Свилен Бас

^ Ахаха ...щом държиш да не се представяш, ок, а иначе мазенцето беше супер и шарените хора в него - също. Най-добрият и траен резултат е, че се запознахме с Йоана, която ми звънна около година след това и направихме Трио Чудо, което по-късно се превърна в Регенкацен. 29. Не обичаш ли хората да те знаят като басиста на еди коя си банда, а не да изреждат цял биографичен списък с формации? Така де, мислил ли си да се закотвиш в някоя банда и кое би те накарало да го направиш - стила, съавторството, защо не командването в нея, заплащането (ако се случи да има такова)? В момента някои ме знаят като "басиста на всички софийски групи" Предпочитам това, дори на майтап, пред "басиста на групата с барабаниста, дето прави стриптийз", макар че и това ми се е случвало. Кое би ме задържало - в никакъв случай "шефството" - когато го правя, то е поради неволя. Държа решенията и "блъскането" да се взимат от всички - т.е., да съм сред дейни, мислещи и пълни с идеи хора. Парите - до сега не е имало достатъчно (на практика, не на теория), че да ме задържат. Стил, съавторство - ми, то почти навсякъде е така - не веднъж ми се е случвало като отида на ново място (или направим нова банда), разни китаристчета и др. да се стряскат и да гледат като телета, когато дам идея или предложа решение. Май басистите с мисъл са рядкост. Стилът не е от голямо значение, понеже никога не (ми) е достатъчен само един, но когато се случи с някои хора да правим нещо добре, оставам. Дори в момента готвим тясно концептуална формация, но ще се похваля като сме готови. Навремето имах много високи критерии към всичко и поради това напусках непрекъснато банди. Сега си ги снижих и не напускам, но вече и рядко започвам нещо ново. В Регенкацен, обаче нещата са различни - след всичките проекти, в които съм свирил, най-накрая повярвах в нещо повече от обикновено и съответно правя и неща, които не съм правил до сега. Както казах по-горе - не искам да карам никой насила да свири или да помни, но тук не е така - събрали сме се все гении, по малко луди, но най-вече - с правилното отношение и отговорност. Та, въпросните неща ме "задържат". 30. Изкарваш ли пари от музика в момента? Ако не, то бачкал ли си за кинти като наемен музикант и бил лиси доволен от свирнята и заплащането? В момента изкарвам, но за покриване на основни разходи, без луксове и глезотийки. Точно като "наемен музикант" в истинският смисъл, не съм работил, но съм правил нещата, които и те правят. Много хора ме укоряват за това. За свиренето - винаги се старая да съм доволен от свиренето. Рядко обаче съм доволен от всичко (останалите неща), но държа да запазвам "недоловолството" за себе си (Преди години бях на половин крачка от взимането на 2 бона хонорар за едно участие, но то не се състоя поради разни еврейски проблеми, които се превърнаха в последствие и в наши.) 31. Можеш ли да претендираш за професионален музикант и каво мислиш за колегите си басисти тук в България? Не мога, понеже не се издържам със свирене. За колегите басисти мисля няколко неща, които се обобщават с думите - басисти, като истински такива, почти няма в България. По-подробно - съществува нещо като "български синдром/комплекс", който си личи отдалече, независимо от стила, времето и т.н. (Това споделих навремето с един колега, барабанист, с 20 годишен опит повече от мен и ми каза, че същото се наблюдава и при барабанистите). Разбира се, има единици случаи (и преди, и сега, и днес), които се отличават от останалите, но не е моя работа да ги посочвам и анализирам 32.:Ако си давал или мислиш да даваш уроци по бас, какво би показал или казал на ученика си в първия час от урока? Ще го оставя той да ми показва. Да свири известно време,, да говори после, пак да свири, а после ще го питам какво го влече, със съответните насоки от моя страна (при нужда). Накрая, ако се окаже, че можем да си бъдем полезни, ще се споразумеем, кой на кого и как ще дава уроци, а защо да не си даваме и взаимно Срещата - безплатно. (Напоследък все по-често ми задават този въпрос и си спомних, че във втори курс някой ми даде да му направя курсовата работа по един от предметите, понеже беше решил, че правя, после се разчу, че правя и така в един момент се запознах с много хора.)

