Pandemonium

Ernie Ball RPS .10-.46 - много добре ми обаждат, направо - доволен. Купих три пакета наведнъж, че повече нямаше и сега се чудя абсолютно същите дали ще ги намеря пак. Че както излезна, от комплект до комплект една и съща серия - разлики бол.

Дранье му е макята ш-знайте от мене

^Съгласен, но с една малка уговорка! Трябва да се чуе в магазина задължително! И то да се просвири целия от-до. Преди години като ходих да избирам първи бас, обиколих всички магазини, за ниските класове (все пак бях начинаещ в баса и не ми се събираха пари за нещо наистина хубавко). Както често се споменава и по другите раздели - Получаваш това, за което плащаш. В този случай това може да бъде перефразирано така "Има си бройки, които звучат добре, има и такива които не си заслужават и половината на сумата, за която се продават. Викаш си един да помага в магазините с теб, срещу определена бройка бири в брой и започвате да преслушвате всичко. Аз лично се спрях при моя първи бас на Washburn - бях доволен, както от звук, вярност на инструмента, така и от цената му. Оказа се че е най-евтиния по магазините, а странното е че звукна най-добре. Когато ходих да пробвам Скуайерите в познатия ни магазин, останах много неприятно изненадан от неща като калпава електроника с много брум, сложени логаритмични, вместо линейни потенциометри, неинтонирани басове, разни дреболийки, които ти късат нервите и ти бодат в очите, като вадещи се видийки за колана и подобни. Не казвам че това е "Абсолютно така за всички басове от еди-коя-си-марка", просто е напълно задължително да направиш пълна обиколка из всички басове в този ценови клас, да чуеш задължително най-скъпия изложен бас, за да добиеш представа за звук. След това отиваш, пиеш една-две бири и си решаваш кое ти е харесало най-много. Отиваш пак, чуваш го и ако отново ти хареса и можеш да си го позволиш, го отнасяш с теб към вас. ^Горното е базирано на моя опит и е моята "рецепта за намиране на музикален инструмент". Не задължавам никого с нея, просто при мен работи безотказно Поздрави и успех с покупката

И мойто детенце по-горе е с махагоново тяло. Може да пускат разни серийки с различни спецификации.

Малиии, тук за едните самонастройващи се китари, ще се избиете бре. Малко търпимост към чуждото мнение не е навредила никому. По темата: На мнение съм че Робогитар-а би бил доста добра инвестиция, за хора, които на концерт свирят песните си в различни настройки - избягваме момента с мъкненето на втора/трета китара. Инак е излишно улеснение за и без това мързеливите младоци.

^ Това ми звучи като по-примамливо, макар че така се орязва възможността да бъде коментирана творбата. П.С. То тия коментари не е много ясно за какво аджеба ще са, все пак сме форум за музиканти, а не за музикални критици

Е то и тук е така... Където си писал, на папката опред се появява едно 'ъгълче'. Иначе на SMF си има тези опции : "Непрочетени публикации" и "Нови отговори на мои публикации". Тук се порових, но не намерих такава функция.

Тапинг с над един пръст Втори вариант ти е да качваш и на по-висока струна

Добре де, признавам... Ето го единия от твоите бивши BC Rich-ове, а именно BC Rich Warlock NJ, ъпгрейднат с DiMarzio X2N за бридж Хубавица отвсякъде. А какъв звук вади...м-м-м-м-м ЕДИТ: На снимките не се вижда добре, заради светкавицата, но е матирана, а не с нормалния лъскав финиш

Момчета тия работи ако ставаха с print screen, целия предпечатен бранш да е останал безработен...

Я го метни насам да видя дали не мога да го сборя. Едит: пусни на лично линкче къде си качил файла. П.С. Краен вариант ти е да го метнеш във Фотошоп и да го растеризираш на едно 600dpi и от там вече режеш и кълцаш как ти дойде.

А OrCAD ? Имам спомени че за нея се говореше като най-сериозна в това отношение.

