Fats

Много ми е интересноо какво е изсвирил 7-струнният отворко, който си позволява да се държи меко казано неприлично. За да си позволиш да сипеш простотии по нечий адрес, трябва да си поне равен по можене с него. Не се занимавай с мен, а отиди на уроци при 10-те си любимци. И ми е чудно защо досега не е реагирал никой от хиперактивните в други случаи модератори.

Мисля, че е редно след като се оказа, че тук във форума е пълно с виртуозни китарни майстори, да погледаме тяхно видео, да послушаме и сравним. Иначе всичко остава в сферата на пъчене и празни приказки. Хайде и по-живо, че нямам търпение да се насладя на виртуозното им свирене. Видео, не празни приказки.

Би ли казал каква е цената и ако не е проблем да направиш снимка, на която се вижда големината на буквеното означение на съответния тон. Както и цвета на дисплея, който е от огромно значение, особено на сцена с променливо осветление. Благодаря предварително.

Сравни какво показва тунера на свободна струна и на 12-то прагче. Има вероятност бриджа да не е настроен добре. Разстоянието от нъта до 12 фрет трябва да е точно толкова, колкото това от 12 фрет до седлото на бриджа. Провери дали звучи флажолет точно върху 12-тия фрет, ако е преди или след него, бриджът не е регулиран правилно. Надявам се да съм го обяснил разбрано.

За сетен път се убеждавам, че голяма част от пишещите тук са силни... на думи. Няма да окачествявам написаното като злоба, просто няма смисъл. Домораслите "виртуози" са непобедими. Момчета, дано някой ден достигнете нивото на "мажещия" Боко. И да свирите там, където той беше дълги години. Честно казано, съмнявам се да ви се случи. Хайде сега, продължавайте да изливате помия.

Съсипи го от свирене! Наистина нитроцелулозното покритие е голям плюс.

Walter Trout & Popa Chubby Ana Popovic Derek Truks & Susan Tedeschi

Как го настройваш - тенор, плектрум или като китара?

Не си написал за какво банджо става дума - 4, 5 или 6-струнно. Но за всички разновидности можеш да си поръчаш от Томан през Динакорд. Цените са много добри и от няколко години купувам само от тях. А аз понякога сменям струните всяка седмица. http://www.thomann.de/gb/search_dir.html?sid=f7e615025c02bbeb818f3bbd0f848b06&xsid=f7e615025c02bbeb818f3bbd0f848b06&sw=banjo+strings&x=7&y=4

Пиленето на нъта не е кой знае какъв проблем. Една "часовникарска" пиличка струва около два лева, освен това се разширява само на ширина, за по-дебелата струна. За улеснение върху фингърборда с хартиена лепенка се залепва пластина дебела толкова, колкото трябва да е висока струната. Пили се до нея. Това може да е някаква пластмаса или най-обикновен картон. А за да не звучат струните като канапи се купува комплект A E B F#. Те са направени специално за 4-струнен бас и притесненията за деформация на грифа са безпочвени. И дайте да се разберем, така нареченото дропване не може да се прави до безкрайност. И не е важно колко са "отпуснали" китаристите. Важно е да свирите в една тоналност.

На 5 април на 88 годишна възраст почина James Charles Marshall. Дълбок поклон. Jim Marshall, the founder of Marshall Amplification, has died aged 88 James Charles "Jim" Marshall, OBE (July 29, 1923 – April 5, 2012), known as The Father of Loud or The Lord of Loud, was an English businessman, and pioneer of guitar amplification. His company, Marshall Amplification, has created kit used by some of the biggest names in rock, producing amplifiers with an iconic status. Marshall received an OBE honour for "services to the music industry and to charity". Marshall has been listed as one of the four forefathers of rock music equipment along with Leo Fender, Les Paul and Seth Lover.

Без да ги подреждам, сравненията са най-малкото неуместни Jack Bruce John Entwistle Tommy Shannon Rodger Waters

Преди време си купих от xxxx. Цените започват от 70.00 лв нагоре за такъв, който се вгражда в китарата.Имаше избор от 2-3 различни комплекта. Сега не знам какво е положението, виж в техния сайт. Но не си струва да режеш китарата, по-добре си вземи предусилвател за акустична китара, а в бриджа монтирай пиезоелемент.

Ще криви като го напърчиш до края. С по-малко усилване ще ти дава чист тон, все пак искаш да свириш в къщи, а не да събаряш стените, нали.

