Pandemonium

http://forum.muzikant.org/index.php?showto...69&hl=перца Ето тук е изписано бая по темата, таман ще видиш и кой, какво колко и от кога.

Малеееееееееееее, какво е това бре момци Яко олдскуул брутализъм с моменти на гениално изцепление в рифчетата. Като мехлем за измъчените от Сити ТВ уши ми е това. Хвала на таквиз люде!

Още, още, още... Пичове, започвате да ми ставате любимци от постващите в този раздел, направо ми се ще да разтрия баса с вас двамата. П.С. А ако може и следващото да е Overactive Imagination...

Duracell - стандартна алкална батерия. Ама май навлезнахме много в офтопика и ще ни затрият.

Не знам, аз свиря всеки ден по минимум 2 часа и си е наред батерийката. Даже досега свирих(подсетен от темата) с камиончето и не се чувства промяна в звука, спрямо чисто нова батерия.

Наскоро си взех ей така просто на бъзик, за да видя как точно е изкопирана Метъл-зоната и честно казано съм доволен от звука който изкара камиончето. Отделно на въпроса - не ги продават с адаптер, но няма да сбъркаш ако си вземеш една алкална батерийка - аз го карам така вече 2 седмици, без да се усеща мръдване.Даже по-добре на батерийка, защото тия китайските адаптерчета имат навика да прегряват много бързо и да горят. освен това не са стабилизирани като оригинален адаптер за камионче, или процесор.

1.Ernie Ball - Моя фаворит сред масовите струни по музикалните магазини в София. Издръжливи на късане и на продължително свирене. Губят си тона сравнително бавно. 2.D'adario - Много здрави струни (поне тези на които аз съм попадал). Единственото лошо е че пърявите три струни си губят тона много по-бързо от Ърни бол-а и Кобра-та. 3.Cobra - Много удобни струни. Държат си тона около 2 седмици всекидневно свирене. Единствения им проблем е че ги късам много. ....... Нататък вече не взимам. Пробвал съм с какви ли не други струни (от тези които се продават в магазините и са един вид шир-потреба) и определено не ми харесват. Много бързо им се скапва тона, потъмняват за две-три свирения и общо взето са загуба на време и нерви. Примерно последния Стагг който взех преди около година ми издържа точно 5-6 часа и започна да си губи тона, макар и да не се потя много. Queen също са ми неприятни струни и са от марките които не бих взел, освен ако съвсем не съм го закъсал и ми трябват спешно струни. Просто ги късам по две-три наведнъж и то всеки път, защото се изхабяват около китката ми с главоломна скорост. Fender - Същата работа като Стагг-а. Не са издръжливи при мен и не ми харесват.

^ Един път само съм си имал работа с подобно нещо насериозно и най-отговорно казвам че завиждам до мозъка на костите си

Абсолютно по същия начин с гледане на табове на Металика започнах и аз. Взех от един приятел акустичната му китара( не се знае марка, ама вадеше страшен звук), после му взех и Скуайер-а (страт афинити), защото на него не му се свиреше вече, та се запалих здравата. От там му върнах китарите и започнах да си събирам кинти за моя собствена китара. С 300 зора събрах заветните 20лв за една страшно очукана акустична Кремона (20-та ръка беше сигурно) и започнах да дрънкам на нея. Научих се естествено да натискам страшно силно струните, понеже разстоянието струна/праг на 12то прагче беше от порядъка на 1 см.Като нищо неразбиращ пикльо и бях купил Дадарио 0,13 и си я настройвах в Е та в последствие ми се отчупи магарето естествено. И така на принципа опит-грешка започнах с опитите да свиря.

В комбинация с последното не бих се прежалил да го пусна. По-скоро ще си го слушам акустично, ама се научих, че Берингер стават само за ограничен бюджет и то ако си свириш у вас. С това на сцена (през него и в пулта), или на репетиция не бих свирил при никакви обстоятелства.