DiMarzio X2N thanks to Mr. Edgecrusher :godbless:

Красавици, красавици, ама под тристате пласта грим, обикновено са талашитени д'ски (не че са от талашит, просто дървото няма необходимия състейн. Стават за пилене на солца, ама за повече лично аз не бих ги използвал). Не говоря за високия клас, който си има своя чар. А изказването за Гибсън, пикгардовете и "удобния флайинг Ви" са малко крайни. Обиколи малко повечко по сайтовете да видиш колко навсякъде слагат пикгард. След това отиди до някой музикален магазин и пробвай най - евтиния Гибсън. После ела да кажеш кое е по-удобно и звучи по-хубаво.

Аз малко късно си казвам за тях, ама втора седмица вече не мога да ги сваля от ушите : Жива и здрава да е жена ми

^Сигурен ли си че е точно в ми?!? Пробвай един полутон по-високо и може да познаеш. Иначе нова китара или каподастер според мен са най - добрите варианти.

ZZ Top - Sharp Dressed Man Специално за колегите, които довечера ще ходят като мен. П.С. Защо нямаме емотиконка с брада...

Не може да се навре в стандартен калъф. Най - добрия вариант е именно от там да си поръчаш калъф. Тия в РФ се късат много лесно, макар и някои от тях да са по сто и нещо лева.

Благодарение на по-горе споменатия господин Edgecrusher и аз имам с какво ново да се похваля Хайде, отивам да и скъсам рогата от свиренье.

Ухх, изрудиии. Т'ва парче толкова съм го пънал да излезне и все не става. Бравос! Много добро!

Мдам, ама на гол гъз. Нито можем да седнем наравно с тяхното ниво, нито можем да имаме претенции. Спомням си преди време ми разправяха за положението в Полша. Както знаете те имат две супер успешни банди - Vader и Behemoth. За да имаш възможността там да свириш по клубовете и на голяма сцена на местни фестове, трябва да си ПОНЕ около тяхното ниво. За кавъри не говорим, само авторска музика. Ситото е голямо и много изпадат, но си мисля че това е верния път. А все си мисля че тук няма нито една банда (не ми се обиждайте всички "големи" творци), която да стъпи дори и на 30% от тяхното ниво. Така че какво се оплаквате за пари? Докато не бъдат превъзпитани собствениците на клубове и самите банди, тук няма да има развитие. Всеки си мисли че с кавъри се почва, но в един момент забравя да се спре. Отделно на ръка взимам, че по-голямата част от кавър-бандите не си сменят репертоара редовно и стават от скучни - по-скучни. П.С. Доскоро и аз излизах с моята банда от време на време по клубовете. Положението е че голяма част от хората все още искат кавъри, но почитателите на по-тежките неща си искат и авторската музика. Тия неща можем навсякъде да си ги пуснем, дай нещо твое - това е репликата. И когато тръгнеш да правиш нещо твое и си личи от 15 километра как си гепил рифчета от тоя и оня (понеже тук в България иновативност има само у 2-3 групи), изведнъж ти казват "Гле'й си работата - вие не ставате".

За бласт бийтовете и грухтежите, има една банда Ten Masked Men, които направиха преди доста години кавър на тази песен. Брутал дет метъл. За съжаление са свалили клиповете им от тубата, а в масйпейса също го няма вече. Все пак който се интересува - www.myspace.com/tenmaskedmen

Един колега си купи преди две години, морим го в офиса редовно двамата и до момента не се е предало и за секунда. Тракане има само ако не знаеш как да го движиш. Когато движението е плавно и равномерно няма тракане, само чувството при по-високи обороти, че ще ти се откачат мускулите от ръката и рамото. За полза от това при свиренето - честно единственото положително е че ми пооправи проблема с тендовагинита на китката и отделно самата ръка заякна подобаващо, че да ми е "леко" като свиря. Ако загрееш с това преди свирене, после ръката ти се струва че лети по струните, но е малко неприятен момента че се изисква да не си претоварил, за да можеш да държиш перцето - границата е прекалено тънка между добра тренировка и претоварване. Препоръчвам го като цяло - много е добро.