niki123bg

Аз също съм се занимавал доста с хардуер в младежките си години, но тогава бизнес страната ми беше малко далечна и ми трябваше доста време да осъзная, че при 8 до 12 процента печалба и смешният оборот който може да прави сам човек без достатъчно бюджет за добър офис и реклама, просто е безмислено. Както и да е - това е една друга тема. Направих лек ъпгрейд на моята машинка. Мисля, че вече е в окончателен вариант и ще ми върши работа поне още 1 - 2 годинки без особени грижи. AMD Athon 64 3800+ x2 (Dual Core) Thermal Take Big Typhoone - 12 cm fan - 16 dB Asus A8N SLI Premium (fanless) Asus EN6600 Silencer (256 Mb/PCI-Express) (fanless) 2 x 1 Gb DDR400 CAS2.0 - Corsair XMMS 74 Gb WD Raptor 10 000 rpm/8Mb 80 Gb Maxtor 7 200 rpm/8Mb DVD+/-RW - NEC 3500A Fortron Blue Storm 400W (24 pin EATX) - 12 cm fan M-Audio Audiophile 192 ViewSonic VP171s

Всъщност е много ценно, че споделяш такива неща. Наистина си е кофти човек да си хвърля парите за боклуци. До колкото разбирам и двете берингерски животинки са гаранционни, така че ще ти бъдем благодарни да споделиш какво се е случило с гаранционното обслужване. Аз също без да убеждавам никого в нищо ще споделя своят опит с Берингер. До момента съм имал следните техни нещица: Vamp 2 Ultra Gain MIC 200 DI Box Ultra G GI100 Bass BDI 21 Truth 2031 UB 802 В същност, като изключа миксера, който продадох преди известно време, останалите неща все още ги имам. Нямам абсолютно никакви оплаквания от което и да е от тези устройства. Имам една случка, за която съм си сто процентово виновен - след като си купих BDI 21 реших да го пусна с адаптер и без да се замислям (друг път ще го правя, обещавам) го пуснах вместо с нормален адаптер, с адаптера на Ултра Гейн-а който вади променливо напрежение. Съвсем естествено след тази глупост от моя страна в момента BDI21 работи само на батерия. За това обаче Берингер въобще не са ми виновни. Повечето от тези играчки са на около 1 година и не са дали никакви признаци за проблеми. Може би е въпрос на късмет. p.s. Имам и две камиончета на босс (ds1 & mt2) - и от тях нямам никакви оплаквания. p.s.s. Въобще както спомена някой по-рано в темата - какво я правите тази техника, че я прецаквате така ?

Амиго, трябва да си го нарисуваш, не да местиш линийката Като я местиш променяш на целият трак. Хвани инструмента който е като молив и пощракай по линийката. Нещо като синусоида трябва да се получи.

Щом те влече Сподели после как си го реализирал. Ако ще свържеш последователно 5 батерийки по 9V и 2 от по волт и половина можеш и да не споделяш

Определено е по-добре 2 диска. Възможно е да имаш по-голяма полза да разделиш работата между двата диска (операционна система, семпли и четене/запис на аудиофайлове), вместо да ползваш 2-та в RAID масив. Примерно на единият диск ОС + семпли, на вторият диск само да пишеш/четеш аудио. Докато работиш в реално време с мултитрака има 3 основни потока от входно/изходни операции: свързани с операционната система (swap файл, достъп до registry, услуги работещи на заден план и т.н) четене/запис на аудио файлове за отделните пътечки четене на семпли от виртуалните инструменти Ако успееш да минимизираш свързаните с операционната система операции, спирайки swap файла (разбира се ще трябва достатъчно РАМ - примерно 2 - 3 Гб), спирайки всички ненужни сървиси и т.н., тогава ти остават само 2 основни потока и можеш да ги разделиш примерно така: Диск 1: Четене на семпли (операционната система е инсталирана на този диск, но има минимална активност от нейна страна) Диск 2: Четене/Запис на аудио файлове за отделните пътечки В никакъв случай не слагай на отделни партишъни ОС, семпли и т.н на един хард диск - това струва доста повече като I/O операции, отколкото когато всичките са на един партишън. Също така е добре да се има в предвид, че хард дисковете не са еднакво бързи във всичките си части. Най-бързи са в началото на диска, така че ако са разделени на партишъни е добре да се ползват първите партишъни за интензивни операции. пс. Раптора определено е бижу - имам едно 74 гигабайтово и съм много доволен, поне засега

bobalan ти е дал линковете по-горе. Разгледай ги, а за цени - там си избираш за Country примерно Germany и цената ти се появява в евро. Горе-долу същите цени са и тука, колкото и да е странно. Все пак трябва да провериш в Динакорд. Аз си взех малко по-скъпият Ултра Гейн 200 (беше към 140 лв май) и съм доволен, макар че не е нещо особено. Хорицата са краднали схемата от АРТ МП1 и с една по-хубава лампа може да звукне доста добре.

