Topsun

Много ясно че е от Елементарна теория на музиката-Парашкев Хаджиев.Все още не съм издал учебник но ми се ще да издам Относно латинския и комбинацията от букви,то на български наистина се произнася "еолийски".Не съм твърдял друго.Не мога да разбера в каква връзка си го написала?

Надявам се да сте разбрали горе долу за какво става въпрос със ладовете.Ако имате въпроси ме питайте докато ми се занимава да пиша

Стари ладове В църкованта музика през Средновековитео са били установени няколко лада,при които тониката и тежненията между отделните степени са били едва доловими.Смътен намек за ладови съотношения между тоновете е представлявал квинтовият тон,който всред мелодията е бил временно задържан и по този начин е изпълнявал ролята на някаква опорна точка.От друга страна,мелодията е завършвала винаги на основния тон,който поради това се е наричал финалис. Мелодията се е построявала по два начина: а)разгръщане в рамките на октава от основния тон до неговата горна октава със задържане на горната квинта и завършек на основния тон-автентичен лад. б)разгръщане в рамките на октава от V степен до нейната горна октава и завършек на основния тон-плагален лад. В началото на Средновековието са били остановени следните ладове: а)автентични: дорийски,фригийски,лидийски и миксолидийски б)плагални: хиподорийски,хипофригийски,хипоидийски и хипомиксолидийски. Едва в края на Средновековието към тези 8 лада били добавени още 4: йонийски,еолийски(това са нашите съвременни мажор и минор), хипойонийски,хипоеолийски(плагални на йонийския и еолийския). Строеж на стари ладове На времето старите ладове са били разглеждани като съставени от по два тетрахорда.Тетрахордите представляват поредица от четири постепенни (от степен) тона,съставени от две големи и една малка секунда.Установени били три различни тетрахорда,според мястото на малката секунда спрямо двете големи секунди: йонийски тетрахорд:до-ре-ми-фа (ми-фа - малка секунда) дорийски тетрахорд:ре-ми-фа-сол (ми-фа - малка секунда) фригийски тетрахорд:ми-фа-сол-ла (ми-фа - малка секунда) От комбинирането на тези тетрахорди са се получили различните ладове.Така от два йонийски тетрахорда се е получавал йонийският лад: да-ре-ми-фа (първи йонийски тетрахорд) - сол-ла-си-до (втори йонийски тетрахорд). От 2 дорийски тетрахорда се е получавал дорийският лад: ре-ми-фа-сол (първи дорийски тетрахорд) - ла-си-до-ре (втори дорийски тетрахорд). От 2 фригийски тетрахорда се е получавал фригийкият лад: ми-фа-сол-ла (първи фригийски тетрахорд) - си-до-ре-ми (втори фригийски тетрахорд). От долен йонийски и горен дорийски тетрахорд се е получавал миксолидийският лад: сол-ла-си-до (йонийски тетрахорд) - ре-ми-фа-сол (дорийски тетрахорд). От долен дорийски и горен фригийски тетрахорд се е получавал еолийският лад: ла-си-до-ре (дорийски тетрахорд) - ми-фа-сол-ла (фригийски тетрахорд). От тритонус и горен йонийски тетрахорд се е получавал лидийският лад.Поредицата от четири тона,отстоящи един от друг на големи секунди,образуващи като сбор "тритонус",не е била приемана за тетрахорд: фа-сол-ла-си (тритонус) - до-ре-ми-фа (йонийски тетрахорд). За улеснение старите ладове биха могли да бъдат разглеждани и като построения върху степените на натуралния мажорен лад(това го има обяснено от Fenix). Три от тези шест лада са с мажорен характер-при тях тризвучието,съставено от трите устойчиви тона (I-III-V степен),е мажорно.Тези ладове са йонийски,лидийски и миксолидийски.Останалите три лада-дорийски,фригийски и еолийски-са с минорен характер(тризвучието ,съставено от трите им устойчиви тона,е минорно). Ако бъдат сравнени по строеж старите ладове с мажорен характер със съответния им по тоника натурален мажор и онези с минорен характер със съответния им по тоника натурален минор,ще се открият следните сходства и различия: 1. йонийски лад:до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до натурален мажор:до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до Както се вижда йонийският лад е напално сходен с натуралния мажор. 2. дорийски лад:ре-ми-фа-сол-ла-си-до-ре (ре-си - голяма секста) натурален минор(в случая-ре минор):ре-ми-фа-сол-ла-си бемол-до-ре (ре-си бемол - малка секста) Както се вижда от примера,дорийският лад се различава от натуралния минор по голямата секста,заключена между I-VI степен и наречена "голяма дорийска секста". 3. фригийски лад:ми-фа-сол-ла-си-до-ре-ми (ми-фа - малка секунда) натурален минор(в случая ми минор):ми-фа диез-сол-ла-си-до-ре-ми (ми-фа диез - голяма секунда) Както се вижда от примера,фригийският лад се различава от натуралния минор по малката секунда,заключена между I-II степен и наречена "малка фригийска секунда". 4. лидийски лад:фа-сол-ла-си-до-ре-ми-фа (фа-си - увеличена кварта или тритонус) натурален мажор(в случая фа мажор):фа-сол-ла-си бемол-до-ре-ми-фа (фа-си бемол - чиста кварта) Както се вижда от примера,лидийският лад се различава от натуралния мажор по увеличената кварта,заключена между I-IV степен и наречена "увеличена лидийска кварта". 5. миксолидийски лад:сол-ла-си-до-ре-ми-фа-сол (сол-фа - малка септима) натурален мажор ( в случая сол мажор):сол-ла-си-до-ре-ми-фа диез-сол (сол-фа диез - голяма септима) Както се вижда от примера,миксолидийсият лад се различава от натуралния мажор по малката септима,заключена между I-VII степен и наречена "малка миксолидийска септима". 6. еолийски лад:ла-си-до-ре-ми-фа-сол-ла натурален минор:ла-си-до-ре-ми-фа-сол-ла Както вече беше отбелязано,еолийският лад е напално сходен по строеж с натуралния минор. Ако към даден натурален мажорен или минорен лад се добави характерният интервал за определен стар лад,то съвременният натурален лад придобива специфичната окраска на съответния стар лад.Така,ако на натуралния мажор бъде повишена IV степен,той се превръща в лидийски.Ако бъде понижена VII степен,мажорният лад се превръща в миксолидийски. Ако на натуралния минор бъде повишена VI степен,ще се получи дорийски лад,а ако се понижи II степен,той ще се превурне във фригийски. И старите ладове,както мажорните и минорните,могат да се явяват в различни диезни и бемолни тоналности.