fildi 25. Колко общо моряшки фланелки и потници имаш вкъщи? Току що ги преброих като 5 фланелки и три потника, но подозирам, че са повече, по принцип (вкъщи - толкова, а имам и неотворени багажи ) Сложен въпрос... 26. Защо когато сме се виждали(на репетиции, концерти, а и просто така) винаги си облечен с такава фланелка? Защото хавайската ризка, която ми е обещана от една кака още не ми е готова, а черните избеляха. Е, имам и нови, но може би е било повече случайност, отколкото някаква концепция или подобно нещо. 27. За историята от морето с каката разбрах, но не вярвам това да е истинската причина да продължаваш да ходиш облечен така. Може би има и друго нещо? Ми, да - друга кака е първоначалната причина Нататък отговорът съвпада с този на предишния въпрос, с добавката, че много обичам морето и понеже миналата година не отидох, така показвах обичта си (дори през зимата) . Fractal 28. Свилене, имал ли си момент, когато ти е писвало по някаква причина, че да оставиш бас, желание за свирене в банда и т.н.? И ако да, защо си започвал пак и пак? Не е ли това малко като историята за Сизиф, дето бутал камъка. (Обръщението по име във виртуален свят, в който не употребяваме (в повечето случаи) истинските си имена (нищо, че съм със снимка - имам предвид моят и твоят "ник-нейми"), изисква да се познаваме -в краен случай "познаването" може да е само задочно и/или виртуално. По ник-нейма ти не мога да се сетя, а непопълненият ти профил също не ми помага. Използването на името ми и непредстяването ти означават, че или аз не помня нашето виртуално "запознаване" (което не е причина да не се представиш - общувам с безкрайно много живи хора, че да помня и "виртуалните", без да се обиждаш, но в момента, ти за мен си "квадратче, с картинка, което задава въпрос" и с което се очаква аз да съм любезен) или няма такова и отново показваш ниска форумна култура. Представи се ако обичаш?) По първата част на въпроса ти - веднъж, много отдавна наистина ми беше омръзнало (най-вече поради лошият инструмент и немърливостта на хората, с които свирех тогава), но отидох на няколко концерта и некадърността на участниците ме накара да продължа да свиря, едва ли не, напук на тях. Друг път не ми е хрумвало подобно нещо. Имал съм проблеми и вълнения, но ако прочетеш внимателно първия ми пост по темата, ще разбереш точно какви са били и как съм ги решавал, само и само, за да не спра да свиря. Предположението ти за Сизиф отново не е много прилично от твоя страна и още веднъж (този път - заради него), държа да се представиш. П.П.: Нямам против "неудобни" и неприлични въпроси или такива с "подводни камъни", но нека не са досадни и да са зададени красиво. До тук имаше няколко доста хитри и коварни. Последният въпрос нахално включва и отговор, който не е верен, а и допускането на подобно нещо изисква най-малкото дългогодишно познанство с мен, но в реалния свят и пак не би било достатъчно (когато спрях да свиря с групи за около година, за да работя върху себе си, всички бяха крайно изненадани)!

Положителните отговори са твърде малко - едва се намерих в тях - откъде взе това черногледство? Ако дадеш определение за "започване от нулата", ще напиша повече.

