Fats

Напълно съгласен, тези останки не стават за нищо. Ще се опитам да обясня защо. Това е китара от най-лошите серии на Орфей, дъното и горната дека са от шпертплат, грифът е от парен бук. Звукът на такава нова китара е като от опънати канапи върху тенекия за сирене. Ако сърце не ти дава да я изхвърлиш, закачи си я на стената като спомен от фабриката за тежко мебелостроене Орфей.

Една частна колекция, в която има и някои български инструменти, произвеждани преди 1989 г. Интересно е да се види. http://yah-a.narod.ru/museum.htm

Мисълта ми е, че ниските тонове се постигат и с по-тънки струни. А че всяко тъй наречено дропване кара струните да звучат като мокри канапи е друг въпрос. Като искаш "ре", сложи четирите дебели от петструнен комплект.

Използвам същата за нещо подобно. Що настъпване и ритане е видяла... Струваше 7-8 лв. Има магазин на Гео Милев, посока Слатина, след светофара с Коперник, десен тротоар.

По-късата мензура понася по-добре настройването в D. За конкретния модел нищо не мога да кажа, но тази фирма е отдавна на пазара, аз съм доволен от качеството на акустичните им басове, които също са с по-малката мензура.

Какво стана с Чери-то. Не ти ли хареса?

Преди години имаше доста музиканти, които свиреха така на хармоника. Един от най.известните, многократен световен шампион на хармонета беше Емануил Дойнов - Ковчега, който вече е над 70-годишен и от много време живее в щатите. Той свиреше поне три пъти на ден по един час за да поддържа форма + специални упражнения за дишането. http://www.blitz.bg/article/12730

Сега се сещам, че в един магазин висеше Chery, но за дясна ръка. Много сполучливо копие на Джаз бас на Фендер. Ако ти е удобна не се замисляй и я купи. Проблемът със струната се отстранява лесно, ако си в София ще ти я оправя.

Чудно защо след три изписани страници никой не каза в прав текст на девойката, че с една година класическа и три месеца електрическа китара зад гърба, Сантана не се свири. И тук качествата на учителя нямат нищо общо. Преди да почнеш да четеш, научи буквите. А някои искат даже писатели да станат...

Лъжат, преди половин час говорих по друг въпрос с човек от софийския магазин и между другото ми каза, че имат колкото поискаш. Накарай да си размърдат мързеливите задници. Или си поръчай през тях направо от Томан, там не свършват никога.

Като виждам какви са стиловите предпочитания на повечето от пишещите тук, бистрият тон е последната им грижа. Колкото и скъпи да са едни струни, като ги дропнеш надолу от бистротата не остава нищо. Но хайде да не се заблуждаваме, че скъпи струни след една година звучат страхотно, даже и да се настройват нормално. Е, освен ако не свириш само в неделя. Ама не всяка неделя...

Евтините комплекти имат едно голямо преимущество - сменяш ги често и винаги си с нови струни. Ползвал съм няколко различни комплекта на Уорик и съм много доволен от съотношението качество / цена / продължителност на приличния тон. Ако свириш активно и изкарваш пари със свиренето си, нищо не пречи да ги сменяш даже всяка седмица. Далеч за предпочитане, отколкото една година да се пудриш, че си сложил елексири за сто лева. И не на последно място, струните, даже и най-прекрасните, кой знае защо не свирят сами...

Снимките на втората китара не се отварят (обявата е в този форум). Не познаваш ли човек, който има опит със свиренето на бас, иначе ние тук може да ти даваме съвети до утре. Най-добре е да я покажеш на някой, който разбира. Проблемът с първата струна е най-вероятно от лоша настройка на бриджа.

Извинявай за наивния въпрос, ама нямаш ли поялник, с който да запоиш скъсаното. Не се иска кой знае какво майсторство.

Ба'танасе, уошбордът си е сериозен инструмент. Знаеш ли колко нашенски барабанисти, все с големи претенции са гризвали дървото на тая дъска за пране? За да свириш на това са нужни не уроци, а душа и афинитет към истинската музика. Въпросното чудо докарва тежки обриви и временна инвалидизация на пишманметалурзи, рапъри, дръм'ен дрън полуидиоти, както и висомерни, но нискоинтелигентни почитатели на "авангардния" джаз.

Моите винтове не се вадят, лепя ги. Освен това предпочитам да свиря седнал в повечето случаи. Да не говорим, че вече не ми отива на годините да подскачам (+ това е нездравословно за някои по-крехки сцени). Пък и китарата виси на мене, а не обратното. Икаре, хайде, завърти я тая бурма, че ще изпишем сто страници глупости по тоя смешен въпрос.