В магазините на Конрад и в подобните им продават отделно човки за тези поялници (обикновено тези, с които продават евтините са железни и не стават за нормална работа, веднъж даже купих с хромирана човка). Смяната е елементарна, развива се едно винтче. Продават се доста пасти за почистване на повърхностите, но повечето не са подходящи за работа с кабели и други нежни елементи - част от пастата остава и продължава да корозира метала. Има едно много просто решение - купуваш от някой музикален магазин колофон за лъкови инструменти, внимателно натрошаваш част от него и го разтваряш в малко спирт от аптеката. С получената гъста течност намазваш повърхностите за запояване и спойката става чиста и гладка.И още една малка хитрина за избягване на "студени" спойки, особено вредни при правенето на кабели. По павилионите за дребни принадлежности продават стойки с лупа и два "щъркела", с които фиксираш кабелите един към друг. Струва 6-7 лв. и премахва риска от неволно трепване на ръката при фиксиране на елементите, които запояваш.

Ако не се лъжа това е "Ригонда", старо съветско производство от Рига, Латвия (там правеха и прочутите ВЕФ-ове). Покажи го на някой, който разбира от лампови усилватели, да провери потенциометрите, лампите и кондензаторите (те задължително трябва да се сменят, лампите може и да стават още). Мощността е около 4-5 W, но тези апарати свирят доста силно с двата говорителя. Монтирате един жак и на втория ден съседите ще те набият. Гарантирано...

Никой не трябва да се учудва, че в Кремона правят добри инструменти, това не е от вчера. Да, на времето фабриката бълваше отвратителна серийна продукция, с която отказа от свирене доста хора. Но и тогава, макар и доста трудно можеше да се направи поръчка за читав инструмент. В края на 70-те години там ми изработиха много добър инструмент, но струваше близо 400 лв, (по това време точно пет минимални заплати). Няколко години свирих и с кремонски контрабас, от по-ниския клас, но мога да кажа само добри думи и за това производство. Сигурен съм, че и сега биха приели поръчка за майсторски инструмент, но сиренето навсякъде е с пари. Нека колегата си спести примерите с Фендера за 200 лв,, трябва да има и за 100, но да го купrм с ясното съзнание, че това е инструмент (с доста уговорки) за най-първи стъпки. И когато начинаещият докаже, че е напълно скаран със свиренето да не ни е жал да окачим китарката на стената.

Вервай ми, свиря и на инструмент, при който тремолото е основен похват. Но мекото перо разглезва, струва си усилието да се овладее по-твърдото. Пък и тонът става по-ясен и красив.

С меко е по-лесно, но с твърдо ще извадиш по-дефиниран тон (след като положиш известни усилия). И се казва ТРЕМОЛО.

http://shovellica.com/index.php/shop/10

Затова има простички указания за употреба, ама кой да чете...

Посоката на движение трябва да е перпендикулярна на струните, четкаш ги. После внимателно бършеш с мека кърпа, в моя имаше парче мека материя.

Преди време имах подобен проблем, при мен се губеше почти напълно 6-та струна. Оказа се, че пиезоелементът, жичката както го наричаш ти, не прилепва плътно върху дървената основа на бриджа. Не трябва да има никакъв луфт, може би наместването не е било прецизно. Другата възможна причина може да е в предусилвателя, ако можеш направи проба с твоето пиезо и друг предусилвател за акустична свирка. На самото пиезо няма какво да му се повреди, то или работи, или не.

Дървото попива колкото му е нужно, но това не значи, че трябва да го поливаш. Нанася се с памук или някакво меко памучно парцалче, на фретовете не влияе. Това обикновено е някакво благородно масло - лимоново, бадемово или смес от няколко. Маже се само при свалени струни, когато ги сменяш, иначе ще ги замърляш и ще станат глухи. Намазваш, изчакваш малко за да попие и след това добре забърсваш излишното. Нищо сложно няма. Не се изкушавай да мажеш други части на китарата, те са лакирани и само ще изхабиш маслото. Малко допълнение - аз използвам стоманена домакинска вата (възможно най-фината, но не знам дали се намира по нашите магазини), с която преди да намажа лъскам внимателно фретовете. Тя не надира фингърборда, а те стават като нови. На пипане е почти като памук, служи за фино полиране на сребърни съдове.