...а така-а-а. Човек да не отиде на море за една вечер, ама ви почвам - като сте писали толкова много без мен, четете сега. johniebgood 1. Учил ли си музика? В училище, до 7-и клас. На нито един урок, по нищо не съм ходил - просто, в един момент се почувствах като поет, който не знае азбуката, и нито може да пише, нито да чете и се наложи да я науча (азбуката, не музиката). След това започнах да разглеждам и разни теории, похвати и т.н. Абсурдното е, че когато аз започвах, нямаше почти никакви източници, а в момента има всичко, но почти никой не го ползва - струва ми се, че на днешните "учащи" им е достатъчно да знаят, че имат разни книжки и видеа и с това започва и свършва всичко. Скоро еди приятел ме пита за уроци и отговорът ми беше "Защо трябва да даваш пари на някой, за да се вкараш в самодисциплина?" (Разбира се, това е малко крайно, но в общи линии, смятам така). 2. Знам, че много обичаш „екзотичните” строеве за бас. Смяташ ли, че си се научил да свириш достатъчно добре на конвенционалният строй, за да експериментираш с други такива? Ако не, защо го правиш? (Не искам и да мисля как ще насториш 7струнния фретлес, който купи от мен ) В никакъв случай не съм се "научил достатъчно добре да свиря на нормален строй". Първият път го направих защото имах възможноост да свиря на стар Фендер жаз бас през истински усилвател. След това изпаднах в жестока депресия, връщайки се отново към моята "лютиерска" китара и 12.5 ватова Вермона (без ниски и високи, с неясни среди) и 2-3 седмици изобщо не исках да свиря, понеже видях, че няма повече какво повече да правя, а китарата ме осакатяваше (на моменти - почти и буквално). От друга страна, много държах да си запазя главата будна (а здравето - налице) и настроих баса на квинти, само и само да не спирам да "копая". Имам интересни хрумки с този строй. Относно 7-струнният: Няма да правя "глупости" с него, понеже е фретлес и с 35" мензура и подобен строй (дори само на част от струните) би бил повече ограничаващ (отколкото "полезен") и затова ще го настроя просто от C# (от ниска,към висока струна - C#, F#, H, E, A, D, G), но със съответните струни за това - басът трябва да е бас! 3. Всяка глупост ли, която „изсвирят”(не случайно слагам кавички) група музиканти, може да се мине за авангард или поне за импровизация? В никакъв случай - това е едно от нещата, срещу, които протестирам, а и най-жалкото е, че повечето хай-арт-кандидати изобщо не познават историята, че да осъзнаят реално колко са "кухи", жалки и закъснели. "Импровизацията" също често е оправдание за некадърност. 4. Защо държиш да блеснеш в далеч по-лоша светлина от това, което всъщност представляваш като басист, съдя по купищата „малоумия” постнати от теб във форума (нямам пред вид писанията, а свиренето)? Малко дълга история - дано успея да бъда кратък... Ще започна с въведение. Когато се регистрирах във форума, потребителите му не бяха много и реших да направя проверка и да се запознаем. Ще разкажа две истории - първата е за чиракът, който отива при майстора -художник с картина, с високи претенции за да получи оценка. Отговорът бил "Такива неща можеш да правиш чак когато стнаеш известен - до тогава Вашите картини трябва да бъдат хубави (да се харесват)!". Това написах и аз тогава "Ако бях вече известен и "ала-абала" и пръдня да ви пусна, ще я харесате". Малко крайно звучи, но е повече истина, отколкото не. Беше ми интересно кой, как ще "оцени" тези неща, без да ме познава. Втората част - колега (няма да го описвам, че може да бъде разпознат, а не съм срещал да е споделял публично това, което ще напиша) преди 10-ина години ми каза следното "В България няма значение какво, как и колко го можеш - трябва само да се биеш по гърдите и да обясняваш колко си велик!". Прав е. Между другото, едно от "онези" неща беше със соло на бас, към две минути, правено само с микрофония и въртене на потенциометри по ефектите, а през