Виждам, че си направил първата стъпка, свалил си ключовете. Слушай внимателно, няма да повтарям! Шегичка. Трябват ти четири неща: 1. Добро епоксидно лепило 2. Гумен или дървен чук, говоря не за дръжката, а за главата. 3. Памучен тампон и ацетон или коресилин за почистване на излишното лепило. 4. Ролка хартиена лепенка, от средно широката. Как да процедираш: 1. Прочети внимателно инструкцията за смесване компонентите на лепилото. 2. Разбъркай необходимото количество, не жали материала, нека да има достатъчно. 3. Почисти счупените повърхности от прах и обезмасли добре с тампон, напоен с ацетон ацетон. 4. Намажи двете части на грифа, с тънка клечка вкарай лепило навсякъде. 5. Намести счупените повърхности, внимателно с помощта на гумения чук, възможно най-плътно. 6. Почисти излишното лепило с тампон, внимавай да не разместиш повърхностите. 7. Фиксирай залепеното с лепенката. Още по-добре ако върху нея можеш да стегнеш с някаква стяга за дърво. 8. Остави китарата, по възможност на стойка, далеч от минаващи и любопитни съжители, както и от домашни любимци. 9. Не я пипай в следващите 48 часа. 10. След изтичането на това време отстрани стягата и лепенката, почисти евентуални остатъци от лепилото. 11. Ключове, струни и т.н. Имаш късмет, че тръсрода се натяга от акустичния отвор на тялото, един проблем по-малко. Този Ибанец, поне доколкото виждам беше от едни съвсем не лоши серии. Повече от десет години свирих с един 12-струнен Ибанец, копие на Фендер Конкорд, който е бил още по-лошо строшен и залепен, на самия гриф, точно преди главата. Китарата все още е жива и здрава в Писарски от Атлас, купи я от мен когато аз напуснах бандата. Така че, спокойно, страшно няма. Успех в начинанието.

Съгласен съм с теб, но за човек без опит е по-добре да отиде на майстор. Не си струва да се упражнява върху скъпа китара. Пък и честно казано нарязването на нъта си е досадна и пипкава работа.

Напълно достатъчна е дължина на винта около 30 - 35 мм. И да не пропусна, задължително със звездовидна глава, за равномерно натягане при завинтванито. Тук става дума за акустичен инструмент, доста по-лек от масивните тела. Но както споменах вече, може да се капне малко епоксидно лепило в дупката и тогава няма мърдане. Така съм направил на банджото си, а то тежи колкото две от най-тежките електрически китари.

Само не разбрах от какво се разбива тая дупка. С китарата се свири, не се трошат орехи. Винтът ще излезе ако пробиеш широка дупка. Толкова голям проблем ли е да се монтира един страп на китарата? Пък ако искаш да се презастраховаш, намажи винта с бързостягаща епоксидна смола и въпросът е решен.

И от дрелка нямаш нужда, с шило маркирай дупката. После навий внимателно винта за дърво, най-добре с електрическа отвертка, на по-ниски обороти. Не се притеснявай, няма опасност от сцепване. Тази операция съм я правил на поне 20 мои акустични китари. Също бих ти препоръчал да си купиш страп лок за да премахнеш риска от откачане на колана. Щях да пропусна, може да натъркаш винта със сапун, да върви по-леко. И задължително изрежи малка шайба (с размера на пъпката, това, което ти наричаш гайка) от кожа, кече или някаква тънка гума, ще я нанижеш на винта за да няма пряк допир на метал в дървото.

Качи си програмата Guitar Pro, тегли се лесно и безплатно. Изтегли си и файловете за нея, там по азбучен ред са дадени няколко десетки хиляди парчета. Виждаш всички инструменти с ноти и табове, може и да ги просвирваш. Програмата има още функции, но те не те интересуват в момента. Ето ти линк към Замунда, програмата и 156 000 таба. http://www.read_rules.net/details.php?id=233481&hit=1

Валери ще ти свърши работата добре. Бих ти препоръчал графитен нът или от естествена кост. Говори с него, китарата е прекалено хубава за да слагаш евтина пластмаса.

Мъка, мъкааааааааааааааа. Направо море и мъка. Да му иде на човек да си разплете струните...

Точно ти ще ме сложиш на местото ми, по-скоро ще ме умориш от смях. А като дрънкаш за арогантно поведение, нищо не си видял още, има да ти пищят ушите. И ще търкаляш кокалите на Спиров когато си поне равен по можене с него.