Има пощи, наложени платежи и т.н. Къде ги видя тези $800 ? Фантомното захранване е 22 EUR, микрофонният предусилвател 57 EUR. Преамп-а даже си има лампичка, която свети

Браво, браво Само така. Айде и аз да се разпиша с лек ъпдейт в графа Боссссс: Boss DS1 Ultra Mod

Мдам - микрофон -> микрофонен преамп с фантомно захранване (купуваш си един такъв) -> аудиджи лайн-ин. Микрофонният преамп-а на аудиджито надали ще дава много задоволителен резултат, така че вместо да търсиш как да пуснеш захранване за микрофона и да ползваш вграденият преамп, по-добре си вземи отделно преамп. Евтин и не лош вариант е преамп-а на Студио Проджектс. За по-малко пари може и Берингер Ултра Гейн. И двете мисля, че ги има в Динакорд.

Мисля, че се бъркаш нещо и мисля, че разбирам защо. Предполагам, че имаш в предвид по-високият трансфер който се постига когато се свържат 2 или повече хард диска в режим stripping или така нареченият RAID 0. Тогава вероятно предполагаш, че ще е необходимa по-голяма пропускателна способност на интерфейса, т.е. ако теоретично всеки диск достига по 80 Мб/с и свържем в RAID 0 примерно 4 такива хард диска, то тогава заедно те ще достигат до 320 Мб/с (това далеч не е така по ред причини, но ще идеализираме), то тогава тези 150 Мб/с на САТА1 би трябвало да са крайно недостатъчни и 300-те Мб/с на САТА2 влизат в употреба. Само че, въпросните 150 или 300 Мб/с са "per channel", т.е. това е максималният трансфер между всеки един хард диск и контролера, а не общата пропускателна способност на контролера. С други думи дори и 150 Мб/с на канал са повече от достатъчни при днешните дискове. Като говорим за трансфер от порядъка на 80 Мб/с, говорим за един от най-скъпите САТА дискове ( 74 Gb версия е около $250). Масовите дискове на по 7200 rpm трудно достигат 55 - 60 Мб/с. Съвсем отделен въпрос е, че повечето RAID контролери които са интегрирани с дънните платки са меко казано скръб. Имал съм възможност да сравнявам вградени контролери и отделно закупени такива. Разликата е огромна. Както и да е - всичкото това е в сферата на "по-по-най". Реалноста е различна - в повечето случаи се купуват максимум 2 хард диска, много рядко хай-енд (> 10 000 rpm) и ползването на RAID масиви не се коментира въобще.

След като дъното ти поддържа само САТА1, няма да има никаква полза от диск с поддръжка на САТА2. Въпреки това е по-добре да си вземеш диск с поддръжка на САТА2, защото рано или късно може да смениш дъното и да имаш полза от САТА2 поддръжката в диска. Доста е спорно по отношение не САТА2 стандарта, тъй като той дефинира твърде много изисквания, част от които не се имплементират както от производителите на контролери, така и от производителите на дискове. За това се използва един маркетингов трик. Доста често се казва, че контролерът/дискът поддържат 300 Мб/с трансфер, NCQ, hot swappable и т.н., което кара много хора да си мислят, че става на въпрос за САТА2, макар че в реалност не се покриват всички изисквания на стандарта. Както и да е - това са подробности от пейзажа. По-важното е следното: По-големият възможен трансфер от 300 Мб/с е напълно излишен, защото дори най-бързите САТА дискове правят максимално около 80 Мб/с (например WD Raptor 10 000 RPM) NCQ (Native Command Queue) е едно от основните предимства. Това е функция, която позволява заявките за четене и/или писане по диска да се натрупат в опашка и самият хард диск да вземе решение как най-оптимално да ги изпълни (т.е. с минимални премествания на главите). Това е технология взаимствана от SCSI дисковете Hot Swappable - възможността да се маха/сменя хард диска без да се спира компютъра, по начин подобен на работата с USB Flash памети. Доста досадна функция, когато диск с такива възможности е основен (системен) диск.