останалото време крещяха две полу-голи мацки, докато луд барабанист "изяждаше" барабаните. Това соло, наистина ми е от най-скъпите неща, които съм изсвирил. Резултатът от опита (със запознаването) беше почти изцяло разочарование - стойностни, истински неща, записвани от съфорумци седяха без коментари, а моите "арт-изцепки" бяха от най-четените и обсъждани теми. Защо не пускам "стойностни" работи - понякога пускам нещо, с някоя банда, но до в завършен вариант май съм стигал само до "Слав де Хрен". Там също има много експерименти и "не-стандарти", но пък оперното пеене си е оперно пеене, а и ми се струва, че успяхме да хванем духа на колегата Мусоргски. Не участвам във форумни "джемове" защото за мен това означава "общуване с живи хора", в реално време, а с машина не мога (все още). Когато науча нещо, което съм си бил поставил за цел, вече не ми е интересно и не виждам смисъл да го пускам, а да споделям неготово, върху което "сричам" или "опипвам", също не виждам нужда. В крайна сметка, развих една от тогавашните си идеи (флажолети, върху които после от съфорумци бяха записан китари и други работи, а аз добавих бормашини, чукове и отново - други работи), като соло на бас в Регенкацен. Отделно я имам още по-развита като композиция само за бас и може би, ще я споделя скоро като официално сбогуване с 4-струнния фретлес. Освен всичко, ще трябва да правя и семпъл на 7-струнното фретлесче и ще се постаря да не е много краен... Накратко, на въпроса ти - ми, то така си стана, а щом не съм го променил още, значи успявам да го понасям. "Добронамерен съм!" Зная - допускам, че си написал това заради модераторите - помня, че при твоето влизане тук, веднага направихме един агресивен диалог, който (след като се бяхме разбрали за обсъжданите неща), свършваше с думите ми "А, ти ли си бил - зная те кой си, аз теб много те уважавам!". За съжаление, някой беше сметнал, че се заяждаме и коментарите и на двамата бяха изтрити, а стояха като добър пример за водене на разгорещен разговор и постигане на съгласие... Valserp 5. Много дълго време аватара ти беше Joey DeMayo. Така и не разбрах, дали наистина си му фен, или просто иронизираш... Той е един от вдъхновителите ми. Сериозно. В последствие разбрах, че сме имали и много общи неща. Babyface Bob 6. Философ, гадател или просто...луд? Философ - определено не, но какво да правя като съм заобиколен от идиоти, които ме мислят за "мислител"?! Гадател - ако отгатвам, то е защото съм анализирал реални факти. Луд - ако да си нормален човек в днешния свят, те прави луд, може би. Според много любови и хора, с които свиря (и съм свирил) съм луд, но "проблемът" е техен. DREAMMIND 7. От къде тоз ник? Щото като се наложи да те цитира човек се налага копи /пейст с толкова пунктоация като цифров код. ...а питаш ли ме мен как си влизам в акаунта? Исках никът да ми е "...така ли е? Така е. А така!", но беше над позволената дължина, а в новият вид на форума се вижда само като "...taka li e? - ...", което ми е много неприятно, всъщност. Историята е следната - като дете, на едното ми село, имаше бесен каруцар, истински селянин (не в лошия смисъл!). Та, пича си отглеждаше разни животни - коне, говеда, овце и той самият смърдеше на такива, живееше в къща от кал и т.н. - примерно, веднъж една конска муха (наричани още "щръклици" в онзи край, понеже като ухапе говедо и то "пощръклява" и почва да бяга из разни храсти, за да се почеше...) му кацна на устните докато говореше и той не я усещаше много дълго, но когато искаше да му влезе в устата (повтарям - докато говори), просто я махна небрежно с ръка... ...та, въпросният дядо много обичаше да нарича дядо ми Свилен (а и не само него) "наборе" (а нямаше негови набори в селото). Когато говореше с някой, около 2/3-ти от това, което казваше (а приказваше доста) беше (в съкратен вариант): "- Така ли е, наборе? Ама така ли е? Кажи, сега, наборе, дали е така. Така е нали, ама, така ли е. така е. А, така!" Влизайки във форума, подозирах, че ще има доста спорове и за да не пиша излишно, реших ник-неймът ми да казва всичко, пък само ако някой попита, тогава да казвам повече. 