Jump to content
Българският форум за музиканти

Ayahuasca

Members
  • Posts

    61
  • Joined

  • Last visited

Everything posted by Ayahuasca

  1. Парчето е адски пипнато и звучи една идея под идеалното. Ако трябва да има някакви стилове мисля, че повече отива към blackened death на банди като Septic Flesh (също гърци). Ротинг май са мелодичен блечец, ама има ли някакво значение. Твоето парче е тежичко, та затова така мисля като стил. Доста добър си в това щом наистина сам си записал и направил всичко!
  2. С тези три изречения се обобщава българската сбъркана народопсихология, населдена от робство, "снишаване" и търпѐне (търпение е съвсем друго нещо!). Няма какво да се чудим защо г–н Пармаков е на този хал в мисленето си, както гласи заглавието на статията. Наивноста, че някой ти дава свободата, че ето сега се променят нещата (ама аз не съм ги променял) е най–робското мислене без окови. Свободата не се дава, воюва се за нея... с кръв дори. Докато всеки си мисли, че неговото занимание си му е достатъчно, а тези, които оперират с парѝ, данъци, закони и ресурси, те знаят най–добре как да го правят, ще има капитализъм в най–робовладелския (колонизаторски) смисъл на тая дума. Всеки може да организира, каквото и да е. Но не всеки може да мотивира, когото и да е, да бъде организиран. Българите решиха, че организацията е разрушител на демокрацията и личната свобода. И се превърна в свободия.
  3. Аз точно за такъв тип солиране гооврех, което след 8 такта започва да звучи по един начин. Съзнавам, че е приемрно видео и може би еднообразието е било нарочно, но то и по принцип се прекалява със солата, особено по време на импровизационната дупка.
  4. Не знам, според мен музиката няма теория. Има нещо като обозначителна номенклатура за тонове, интервали, ладове и прочие неща. Музиката има стилове, звучене като в това влизат най–вече тоновия строй, ритъма (трайностите) и звукоизвличането на тоновете (акустични, електрически ефекти и др.). Някои се кълнат, че естествения (натуралния) мажор е имено такъв, естествен. На пък ми се струва, че е доминантния (миксолидийския лад)... поради което е и точно такъв – доминантен. Според хармонизирането му твърдя, че е естествения мажор, защото върху него могат (от неговия начален тон и по структурата на ска̀лата му) да се хармонизират най–много (диатонични, тон по тон спрямо неговите) акорди. Това с тониката, субдоминантата, доминантата и "разрешенията" в тоника е просто стил (на композиране) и нищо друго. Това си е мое мнение. Иначе Smoke On the Water е в "Сол минор", но само доколкото ако бяхме преди 150-200 г. щяхме да го напишем в партитурата. Другото (1971\72) е стил, който е преобразен през блуса, рока, та до хард барока.