О.К. де,но според мен е по-добре да се преименува форума купувам-продавам,предлагам и т.н. в Музикални Услуги ( може и по домовете) просто ми е такава идеята.ако искаш!

брей,тва голяма тухла беготин микрофон

якоооооооо!аз скор се зарибих и одих на такава музика.оркестър от 10 човека с две певици и певец.луда работаа като се заговорихме и настапи големия смях.имаше още по-цветущи изрази от тези на фифчо.дано да се сетя и да напиша и аз някой

това трябва да се видимоля някой да прати линк да го разгледаме

абе май по-добре да се преименува.но пък от проба не боли глава

пселютно си праф!тфа е хавата батей!има ги секеви ендивиди!най-готини са фолкористите дето си нямат много хабер за кво иде реч и ги говорят по-цветущи и от тези горенаписанитенали трябва да се майтапим понякога

абе да се спасяват.едно нещо като не ти харесва го игнорираш,не му обръщаш внимание и то отминава.няма лоша реклама-въпросът е да си в устите на хората,дали с добро,дали с лошо.....

няма нищо общо със звукозаписа,не е зарибено

ще дойдем,ще дойдем

отиде та са невидя имаше една тема в "Китара" с подобен характер или се лъжа?

абе карайте с тези бири въпроса е мохабет да има

май-наистина трябва да направим анкетакой ви е любимия акорд

да не стане какрто се пееше в една песен на един рапър: може да си грозен,но за сметка на това си тъп Това е в кръга на шегатамараба и от мен и добре дошъл да се забавляваме заедно!

айде декаде е бирата

Разновидности на минора а)Натурален минор.Минорен лад,при който между II-III и V-VI има полутонове,а между останалите степени-цели тонове,се нарича натурален ла,си,до,ре,ми,фа,сол,ла б)Хармоничен минор.По хармонически съображениа с цел да се получи по-характерно звучене на доминантовия акорд се повишава VII степен в лада,който в резултат на това повишение придобива следния вид: ла,си,до,ре,ми,фа,сол диез,ла При тази разновидност на минора са налице три полутона-между II-III,V-VI и VII-VIII степен,три цели тона-между I-II,III-IV и IV-V степен.Между VI-VII степен се явява увеличена секунда. в)Мелодичен минор.Хиатусът,получен при хармоничния вид на минора, е бил смятан,както беше споменато,за немелодичен и трудно изпълним интервал за пеене.За неговото отстраняване се е прибягвало до повишение и на VII степен от лада.По този начин по мелодически съображения, се е получила друга разновидност на минора: ла,си,до,ре,ми,фа диез,сол диез, ла Тук полутоновете са между II-III и VII-VIII степен,а между останалите степени има само цели тонове. г)Бихармоничен минор(ориенталски,цигански,маджарски).В сравнение с натуралния вид тази разновидност на минора е с повишена IV и VII степен: ла,си,до,ре диез,ми,фа,сол диез,ла В бихармоничния минорен лад са налице четири полутона:между II-III,IV-V,V-VI и VII-VIII степен,две секунди между III-IV и VI-VII степен.Цял тон има само между I и II степен. д)Дорийски минор.Този лад се различава от натуралния вид на минора по повишената си VI степен,която образува с I интервал голяма секста.Тази голяма секста е характерният за дорийският лад интервал: ла,си,до,ре,ми,фа диез,сол,ла При тази разновидност на минора полутоновете са между II-III и VI-VII степен,а между всички останали се явяват само цели тонове. е)Фригийски минор.Този лад се различава от натуралния минор по понижената си II степен,която образува с I степен интервал малка секунда.Тази малка секунда-наречена в дадения случай фригийска секунда,е характерният за фригииския лад интервал: ла,си бемол,до,ре,ми,фа,сол,ла При този лад полутоновете са между I-II и V-VI степен,а между всички останали степени се явяват само цели тонове. От всичко казано за строежа на разновидностите на минора се вижда,че разликата между тях (както при мажора) е само в по-голямата или по-малката отдалеченост между неустойчивите и устойчивите тонове.

