СУРВАКАРСКА ПЕСЕН
Търпението, хляб е за простака.
Възпитан си така – да премълчиш.
В смирението намира знака,
че е велик, а ти си длъжен да търпиш.
…….
Така, не мина много време,
на простотията, простака хвърли семе.
И народиха се едни простаци…
Простаци, ама със какви мераци.
Усещат се богопомазани.
Крадат с г@за си ненаказани.
А вожда ръси простотии
и гонят го шизофрении…
… и вече по-велик от бога е
Макар, че на Доган подлога е.
И всички нег‘ви активисти -
простаци, ама артисти…
То бива, бива простотия,
но нийде няма като тия!
За тъщи къщи, магистрали..
Хем крали, хем са се осрали.
То асансьори, то тераси,
то джендъри, то педегаси…
Кметици, данъци, свинетки
и журналистки – мажоретки.
Това ли ни е материала?
О, Боже, жив да го пожала!
На перничаните за празника
и язовира им изпразниха.
Не знам със винкел или сопа,
или който, к‘вот докопа.
Ще трябва хубаво сурвакане,
със напикаване и акане!!!