Parni_Valjak

Лими, всичко е субективно. Например Паганини е различавал 1/8 от тона, други не различават и цял тон. Едни са висока класа звукови специалисти, други изобщо не са. Затова споменах, че по удоволствието ще ги познаеш. Разбира се, само за запаметяване на определена идея, не е нужно да се ходи в Abbey Road (примерно). Но и това зависи от човека , който го прави. А, пък аз не съм препоръчал DPA (Bruel & Kjaer) от 4000Е до10000Е, защото знам, че хора с такива необходимости и възможности не задават теми като тази.

Мине се не мине време и мераците наскачат. После всичко утихва. Май мераците се разминават с действителността? Някой купил ли си е истински теремин? А някой да е направил истински теремин, не детска залъгалка? Да видим кога ще е следващото повдигане на темата. PS. Томан продава кит за сглобяване на изгодна цена. Купувате го (379Euro). Приготвяте си още толкова в BGN (евентуално, може и повече) и намирате кой да го направи . За да не загубите вложените Euro, не се хващайте с кварталния електричар .

Ще използвам темата, да добавя още нещо, което е свързано с качеството на запис и възпроизвеждане. Подаването на главите на касетните машини. От това зависи правилното позициониране на главите към лентата. Всички машини освен една (ако съм пропуснал друга, моля за извинение) използват постъпателно придвижване на носещата главите шейна, която се плъзга към касетата. За да е възможно това придвижване, шейната трябва да има степен на свобода по вертикал. Ако няма луфт, ще се заклинва и няма да може да се движи. В същото време, този луфт не позволява точно позициониране на главите спрямо лентата в касетата. С други думи проблемът е заложен от самото начало. За обикновенни машини, където не се гони прецизност, този начин осигурява задоволително качество. За висок клас машина, се използва друг метод на придвижване, където няма луфт и при всяко подаване на главите винаги се позиционират на точно определено място. Използва се така нареченото пивотиране, което е движение по кръгова орбита. Центрирането на носещата конструкция на главите става с помощта на характерно за швейцарската традиция решение - иглени часовникови лагери. Освен това конструкцията е отлята, а не щанцована, което добавя допълнителна стабилност спрямо огъване. Много важно съображение, когато става дума за микронни деформации.

А, бре сине, пий само докато ти е сладко! Отде толкоз пари, бре мале?

Понеже темата е високотехнологична, нека да се отнесем с необходимото внимание. Първо, може да има проблем , който трябва да се оправи. Не се очаква оригиналът да е направен така, че да не може да се използва. Може да е от бутон, който има голямо време на разтрептяване и uP да не може да се справи с него. Никакво "спрейване" няма да помогне. Може да има и хардуерна повреда. Опира се до човек, който разбира. Второ, ако се окаже, че няма проблем, може да се предприемат действия, вън от основната схема, с които да се промени алгоритъма на действие. Дори не си представям, че някой ще бърка във firmware на машината, защото трябва пак някой, който да разбира, дори повече от нормалното. Едно възможно решение, дори с допълнителна екстра - регулиране на честотата на повторение (т.е. скоростта на превключване от едно към друго (програма, параметър...) е следното: Button > Free Running Multivibrator (FRM) > Bilateral switch > uP control matrix. FRM се прави с възможност за регулиране на честотата на повторение чрез потенциометър (например). Така при натискане на бутона, процесора ще "вижда" серия "натискания" и отпускания. Времето на "натиснатото" положение се определя от конкретната времева диаграма на входно/изходната част на uP. Спирането на превключванията става с деактивиране на бутона. Ама тук май пак опираме до някой, който разбира какво прави. Ако някой има по-добри идеи, нека да ги видим. Аз мога толкова. Почти.

Да, така е. Затова посочих още в началото кой дефинира условията. Не бих казал обаче, че изделия на посочената фирма не се намират, или пък са недостъпни. Има само едно условие. Да преминат през правилния човек, за да бъдат докарани до това, което са били на излизане от завода. Или поне максимално до това състояние. Поради специфичното качество, заложено в тях, ще продължават да работят още много години. Е, цената ще е съответна, все пак говорим за високо качество, но всеки сам определя на какво държи. И накрая, понеже личният пример е най-важен, ще спомена, че не бих се разделил в никакъв случай с моята колекция от дядо Вили.

