niki123bg

Неблагородно завиждам

И ние искаме, ама са относително скъпи Аз си взех процесор на берингер (24 бит/96 КХц конвертори) със SHARC. Звучи много 'арно Не трябва да се забравя, че в случая с ДСП-тата са изключително важни самите алгоритми - тоест с едно и също ДСП може да се получи тотално различен звук според алгоритмите които се напишат за него.

Ами моето субективно осещане е, че има повече високи, не съм се заслушвал особено много, нито съм го замервал. Разликата не е велика, но я има.

Пак си помисли Криейтив в повечето си карти (може би без последната генерация) ползват точно процесори от EMU (EMU10K) и ако ми покажеш карта на EMU, която да ползва процесор на криейтив ще те черпя бира Освен това, както synchu спомена - тези вградени DSP-та са толкова трагични, че никога няма да тръгнеш да ги използваш като част от миксове - има в пъти по-добри VST-та. Ако някой иска карта с добри ДСП-та - това е например Creamware Luna, която ти дава примерно 3 броя Sharc процесори. Друга опция за DSP е да се вземе UAD карта.

Това е вероятно най-добрият вариант. Аз така свалих лака на пълдина ми. Разликата е, че пълдина струва в много пъти по-малко от мюзикмена и не бях особено притеснен от възможният резултат. Въпреки това свалянето на лака се получи доста добре. Само един хинт - не ползвай твърде едра шкурка (60, 80, 120), защото ще надереш доста дървото покрай свалянето на лака. По-добре е да действаш с по-финна шкурка - примерно около 200 в началото и после можеш да стигнеш до към 400 - 600 ако искаш да стане много добре. Замислял ли се, че после трябва да се лакира? Операцията не е много проста за качествено изпълнение - най-добре е да се ползва шприц пистолет с качествена дюза и е добре да се прави в камера, иначе ефекта няма да е особено впечатляващ. Освен това са необходими междинни шлайфания с доста финна шкурка и с доста голяма доза търпение

Китарката на аватара ми (Yamaha RGX420S) е фабрично с ключе за байпас на потенциометри/кондензатори и прочие. Щракаш го и бридж адаптера се свързва директно към изходната букса на китарата. Има известна разлика в звука - малко силен е и е по-малко орязан честотно. Особено се усеща на чиста китара.

Може би по-скоро обратното - крейтив картите ползват процесори от ЕМУ. Колкото до конверторите - разликата е от небето до земята. Особено добър пример е EMU 1212. Нискобюджетни опции са EMU 0404 и M-Audio Audiophile 2496. И двете са по-добър избор от някое аудиджи. По-добър избор са EMU 1212 и M-Audio Audiophile 192. За всяка от посочените карти е необходим добър предусилвател/пулт и т.н. Това сме го дъвкали в някаква друга тема или май в доста други теми.

Инспириран от AXE реших и аз да запиша едно семпълче със Sans Amp-a производство на адаша от НАудио корпорейшън Мелодийката е подобна, просто е с малко по-различна ритмика и има бас + барабани. Ето го семпълчето: sansamp_test1.mp3

Динамика. Това е по-големият проблем, който при баса в комбинация с честота, а при китара - с изкривяване на звука може да отнеме живота на говорителя. Реално тези системи са направени за възпроизвеждане на муз. материал с много по-малък динамичен обхват. Ел. китара с дисторшън има динамика на умрял кон - като го ритнеш и мърда Това в кръга на шегата. По какъв начин динамиката скапва говорителя?

Това не са моите резултати Моите са 0-0-0-0-0-0 както на свободна, така и на 12-то прагче - т.е. класически интонирана китара. Това което виждаш там е настройката за система Buzz Feiten - моята китара не е настроена така.