Честито Аз все още търся идеалният звук и май ще го търся отново при Димарцио Колкото до превключвателя, най-много се кефя на пълдина ми, на който съм сложил едно ключе с две позиции, което превключва или на бридж или на нек адаптер - стига толкоз - много е удобно

Ами за мен лично си е проблем - страшно ме дразни този брум. Пробвах да свиря с ноиз гейт - в паузите е тишина и всичко е чудесно, ако се свири постоянно с максимална сила, но ако оставя някой тон да отзвучава и почва да избива брума. Все още се надявам, че някой ще даде добра идея как да се справя с брума, ако не май ще върна оригиналните адаптери или ще си купя някакво Димарцио. Който му е интересно - ето и темата във форума на Дънкан: http://www.seymourduncan.com/forum/showthread.php?t=67573

Ааа, ясно На моите няма никакви надписи. Силно ме съмнява Ямаха сами да си правят адаптерите, но никъде не пише какви са. Мхм... лоша работа. Пуснах тема във форума на Дънкан и ето и първата реакция: Явно не съм единствен с този проблем

Четири са жичките. В същност 5 ако броим и масата идваща от адаптера. Ще пробвам довечера комбинации. Сега ще драсна едно въпросче и във форума на дънкан.

Мдам. Сега като се замисля, Димарцио-то (Еволюшън) не беше по-шумно или поне не беше много по-шумно от оригиналните адаптери. Вчера обаче си говорих с въпросното аверче и стигнахме до гениалната мисъл, че може би Дънкан нарочно са разбалансирали хъмбъкерите си (и JB-то i Jazz-а са по един и същи начин с различни като съпротивление на двете намотки и двата имат подобен, да не кажа еднакъв брум) за да постигнат по-интересен звук (т.е. да има по-малко канцелиране на честотите), но разбира се за сметка на това се проявява брума. Може и екранировката на адаптерите им да е кофти. Ще се пробвам в техните форуми да поразпитам, може да имат някаква идея защо са така адаптерите. Колкото до адаптерите на ямаха-та - ами на мен си ми звучат добре, само че са много флат - т.е. страшно балансирани и им липсва характер. Затова търся промяна. Еволюшъна определено не ми допадна, особено на чиста китара е кошмарен. Сега гледам има Ево 2 може да е по-добър - знам ли го. Не знам дали адаптерите на ERG 121 и на RGX420S са еднакви. Моите определено нямат нужда от други кабели - доста добре екранирани са оригиналните кабели и то се вижда от графиката - -85 дБ при 50 херца си е направо супер за пасивен адаптер. А за ERG 121 видях да се споменава само в един пост в хармони централ, че "Piskups Made by Samshin or something like that". С други думи, дори този който го твърди не е сигурен. Пробвай в гугъл "yamaha erg 121 samshin" и ще видиш, че излиза само този пост и лог от някакво прокси, което пак води до него. Както и да е - мисля че е ясно, че предпочитам звука на Дънкан-а. Просто искам да си реша проблема с брума. Никой не каза чува ли го тоя брум или само на мен така ми се струва. Не сравнявайте звука на двата адаптера по честотни характеристики, защото все пак адаптера на ямаха се намира в Пълдин и определено пълдина изкарва много различен звук заради странното дърво от което е направен. А - и не маловажната подробност е, че пълдина е абсолютно не-екраниран от към адаптерите. Отсека с потенциометрите е екраниран, но само той.

Прав си, омотавах го плътно с фолиото, ще пробвам довечера да не се докосват двата края. Колкото повече анализирам ситуацията, толкова повече си мисля, че може би адаптера на ямаха е добре екраниран и затова бруми по-малко. Ще ми се да оправя дънкана, защото има интересен звук. Вчера пращах на едно аверче записи с двата адаптер, да не би да ми се причува. Ето и линкчето: Yamaha - switch kabels - Duncan Значи първо е ямаха адаптера, после сменям кабелите - чува се как махам кабела от едната китара и го слагам на другата и следва дънкана. Нищичко не съм рязал от към шум, няма ноиз гейт и потенциометрите са постоянно на макс. Може би ме дразни твърде много, защото го слушам слушалки AKG К 271 Studio, а при тях няма скрито-покрито. Подобна е ситуацията и когато слушам на мониторните ми колони (берингер 2031). На нормалните ми хайфистки колони не дразни чак толкова много. пс. А някаква идея как по-конкретно да замеря дали не са объркали кабелчетата, макар че силно ме съмнява ? псс. Би трябвало брумът да е повече от честотните анализи които постнах в началото, защото тук във веригата се добавя и дисторшън.