  5. Здравей, kiik Виждам, че си пуснал нови колебания относно тоналната връзка между подложен риф и това каква ска̀ла, лад... ще му пасне в соло или като хармонизация и рехармонизация (разработка). Знам, че ще прозвучи псевдо–философски, но в този случай (мелодиране или импровизиране на соло) най–голямо значение за неговото пасване върху рифа ще има... увереността на солиращия. За да не изглежда прекалено отнесено тутакси, мимоходом ще ти кажа каво за мен значи уверен музикант, изпълнител, соладжия, шредър... В музката увереноста се нарича... ритъм, груув, вайб (пилсация). Може да си научил всички ска̀ли, арпежи, джиджавки, пинизи и клишета от блуса и рока, метъла... но ако не ги свириш в заигравка с ритъма на рифа, ще изглеждаш като хвалипръцко, който научил малко пози и вече тръгнал барабар Петко с мъжете. Това не бива да те отчайва, защото е валидно за огромна част от свирещите сола, рифове. Давам ти аналогия. Нека имаш перфектния китарджия, басист и клавирист. Свирят та се късат... обаче в банда барабаниста им е пълно дърво – клати бийта, дъвче акценти. Тогава колкото и да са завършени останалите музиканти цялата банда ще бъде замеряна с домати от слушателите. Сиреч – цялата банда ще звучи неуверено и некадърно! В стилово отношение същото е валидно, ако в бандата има вокалист. Ако той е безличен, позьор и фалшшив, всички отивате по дяволите, дори и барабанягата да е добър в този случай. Отново повтарям, че това за вокалите е по–скоро до стила музика, защото има примери на банди, чиито вокалисти са пълни лешпери като вокални способности, но пък имат пулсация, усещане за ритъм, увереност в това, че се изразяват с музикален ритъм. Визирам например Nirvana (Kirt Cobain) и Sex Pistols (Johnny Rotten). Дори може да сложиш и Джим Морисън от The Doors. И още много. Аналогичен пример в китарата е B. B. King. Човека е свирил без, каквито и да е претенции за купища тонове, скали, арпежи, обаче с такава перфектна ритмическа заигравка спрямо бийта, което го е направило музикант и емблема в блуса, пък и за огромна част от китаристите. Както има една приказка, два тона да изсвириш, ама да са на място. Или... по–трудно е да свириш бавно. Но тук вече навлизаме в странична тема повече насочена към джаза и блуса. Затова и много бързаци звучат еднакво. Интересното е обаче, че дори хора с нулеви познания по музика и свирене на музикален инструмент, също разпознават неувереноста у даден изпълнител и го освиркват. Неведнъж съм виждал страшно технични бързаци да си тръгват с увиснал нос. Просто не свирят с груув. Има и примери за технични китарджии, които си имат всичко: Vai, Satriani, Eric Gales, Eric Johnson... и много други. Сигурен съм, че ножеш да намериш и блусарска скала от соло на Cannibal, която е изпраскана върху фрашкан с тонове и хроматизми риф от някое тяхно парче. Извинявам се, че стана толкова разводнен поста.
  6. Това, че изпозват различни ска̀ли (за Cannibal понеже стана дума) не ги прави свирещи в тоналност. Не бъркайте ска̀ли или дори ладове с тоналност (въпреки че ладовете са съвкупност от мелодия и хармонизирането ѝ с акорд или двутонови хармонии). Т. нар. умален арпеж е извадка от умалената ска̀ла и същия този умален арпеж е симетричен равноинтервалов (0-3-6-9 → това не са степени според конвенционалната До мажор, а според целия тонов строй, 12–тонов при нас). Тоналностите са много генерализирани понятия и включват много ладове. Старите трубадурски песни от средновековието са имали ладовост, по–късно разработвани в тоналности, преходи, припеви, интермедии и т. н., като много си зависи от стила. Изобщо, че Металика свирели в Ми е ясно. Че Моцарт е композирал пък в До е чудесно. Че Шопен е толерирал черните тоналностите с повече черни клавиши, също донякъде може и да е така. Ама обобщения от този род ви водят към сферата на профанизма. Блус в Ла си има схема, хармония, ритъм, ама и блуса се е развивал. Какво остава пък за джаза. А за метъла изобщо не си струва да говорим в тема за тоналности. Там имаме рифове, както и рифове в тоналности. Revocation са много добри музканти. И могат и знаят.
