indy

Mного е готино. А откъде ги купувате тия неща?

Много готино е станало, ама защо не вкара своя музика?

Хайде и моят вариант с много октавки. Кратко, но от сърце Тук е парчето

Оу, великолепно!

Сега, вместо да се еб*вам със забивките на Стърн, сядам и започвам да разучавам солата на kolio_k и /след година-две/ съм готов

Второто особено ме впечатява. Има много игра в него и това ми допада. Браво. А финала е разбиващ!

Много добре...и една китарка отгоре ако се наложи с някъв адски отстранен звук - уха-ха!

Доста крокодилска скала е това - умалена, октотонична(?) от С. Или не?

За додекафонията Шонберг въвежда правилото, че при композиране във всеки опус трябва да се прекара последователността от всички, неповтарящи се 12 тона /това после го наричат серия/, след което тази последователност може да се повтаря и варира по законите на контрапункта, т.е. /основна форма, инверсия, ретроградно движение и ретроградна инверсия/. По този начин се появяват 4 серии. Е, Шонберг въвежда и ред други правила, също доста интересни. Тъй като това е било недостатъчно, въвеждат /Веберн?/ правилото, че серия може да се започне от всяка степен, като трябва да се запази само изходната последователност от тонове и полутонове. По този начин, 4 серии по 12 тона дават 48 варианта. Не бих казал, че разбирам как се прави всичко това на практика, трябва все пак да се чуе. Обаче не ми се слуша Шонберг точно тази вечер p.s. същия indy съм,да.

Добре, това е полезна информация за мен, но ми е интересно защо? Чисто емпирична конвенция ли е или някаква друга е причината?

Докато се гърча из дебрите на модалното свирене, влюбвайки се все повече в хроматичната гама, ми изникват следните идеи: 1. Една хроматична 12 тонова гама поне теоретично би трябвало да е абсолютно неутрална, т.е. да няма тежнение към ни един от акордите в дадена прогресия /т.е. няма тонален център, основен тон/. На практика обаче, никой не използва и 12-те тона, а свири само фрагменти от нея. /Е добре, при Ингви е малко по-различно/. Оттук се появяват две идеи. 1. Хр. гама очевидно е добра за обиграване на всички типове акорди в дадена прогресия. 2. Ако се използва умерено, тя звучи добре и най-вече е много ефективна за преходи от един акорд към друг, особено когато и акомпанимента е построен хроматично. 3. Понеже в суровата реалност на риълбуците, това обикновено не е направено, можем да го пипнем сами, използвайки акордови субституции. Пример: имаме прогресия базирана на квинтовия кръг: Imaj7 - III7 - VI7 - II7 - V7 - Imaj7 или в Сdur: Cmaj7- E7- A7- D7- G7- Cmaj7. След съответните тритонови замени, /можем да заменим всичко, но ще стане прекалено напудрено, затова заменяме A7 с Eb7, D7 с Ab7 и G7 с Db7/ получаваме: I - III7 - bIII7 - II7 - bII7 - I или Cmaj7 - Е7 - Eb7 - D7 - Db7 - Cmaj7 4. Сега вече имаме явно хроматичен ход в акомпанимента и можем да си поиграем отгоре с хроматичните скали. 5. Предполагам, че пак открих топлата вода, но ще ме извините, ако е възможно. Мился си обаче и за додекафонията: как би звучало това при джазовата китара? Е, нека спра, все пак

Джелезно е блусчето, честно!

Абсолютно джелезо!

В САЩ мрежата е 110В/60Хц, в Бг - 220/50, оттук също идват доста неприятности с електрониката.

Превъзходно!

OK, извинявам се много, спирам линка.

Тук съм качил една много полезна китарна блус-школа за начинаещи -"Progressive blues guitar solos" от Peter Gelling, барабар с примерите в mp3. Файла е 10М, zip. Ето инфо за нея: инфо Практически няма теория, малко скали и арпежи и 50 блус квадрата. Сядате и засвирвате върху mp3-ките. Там където е неясно, поглеждате нотите и т.н. Солата са прости и ефектни. Успех.

Сайтът е полски, основно се дават схеми на пълнежа на Ibanez, но има и други интересни неща. Надявам се да ви е полезен. ТУК

Д'Адарио -medium-0.33 Aпропо, някъде виждали ли сте ги напоследък?

Ей, тоя е много дОбър бе!

Да, забравих, от София съм.

Колеги, би ли се наел някой да ми погледне/оправи един стар руски уа-педал /"Квакер"/? Освен всичко друго, е необходимо да се сменят куплунгите петици /ин и аут/ с нормални дупки за жакове. Имам и схема. Благодарностите ми няма да имат предел

Колеги, мисля си, че учебникът на П. Хаджиев е много добър, но не забравяйте, че той е писан за преподаване по него, т.е. не е тип "самоучител", както средната американска школа-бързоходка.

Страницата на Ралф Пат - един твърде полезен ресурс, за аналитиците на джаз хармонията /тонален център, модулации, множество примери/. The Tonal Centers Page Извинявам се, ако някой е пускал този линк преди, но май не е. Peace : violin:

Много са готини тия школи, особено тази за акомпанимента, щото са преписвани от добри американски