Много яка статийка Има две основни нишки в тази статия и едната от тях ме тревожи от доста време - факт е, че музиката е престанала да бъде събитие и е се е превърнала повече в звуков фон. Май доста хора са забелязали този факт и все повече се композира и продуцира бледа и монотонна музика, която човек може да си пусне докато бачка или се разхожда из парка, а не произведения които да бъдат "слушани" с внимание. Интересен е също и анализа по отношение на качеството на възпроизвеждане на реалният звук. Както казва автора, все по-малко хора слушат музика на живо и съответно все повече, това което се продуцира като миксове и мастери започва да се отдалечава от реалният акустичен звук. Всички сме забелязали колко различно звучи на концерт и на студиен запис една група - не става въпрос за коректното изсвирване на партиите или вариациите - става въпрос за звука. За съжаление на мен лично ми звучи в пъти по-добре студийният запис, макар че осъзнавам че той няма много общо с реалността.

Възраждане е съвсем близо до Владиславово и двата квартала са бая далече от Почивка/Бриз - направо на срещуположният край на Варна

Струва ми се, че pacman може най-добре да те осветли по въпроса. Мога да споделя грешките си, ако това ще ти е от полза. Основната беше, че след като минах доста ръце цветен лак и китарата изглеждаше прекрасно, реших да направя един финален слой с безцветен лак, само че някакъв с по-висока плътност/вискозитет. Идеята ми беше да се получи относително дебел слой безцветен лак, който да придаде добър блясък на китарата. Проблемът беше, че този лак не покриваше добре и аз в желанието си да получа максимален ефект се престарах с пръскането и на доста места се получиха стичания. После се наложи да го шлайфам и полирам за да получа що-годе приличен резултат. Най-добре щеше да се получи ако бях оставил гланца на цветният лак или поне бях използвал безцветен лак, но от същата серия на същият производител. Иначе схемата за шприцване е простичка - пръскаш със спрея на ленти така, че винаги да започваш извън китарата и да излизаш извън китарата от другата страна - това се прави, за да не се получат прекомерни натрупвания от лака в началната и крайната точка заради задържането при първоначално натискане на дюзата и при смяната на посоката. Всяка една от лентите които се получават трябва леко да застъпва предишната. Понеже лаковете в спрейове са доста по-разредени от тези които се ползват с нормален шприц пистолет и компресор е необходимо да се направят няколко ръце за да се получи ефекта от една ръка с шприц пистолет, като между тях има 5 - 10 минути максимум, за да се получи добра адхезия между слоевете. След което оставяш да изсъхне напълно и правиш междинно шлайфане - аз ползвах шкурка от 600 до 800 - не знам дали е правилно. За да изсъхне напълно трябват поне 24 часа, аз изчаквах по 2 дни. Като започнеш да шлайфаш, ако боята се надира, вместо да става на фин прах - значи не е изсъхнала напълно.

За басовете май има доста причини - една от основните е височината на струните при нъта и тяхна дебелина/сила на опън и т.н. С други думи при баса се влияе много повече, отколкото при китарата. За това и при китарата горните 3 струни (4, 5, 6) са най-проблемни. Ако височината на струните при нът а е минималната необходима, влиянието на дебелината/силата на опън на струните ще минимално, но имайки в предвид, че всичко е серийно производство и винаги се залага на "сигурно" и нъта се поставя максимално високо е ясно, че заводска китара рядко ще е перфектна. При китарите с регулиране на нъта, каквито са повечето китари с заключващ нът е възможно да се настрои добре китарата. Въпросът повече опира до качественият контрол, колкото до конструктивните възможностите. Въпреки това си остава въпросът с разстоянието между нъта и 1-во прагче. От друга страна, смяната на дебелината на струните може доста да повлияе. За това и Buzz Feiten системата се прилага с нови струни с дебелина, която ще се използва в последствие. Идеята там до колкото разбрах е следната - слага се различен нът, който скъсява разстоянието между струните и 1-во прагче и после се прави специфично интониране на китарата, при което се полува следната картинка: При натиснато 12-то прагче: E ... 0% B ... 0% G ... +1% D ... +1% A ... 0% E ... 0% След което се настройва на свободни струни по следният начин: E ... 0% B ... +1% G ... -2% D ... -2% A ... -2% E ... -2% Като резултат китарата започва да се доближава до така нареченият "добре темпериран" строй. Кофтито в цялата тази работа е, че трябва специален тунер за да се настройва добре китарата или може да се ползва хроматичен тунер, но се настройва само тонът Ми на всяка една от струните. Корг имат такъв специален тунер и моделът му е DT-7. Тука има собственици на китари с Buzz Feiten и бихме били много благодарни ако споделят

