kitaratapesho

Евгени, това, което си записал е брилянтно защо не си седнеш на задника, да си стегнеш соло пиано аранжиментите и да ги запишеш на рояла в Акустична Версия например ? според мен ще се получи нещо много приятно. поздрави Петър едит: пък може да ме викнеш и за някое парче като гост-музикант, заради добрите стари времена едит2: аз сериозно ти го казах това за записа ти в АВ - действай!

е чак пък да си мечтая не, ама ще си взема (скоро надявам се) един Гибсън Ес175 и един хубав американски Фендер Телекастер :guitar:

здравей тъй като имам доста китари и ги съхранявам в меките калъфи. така те са защитени от наслояване на прах, което според мен (без да съм лютиер) прецаква инструмента. на стойка държа единствено през деня китара, с която свиря. твърдо против съм китарите да се държат денонощно на каквито и да е стойки. това си е мое мнение де поздрави Петър

drumboy ? има тема за този инструмент - потърси я- има снимки и история на инструмента и т.н. поздрави Петър

здравейте айде и аз да се изходя по темата първо да започна с последния въпрос на автора на темата - занимавам се и с джаз импровизация - или поне се опитвам ами най-вече е необходимо суинг усещане. много хора го нямат, както пък много хора нямат усета за тежките жици и т.н. тоест - както казват старите хора "трябва да имаш афинитет към тая работа" разбира се, че трябва. музикалното изкуство се развива заедно с човешката история и е пряко свързано с нея. в този ред на мисли приемственоста и продължаването на традицията на музикалното изкуство е изключително важно. това става чрез изучаване на историята на музиката, заучаване на стандартни мелодични, ритмични и хармонични клишета, типични за различните стилове. особено полезно е това за начинаещия импровизатор, когато той няма достатъчно богат речник от изразни средства. пък и какво по-хубаво от това да "чериш от извора" на големите музиканти. в никакъв случай обаче това не означава да останеш безличен имитатор, а точно обратното - да вземеш най-доброто (според теб) от тези, които са преди теб и да го продължиш като добавиш най-доброто от себе си в контекста на джазовата импровизация теорията заема много важна роля. погрешно е да се счита, че джазовата импровизация е математическа функция. това е така до момента, в който музиканта преминава на следващата стъпка - вече не мисли постоянно за гами, скали, арпежи, акорди, а просто се оставя на спонтанните си емоции и ги изразява чрез инструмента си. разбира се, до момента на достигането на този етап трябва да се мине през сериозна теоретична подготовка, преосмисляне и анализиране на композиции, транскрибирани импровизации, учебници и т.н. без тези неща джазовата импровизация е немислима. когато човек е на сцената няма време да мисли "тук сега ще изсвиря мелодичен минор от ре" и други такива. особено когато става дума за джаз - да речем бибоп в темпо 250. на сцената се демонстрира всичко онова, което вкъщи си свършил. целта на тази теоретична подготовка е да снабни изпълнителя с възможно най-голям брой от изразни средства, с които да борави. твърдо ДА. много се спекулира с факта, че когато суингираната музика (джаза) е бил основният музикален жанр (в периода между 1900-1950г.) е имало и нотно неграмотни музиканти. това не е било сериозен проблем, тъй като извън биг бенд свиренето, в така наречените комбо състави са се свирели много от популярните теми, които всеки музикант е знаел наизуст (съответно можел и по слух да хване). в днешно време това е немислимо. най-малкото заради интензивноста на ежедневието ни - не вярвам , че някой предпочита да е нотно неграмотен и да трябва да хваща безброй парчета по слух и да се налага да репетира с бандата, при положение, че може просто без нито една репетиция да излезне на сцената и да му подадат едно тесте ноти и да изсвири всичко без да си пълни главата с излишна информация прима вистата е може би най-важното качество на професионалния музикант. има, и то огромна, за това е говорено много, така че колкото по-кратък е пътя между душата на изпълнителя и ушите на слушателя ( тоест елиминираш физическия фактор на изпълнителя по средата на веригата), толкова по-добре несъмнено, според мен, най-голямото препятствие е амбицията. тази, която те кара да се упражняваш по много часове всеки ден, да вървиш напред въпреки всичко, с което се сблъскваш - трудна реализация и т.н. предполагам, че са изключително малко случаите в музикалната история, в които някой наистина е имал страхотно желание и амбиция и не е стигнал до никъде. някой умен човек беше казал - " който иска - намира начин; който не иска - намира причина". наистина е трудно да се отделя необходимата енергия всеки ден, без значение дали е делник или празник, лято или зима, но мисля, че този проблем е силен тук, в България, където конкурентна среда просто липсва. в страните със силна конкуренция просто нямаш избор и свириш 24 часа в денонощието, 7 дни седмично, говоря преносно (за да няма заяждания ) относно поста на zanev 70. не съм много съгласен със сроковете, които даваш (предполагам са примерни). прекалено са големи, и мисля, че в много по-кратък срок може да се постигне добър резултат, но както ти отбеляза - трябва среда (колеги, учители, слушане на жива музика и т.н.), а такава в България липсва. за съжаление, и двамата ни активни джаз китаристи - Шибил Бенев и Ники Драгнев са по корабите в САЩ. същото е и с брилянтния саксофонист Владо Карпаров. и общо взето няма кой да ти даде насоки в България. няма и колеги, с които да се свири джазова музика, но за сметка на това няма и кой да се слуша на живо ами това е виждането ми за тези неща, не знам дали съм прав или не. поздрави Петър едит: забравих да спомена нещо, за което ми напомни поста на docc. джазовата музика НЕ е по-висша от която и да е друга музика (знам, че някой ще спомене и нещо за чалгата - не коментирам). просто джазовата музика изисква много по-сериозна теоретична подготовка, за хубаво или лошо. както шред музиката изисква много сериозна техническа подготовка. няма по-сложна и по-проста музика. чувал съм прекрасни блус сола и ужасни и непоносими джазови такива. пак ще цитирам неизвестния мъдрец - "има два вида музика - хубава и лоша". джаз снобареенето е много лошо нещо и то е основната причина за смъртта на този стил в края на 60те години на миналия век - просто джазовите музиканти премахнаха веселият елемент от суинга и от танцувална музика джаза се превърна в концертна такава. едит 2: брее колко дълъг станал този пост, знам колко тегаво се чете такова нещо, така че сори нищо де, явно намерих достатъчно енергия, за радост на двама наши съфорумци