  7. Здравей, kiik Сега чак прочетох всичките ти постове и установявам, че акцентираш върху по–тежките стилове, рифовете и т. н. и... имаш късмет, защото това ми е втория по любимост стил в музиката след фламенкото. Имам предвид техничния метъл, прог, дет–траш, джент, блекънд и чифт цици накрая. Намери си материали от сайта на Ron Jarzombek. Tой там е описал концепцията си за композиране и тонализиране на тежки, технични рифове. Използва старата, конвенционална музикална номенклатура (която дава прироритет на До мажора, така да се каже, но това е отделна тема). Казах ти и по–горе. Бегло засегнах темата ти. Не случайно в метъла се казва, че се композират рифове, а не тонални прогресии (не че не може и такива де). В метъла точно това е хубавот, че можеш да свириш всичко. От Бах и крепостния трубадур, през класическа музика, блусарски клишенца и заврънтулки, през джаза, електронни звуци, акустични... нямаш ограничения в метъла. Затова нямаш ограничения и за тоналностите. Всичко опира до стил музика. Manowar имат тоналности, но Cannibal Corpse нямат. Търсиш нещо, което може ид а го няма там. Давам ти един пример, тутакси, практически пример. Цъкни си в прогресийка два мажорни акорда, например Ре и Ми, като модифицирай Ми така, че да е доминантен или общо да стане нещо като Ре мажорна тоналност с лидийско наклонение (лад е руското на наколонение, движение, носене, ладия). Сега си хвани стандартната "минорна пентатонична пръстовка" (пентатонична скала), от т. нар тон 'Ре–бемол' и си праскай тая пентатониката с точноя тоя начален тон. Е? Светна ли лампата? Пентатониката ти се явява псевдо-фригийска (щото е с тоя начален тон като фигура), но заради акордите всичко ти е лидийски лад, мажорна тоналност. Сега докато свириш премести цялата си пенататоника с два тона надолу, "да започне" един вид от Си. Те ти пентатонично соло с минорни фигурации, в мажорна тоналност с лидийски тежнения. Кеф, а?
  8. Здравей, JacksonSoloist Твоя воля къде и как ще слагаш арпежите, но знай, че ти си противоречиш. Акордът е едновременно изсвирване (сиреч хармонично) на няколко тона в зададени интервали (хармонично гледано) помежду си, а не последователно (мелодично), каквото е арпежа. Дори и арпежа да е със същите тонове като тези на акорда, в него не е задължително те да бъдат изсвирени така, както се появяват в акорда! Арпежите са ска̀ли в тоя ред на мисли, а когато се стигне до музикално изразяване дори приемат и могат да приемат функция на ладове също. Връзката им с акордите е според тоновете, но според вемето акордите са хармония, арпежите са мелодия. Ти използваш класическите означения (т. нар. "теория", по–скоро номенклатура). Аз отдавна съм ги отхвърлил. Още в училище. Ти правиш означението на степените според натуаралната мажорна ска̀ла (йонийски лад), както е в стандартната нотация. Аз ги пиша според реда в който са в конкретната тонова система. Няма да навлизам в подробности. Пиши на лични, виждам че се интересуваш. Ще ти пратя някои материали. Тоналностите само за опростяване са генерализирани в мажорни и минорни. Моля ти се, има мажорни ска̀ли, които никога не са звучели весело. Мажор значи голям, минор значи малък и има отношение за някои интервали (предимно 3|♭3 и 6|♭6 в стандартната номенклатура, но те са съответно 3|4 и 8|9 в 12–тоновата пълна нотна система). Реално са много и най–различни, като уточнение се използва ска̀лата на съответен лад, или няколкото лада, които обобщено минават за мажорни или минорни и съответно определят някоя тоналност в дадена част от музикалното произведение. Иначе гамата е наше, българско название за ска̀ла. Ладовете са тонове на някои ска̀ли, които тонове обаче се свирят не последователно, а под форма на композирана мелодия и хармония. В ска̀лите просто ги изреждаме последователно за упражнение един вид. Ска̀лата се превръща в лад, когато има композиторско мелодиране (субективно е кой каква мелодия ще си измисли по степените на някоя ска̀ла) и е избран основен за ска̀лата тон, както и евентуално хармонизиране за открояване на даден, желан лад или друг, което пък (хармония и мелдоия) определят някаква моментна тоналност! Мажорно и минорно като понятия ги остави, защото те обикновено се отнасят предимно до 3|4 (3 е минорното на 4 и 4 е мажорното на 3, ако щеш) и 8|9 степените в тоновия строй (тук говрим за 12–тоновия). В доста метъл парчета, а в някои метъл–стилове дори е абсурдно да се говори за тоналност. Там по–скоро са ска̀ли със сложна интервалова структура, както и фигуративна ("насечена") структура на трайностите във времето, да не говорим за акцентите. П.п. Никога не съм ходил на уроци, при учители и подобни загуби–време неща. Всичко е логика и емоция.