8. Коя ти е любимата хард рок група? Границата между рокенрол, хард рок и Хеви метъл е много тънка и е общо взето, работа на музикалните критици и въпросът става малко неясен (за мен), но нека бъде Black Sabbath. Бицев 9. Ако посред гиг ти се скъса струна - ще я смениш ли, или ще караш с каквото имаш? (Да приемем, ченямаш зад себе си стена от басове, което може да е твоя случай : ) За много кратък период носих повече от един бас на концерти и то по други причини - звук, строй... В момента, нося само половин бас (без глава и тяло) - помъдрях. Ако струна се скъса, продължавам, какво да правя - дори съвсем скоро скъсах 1-а по средата на концерт (нямах резервни дабъл бол енд - то и не се продават тук) и завърших без нея. После ме питаха "Ама ти имаш ли музикално образование" и като разбраха, че нямам, последва искрено учудване, почти "укорително" "Ама защо, тогава свириш така?" ( с интонация "от къде, накъде..."). Това е най-добрият вариант. Следващият по трагичност е да скъсам и първа и втора - и това ми се е случвало, със същата група, преди 5-6 години. Най-лошият вариант е да се скъса 4-та, понеже басът вече не е бас. Веднъж и това стана, но тогава бяс с 5-струнен и свирех бавно парче и някак си го довърших. После връзвах. 10. Според тебе - музкант къща храни ли, в крайна сметка? Да, ако свири това, което обича в извън "работно" време... Все още, в повечето случаи. 11. Приятно ме изненада, че именно ти пусна темата за поезията. А пописвал ли си? И когато не е било текст за песен? Писал съм, разбира се (текст за песен нямам, но имам подарени). Като бях ученик, всички около мен пишеха а аз бях (и) Джим Морисън и нямаше начин. Пишех предимно поезия, но си измислях разни, свои "правила" и похвати. Беше интересно... ...но се оказа, че чрез баса се изразявам по-добре. 12. По всяко едно време участваш в 97,462 проекта - говори за разностранни нтереси и много енергия. Не мислиш ли, че един по-заострен фокус би те извел по-напред? Мисля, но това крие големи рискове - не мога да карам никой да дава всичко от себе си, ако не го влече, а в подобен проект не бих правил компромиси и ще стане една страшна... То и сега в някои банди се страхуват от мен да идват неподготвени на репетниция, но аз го понасям, понеже в други не е така. За напрежението ще дам един скорошен пример - в началото, когато направихме "Трио Чудо", участвахме със записи от репетиция (само бас, глас и барабани) на преслушването за Кръстопът, като едното парче беше записано докато го показваме на барабаниста. Бяхме приети, намерихме се с пианист и за общо три месеца от събирането ни с певицата (понеже и барабаниста се появи по-късно) вече имахме 9 парчета, участие на фестивала Кръстопът участие по ТВ Скат и по националното радио. Както и демо албум. Качеството на албума е по вина на участниците в бандата, понеже така и не стигнахме до студио както трябва и събирах записи от всякакви места... Нямахме безрбой участия поради част от групата и съответно, това, което стана тогава беше, че барабанистът и пианистът, с повече от 10 годишен опит не бяха свикнали нещо да им се случва и напуснаха (поради моята "тирания", "шефстване", "напрягане" и т.