Gregg

...и дали няма да си взривиш и компа... Моделът VDS1022I (с буквата накрая) е изолиран по USB, така че компът е защитен. https://vi.aliexpress.com/item/1005005299713658.html?algo_exp_id=6a2c902e-9cce-453d-af81-591dca5dd4b7-1&pdp_npi=4%40dis!BGN!155.94!143.72!!!597.02!550.22!%402103890117342089657598394eb026!12000036049345958!sea!BG!178284821!X&curPageLogUid=fKDANUVNiQkn&utparam-url=scene%3Asearch|query_from%3A Надълго и нашироко за този модел: https://www.eevblog.com/forum/testgear/owon-vds1022i-quick-teardown-(versus-the-hantek-6022be)/

В такива случаи се ползват потенциометри със S крива. Иначе казано пред стойността на потенциометър трябвада има буква W. В Али-то има плъзгачи с всякакви стойности и размери буква W, така че разгледай там.

Може, даже е препоръчително, предвид че съвременното производство лампи далеч не са толкова корави, колкото едно време. За общо намаляване на напрежението B+ reducer-а, както synchu вече пoсочи работи добре. По принцип всичко над 450 Волта на скрийна обаче може да се окаже проблематично. Напрежението може да се свали с един 5 Ватов ценер (или няколко ако е необходимо) със съответното напрежение, както е примерно в крайното стъпало на Mesa Roadking II.

Изходният траф може да "изгори" и бе никакви видими признаци за това. Примерно става пробив между първична и вторична намотка. Пробивът се вижда само при размотаване - няма нито пушек, нито мирис. Може да стане и пробив между два слоя на първичната. В първия случай при измерване на съпротивлението на намотките всичко може да изглежда ОК, но вследствие на загубата на индуктивност на първичната усилвателят няма мощност. Това се установява лесно чрез измерването й със съответния уред. Във втория случай едната половина на първичната ще има по-ниско съпротивление, съответно по-малка индуктивност от другата.

В тонкоректорите тип Fender/Marshall бас потенциометърът е логаритмичен съответно 250к/1М. Когато за презънс се ползва конфигурацията с 25к линеен потенциометър практически НИКОГА няма плавно регулиране, затова още преди години там фирмите започнаха да слагат 10к или 20к обратно логаритмичен потенциометър (reverse log). С него вече има плавно регулиране. Намират се без проблеми по онлайн магазините. Отдавна слагам такива. Относно гейна ако след 9-10 часа вече положението е нетърпимо и няма смисъл да се върти повече най-вероятно е необходим 5%-ен логаритмичен потенциометър. Масовите лог потове обикновено са около 20-те %. Дори за 10%-ен има специално обозначение. 5%-ни се ползват в разновидностите на Peavey 5150 (1М Gain и Resonance/Depth), както и в Mesa DR (250к Gain). По принцип се намират, но цените са малко солени спрямо обикновен лог пот. Ползвал съм ги за поръчки, работят както тряба.

Точно някакъв нестабилизран адаптер са ползвали, което в този случай се е оказало фатално.

Имах преди време един случай с Boss DD-5. Преди дигиталната част има чип с максимално входно напрежение 10 Волта, което като се надвиши чипът изгаря и дори прави малка дупка на платката. Това завлича цялата дигитална част, след което ефектът става само за сапунерка. Други ефекти носят и на 12 и на 15В, така е добре да се внимава и както каза Евтим да се чете.

Има и бюджетни решения за реактивен атенюатор в рамките примерно на около 150Евро, при положение, че сте склонни да си сглобите сами един кит, примерно TT Tonehound, който ще ви излезе около 125 Евро с доставката. https://www.tube-town.net/ttstore/kit-tt-tonehound-light-100w-8-ohm.html Може евентуално може да се наложи да се добави един вентилатор, но зависи на какви мощности ще се ползва. От изхода се взема сигнала и се подава на усилвател 1 Ватт (не лампов), примерно с LM386 (има китове по магазините )и вече имате реактивен атенюатор с регулируеми нива до 1 Ват или колкото искате. Не съм ползвал въпросния това, но това е, което се намира на най-прилична цена в цял вид. Има и още по-просто решение на АМТ, но там вече е напълно направи си сам. Пробвал съм го, но лично на мен ми звучи по-добре варианта, когато е чист товар плюс малък амп (не лампов) след него. http://media.amt-sales.com/gitarnyj-attenyuator-s-imitaciej-nagruzki/ Напълно и абсолютно безмислено е да се спускате на разни цифри. Там няма никакви чудеса и/или вълшебства, компонентите, които се ползват за реактивен товар са ясни и то отдавна. Ако ви се занимава допълнително може да се опитате да докарате импедансната крива на товара спрямо някакъв известен говорител, но това е за по-любознателните

Само за сведение торпедата нямат нискочестотен резонанс, така че са малко "полуреактивни".

Ако ъглите са т.нар. Dumble style, на каквито ми изглеждат, гарантирано не могат да потънат в шпертплата наравно, ако не се дълбае.

Там ще има поне два ампа с power scaling (един "прост" вариант и един с микроконтролер), обаче ще могат да се чуят само през реактивния товар и импулси/слушалки, защото друг вид свирня освен тази по време на демонстрациите не е разрешена.

Други атенюатори - българското торпедо: 1U реактивен товар (100W) с 1% фиксиран атенюатор + модул с 16 импулса в едно. На изложението в София другия месец ще може да се чуе на живо. Междувременно ще пусна някои неща на ФБ страницата.

Подобен похват съм виждал мисля в една версия на Digitech Whammy.

Практически 1/ и 2/ са повече в областта на теорията, особено ще се отнася до приложения като един уа педал. Ако обаче се цели някаква по-голяма точност за дълъг период от време може би трябва да се вземат предвид. По детайлна информация предполагам може да се намери в нета. Относно 3/ там е въпрос на експерименти на слух, но също не мисля, че е нещо фатално.

Преди години бях правил едни експерименти с "оптронен потенциометър" с два фоторезистора в един корпус и ползвах термосвиваем шлаух, но нямах нужда от голяма точност и не съм пасвал фоторезисторите, които все пак не бяха случайни. За целта ти препоръчвам да видиш схемата, която Меса ползват в Triaxis. Там има един операционен с обратна връзка към фоторезисторите, за по-голяма стабилност). Оригиналният оптрон с два фоторезистора е P873-13 на Hamamatsu (HTV), обаче него забрави да го намериш или ако ти попадне някоя бройка цената ще бъде най-малкото скандална. Патентът за "оптронен потенциометър" на Меса го има в нета - номер 5208548. В MEF има доста дълга тема по въпроса. Ако ти е интересно мога да изровя и платката със стойностите от архива си. Минусите на такъв потенциометър са: 1/ фотоклетките деградират с времето 2/ термозависими са 3/ внасят оцветяване, което е на вкус - може да ти хареса, а може би не. Затова впоследствие минах на "потенциометър с релета", но това вече е друга тема. За такова приложение обаче това едва ли ще се отрази много.