  9. Здравей, kiik Предлагам ти да изледваш концепията на т. нар. музикална "теория" (музиката няма теория, но понеже трябва да звучи научно... та нали) по следния път: 1. Тон – това е звук с определена честота 2. Тонална система – грубо казано това е на колко стъпки си разделил отстоянието между два тона, които са в пропорция ×2 (два пъти по–високия на избрания) · най–разпространена е 12–тоновата, но има и 6, 13, 22, 24 и други изчанчени системи 3. Интервал – това е отстоянието (ако искаш го пиши и като разлика в честотите) между два тона · съобразно стъпките в тоналната система (могат да надвишават ×2 повторението на избрания тон) · съобразно честотата (разлика в Херците) · разлика във времето = мелодичен интервал · разлика само в отстоянието, но мини–мини–минимално във времето = хармоничен интервал (хармония, съзвучие от поне два тона) 4. Ска̀ла (много често нарично и Гама) – подредба по височина на няколк тона · арпежите влизат тук · пентатониките · симетричните и др. 5. Лад – ладовете са ска̀ли, но с избран начален, основен тон и различни съчетания на вътре възможните интервали (а не само по височина да се изреждат тоновете) 6. Тоналност – това е съвкупност от всички ладове, които започват от един и същ тон и имат съвпадения на точно избрани интервали · мажорни · минорни Така например презтоновата ска̀ла (наричана още целотонова) няма тоналност, но ако изберем някой неин тон за основен тя вече се превръща в презтонов (целотонов) лад. Така например дорийския лад е с минорна тоналност, но пък е с начален тон от втората степен на натуралната мажорна ска̀ла (общо познато като "мажорната гама"). Мажорни гами обаче има най–различни (съобразно интервалите между тоновите им степени). Ска̀лите имат степени, ладовете са частен случай на ска̀лите. Някои песни са в една единствена тоналност, но други могат да имат повече от две, три... Ако започваш да учиш от това да определяш тоналност или трябва да слушаш доста елементарни песнички (от по три–четири акорда всичко на всичко, каквито са много хитове между другото!) или си тръгнал отзад–напред. Съвет: Първо се научи да определяш тоновете, да ги разпознаваш. Ако това ти се стори трудно (защото то е трудно) опитай с интервалите, акордите (хармонично съчетани интервали), ладовете (ска̀лите по–общо казано) и ще напреднеш и в това да разпознаваш тоналностите им. Не се бъркай с това, че някой ти казва как еди коя си симфония била в тоналност До мажор... има се предвид, че започва с тази тоналност, но повярвай вътре рядко е само и единствено До мажор в цялата тоналност.
  10. Тези хубосници все се карат тука. Придържайте се към проблемите на оригиналния постващ в постовете му. Здравей, Es KarNET Виждам, че си с Creative аудио карта. Би ли ми казал кой медел е (Audigy 1, 2... Live 5.1 и други). Можеш ли да видиш с какъв номер е от рода на: SB0xxx и подобни, защото има един руснакк, който е написалуникалния KX-project драйвер (специално за Creative звукови карти). Но трябва да видиш дали ще е съвместим с твоята карта. Ето тук може да видиш всичко, което ти трябва и да изтеглиш драйвера: http://kxproject.com/ Не си посочил с каква операционна система си. Предполагаме, че е Win XP SP3 x32 bit. Ако е така, препоръчвам ти да инсталираш Performance изданието (има го по торентите). То харчи около 100MB RAM памет при първоначално стартиране и ако нямаш много процеси и win-услуги накачулени. Това ти го преоръчвам, защото си с наистина малко RAM памет за днешните стандарти (пък и за тези от 2009-та г., виждам че си с Finale 2009). Бъди търпелив, защото KX-драйвера е много настройваем, но веднъж направиш ли си го, както искаш... ще се размажеш колко способна е картата ти Creative (ако е съвместима с този драйвер). При всички положения не е зле да имаш повечко RAM и добре е да си с двуядрен процесор. Парѝ трябват, знаем. С парѝ всеки може, това е ясно.
