Parni_Valjak

Резисторните оптрони наистина са най-линейни, но времето им на реакция тъмно-светло и обратно е доста голямо, и при превключване се усеща много явно. За плавни регулатори на сигнал обаче са незаменими. Що се отнася до аналоговите CMOS ключове, има голямо разнообразие, и някои работят със сигнал доста по-висок от захранващото напрежение. Но в педалчетата това просто не е необходимо. При 9в захранване за ключовете и за сигналната електроника, няма от къде да дойде по-висок сигнал, че да наруши линейния режим. Друг е случая при +/- 12 или 15 волта, при сериозните апаратури. Тогава оказва влияние ниското допустимо захранващо напрежение на аналоговите ключове - 0, 15в, при някои серии 18в. Тогава вече се налагат определени схемотехнически методи за избягване навлизането в неправилен режим на работа (например вкарване в обр. връзка, виртуална нула и др.). Питър Корниш не е измислил това което предлага, просто го прави коректно. Идеята която използва е толкова стара, колкото самата електротехника. Ако се върнете назад в темите за адаптерите и кабелите, които дъвкахме с Евтим, ще видите точно същите съображения за съгласуване на източниците на сигнал с апаратурата. Високо входно съпротивление към китарата, ниско изходно към камиончетата и по този начин елиминиране на проблемите с кабелите. Същото, което е есенцията на темата развита от Корниш. Наистина не мога да разбера, защо производителите толкова години правят едни същи боклуци, когато с много малко усилия всичко може да си дойде на мястото. Някои от решенията на EH, Roland и други имат вкарана тази идея, но в останалите просто е зае...на. Дори има случаи при които съществена част от електрониката на ефекта изобщо не се изключва, и сигналът преминава през нея в изключено положение. А това води не само до проблеми със съгласуването, но и до фактическа промяна на сигнала. Всичко е въпрос на спазване на електротехническите закони (на физиката), Еееее, и на любимата тема за финансиите, ама това е положението.

Bratmito:, Не ме разбирай погрешно. Стана въпрос не за тебе, а за апаратурката! И на мен да ми подарят Майбах, няма как да се оправя с разходите му. Затова много добре те разбирам, но не обичам да се съсипват свестните неща! Какво качество трябва да е трансформатора не се определя от тебе, а от усилвателя. Примерно не бих слушал London Royal Philharmonic Orchestra в аранжимент на аЗИС! Нали разбираш, трябва да има съответствие... А за парите нещата са повече от ясни. В твоя случай просто не поправяш апаратурката. Но ако трябва всеки месец да купуваш лекарства и не стигат парите? Няма отказване, защото може да ти е за последно... Радвай се, че не си в такава ситуация. Успех!

Защо тогава повдигна темата по този начин? Нали именно за качеството говорих. Иначе всеки може да "мота" телове. Но за да се покрият изискванията за високо пробивно напрежение ( поне 2-3KV), ниска индуктивност на разсейване и т.н. трябва особено внимание при изработката. Който може да работи качествено, иска и качествени пари. Иначе препоръката в предния пост беше направо да се чудиш - как трансформатор за еднотактно стъпало, 2-3 вата да го поставиш в противотактно стъпало с 15 вата мощност. Това ако не е нарочно, клони към ужасна мърлявщина. Не мога да се съглася с този начин на мислене, който между другото сериозно се е загнездил в повечето съфорумници. Може да е трудно, но винаги съм се опитвал да променя отношението на съфорумниците към това което правят. И с музиката е така. Ако нямаш отношение, ако не ти е в сърцето и кръвта, забрави да си музикант. Моят призив е повече старание и високо поставени цели. Sitius, altius, fortius!

Имам предвид себе си, като един от малкото. А ако можеш, помогни на човека, и му го пренавий. Направи му го безплатно, аз ще му го измеря като подарък.

Животът е несправедлив...

Хубавите неща са скъпи. Не очаквай да ти се направи качествено без да се изръсиш сериозно. Безплатно получаваш само предложения за утрепване на хубавото усилвателче. Този трансформатор няма да се пренавие качествено от който и да е. Я прочети това за да не се повтарям.

Чети форума! Толкова много теми се повтарят десетки пъти, и тази е една от тях. Ето един линк: http://forum.muzikant.org/index.php?s=&amp...st&p=212766 Обърни внимание, че евтините решения не са качествени. Затова се правят захранвания с разделени маси, като в посочения линк. Като прочетеш написаното може би ще разбереш защо.

Напротив, има връзка именно с Dynacord. Но у нас това не е Dynacord, а Pro-technica. Това че продават Dynacord, не ги прави специалисти, а търговци. За съжаление именно тях имах предвид в един от посочените случаи, синта още лежи в мазето. Собственикът го заряза като разбра какви поразии са му нанесени. Идеята за service manual е правилна, но специфичнните решения в апарата, който е от първите години на цифровото развитие, не мисля че лесно ще се обхванат от човек с малко практика. Затова рискът е голям - обикновенно смелостта с която съвременните майстори пристъпват към неясните за тях неща довеждат до сериозни последици. И да не забравяме, че освен да разбира, сервизният човек трябва да има умения, ръце и усет. А те не се придобиват в кварталното кафене или дискотека, за разлика от други умения Ето и връзка за service manual http://www.dynacord.manuals-in-pdf.com/dynacord-c-44.html

А дали е така... кой ще ти каже... Как един поне не предположи, че може да има сериозна повреда, която да се ремонтира от специалист. Дали "всеки сервиз" за телевизори е специализиран за Vintage Digital Reverb System 78 на DYNACORD? То затова има скъпи синтезатори , ефекти и всякаква специализирана техника, които след "смяна на потенциометри" им ги връщат с гръмнали процесори и платки, а единствения изход е боклуджийската кофа. Преди много години един качествен радиотехник казваше така: "Търсят някой да ремонтира радиото за една ракия, и като не стане го дават на специалист. Ама той вече трябва да оправи повредите, причинени от "майсторите" преди него, и чак тогава да се заеме с действителната повреда. После било скъпо..." Задайте си въпроса защо у нас се доставя толкова много техника втора ръка, и колко струва сервиза на същата тази техника в страните, от където идва? По-рентабилно им е да я изхвърлят защото сервизът е скъпо действие, изискващо сериозни капиталовложения в знания, умения, апаратура .... offtopic- Защо когато намериха записите на Beatles от сесиите в BBC ги повериха на Geoff Emerick и George Martin, възстановиха в абсолютна точност студията и техниката с които те самите за записвали с Beatles? А не го възложиха на кварталното Home Studio. Отговорът оставям на читателите.

Хайде сега отначало: 1.Колко ома, вата и т.н. са озвучителните тела - всяко едно поотделно. 2.Колко вата е и за какъв минимален импеданс е предназначен усилвателя. 3.После се правят малко сметки по аритметика и се решава кое може да гръмне и защо. Или да не гръмне. А сега, на работа !

Значи не е било безсмислено дотук. Важното е да има резултат. Положителен при това. С кеф да си свириш и да пуснеш някой и друг sample ...

На мен ли ми се струва, или вече всяка втора тема се повтаря по един и същи сценарий? Форумът е препълнен с подобни питания и отговаряния - само трябва да се прочетат стотиците мнения и да се извлече полезното от тях...Ама обикновенно "Чукча не читатель, чукча писатель..." Не можах да разбера какво в края на краищата стои в основата на темата. Желанието да се научи човека как се правят апаратури, желанието с някакви усилия да не си купи каквото е необходимо, а да го скове някак си, или нещо друго. Ако може да зададе точен и подробен въпрос, сигурно ще получи и точни отговори. Но засега въпреки усилията на компетентните колеги, аз не виждам напредък в темата. Моето мнение е добре известно, и обикновенно приемано с неприязън. Има ли връзка между намерения и възможности? Създаването на апаратура, пък било то и елементарна е свързано с много знания и материална обеспеченост, в това число задължителна инструментална и лабораторно-измерителна база. Когато се тръгва към някаква цел е добре да се поназнайва пътя към нея. Иначе ще се цитирам - не свиря на цигулка, защото ... абе не мога ! Колкото и да дрЪпам лъка, само мъца, и това си е! Е и цигулка нямам... Хайде сега, нека човека да се изясни, за да може да получи качествена информация и да помръднем каруцата от блатото, какво ще кажете?

Към подаръците прибавям и тези:

Подарявам следната литература, за начинаещи и не толкова. Който се интересува, на ЛС. (Сега е без привилегии...)

Нито manson stereo box нито boss J5 са решението. Менсон е автоматичен панер ( със определена скорост мести звука ляво-дясно и братно, а боса е просто разклонител. Какво разбираш под "стерео" и какво в края на краищата искаш? Защото посоченото частно решение със закъснението в единия канал не е стерео в истинския вид. Изобщо стерео и обемност са различни неща. Стереото има отношение към разположението на източника на звук в пространството. Има различни изкуствени варианти да се постигне "нещо подобно". Едно от тях е това което Ники посочи- два адаптера, в два канала. Така различния темброво звук от тях имитира някаква разлика, която довежда до представа за обемност, а не точкова локализация на източника на звук. Понеже струните са общи и за двата адаптера, няма да има очакваната за стерео режим локализация, а само обемност в звученето. Друго би било например, ако 6-те (примерно) струни се разпределят от ляво до дясно и така се локализират в пространството. Това с обикновении инструменти не става. Има и варианти електронно да се мести звука в зависимост от свиренето, тона, атаката или силата. Има педали за крачно преместване (панорама) на звука и дори комбинирани Volume/Swell педали, при които с движение нагоре-надолу се регулира силата на звука, а наляво-надясно се мести звука панорамно. Jeff Beck демонстрираше такова чудо по BBC още края на 60-те години на миналото столетие. Така че остава въпроса какво точно искаш, за да може да се отговори точно, вместо да се изстрелват неподходящи предположения.

Въпросите са интересни, но отговорите не могат да бъдат еднозначни. Да оставим настрана различните вкусове, има технически различия, които определят съвместимостта на отделните елементи на посочената система. Първо, loop, и insert са едно и също и не съвсем. Мястото им във веригата на сигнала в усилвателя не е фиксирано. Има модели при които loop-a е в началото на сигналната верига, и повечето контроли на усилвателя въздействат върху звука след външните устройства. Има и такива, на които "вмъкването" на сигнала е точно преди крайното стъпало (ако е комбо) или в края на предусилвателя (ако е предусилвател само). Тогава всички контроли са преди външните устройства. Естествено дали ще се влияе на входа или изхода на външните устройства има огромно значение, и то е свързано с типа устройство. Когато тези които обогатяват спектъра на звука (distortion, fuzz, ringer, ...) са преди устройствата които обработват спектъра (equalizer, wha-wha, phaser, phlanger ...), се получава по-голямо въздействие поради простата причина, че има какво в повече да се обработва. Това не изключва и обратния вариант, но тогава влиянието ще е силно намалено. Както казах, засиси от вкуса и типа музика. Освен това комбинираните устройства от тип "процесор" обикновенно вътрешно са организирани по начин не допускащ влияние върху начина на подреждане в пътя на сигнала, което налага ограничения във възможностите. Е, когато устройството е в горен клас, възможностите естествено са други. Второ, важно е съгласуването между отделните елементи, навързани в системата. Трябва входните и изходни параметри на всеки елемент (ниво на сигнала, входен и зходен импеданс/съпротивление) да се стиковат помежду си за да се получи качествен резултат. Един сериозен въпрос, който беше поставен, е къде да се включва китарата - в усилвателя или във външните устройства. Пак няма еднозначен отговор, защото става въпрос за неизвестни устройства, а те са много различни. Принципно, по-добър режим на работа на китарата с електро-динамични преубразователи (адаптери) се получава когато китарата се включи във входа на усилвател с висок входен импеданс (лампов - Ampeg, Marhall, Exef,...). Обикновенно тогава е най-доброто съгласуване, но зависи естествено от качеството на самия усилвател. Повечето евтини устройства (усилватели, ефекти, процесори) нямат добри технически параметри и не се съгласуват добре с китарата. Затова и толкова много се коментира TRUE BYPASS - за да се избягва влиянието на устройствата върху звука в изключено състояние. Темата може доста да се развие технически, но мисля, че ще се отклоня от темата. Моето мнение е професионално, и не винаги е харесвано, защото все стигам до едно и също, ама за съжаление това е положението. Когато правиш система от отделни елементи, трябва да имаш консултант със технически опит, който компетентно да прецени ситуацията и да даде най-доброто решение, отчитайки твоя вкус. Не забравяй, че съвременното музициране е в силна зависимост от електронната техника, и дори бих казал са едно цяло. Единствено екип от специалисти в двете области може да постигне резултат на ниво. Иначе резултатът е случаен - къде лош, къде по-добър, но никога най-добър. Успех в борбата!

Справочника отива при metalhammer, както бях споменал - преимуществото на специалистите от групата на приятелите на Parni Valjak. Извинявам се на останалите, но бройката е само една. Живот и здраве може да предложа и друга литература в бъдеще.

Подарявам запазен джобен справочник на VALVO. Преимущество за изявените специалисти от раздел приятели на Parni Valjak...

Тази резолюция може да е само в един обхват, защото за да измериш 440 Hz с резолюция от 1uHz (0.001mHz) трябва да изпълниш две условия. Първо времето за измерване ще бъде 1 000 000 секунди( 16667минути=277.77часа = 11.574 дена) - сигурно ще остарееш преди да свърши измерването. И второ, цифровата индикация трябва да има следния вид: 440.000 001, т.е. опорния генератор трябва да е атомен стандарт с точност 10е-9...10е-10. Предполагам, че нещо си недогледал в четенето на бумагите. Да не би да не е mHz, a 0.001mS = 1uS? Обикновенно така се дефинират хоризонталните развивки на осцилоскопите. Както и да е, има цяла теория за грешките при измерване на честоти и временни интервали, но това е вън от темата.