Разновидност на мажора а)Натурален мажор.Мажорен лад,при който между III-IV и VII-VIII степен има полутонове,а между останалите степени цели тонове се нарича натурален. до,ре,ми,фа,сол,ла,си,до б)Хармоничен мажор.По хармонически съображения с цел да се получи по-характерно звучене на субдоминатовия акорд(акордът на IV степен) се понижава VI степен на лада,в който резултат на това понижение придобива следния вид: до,ре,ми,фа,сол,ла бемол,си,до При тази разновидност на мажора са налице три полутона-между III-IV,V-VI и VII-VIII степен,три цели тона-между I-II,II-III и IV-V степен,а между VI-VII се явява хроматичният интервал увеличена секунда,наречена още хиатус. в)Мелодичен мажор.Хиатусът,получен при хармоничния вид на мажора,е бил смятан за немелодичен и трудно изпълним интервал за пеене.За неговото отстраняване се е прибягвало о понижение и на VII степен от лада.По този начин по мелодически съображения, се е получила друга разновидност на мажора-мелодичен мажор. до,ре,ми,фа,сол,ла бемол,си бемол,до Тук полутоновете са между III-IV и V-VI степен,а между останалите степени има само цели тонове. г)Бихармоничен мажор(ориенталски,цигански,маджарски)В сравнение с натуралния вид,тази разновидност е с понижена II и VI степен: до,ре бемол,ми,фа, сол,ла бемол,си,до В бихармоничния мажорен лад са налице 4 полутона- между I-II,III-IV,V-VI и VI-VII степен,две увеличени секунди(два хиатуса)-между II-III и VI-VII степен.Цял тон има само между IV и V степен. д)Лидийски мажор.Този лад се различава от натуралния вид на мажора по повишената си IV степен,която образува с I стпен интервал увеличена кварта.Тази увеличена кварта е характерният за лидийския лад интервал: до,пе,ми,фа диез,сол,ла,си,до При този вид полутоновете са между IV-V и VII-VIII степен,а между всички останали степени се явяват само жели тонове. е)Миксолидийски мажор.Този вид се различава от натуралния вид на мажора по понижената си VII степен,която образува с I степен интервал малка септима.Тази малка септима,наречена в дадения случай миксолидийска септима,е характерният за миксолидийския лад интервал: до,ре,ми,фа,сол,ла,си бемол,до При този лад полутоновете са между III-IV и VI-VII степен,а между всички останали степени се явяват само цели тонове. При всичко казано за строежа на разновидностите на мажора се вижда,че разликата е между тях в по-голяма или по-малка отдалеченост между неустойчивите и устойчивите тонове. по нататак ще пиша и за минора

ми от никъде почти или поне аз не се сещам от каде?!?за маршалите ще попитам ама ноймън и рфт туко така не изкача

Ами ноймън са много добри,но ги има в малко студиа,РФТ-също като Ноймъните ги няма в много студиа,има пак лампови микрофони на една марка която е много позната-Маршал,за мен те също стават и т.н.

аве вие сте много зле как ви дойде на ъкъла това за чекиите?!?по-добре кажете за любов или нещо таковавсе пак има и момичета във форума!на тях скречове ли ще препоръчате като сравнение?айде малко по-сериозно

OFF ами много поздрави от Free Style:) от ПловдивНе знаех че се е зарибил да пише такива хави!Както казах преди някой друг пост статията е якаДано да продалжи да пише такива зарибени хави. OFF

знам!слушал съм го!рпосто и аз съм заинтрегуван от петър ралчев, може би и от джурката

някой хора се зарибяват по народна музика?яко! Петър Ралчев