  11. Човече, ти отказа всичкото де що е китаристи. Ненорамлно добър си.
  12. Ами например Таскама (марката на аудио-интерфейса най-вероятно е той), но какъв модел? Семплите ги има в Logic, както и плъгините (EQ, Compressor и т.н.). Софтуери вече има всякакви из нета. Евентуално монитори (какви, марка, модел), мониторни слушалки (малко вероятно според мен)? Компwтъра очевадно е Mac, но какъв? Евентуално китарите? Какви, през какво минават (същия преамп и интерфейс ли)? На мен песничката ми звучи като за филм, когато минава лирическо време, за да се направи преход в сюжета. Това ми хрумна на първо слушане.
  13. Първата картинка от първия пост съдържа невярна информация. Оригиналната звукова вълна не е еднаква с аналоговата такава. По принцип считаме, че оригиналната звукова вълна е тази във въздушна среда, на живо (предимно акустични инструменти). Възможно е и аналогова вълна да бъде трансформирана в акустична и чрез микрофон отново в аналогова (китара с амп и кабинет, а пред кабинетните говорители – микрофона).
  14. С каква техника най-вероятно пита човека (микрофони, живи инструменти, аудио–интерфейс, евентуално микс–стая, мониторни колони и т.н.), а софтуера мисля няма абсолютно никакво значение какъв е дали FL Studio или Logic Pro.
  15. Италиянски строй (стандартен) от дебелата към тънката струна : Ми, Ла, Ре, Сол, Си, Ми (най-често използван за почти всякакви стилове, включително испанският танц фламенко!!!) Испански строй от дебелата към тънката струна: Ре, Сол, Ре, Сол, Си, Ре (използва се в блуса, хард-рока и метъла) Да, ушички най-вероятно са ключовете по главата на грифа, чрез които ключове се настройват струните. Да прехвърлиш от един строй на друг, означава да връткаш тези ушички (ключове) докато китарата се пренастрои за съответния строй. Има много и най-различни строеве за китара.
  16. Значи излиза, че няма да е лампов всъщност ампа вътре. Или грешно го разбирам това Class D. Само за линейно допълнително усилване на профилираните пресети към някакви яки говорители (кабинет). Не съм навътре в разликата между амповете.
  17. Ами така като гледам, темата е за самия Kemper, a не "Фенове на лампите, кво мислите зса кемпера". Само kolio_k каза, че го е пробвал, но не достатъчно щателно, доколкото се разбира и не му е харесал. Джиджавката е удобна и мулти-функционална, безспорно. Може ми съвсем малко я дели от тотален фурор (доколкото знам, се предвижда да се вкара някакъв малък амп 50W в нея, лампов вероятно, така че... ).
  18. A на бас, че някой който прай кавъри на Азис или Кондьо, ще хване повече рая и левчета, отколкото Васко василев, дегизиран като прошляк, вършеещ брилятни изпълнения. Нека двамата да са на една улица на разстояние, че да не си пречат и да видим. Никога не са ме кефили уличните музиканти на шапка. Срещал съм кадърни, с разни кавъри и евъргрийни, даже с Металики разни съм засичал, баладките им... ама таквиа с яка собствена, авторска музика... не, не съм виждал. Считам се за познавач на добрата музика, та затова така мисля от впечатленията ми досега.
