lizardman

Благодаря на всички. Разрових се, но така и не успях да разбера на кое викате ножове и къде са им остриетата. Можете ли да ми кажете коя част са на ето тази схема?

Досега не съм имал никакви проблеми с разстройване от флойда. Наскоро обаче забелязах, че като го побутна малко надолу или като го дръпна леко нагоре, застава на две различни позиции. Просто като понижа тона с флойда и след това пусна ръчката, тонът се връща на една височина. Обаче като го повиша с флойда и пусна ръчката, тонът застава на друга височина - по-висок. Реших, че струните са си загубили еластичността и затова не го връщат обратно на точно определената позиция. Само че ги смених - и никаква промяна. Единственият разумен отговор изглежда е загуба на еластичността на пружините. Вие сблъсквали ли сте се с такъв проблем? Пружините ли са причината според вас и има ли начин да тествам дали е от тях? Ако проблемът е в тях - откъде мога да намеря други и как да разбера с каква твърдост са сегашните ми (за да знам какви да си купя)? Благодаря предварително.

Неизбежно е по някое време да стане голяма мешаница в главата - тоналности, ладове, акорди, схеми, пентатоники... Ето няколко съвета за изграждане на стабилна база, над която да надграждаме: - Сдобиваме се с учебник по теория на елементите (известна още като елементарна теория). Много е препоръчително да е на български, понеже дори и да ви е на високо ниво чуждият език, това все пак не е лесна за усвояване материя и изисква време - т.е. ще стане по-бързо и по-лесно, ако зацепваме колкото се може повече. - Редовно се консултираме с учебника и в крайна сметка започваме да боравим точно с определен набор от понятия. Много е важно да можем да смятаме интервали, да знаем какво е лад (на английски - mode), какво е тоналност (key), какво е пентатоника. - Когато имаме такава база, можем много по-лесно да се ориентираме и да проверяваме дали това, което си мислим, че сме разбрали, наистина е така. - Постепенно разширяваме "твърдите" си знания, превръщаме ги в познания (т.е. придобити от опит знания) и създаваме подредена система от връзки в главите си. (Това е съвсем необходимо за импровизиране "не по слух".) - Имаме си едно наум, че по всяка вероятност в Интернет, от приятели, във видео уроци и т.н. ще срещнем неточна и дори грешна информация. Това, че Джейм Хетфийлд да речем не вдява от теория, не означава, че е лош музикант. Просто на нас ни вършат работа тия, дето разбират и могат да ни посочат пътя, да ни улеснят развитието. (списъкът е безкраен...)

Тук има грешка, седмата степен трябва да е с полутон надолу. Получава се фригийски мажор (по-лесно е за запомняне от мисколидийски с понижена втора и шеста ).

Ритъм е самата структура на даден процес. Например да зададеш на една машина програма за пълнене на шишенца, които минават по конвейер. Кога и по колко да пълни - това е ритъмът. Вероятно човек би могъл да усети (или да си представи) пулсация от работата на машината, ако нейният ритъм е достатъчно близък до човешкото съзнание, за да бъде осмислен. Метрумът ми се струва психологически феномен. Групираме времената в групи по две и по три. А защо не в групи по 4 или въобще да не ги групираме - всяко за себе си? Например 7/8 можеше да се мисли като два дяла - 4/8 + 3/8. Или да не се групират времената, а да се брои до седем. Но не го правим. Явно взимането на целия размер и разчленяването му на групи по двойки и тройки е най-лесният начин за осмислянето му. От друга страна, самото възникване на чувство за пулсация се научава - в по-сложни случаи немузикантът трудно би се справил да си тактува. Ако трябва да се опитам да определя метрума без да използвам музикални термини, бих казал, че това е психологически механизъм за осмисляне на процесите, протичащи във времето. И съответно огромна част от музиката е тясно свързана с този човешки атрибут.