пфу, че ми е сложно да снимам и да постна снимка - иначе и аз имам една такава сувенирна запалка-китара, модел лес пол (като този от снимката на Едж), не знам за неговия, но моят е Ню Едишън Милениум Брутал Пауър Вери Юзфул модел и като му щтракнеш запалването почват да му мигат потенциометрите в синьо и червено

зависи от много неща. например каква китара имаш (задължително трябва да е полуакустична, за да свириш соло китара джаз). струните е хубаво да са доста дебели и задължително гладки. аз свиря с китара Епифон Джо Пас Емперор 2 със струни Ла Белла Флет 0.11. имай предвид , че много дебелите струни значително подобряват звука, но затрудняват свиренето (физически аспект). аз харесвам повече гладкия модел струни на Ла Белла пред този на Д'адарио -вторите са хромови и имат леко странен допир, докато първите са нормални и са много гладки. така или иначе в България много трудно ще намериш гладки струни. моят личен съвет е да НЕ си взимаш гладки струни Фендер - доста са скапани и са дефектно проектирани - гладки струни с 3та навита за акустична китара. ако имаш други теми за обсъждане - заповядай поздрави Петър

здравей аз също съм фен на соло китара свиренето (тип Джо Пас) и работя доста в тази насока. Джо свири почти винаги само с пръсти , но също така и с перце, когато е в банда. моят съвет е да развиваш и трите похвата ( перце, пръсти и перце+пръсти). това е единственият начин да си разнообразен и гъвкав в похватите, които използваш, за да изразиш себе си чрез музика. поздрави Петър

според мен, винаги когато се чудиш дали нещо да го свириш така или иначе го свири и по-двата начина. така се обогатяваш много. и аз преди се чудех как е най-добре да седи ръката и т.н. но сега свиря с техника, която е комбинация от много различни похвати и според ситуацията спонтанно избирам варианта. така имаш и много повече избор за звук, стил и т.н. успех Петър

детска градина, пенсионерска седянка - все тая. цитата си показва какво си казал. споко, и аз не ги знаех тези работи с макамите до преди една лекция на професор от една от консерваториите в Истанбул. всички се учим постоянно и не е срамно човек да признава грешките си. за много години Петър

както вече казаха хиджаса и бихармоничния мажор се различават и не може да се използва едно име и за двете. а това, че някои ги наричат както си искат - има един лаф "мажор, минор - все тая". не всеки, който свири на музикален инструмент знае ТМЕ и цялата терминология на музиката. това е един от показателите, по които се различават професионалиста и човека, който си свири за кеф. хиджас, както и още няколко маками са най-красивите ладове използвани в народната ни музика, така че е хубаво всеки да знае поне какво е това точно. поздрави Петър

поста ми е от преди 2 години, сега нямам нужната енергия за това, така че се чувствай свободен да изплямпаш цялата информация, която сметнеш за важна по въпроса поздрави Петър

ОК, оставяме темата да отиде в забрава :hello:

за това, че джазът е стар стил и се свири и слуша много малко - да. а това, че тук има реализация за джаз музикантите е научна фантастика заминават хората, които искат да постигнат нещо, и някога да свирят на място, което не е задължително да продава кебапчета, за да изхрани жива музика. с други думи тук няма традиция на СЛУШАНЕТО на музика. ама карай да върви - кво сега, да се самоубиваме ли а относно реализацията на джазовите ни музиканти ги попитай какво мислят самите те - не вярвам, че някой е доволен и 1% от това, което му се случва. поздрави Петър едит: а по темата - контрабасисти в БГ почти няма (говоря за модерна музика, класици има малко повече). буквално се броят на пръстите на едната ръка - Митко Шанов, Еко, Марто Дойкин и горе-долу тва са май... Сашо Леков свири супер джаз на басет, но си е в Пловдив и го няма из софийските джаз клубове ( ). еми тва е положението с контрабасистите

^

за найлон ползвам Ла Бела черните. много добри. за 12ката - не знам поздрави Петър

я обясни по-подробно какво е това всъщност ?

подкрепям горните две мнения, затова още в началото казах, че е най-добре да се консултира с преподавател най-сериозната разлика в двата инструмента е в дебелината и твърдоста на струните, както и разстоянието между тях - това играе ОГРОМНА роля в различните постановки за хубаво низходящо легато... и пак не му казваме нищо конкретно

значи бързината ще дойде с времето...

техниката на низходящото легато, заедно с барето са двете най-трудни неща за овладяване на китарата, затова бих ти препоръчал да се консултираш с преподавател. неправилното им използване, особено прекомерното, може да довете до физически проблеми. поздрави Петър

абе с това перце за пръст си е същото като с пръсти... почти де, разбира се, но системата е същата... мисля си, че не търси това пича...

уроци по солфеж + теоретична подготовка + много вадене по слух. друг начин няма. поздрави

пак заповядай и успех! Петър

заглушаваш струната между тях просто