Препоръчвам ти Мила Страшимирова. Живее в Яворов. Телефон за връзка - 0889864560. Доста добра е на класическа китара и има подход към хората. Можеш да я намериш и в читалище Димчо Дебелянов

22.04.2007 - Наицонална Опера и Балет, концерт на едно училище.

И аз съм същата работа. Ако не плякам докато свиря - това не съм аз. Естествено си има някои неща, които гледам да ги свиря максимално изчистено и близко до оригинала (щото нали се сещаш масата е решила да чуе нещо готино, което знае, а не какъв е стила ти на свирене). Иначе си свиря задължително така, защото много повече ми харесва този звук, отколкото мекичкия чист бас. Просто е много по - жив като звук за мен. Тоз Ибанез наистина много добре го обажда

Аз използвам горния плъг-ин и съм доволен от него, макар да го използвам по това предазначение все по-рядко. Полезна щуротийка си е иначе.

Мале! .... Жалко, че са малко хората, на които им се занимава с тази музика вече. Като чуят за чичко Чък, млъкват и се отказват да свирят с теб. Евала пичове! Дано се събирате по-честичко така, та да ви видим някъде на живо, че е много умряла работата по клубовете в момента.

0.013 - 0.017 - 0.026 - 0.036 - 0.046 - 0.059 - което както и да го погледнеш си е 7-струнен комплект с махната струна Е.

Да допълня само към горните групи и Тестамент, които имат няколко песни записвани с ЛП в строеве С, С# и Bb. Аз пробвах (естествено под влиянието на темата, иначе не ми беше минало през акъла) на ЛП-еквивалент от тези дето ги внасят тук и специално пробвах как ще звучи Death - Pull the Plug в настройка С - определено останах доволен от изкъртващият звук. П.С. Все пак всеки с мнението си де, на друг може и да не му хареса звука, мен лично ме изтърбуши.

Мене ми куца, това че напоследък не намирам време да свиря, освен по разни паркови забави, където ако не свириш просташки песни върви много трудно, да не кажем, че започват да ти викат да млъкнеш и да не свириш, защото разбираш ли "какви са тея сложни натоварващи песни..."

Е, при все че темата е "Убийствен блус тон", някак си е нормално да излезнат доста скъпички предложения за постигането му. Все пак самото заглавие подсказва за качествена апаратура, която хич не е от евтинките...

^ Само перо и това е. Аз не съм си правил труда да я мъча на пръсти и да скачам за перо после. Просто си я свиря с перото и само чакам да си включа дистъра. П.С. По темата - само с пръсти, а припевите и солото(това с дистъра) с нокътчета, защото така и привикнах от началото.

Аз си взех такъв инструмент преди няколко месеца отделно от всякакви комплекти(само кабел и шестограми имаше). Излезна ми 315 лв, така че си е оферта да го вземеш с кубе, което отделно ще ти излезне 150 минимум, калъф - 25лв минимум, тунер - 35лв (до колкото си спомням) - отново минимум. Проста сметка : 315+150+25+35=525лв (значи и в най-евтиният вариант си на далавера с 25 лева). Така че по мое мнение направо го взимай! П.С. И до момента басчето си обажда добре, пък кой каквото иска да ми казва за бюджетните серии на Уошбърн. Малко сет-ъп, едни хубави струни и няма кой да те спре.

Какви пари я взе, че съм се навил отдавна да си взема една акустична китара за метални струни и все не остава време да проверя цените по магазините на евтините модели. (все пак ще се ползва по палатки и градинки де, имам си хубава класическа за другите работи)

Една малко старичка вече снимка, да се разпиша и аз в раздела.

До колкото имам спомени няколко албума на Death са записани с Маршал Велвстейт 8***, пък те не са от най-лекичките

Death - Individual Thought Patterns - солото и последващата интерлюдия Death - Scavenger of Human Sorrow Death - Spirit Crusher Accept - Metal Heart - да живее Бетовен! За други не мога да се сетя сега.