Ще си позволя да нанеса малка корекция към обясненията на Tozi. Надявам се да не се сърди. Редуването на силни и слаби времена се нарича метрум (а не ритъм). Това е пулсацията, която всички вътрешно чувстваме, когато слушаме музика. Например когато цялата зала пляска в ритъм с дадена песен или когато си потропваме с крак на грууви парче - тогава следваме пулсацията (метрума) на музиката. Метрумът може да се запише чрез две числа. Например 4/4 - това показва, че всеки такт като време може да събере четири четвъртини. С други думи, размерът е метрум, на който сме определили големината. Не само сме си потропвали, но и сме изброили колко потропвания можем да направим за един такт. Ритъмът може да се определи просто като редуване на тонови трайности. Не може да има музика без ритъм. Всеки тон, който свирим, прозвучава за определено време. Вместо да пише: "си бемол - 1 секунда, ла - 0.5 сек., до - 1 сек., си бекар - 0.5 сек.", тези трайности могат да се представят като дроби - една цяла част, половина част и т.н. Можете бързо да видите разликата между ритъма и метрума, ако направите следното: пускате си една песен и започвате да отмервате времената с ръка. Ако е в 4/4, значи ще ударите четири пъти надолу за всеки такт. Така като си отмервате, заслушайте се в самата песен. Всеки инструмент свири нещо, което се разминава с вашето тактуване (освен ако не свири четири четвъртини). Движението на ръката ви отбелязва метрума. Свиренето на инструмента отбелязва ритъма.

Бих добавил и да си дадеш известно време дни, за да влезеш във форма. Не се напъвай да става бързо, макар и да ти се свири. И аз така наскоро бях излезнал от форма, след което започнах да усещам леко парене по продължението на сухожилията на ръката. Което е много коварно, защото можеш да свикнеш с паренето и тендото да те направи на нинтендо. Дадох си почивка от няколко дни - никакъв ефект. Дадох си почивка седмица (със съвсем малко и ненатоварващо свирене, понеже ми се налагаше) - пак същото положение. И реших малко по малко да се пробвам да навлеза във форма в продължение на известно време и ако паренето продължи, да бягам на чичо доктор. Избрах леки упражнения, спокойно и целенасочено свирене. Много е важно при такива ситуации да се самонаблюдаваш и да знаеш кога да спреш! Усетих подобрение от ден на ден. Забелязах, че бендовете натоварват ръката ми и допринасят за бързото изтощаване, затова ги ограничих. След около седмица вече си свирех съвсем спокойно. Миналото лято пак бях излезнал от форма и имах подобни случки. Много е неприятно! Но трябва да излезем по най-разумния начин от тези положения, за да не бъдат последствията трайни. П.П. Все повече се убеждавам, че писането на клавиатура допринася за цялата работа.

Винаги се радвам, когато се стигне до някакви такива житейски размисли, защото те са изключително показателни за възпитателното въздействие на музиката. В други среди приоритетите на хората са някакси тайнствени дори за самите тях. Имам един въпрос към автора на темата - според теб кое точно в китарата ти възпрепятства развитието ти? Има ли начин да се заобиколи (чрез подобрение на китарата или използване на алтернативни техники на свирене)? Въпрос по-скоро на неудобство ли е или е фатален недостатък?

Аз пък ще ти препоръчам точно да използваш компютър, а не някакъв умрял амп за 200 кинта. Това ще ти даде огромни възможности. Предполагам, че колегите не могат да си настроят нещата както трябва, затова имат такова отрицателно мнение към свиренето през компютър. Разгледай тази тема, за да разбереш как става свързването. Важно е да използваш line-in на звуковата карта. Също така, ако звукът не те задоволява (макар че в началото още не знаеш на коя планета си), препоръчвам ти да си вземеш от най-евтините карти на Creative Audigy Sound Blaster (50-тина кинта). Но имай предвид, че като начинаещ няма какво да търсиш под вола теле, т.е. не търси проблема в апаратурата, а в себе си, ако не ти се получава или не звучи добре.

Разбира се, форумът няма нужда да бъде използван като платформа. Съществуват много други възможности, например торент-тракери. Ще бъде страхотно, ако можете да дигитализирате тези книги и да ги направите свободни. Така или иначе авторите няма да бъдат особено ощетени, щото всички са твърде заети да гледат "Биг Брадър". А на юристите мога да покажа един много конкретен пръст.