Определено много приятно

Нещо не мога да се съглася с това. Какви са тези тайнствени и митични честоти, които бас китарата генерира, а когато се запишат като музикално произведение ги няма ? От доста време я слушам тази легенда и всеки ми разправя - не свири с китарата в хай-фи уредбата - ще я изгориш... Как така не съм изгорил нито един високоговорител за всичките тези години в които свиря директно в хай-фи уредби? И каква е разликата между това да свиря нещо на хай-фи колоните и да запиша същото и да го възпроизвеждам от wav файл на тези колони? Никой не може да ме убеди, че АД/ДА конверторите използвани съответно за запис и възпроизвеждане режат тези тайнствени честоти.

Мале, мале... Вчера чух за първи път тази невероятна музика, но ужасно ми се спеше и не можах да споделя колко съм ""очарован"". Какъв талант. Какво чудо Иначе квартал "Почивка" не съществува. Има спирка "Почивка", а квартала се нарича "Бриз" (местност Св.Никола). Кварталът е основно застроен с нови блокчета и малко не ми се вързват с тази старa дървена дограма която се вижда по снимките, но може и да има и такива постройки. Така и не успях опозная този квартал като хората. едит: Ето на какво попаднах Официален сайт на Гошко от Почивка: http://gpsite.tk/ Гошко от Почивка във Wikipedia: http://bg.wikipedia.org/wiki/GP

Много ценно Прегледах си китарите и от тях имам 2 които са много добре (yamaha rgx420s и squier strat affinity) и две които са зле - puldin и stagg bass. Ползвам хроматичен тунер, така че веднага се вижда къде фалшивее една китара. Ямахата е перфектна - няма нито една струна на която на първо прагче да е фалшив тона, Squier-а е също много добре, което си е странно за китара за 340 кинта. Стагг баса има проблеми с 2-ра и 3-та струна, като на 2-ра е минимално разминаването, но на 3-та е зле. Подложих миниатюрно парченце дърво изрязано от китайски пръчки за хранене и сега е доста по-добре. Разбира се беше необходимо да пренастройвам интонацията на тези струни но в крайна сметка стана доста добре. Най-проблематичен се оказа Puldin-а ... Винаги съм се чудел, защо при положение че интонацията е перфектна въпреки това звучи фалшиво на акорди. Сега ми стана ясно защо - то няма струна която да е О.К. на първо прагче. Чудя се дали да подлагам или да да действам по-радикално, да изрежа малко от фингърборда и да преместя нът-а по-близко до 1-во прагче.

Мерси Ако на някой случайно му трябват такива кабели - ето как са свързани: Активният (средният) конектор на чинча се свързва с краче 2 от канона, а масата на чинча се свързва с краче 3 от канона. За кабел ползвам ТВ кабел - 75 Ома - такъв трябва да е за SPDIF, макар че според някои хора всякакъв става. В момента ползвам AES/EBU стандарта и на двете устройства. Не установих никаква разлика когато и двете са включени на S/PDIF. До колкото ми стана ясно, основната практическа разлика между двата стандарта е дължината на кабела - при S/PDIF е до 10 метра, докато при AES/EBU може да достигне до 100 метра. Разбира се има някаква разлика в приемането/предаването на данните като AES поддържа някакви събкодове и до колкото ми стана ясно използва нещо като стоп бит, но това явно не оказва особено голямо влияние на звука. Това е

Работи Първото ми outboard устройство - много е готино усещането. Не знам какви изводи да си правя, но явно за тези две устройства - звуковата карта и външният процесор няма проблем да се ползва елементарен кабел без никакви елементи по пътя.