  19. Тя ще стои някъде из шкафа (рака), не е нужно да се вижда, щом пък толкоз няма да си ходи с китарата. Иначе дядо Марк нека да е жив и здрав дълги години още, че да може да тества поне техологията. А и да не му хареса, какво толкова. Много удобна джиджавка е, а че ще има професионалисти, които ще отричат, ще има. Така винаги са се развивали технологиите.
  20. Повечето от тези неща не са ли оставени вече в Историята на Музиката? Пълно е с остарели концепции и номенклатури. Но като колекционерска атракция бива, малко първично си го оформил, но се чете.
  21. Предполагам си по-малък на години, къмто 23-25 макс. и не знам дали не се самоиронизираш с това: Защото бандите за които говориш, особено Bolt Thrower и Mumakil са популярни с характерното си звучене, но няма да влизам в подробности. Вероятно се кефиш на по-старите хеви-метъл банди ала Мейдън, Аксепт. Иначе дръм-машината не ти е проблем за звученето, а до болка познатите клишета, които използваш в музката си (предполага се, че си китарист според профила ти). Съдя по записите, които си оставил, но като цяло самата китара звучи слабо, разстроена е най-малкото и сигурно нямаш амп или комбо за нея, защото сигурно си я записвал от колонките на компа. Може би в студио с истински усилватели и микрофони, живи барабани, ще зазвучи добре, което няма да помогне обаче на музиката.
  22. Това през кои години е записвано? Може би някъде '88-'89 или греша? Ще е яко да се направи такава тема със записи от онези години, на касетофони когато се е слушала музика.
  23. Много смел коментар на фен в Youtube. Не че, сигурно не може да се направи верно на плъгин.
  24. Тoва Venetian Poison на Нико Цонев е нелошо, макар че леко въз-техничарско и не ме грабна като музика, нищо че звука е убийствен просто! Но явно има нашенци, които се реализират. Гледам Steven Wilson му е правил нещата и заедно в Мексико са свирили. Пък нека се излагат с тоя Kemper. jabs, пази кецовете, че да не цвъкне и Марк Нопфлър там нейде на страницата на Kemper. Германска работа, след Melodyne, беше въпрос на време да се появи такава джиджавка за китари специално.
  25. Част от по-възрастната гилдия съвсем даде воля на цинични словоизлияния. Нормално е, сблъсъкът с новите технологии и методи да дава отражение, ще мине и ще отмине. Никой не спори, кое е по-добро или не е: все още (и всъщност винаги) тоя тип технологии ще са в постоянно развитие. Това за което говори TONY (имплементирането на знания) няма да е с чипове, а ще е на молекулярно (веществено) ниво, но ще изисква огромни ("нехуманни") изпитания с флуидите в мозъка по време на активна дейност, мислова и физическа. Ще може (засега на теория) да се направи синтезирана "снимка" от аналогични вещества и да се замени във флуидната среда на човек с по-малко знания и умения. Това не значи, че автоматично ще станеш Айнщайн или Джими Хендрикс, а просто ще има мисълта ти достъп до по-широко поле на изява. Ако не си свирил на китара, ще ти е адски лесно да започнеш да свириш във времето. Не е тук мястото да се обсъждат тези теми, те са в сферата на "генетичните" модификации (предполагаемо доброжелателни). Важното е какъв е резултата накрая. Пък дали си записвал в кенефа или свириш пред стена от Маршали... музиката ти може да си е все същия блудкаж. За да си добър свирач, се иска практика, практика, практика. За да си добър музикант се иска дарба или много силен вътрешен порив да се изразяваш чрез музика, без значение дали на акустичен или на хипер-ултра-мега-електронен инструмент с контролери тъч-сензори и на клепачите, ако щеш.
×
×
  • Create New...

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.