Вчера бая ми се спеше и съм пропуснал да спомена какво в същност представляват двата семпъла и как са записани. Първият семпъл е записан с китарата, директно в пулта през един ДИ бокс. Първата част от записа е бридж адаптера (сега като слушам записа май трябва да го вдигна леко и да сваля нек адаптера), вторият е нек адаптера. Записът като цяло е с доста ниско ниво - май е трябвало да повдигна малко нивото при запис, но твърде много ми се спеше за да забележа такива подробности. Другият семпъл представлява китарата вкарана в санс амп производство на адаша. Амп-а е "British", настройката "Hi Gain", микрофона за спийкър симулацията е разположен централно. Гейн-а е на около 50%, ниски и високи са на средно неутрално положение. Няма ноиз гейт и не съм рязал местата които могат да се сметнат за тишина, така че се чува съвсем реално колко е шума от китарата.

Много благодаря за оценката Ето и две семпълчета записани набързо: Puldin - Clean Puldin - Dirty

Моите са същите Малко са ми твърдички, но вадят доста интересен звук Освен това ги даваха с промоционално CD с разни яки басисти.

Вчера ми се изчерпа търпението и реших да завърша този проект. Няколко години са си доста време и почвам да осъзнавам, че ако продължа да протакам и не се преборя с перфекционизма си, никога няма да успея да го завърша. Затова направих следното - шлайфах стичанията по лака, после с финна шкурка загладих и най-накрая се опитах да полирам боята с полир паста за кола. Сглобих китарата, сложих и нови струни и се изкефих на резултата После като се замислих колко отдавна можеше да съм я сглобил и да и се кефя на тази китара (не съм свирил на нея от няколко години). Но нали "трябва да е идеална, боята трябва да е със страшно готин гланц, трябва... и т.н трябва.". Този път реших да подходя към проблема с итеративна методология. Това което завърших вчера е версия 2 на "Пълна промяна" . Преди доста години имаше и друг тунинг, който ще броя за версия 1. След време смятам да я разглобя пак, да изшлайфам до грунд/дърво и ще я боядисам отново и така ще се роди версия 3 Ревижън хистори Версия 2 (2003 - 2006 година): Променена форма на главата на грифа Сменен основен цвят - от тъмно кафяво в червено Сменени ключове - обикновенните ключове с пластмасови врътки са заменени с капсулирани, маслени ключове на фирмата JSH Сменено копче на волюм контрола - стандартното за Пълдин черно пластмасово е сменено с никелирано такова Сменени закачалки за колан Сменен волюм потенциметър - от 100 кОм на 500 кОм (възможно е оригиналният да не е бил 100 кОм, защото преди доста годинки модвах напълно електрониката) Сменени адаптери - от Puldin Standart на Yamaha Ceramic Humbuckers (bridge and neck) Версия 1 (1993 година): Изтънен гриф - тогава майстора го мързеше и не искаше го шлайфа целият или поне както той заяви - да не разваляме хубавият цвят и гланц (който ужасно приличаше на полиран гардероб) и затова го изтънява откъм фингърборда. Променен профил на фингърборда - беше направен да е заоблен както са повечето нормални китари. Оригинално този Пълдин (предполагам всички са били така от тази серия) е с абсолютно равен фингър борд. Смяна на прагчетата. Оригиналните бяха някаква неземна смрад. Пълна промяна в електрониката. От два волюм контрола и тон контрол останаха само един волюм контрол. Добавих ключ с 2 позиции за превключване между преден и заден адаптер и китарката доста по-лесна за употреба и с далеч по-силен сигнал на изхода. Пълно екраниране на отсека с потенциометрите и изходната букса - използвах медно фолирани текстолитови платки. Списък с желания за следващите версии Допълнително изтъняване на грифа (този път не от към фингърборда ) Смяна на прагчетата Пребоядисване с по-добър гланцов ефект Смяна на всички винтове с нови такива Смяна на бриджа с някакъв по-готин и по-лъскав В момента този пълдин е с невероятно ниски струни и е доста приятен за свирене. Звукът с адаптерите на Ямаха определено няма нищо общо с оригиналните. Довечера може да запиша някой семпъл ако ми остане време. Ето и малко снимки:

Мдам, и аз за това се замислих. Сложих първо единият, после другият адаптер на китарата и измерих при еднакви настройки на пулта както нивото на шума, така и максималният сигнал (удряйки със всичка сила 6-те струни свободни). Ето го и резултатът: Yamaha: Duncan: Разликата определено не е голяма на картинка. Това което ми прави впечатление е, че при Duncan-а има известно подобрение по отношение на шума, когато е монитиран в китарата. Изглежда екранирането на китарата има смисъл при него, докато адаптера на ямаха се държи по един и същи начин във и извън китарата. Друг не маловажен извод който си правя е, че алуминиевото фолио не върши добра работа, изглежда тази специална проводяща боя се справя по-добре. Както и да е - оставям засега Duncan-а в китарата, ще се опитам да свикна с малко повечето брум.

Благодаря за успокоението - и без това смятам да оставя Duncan-а, поне засега. Май ще се наложи да си взема Boss NS2 ...

Ами не мога да преценя честно казано, защото JB-то има доста по-ясно изразени среди и е трудно да се сравняват по отношение на високите, просто микса е доста различен. Направих две неща. Първо пробвах да екранирам кабелите допълнително с идеята, че може би нямат добра ширмовка - разплетох намотката от един кабел за китара и с нея намотах плътно кабела на адаптера и тази допълнителна ширмовка я свързах към маса. Ефекта беше нулев - никаква разлика в графиката (поне по отношение на 50-те херца). После намотах алуминиево фолио около адаптера (плътно и на доста слоеве, че ползвах някакво домакинско което ми се стори доста тънко) и с кабелче го свързах към масата на буксата (проверих с мултицета, че наистина има връзка). Резултатът беше около 1 дБ по-малко шумове, но това не променя цялостната картинка за съжаление. пс. Колкото до картата - нищо особено не е - м-аудио аудиофил 192.

Наскоро си взех нови адаптерчета (Sеymour Duncan JB + Jazz) и макар, че ми се сториха по-шумнички от оригиналните (Yamaha Ceramic Humbucker), реших че за сметка на по-интересният звук си заслужава да ги оставя. Само че, от няколко дни страшно ме дразни относително по-високото ниво на шума и реших да направя нещо по въпроса. Махнах адаптерите от китарата и ги замерих при еднакви условия (едно и също място върху бюрото ми и запоени към еднакви букси, един и същи кабел, ДИ бокс, канал на пулта, настройки на пулта и т.н). Ето и графиките: Yamaha Ceramic Humbucker: Seymour Duncan JB Не съм много сигурен в анализа на тези резултати, но виждам, че при 50 Hz Duncan-а е по-шумен и вероятно това е основната причина да ме дразни брума от него. Разликата е около 11 dB (-85dB yamaha-та и -74 dB duncan-а), не мога да преценя дали това е много, но определено го усещам. Двата адаптера са мерени извън китарата, така че китарата и нейната екранировка не влияят въобще. Пробвах допълнително да екранирам Duncan-а, но за съжаление ефекта е почти нулев (около 1 dB разлика). Това което забелязвам като разлика е, че двете намотки на Yamaha-та са напълно идентични като съпротивление - и двете са по 6,33 kOhm - общо 12,66 kOhm, докато при Duncan-a едната намотка е 8,75 kOhm а другата е 8,92 kOhm (общо 17,67 kOhm) - разликата е около 2% - не знам дали това има значение, но може и да има. Какво мислите по въпроса - това нормално ли е, дали не се бъркам по някакъв начин и дали причината не е в това, че при по-високо съпротивление (17,67 kOhm срещу 12,66 kOhm) индуцираното напрежение е по-голямо и съответно е нормално да има повече шумове. Някакви идеи как да накарам JB-то да стане по-тихо? Duncan-a определено ми звучи по-интересно и искам да го оставя, обаче тоя шум/брум ме дразни. пс. Преди да сте ме захапали на тема "ама той адаптера не е единственият източник на шум" - ето и основни замервания на звуковата карта и пулта. Звукова карта, без нищо включено към нея: Звукова карта с включен мишпулт, но без пуснати канали: