Позволявам си да пусна този пост от друг форум, защото е важен за всички, имащи отношение не само към звукотехниката, но и към основните морални ценности.
Оригиналната статия на английски е тук:
http://www.tnt-audio.../october06.html
Превод - В. Симонов
ВНИМАНИЕ МНОГО ДЪЛЪГ ТЕКСТ:
Представете си за момент, че сте си купили нова кола. Да кажем среден клас, като Форд Фокус. Прочели сте рекламните брошури на Форд и това е точно каквото ви трябва 180 км/ч максимална скорост, от 0 до 100 км/ч за 10 секунди; икономична – 6.3 литра на 100 км и с достатъчно място за 5 възрастни пътници.
Как бихте се почуствали, ако след като сте я купили се окаже, че колата не може да вдигне повече от 110 км/ч, ускорението е от 0 до 100 км/ч за 15 секунди, харчи 11л. на 100 км. и на всичкото отгоре побира само 3-ма човека?
Или пък, след доставката на вашият нов DELL компютър, се окаже че монитора е 17" а не 19" и хард диска е с половината капацитет от заявеното?
Или, купувате си нов цифров фотоапарат на Canon и се окаже, че е едва 3 мегапиксела а не 6, както пише на кутията?
Мисля, че всички може да се съгласите, че в днешните дни на сериозна потребителска защита, производителите ще бъдат замъкнати в съда по-бързо отколкото може да кажете „адвокатски хонорар" и ще им бъде потърсена отговорност!
Е, питам се аз, защо на производителите на аудио техника, постоянно им се разминава, точно с такъв сорт лъжлива информация, създадена специално за да заблуди потребителя, да си закупи даден продукт?
Изобщо не говорим за глупости от сорта на „300W PMP", написани на буумбокса на вашият тийнейджър или на абсолютната безмислица „ПЕРФЕКТЕН ЗВУК ЗА ВИНАГИ"(рекламният слоган на SACD). Говорим за реномирани, добре познати, големи производители на hi-fi техника, нарочно заблуждаващи потребителите.
Искате примери? Ами запитайте се например, защо накой ЦАП-ове, автоматично преминават на MUTE, когато им се подаде „дигитална тишина" като тестов сигнал? Има ли някаква техническа причина за това? НЕ. Това се прави само и единствено, за да може производителя да „покаже" огромно съотношение "signal to noise". Във войната на цифрите, това може да дава предимство, но си е измама – лъжа представена на потребителя. Като цяло, няма кой знае какво значение, кое как работи, но ясно се вижда характера на индустрията. Все пак това не е нещо ново. Наистина ли вярваме че нивата на румпела посочвани при грамофоните са реални?
Подобни технически "измами", разчитат на факта, че много малко потребители, и дори много малко хора, който правят ревюта имат възможността на проверят тези езотерични спецификации и така на производителите им се разминава.
Лично аз, мога да го преживея, защото повечето от тези измами имат малко отношение, към същинските качества на компонента. Това, което не мога да преглътна е пристрастеността на индустрията към лъжите, когато става въпрос за усилватели и озвучителни тела(ОТ). Причината е, че тези два компонента са абсолютно зависими един от друг и техническите спецификации на усивателя и на ОТ имат значителен ефект върху това как те ще работят(или не) заедно.
Производителите на ОТ традиционно показват следните характеристики, които са значими – честотна х-ка, чувствителност, импеданс.
Нека да разнищим първите две от тях. Честотната х-ка, често се представя като +/- 3dB „в стая". Това разбира се са безмислици. Някои производители проектират добре измислени ОТ, които по измервания дават плоска х-ка (примерно +/-2dB) в обхвата 60Hz – 20kHz. Виждал съм ОТ на Cabasse, които реално изкарват такава честотна х-ка. Същите ОТ без значение как са разположени, с много късмет ще извадят +/-6dB в обхвата между 100Hz – 10kHz. Това е така поради съвкупността от резонанси и отражения в стаята и разбира се всяка стая е различна а позиционирането в стаята е критично. Това е димната завеса, зад която се крият производителите – КОЯ СТАЯ? Къде са поставени ОТ? Добрият производител трябва да спомене – х-ка в анахоична камера и да даде графиките които да доказват това. Всичко останало е „дим и огледала". За щастие, този параметър е най-маловажен от всичките.
Чувствителност – това е параметър представен във dB/W – в логаритмичен мащаб, където увеличаването с 3dB представлява удвояване на чувствителността, 6dB – учетворяване и пр.
Говорил съм с няколко хора, вкл. и два производителя на говорители (един от които е световен производител) и те потвърдиха, че е „индустриален стандарт" да завишават чувствителността с 3dB. Те го правят защото „всички останали го правят". Всъщност те трябва да го правят поради същата причина. „Измамата", която някои използват за да я оправдаят е измерване на говорител (ОТ) в много малка стая със значително ниво на реверберация, така че всички отражения да съвпадат с изходното ниво на самият говорител(ОТ) – умно, а? Това означава, че лъскавите нови ОТ, които току що сте си купили, вадят наполовина изходното ниво, за което сте си платили. Или да го кажем по друг начин – вашият 50W усилвател става 25W.
Е, ама кой го е грижа? В днешните времена на евтини транзисторни ватове, просто завърташ усилването повече...
Сега идва ред на най-техническият параметър и този който по всяка вероятност е най-подвеждащ – импеданса.
Погледнете отзад на вашите ОТ и ще забележите импеданса написан заедно с другите спецификации – обикновено 8 ома. Импеданса представлява съпротивлението на ОТ към електрическия вход на усилвателя. Това е особено важно, защото, колкото по нисък е импеданса, толкова повече ток ще тегли от усилвателя. Това прави ОТ изискващ елемент. За повечето ОТ импеданса представлява една много широка усреднена величина, в най-добрия случай, а в най-лошия – чиста измислица. Множество ОТ представящи импеданс от 8 ома, имат пад в ИЧХ до 2 ома и дори по-ниско и това обикновено е басовият регион, където има страшно много музикална енергия.
Тези "спестявания на истината" реално натежават, когато вземем предвид подобно странно поведение и от производителите на усилватели. Усилвателите се продават на базата на тяхната мощност и много производители просто преувеличават, въпреки че производителите на транзисторни усилватели са по-честни тук, защото голямата мощност е лесна с транзистори.
Най-големите нарушители са производителите на лампови стъпала и тук комбинацията от лъжливи спецификации могат да създадат реален проблем. Всички знаем, че ламповите стъпала звучат чудесно, но в сват в който цифрите продават, производителите упорито ще завишават спецификациите за изходната мощност. Това също така е забъркано с характеристиките на типичният лампов усилвател.
Нека вземем един добър пуш-пул с EL34, който заявява 30W изходна мощност. ОК, нека да бъдем щедри, като не поглеждаме към цифрите по отношение на изкривяванията и ги приемем. НО (голямо НО), тези 30W са по отношение на сигнал с честота 1kHz. При 20Hz ще сте щастливец ако получите 20W. След това, естествено, повечето лампови усилватели, не обичат ниски товари, така че при 4 ома мощността всъщност НАМАЛЯВА (голям транзисторен усилвател ще увеличи изходната си мощност при по-нисък импеданс) до вероятно 15W. При 2 ома – още по-малко. Не си мислете, че производителите са в неведение за реалните качества на техните усилватели. Просто "всички го правят..."
Започвате ли да виждате проблема? Производителите на ОТ лъжат и производителите на усилватели правят същото и се получава така, че два компонента които на хартия са много добра комбинация и които вие може да си купите като комплект, просто не работят заедно.
Най-лошият вариант (с реални цифри от реални компоненти)... Току що сте профукали 6 месечната си заплата за двойка моноблокове еднотактници с 300B от топ хай-енд производител. Тези бебчета заявяват около 10W изходна мощност. Разбира се вие сте разумен и купувате двойка чудесни флор стендъри със сносна чувствителност от 95dB/W. Тази комбинация би трябвало да дава 105dB, което си е СИЛНО, като за средна стая.