Според мен прекалено много дист си вкарал. Ако го понамалиш и си поиграеш да направиш готиничък звук, това ще окаже много голямо влияние на начина, по който свириш парчето. По принцип това е балада и Сатриани я свири много леко и ефирно, с мисъл за украсите и мелодичната линия. Много е важно как завършваш всяка една фраза, какво вибрато използваш и т.н. Можеш много да извлечеш, ако задълбаеш в тази посока. Това важи и за бързите пасажи, но трябва да ти "влезнат в пръстите", за да ги изсвириш леко. Ти си свършил по-голямата част от работата. Остава да работиш върху това да стане красиво, ако имаш желание. Успех!

Да, наистина постановката не е нещо статично. Логично е всичко да се подчинява на това какво свирим в момента и кой е оптималният начин да го свирим. Например при хващането на акорди има два основни типа захват на грифа: когато имаме баре или когато сме на ниските (като височина) струни - палецът е ниско, а когато нямаме баре и сме на високите струни - палецът се изнася нагоре. Това е естественото положение на ръката. Естествено, че като свирим на високите струни, палецът ще бъде по-нависоко и пръстите ще сочат към струнника. Със слизането към по-ниските струни, палецът сам си слиза надолу и пръстите застават право срещу фретборда, перпендикулярно на грифа. Самият гриф играе ролята на един лост, около който ръката се върти и наглася. Особено при бендването трябва да се научим да използваме този лост. Важно е да използваме постановка, която не изисква усилие, защото иначе колкото по-трудни неща свирим, толкова повече усилие ще трябва да влагаме, ще стягаме ръката си и т.н., а това донася след себе си куп проблеми (включително фатални).

Движи си китката. Движението му идва повече в пръстите, когато се движи по инерция. Естествено, използва и лакът, но не може да се види. Това иде да покаже, че начинът на свирене се променя в зависимост от това, което трябва да се изсвири. Тоест хората се съсредоточават върху излизащата музика, а вече ръцете ще си намирят пътя на най-малко съпротивление, ако бъдат оставени (демек да се свири без напрежение).

Не мога да разбера защо трябва да вкарваме чувства в споровете... Събрали сме се да дискутираме даден въпрос, трябва ли да се палим? Tozi, напълно потвърждаваш думите ми за различния ни поглед върху музиката. Ето това: е все формата на музиката. Но къде е съдържанието? Все едно да кажеш, че всичката литература е една, защото все използваш букви или, да речем, рими. Но къде е съдържанието - онова, което искаме да кажем? Алтерована скала ли искаме да кажем? Напълно съм съгласен, че трябва да можеш да импровизираш и върху много сложна хармония, и върху много проста, за да определиш кое е по-трудно. Аз засега импровизирам върху средно сложни хармонии или нещо такова. Ако някой ми даде някое от онези две парчета, ще ми отнеме време (не знам колко), но в крайна сметка ще мога да импровизирам спокойно, като се съсредоточавам изцяло върху фразите. Точно това ми е идеята. Колкото и да е сложно, все пак има научаване и в крайна сметка ще започнеш да свириш върху него с такава лекота, с каквато свириш и върху един акорд. И тогава сложността на хармонията няма да има значение, тя престава да бъде фактор. Надявам се сега да разбирате какво искам да кажа. Ивелине, разбира се, че е възможна заигравка с ударните или нещо такова. Но моето схващане се базира на това, че цялата музика е в твоите ръце. Идеята не е, че е по-трудно върху един акорд просто ей така, а именно защото от теб зависи абсолютно всичко, ти трябва да направиш така, че нещо да се случва. Ако не зависи само от теб, вече нещата стават съвсем други.

Tozi, всичко произлиза от там, че имаме различно виждане за музиката (което най-вероятно произхожда от различните типове музика, които основно слушаме). Ти сам казваш, че е по-трудно да изсвириш нещо просто върху тези хармонии, които даде като пример, отколкото нещо сложно. А ако имаш най-простата хармония? Какво ще изсвириш - тризвучието? Можеш ли пет минути да поддържаш интереса на публиката? Простото е по-трудно, мисля, че повечето музиканти биха се съгласили.