Ех, този Валяк . Мечо Пух си го е казал. Колкото повече, толкова повече. Може и иначе - Колкото по-малко, толкова по-малко. Допустимите отклонения се дефинират от производителите и технологията. Идеалните са нулеви, но в несъвършенният човешки свят няма такива. Има няколко вида отклонения. Постоянната скорост при продължителна работа - това за което май е въпросът. Освен това има два други параметъра - бързоизменящи се изменения и бавно изменящи се изменения на скоростта (Flutter and Wow). Не се наемам да определя кое е по-важно и кое не толкова. Всяко от посочените е в сложна зависимост от много аргументи. В края на краищата една висококачествена апаратура гарантира ниски стойности на трите параметъра. Ще посоча реалните постигнати стойности в серийно производство при една от най-сериозните фирми, и това би могло да се приеме като де-факто най-висок стандарт за тези параметри. Отнасят се за студийни машини. Друго ще бъде претакане от пусто в празно. Ще добавя, че тези стойности са при излизане на машината от завода, т.е.при все още никакви износвания на механиката. В течение на есплоатацията се променят много неща - размерът и ексцентрицитетът на притискащата ролка и тон остта, износването на ляв и десен възел (подаващ и приемащ), и всичко друго по пътя на движение на лентата, като водещи и направляващи оси, промяна в елестичността на притискащата ролка и т.н. Остаряването на магнитните носители също оказва своето вредно влияние при движението по пътя на лентата. Посоченото се отнася за много-моторни системи, където са избегнати много от недостатъците на конвенционалните механики. При последните, измененията по време на експлоатацията са следствие на много допълнителни фактори, което води до по-сериозни отклонения. Reel to Reel Tapedeck Tape speeds: 9.5/19 or 19/38 cm/s (3.75/7.5 or 7.5/15 ips) Tolerance from nominal: ±0.2% Wow and flutter: (DIN 45507 /consistent with IEE standard 193-1971) For c-diameter => 10 cm (3.94 in.) at 9,5cm/s (3.75ips) at 19cm/s (7,5ips) at38cm/s(15ips) For c-diameter => 6 cm (2.36 in.) at 9,5cm/s (3.75ips) at 19cm/s (7,5ips) at38cm/s(15ips) Tape slip: max. 0.2% ======================================================== Cassette deck Tape speed: 4.76 cm/s (1 7/8 ips) Wow and flutter: (DIN 45507 /consistent with IEC386) 0.1% with C60 and C90 Tape trasport 4-motor dual capstan 2DC spooling motors uP controlled 2 capstan shafts individually driven by Quarz/PLL controlled MDD motors Не се посочват данни за точност на скоростта. Но няма и смисъл, защото гарантираните 1um точност на осите и лагерите, съвместно с комютърният контрол и кварцовата PLL синхронизация обеспечават най-висока възможна стабилност и точност. Разлика от няколко градуса разлика в двете водещи оси довеждат до спиране на движението. Може много да се пише и коментира, но не знам дали има смисъл. Темата е много обширна, но и твърде специализирана за този форум. За мен няма проблем, стига да не досаждаме на останалите. За съжаление вече не се правят такива изделия...

Аз мога да предложа само едно - учене, четене и така до края на света. Това не означава да не се работи, а да се комбинират теорията и практиката. Време е необходимо. То не може да се прескача. Може само да се губи, когато не се използва правилно. Още нещо. Трябва да се инвестира в апаратура и инструментариум. Или да се насочат усилията най-напред за тях, а после към усилвателите.

Резултатът не зависи от схемата, а от изпълнителя. Няма да давам личностни оценки, защото времето тече, човек се променя - са добро или за лошо. Този усилвател е сложен и изисква много знания, много жизнен опит, много ресурси, много апаратура, ... изобщо много от всичко. Както беше споменато по-горе, има неща които не се виждат, а са от значение. Затова споменах жизнен опит. Има една приказка - едно е да искаш, второ е да можеш. а трето и четвърто (не случайно) да го направиш! Аз не бих препоръчал нещо толкова обемно. Един вариант е да се раздроби на отделни модули, които да се правят един по един, но пак ще остане проблемът при събирането в едно цяло.

Знаеш ли изобщо за какво говориш? Пълниш форума с глупави мнения, а не се сещаш да прочетеш какво е MIDI, какво е звук, какво може и какво не може. Запознай се с основите на форума, преди да ядосаш повече хора. Що е то форум и има ли той почва у нас?