Да, този чип го знам - с него си правих кабел за една стара Нокиа. Май всичко зависи от това до колко е толерантно приемащото/предаващото устройство. След като и двете са в състояние да работят с AES ниво от 5 V не би трябвало да има проблем. Следа малко ще разбера

Така... SPDIF към AES/EBU тръгна - за сега звучи добре, т.е. на първо четене няма артефакти. Мастър клока е от звуковата карта, външното устройство го възприе и възпроизвежда прилично. Много е гаден тоя коаксиален кабел - ширмовката му няма запояване, трябваше да правя трикове за да го запоя към канона, с чинча няма проблем - там ширмовката се стяга към маса заедно с пластмасата на кабела. Сега се чудя какво да правя обратният кабел - да рискувам ли или не

То се е видяло, че пак ще го караме по емпиричният подход. Намерих една концепция за конвертори, които включват съгласуващи по импеданс трансформатори 110 към 75 ома. Разбира се и на мен ми звучи странно, но в Комет ме погледнаха още по странно като ги попитах дали продават такова чудо. Както и да е - няма да съгласувам по импеданс, сега основният ми проблем е разликата в напрежението. Като за начало ще направя SPDIF -> AES/EBU, което трябва да е безопасно - т.е. 0,5 V от SPDIF, няма да прецакат AES-a, който работи на 5V, но реагира и на нива от 0,2 V - т.е. трябва да сработи тази схема. Обратният кабел от AES към S/PDIF ще го правя по-късно с надеждата, че някой който се е борил с такива неща ще сподели и няма да си изгоря аудио интерфейса като му подам 5 V, вместо очакваните 0,5V. Та сега е момента да споделите.... можете и да не споделяте и да гледате сеира докато си горя апаратурата

Имам следният въпрос: трябва ли специален адаптер за да се свърже AES/EBU към S/PDIF и обратно? Възможно ли е това да стане с обикновен кабел имащ от двете страни съответните конектори - в моят случай AES/EBU е с XLR, докато S/PDIF-вете ми са RCA (чинчове). В устройството с AES/EBU мога да избирам между AES и S/PDIF. В настройките на звуковата карта също мога да избирам между AES и S/PDIF. До колкото разбирам и в двата случая става въпрос за нивата на сигнала и там някакъв допълнителен бит при предаването на данните. Въпреки това устройството си е с AES, докато звуковата карта с S/PDIF. Голяма мъгла

Без това да е спор с когото и да е било - не става въпрос за митове и това което съм написал не е превод/copy-paste на нечие чуждо мнение или някакъв мит който се носи от уста на уста. Това си е моето лично мнение по въпроса към днешна дата, след време то може и да се промени. Ако някой ден стигна до това мои неща да трябва да бъдат издавани, със сигурност бих платил на някого да ми направи мастеринг. Когато говорим за любителски записи е ясно, че никой не би платил за мастеринг, освен ако няма сериозни намерения тези записи да са "демо" записи - т.е. такива които ще се ползват с цел маркетинг. Много хора тук пускат в раздел "авторска музика" разни парчета с въпроси като "как е звука, ама баса много ли е малко ли е и ..." и т.н. - причината е проста - всеки има нужда от външна оценка защото малко или много се е пренаситил от това което е създал, трудно му е да оцени резултата и има нужда от външно мнение като коректив. Иначе за самият мастеринг - е там вече са големите митове, предания и легенди. Струва ми се безмислено да коментираме темата, защото съвсем явно има много малко обективни фактори в този процес. Винаги когато се говори за мастеринг се говори за 2 неща - човекът (идиализиран до полубожество) и техниката (толкова скъпа, че бедното простолюдие даже не е чувало за нея). Съжалявам, но аз отдавна не се кланям на божества, още по-малко на занятчии, които крият как си вършат работата, както някои китаристи свирят с гръб към публиката, за да не им открадне някой техниката на свирене.