Перфектна комбинация. Но, чакайте малко. Ако производителят на ОТ е като всички други то тези 105dB реално ще бъдат 102dB, пак си е силно, но е половината от това за което сте платили.
Сега усилвателя – тези 10W са за 1kHz. Всъщност на 20Hz ще сте щастливи, ако получите дори половината от това, така че трябва да изгубим още 3dB в басовия регион. Остават 99dB. Сега стигаме до момента в който долните регистри са ограничени. Нещата става дори по-зле. Защо? Защото тези прекрасни високочувствителни ОТ падат до 2 ома на 100Hz и тук вече усилвателя се бори за да изкара едва няколко вата и има изключително малък контрол върху говорителите. Подобни неща се случват и в крайните части на високочестотната област.
И така, получаваме класическите еднотактови „дефекти" – висока долна граница, нисък контрол над ОТ и слаби високи. Горкият комарджия прокълнава усилвателите и си купува голям як усилвател, такъв какъвто винаги ще си искат тези ОТ или пък решава да си купи хубавия широкоекранен телевизор и за разкара музиката...
И ето, нещастен потребител, но не защото си е купил некачествени компоненти, а защото производителите са излъгали с техните спецификации. Тези 300B-та биха звучали магически(вкл. и баса) в комбинация с ОТ с много висока чувствителност и плоска ИЧХ, ОТ пък в комбинация с як транзисторен усилвател.
Всички сме замесени в това – производителите, продавачите и тези които правят ревютата са живели с тази истина толкова дълго, че просто са взели за даденост факта, че множество спецификации са измислица, а ние я игнорираме. А трябва ли? Някой страда ли от това или е безопасно? Надявам се, че успях да покажа, че в някои случаи резултата е тотална несъвместимост между компонентите. В свят, в който значителен брой хора купуват неща „без да са ги видели", от интернет, този лош навик ще предизвика все повече и повече мизерия и разочарование сред купувачите на hi-fi компоненти, който могат да разчитат единствено на публикуваните спецификации, когато подбират компонентите си.
В края на краищата, не сме ли ние виновните? Прекалено много хора купуват неща, според цифрите. Да кажем, че днес, честен производител изкара голяма хорна с Lowther драйвер и покаже реална чувствителност от 98dB. Биха ли се продали? Не, защото в съседната стая ще има някой, който да продава подобно нещо със заявена чувствителност от 101dB. И разбира се, какво ще спре друг производител да заяви 103dB? Кой ще проверява изобщо? Дали тези заявени цифри ще намалят или ще увеличат продажбите? Всъщност единствената граница е там, където подобни заявени цифри са очевидно абсурдни, но това все пак си остава широко поле за маневри.
Тук имаме нужда от производителите да бъдат честни, не че ще стават чудеса, а с разумни съвети за това кое ще работи с техните компоненти и кое не.
Производителя на ОТ от примера е трябвало да предупреди купувачите, че въпреки високата си чувствителност, тези ОТ не са подходящи за маломощни лампови стъпала и да препоръча подходящи компоненти, минимални спецификации и пр. Производителите на слаби SE усилватели можеше да спрат да заявяват, че "поради качествата на техния изходен трансформатор", усилвателя може да клати нормални ОТ и реално да кажат истината, защото в крайна сметка резултатът е, че много хора купуват компоненти, който изобщо не работят в комбинация един с друг.
Хоби като нашето, може да бъде много скъпо, а също така и много обезсърчително заради пръскането на големи количества пари с лош краен резултат. В дългосрочен план, ако производителите правят честно и реалистично своите параметри и дават информиращи съвети, това само би помогнало на индустрията. Тук имаме нужда от помощта на добрите продавачи, честни хора, които правят ревюта и форуми богати на информация. Ето една идея – може би някой ще представи символа за ИСТИНА (като REAL STEREO на TNT), където заявените параметри на производителите са тествани и потвърдени по независим начин. Така, ние простите „комарджии" ще купуваме поне с малко по-голяма увереност. Нека се надяваме.
Оригинална статия: Geoff Husband - www.tnt-audio.com
Превод - В. Симонов