Като външен на проблема индивид, ще си кажа мнението. Толкова много музикална информация има в момента, че сто живота няма да ми стигнат да я изслушам. Някой по-горе бе споменал - куцо и сакато не само свири , но и композира !!! Защо да не слушам велики музиканти, а нискоквалифицирани самодейци? Тук изобщо не разделям нещата на наши и чужди. Едно време, непознато на повечето от драскащите тук, имаше едно предаване по BBC - TOP 20. Та ако не 100%, то поне 50% от музиката ОЩЕ се слуша и служи за основа на съвременните опити в музикалната сфера. Защо ли? Защото има качества. Защото е истинска. Защото има дух в нея! Сега нещата са УСРАНИ. Преди година, две , реших да сравня нещата от тогава със сега. Свалих две цели класации на съвременното копие на TOP 20, - топ 40. Разстоянието между двете беше достатъчно голямо, за да няма повтарящи се "произведения" . Познайте какво стана. От 80 (!!!) парчета можех да слушам само две , без да получа ортикария. И тези две бяха посредствени. В тази връзка, сега по наше радио върви една реклама - House, the inteligent music... Ужас! Когато в един специализиран, единствено признат музикален форум със 32831 регистрирани члена има 10 ... 100 МУЗИКАНТА, заслужаващи това име, няма как да има достатъчно количествено натрупване, което да се прояви в качествена промяна. Да, ясно е, че всеки СЕ МИСЛИ за музикант, но да не се лъжем, това просто не е вярно. Не случайно съм сложил прословутия син текст в подписа си. Накрая, силно препоръчвам един филм за който съм пуснал съобщение във форума - 20 feet to Stardom. В него върви тема с подобна същност, като тази в темата. Но Бога ми, никога не бих поставил знак за равенство между онези испълнители и нашите. С изключение на този малък брой, който посочих по-горе. ПП. На откриването на новия магазин на MMG music, имах следната случка. През почти цялото време имаше различни, известни музиканти. Свиреха добре. Но това, което единствено ме накара да се обърна за да видя кой засвири на китара, към края на събитието, беше един наш съфорумник. Защо ли? Защото ми направи впечатление! Защото беше слят с инструмента и с музиката. Защото докосна нещо вътре в мен. За да ме накара да се обърна и да видя кой е той.

Ако заслужава, нека да бъде подкрепян, ако не, кажете му го директно. На думи е лесно...

Така и така човекът се е захванал, направо му го поръчай

Поглед към една легенда, HIWATT:

20 Feet From Stardom (2013) Rich, insightful, and occasionally heartbreaking, 20 Feet From Stardom is an energetic tribute to the passion, talent, and hard work of backup singers. Силно препоръчвам този филм! Залепих се за екрана от началото до края. Прилича по дух на Sound City. Много мъдрост има в музикално и житейско отношение. Няма какво да говоря, гледайте и преживявайте! И се УЧЕТЕ!!!

Тъжна работа. И аз искам да съм на 25, ама ... Има два пътя - единият е работа, работа и още работа за да можеш да си позволиш това, което наистина ще ти достави удоволствие от музиката, а другият е примирение и избягване на определения като "държа на добър звук и бас , нещо с което наистина ще мога да се насладя на музиката ", защото нямат нищо общо с действителността. Оставям настрана собственото ти виждане за добро, качествено и наслада, защото за различните хора това са различни неща. Весела Коледа!

“As Google goes, so goes the nation”

^^ Добре де, нещо не разбирам. Има една приказка "по кефа ще ги познаеш". Говориш за кеф, а искаш нещо, което не може да ти прави удоволствие. Така можеш дори да се отчаеш от себе си, като се чуеш записан със микрофон на цена колкото "магистрална свирка" Обясни какво разбираш под кеф, за да стане ясно какво разбираш под тази дума.

Полупроводниковите усилватели ( с транзистори, интегрални схеми) могат да се използват без товар. Има обаче едно изключение. Това са усилвателите клас D. Не всички от тях могат да работят без товар. При тези усилватели, които работят в ключов режим, (с правоъгълен сигнал) в изходите има така наречените реконструиращи филтри. Та тези филтри се случва да изгарят, защото при липса на активен товар те стават товар на усилвателя и върху тях се отделя несъразмерна мощност. Като следствие се повреждат самите усилватели. Има апаратури от този клас, които са изчислени и направени така, че да не горят без товар. Има и такива, които са недомислени и ненаправени. Всеки случай е сам за себе си. Затова най-напред трябва да се знае дали усилвателя работи в клас D или не (класове А,AB,B,G,H...). Ако не е, може спокойно да се използва без товар. Ако е, не се знае. Може и да може, може и да не може.

Да се включа в поздравите... Adele - Set Fire To The Rain (Live at The Royal Albert Hall)

Една лесна анкета http://klisheta.com/protest/