Осцилоскопът не е уред за подобно сравнение. Грешката на аналоговите осцилоскопи от сериозен клас е >3%, а цифровите с readout имат ограничена разрядност. Ако искаш да си наистина точен, трябва да се използва честотомер с поне 3 разряда след десетичната точка, т.е. за 440 (ла) ти трябват поне 6 цифри. Като се има предвид, че последната цифра винаги е в границата на точността, така ще са сигурни две цифри зад дес.точка. Аналоговите тунери работят на различни принципи, като най-добрите са с PLL синхронизация, за да "захапят" стабилно сигнала на източника. Понеже винаги има някакви допуски (грешки) апаратчетата трябва да се калибрират с нещо поне 1 или 2 класа по-висока точност. Обикновенно в техническите данни се дава допустимата грешка за конкретния тунер. Ако при проверката с еталонен генератор( разбира се кварцов, с температурна стабилизация) се отчете по-голяма грешка от фабрично дефинираната, тунерчето трябва да се калибрира, ако все пак е от качество, позволяващо подобна операция. Иначе се примиряваш с качеството на евтиния тунер. И нещо много важно - работи се винаги с чист сигнал, защото всяка обработка може да вкара такива изменения във формата на сигнала, че грешката да стане огромна.

Е сега вече ми стана ясно .... 30% значи...Като съм недоучил, кой ми е крив...

Твърде интересно! Не ви ли прави впечатление, че SC440 например е дори USB? И само 55евро. Има и пластмасово куфарче! Интересно що за Аналого-Цифров Преобразувател(остава да е 24b/192kHz) и USB интерфейс , че и микрофон (с предусилвател за да докара сигнала до АЦП) за тези пари. Като се разпределят парите между отделните елементи, такси, данъци( Offers include 17.5% British VAT ), транспорт и печалби(поне 30-40% за всеки по веригата), Колко стотинки ли се падат на качеството? Или то изобщо не влиза в сметката? Излиза, че ако го дадем във вторични суровини веднага ще сме на печалба от тежината на алуминивия корпус... Може би бъркам, но не ми се връзва сметката. Евтиния обяд няма как да включи качествена храна, не мислите ли?

Внимавай какво купуваш! Различни са кабелите MIDI-MIDI и MIDI-COMP. Първите са много по-евтини и нямат вкрана електронмика, докато вторите са по-скъпи и имат допълнителни елементи. Ще разпознаеш кой какъв е, най-просто по това с какви куплунзи са. Това което ти трябва има от двата края "петици" DIN5. А другия има петица от единия край и "cannon D15" от другия за връзка с компютър.

Сваляш копчетата ( с издърпване или ако са с винтчета отстрани ги развиваш). Виждаш гайки (за ключ 14 или по-малък в зависимост от вида на потенциометъра) които трябва да се затегнат внимателно. Има вероятност при завиването да "повлечат" потенциометрите, и да скъсат проводниците, с които са свързани. Затова трябва да се работи внимателно. Ако обаче въпреки вниманието не може да се спре повличането, трябва да се спре и да се свали плочата на която са монтирани потенциометрите. Май го наричат пикъпгард, но не съм сигурен дали е правилния термин. При свалянето пак трябва много внимание, защото едно по-припряно дръпване може да скъса проводниците. После затягането става като се държи внимателно тялото на потенциометъра като контра и пак се затягат гайките. Щом имаш пукане и прекъсване, е задължителна операцията със свалянето на плочата, за да имаш достъп до задната и страна, където са телата на потенциометрите и превключвателя. Взимаш спрей за почистване ( някъде имаше тема за спрейовете, аз ползвам PHILIPS, но колеги предлагаха и други варианти - потърси и виж). Намираш процеп или отвор в тялото на потенциометъра и пръскаш леко. Не пръскай много и течността трябва да попадне само вътре. Веднага избърсваш с мек памучен парцал, за да не няма после петна и грозотии. Завърташ десетина пъти оста на потенциометъра за да се почисти и смаже съпротивителната писта и токоотнемащия плъзгач. Това е горе долу. После по обратния път сглобяваш. Да не забравя! Ако ти останат части и винтчета сглобяваш втора китара Успех!

От техническа гледна точка е много добре направена машина и е ремонтопригодна. Ако не дай си боже, някога ти потрябва сервиз, драсни ми. Успех!