължава: Бас усилвателят от клас D на TC Electronic RH 450 не бил 450 вата, а 236 За който му се чете: Дискусията в Talkbass.com и Броя на Bass Gear Mag, където са поместени измерванията.

И аз не го знам знаел ли е. В книгата на Бил Милковски пише, че го ухапало кучето и дефретнал баса в деня на някакво важно участие, като хората около него се опитали да го разубедят с аргумента, че няма да може да свири, а няма и резервен бас Гледал съм видео, където обяснява, че и на бас с прагчета си свири като на фретлес - натиска върху позициите, за да се упражнява. Разправяше, че понеже фретлеса се износвал от свирене го ползвал само за участия. P.S.: Защо хората ми се връзват на простотиите...

Да направим нова тема - "Знаел ли е Джако, че някой друг вече е бил махнал праговете на баса, или си го е измислил сам?" ?

Къс е даже! Беше ми приятно да го прочета и да се зарадвам, че поне от аудиофилия не съм болен.

А дано, ама надали: Опровержението от Tony Iommi

Недей соли, а кажи "Благодаря". Човека ти даде полезна информация За линка на металхамъра мога да кажа, че проекта е култов, но според мен човека прекали с оня чук за пържоли, с който накълца тялото по горната извивка. Не вярвам някой да може да "износи" така истинска китара, както и да свири на нея. Та мисълта ми е - като почнеш гледай да не изглежда изкуствено, защото ще е тъпо.

На мен не ми харесват тия екзотики с потенциометърчетата отстрани, защото ми се струват твърде уязвими - пластмасови врътки, малки размери. Не се знае из какви педалбордове и кутии ще попаднат готовите изделия. Аксиален натиск навътре - потенциометъра се пръска или бива изтръгнат от платката. Напречен удар с нещо твърдо - врътката се счупва/изхвърча. Имам подобни мини потенциометри на крайбейбито и в интерес на истината не са изхвърчали досега, но като ги гледам ме побиват тръпки. А като ги връткам усещам колко слаба опора имат и как се "мандахерцат". Като цяло не ми харесва концепцията контролите да стърчат във всевъзможни посоки от блока на изделието. Ако се сложи в педалборд, където няма много място и е сбутано между други ефекти тия странични врътки ще са трудни за работа. Ако питаш мен - вървейки в посока миниатюризация сложи всички потенциометри малки и отгоре. Знам, че модата е да са големи врътките, но примерно Boss доста успешно се справят и с по-малки. Ако беше за мене този ефект бих искал всички контроли смислено подредени и групирани от горната страна. Отстрани да са само жаковете. Захранването да влиза от "Север". Това е субективното ми мнение и в крайна сметка аз едва ли ще си купя точно този ефект, но все пак реших да споделя впечатленията си Успех, Марински

+ Едно за болтовете

Демек - няма да остане бурма неразвъртяна. Всеки размер струни си иска своите настройки. Но това не е лошо де, ако това е твоят стил