н.), а аз през цялото време обяснявах, че дори много се бавим (не, че бързаме за някъде, но естественият ритъм и потенциал на бандата тогава си беше такъв и ние не го използвахме дори на 50%). На певицата също и се струваше, че се "бавим". (Сега нещата са чудесни там, но ще се похваля като са готови както трябва.) Темата е много деликатна, особено в България и много мога да пиша и да не стане ясно, но накратко - въпреки, че свиря с много банди и често имам и по две репетиции на ден, смятам, че дори всичко това да беше с една банда, пак нямаше да е достатъчно. Та, затова така и защото ми се свири. Друга, мъничка причина е, че по най-неочаквани начини изникват най-неочаквани неща. Относно "извеждането напред" - най-много напреднах преди години, когато за почти година не свирих с никой (съвсем умишлено), а работих само и единствено върху себе си. После започнах да правя компромиси и някои от тях си струваха. Fallenblood 13. Останал съм с впечатление, че при тебе всичко си има мястото и историята. мислиш ли, че е така? (разбира се, че в тая криза животите на всички ни са разбъркани, ама.. сравнително). Аз нямам впечатления, но поглеждайки назад, за по-дълъг период, всичко ми се струва лочигно (за разлика от настоящият момент, както обикновено). 14. За историите: откъде е заглавието на темата за поезията? Историята е следната... 90-те години, вокал, с когото правим рокенрол в момента, свирел траш-метъл. Тогава концертите били много посещавани, читалището било претъпкано, публиката - ужасно загряла и всичко било каквото и както трябвало да бъде. Идва ред на неговата банда, излизат, правят две-три парчета, след което, в стил Джим МОрисън (с тази различа, че се вади тефтер), вокалът казва "А сега - поезия!". Метълистите започват масово да освиркват още преди да е започнало четенето и нашият герой се ядосва и казва по микрофона с крайно пренебрежение "А бе, що не си *** майката"... Добре че, добри и силни приятели били в наличност наоколо и му спасили живота. 15. има ли общо историята за цената на баса със споменатата причина да го разкараш, или е нещо друго? За баса, дето ти подарих ли питаш или за някой друг (да не разкажа нещо "грешно")? 16. Кое е най-гадното нещо, което си свирил? "Give Me One Reason" и "Tulsa Time". Първото отдавна заявявам, че не го знам и винаги се намира някой от публиката, който да ми "покаже" как се свири (с бандата), докато си пия бирата. Второто никога не свършва. 17. какво впечатление ти остави нашият китарист? Нито сме пили, нито свирили заедно и не мога да отговоря, но ми се стори, че е доста нахъсан. 18. а обърна ли отначало внимание на момичето с бялата китара на гарата? Да, но тя не ми обърна и дори подозирам, че може да се е обидила/уплашила/преемоционализирала се от начина, по който я огледах (минах, присъствах, а и други работи) и за това после избяга. Предай и поздрави! 19. Защо не пушиш трева? Защото ми губи времето. Ако искам да "излитам", пия мастика, а тревата, в най-добрия случай ме "закопава", от което нямам нужда. Обикновено или не ми прави нищо или ми прилошава (физически). Не е за мен. Достатъчно е проверено отдавна. Sasho_Crasho 20. Какво значи да си "трю''? Преди години, се бяхме видяли с една кака, една вечер и пиейки си ракията, предложих да отидем на море (края на октомври). На следващата вечер заминахме, слязохме във Варна и тръгнахме нанякъде. Намерихме кръчма, седнахме да обядваме и още преди да сме започнали да пием, кака каза на сервитьорката с глас, сякаш си поръчва кафе "Понеже не знаем нищо (кое къде е), ако не ни намерите квартира, ще ви спим на масите". Нямаше и 5 мин и се появи една баба, която даваше квартира, точно зад кръчмата." Тогава решихме, че това е "Трю!". 21. Можеш ли да кажеш само едно име, когато става въпрос за басисти (т.е. това да е ЧОВЕКА)? А ако става въпрос за музикант, без значение инструмента? Като млад метълист, човекът, който ми показа, че на бас може да се свирят неща, различни от основния тон или унисона с китарата, беше Гийзър Бътлър. Понеже слушам много крайности в музиката, не смея да твърдя, че някой е "човекът". Гийзър Бътлър поне разбрах какво ми каза, но когато чух Стенли Кларк, никаква идея нямак какво се случва. От друга страна, много съм впечатлен от Клиф Лилямс - не е лесна и неговата. Не знам кой е човекът - може би, съм аз! Ако говорим за музикант, положението е подобно (мога да изброявам духачи, барабанисти, едни-двама китаристи...). Сега е модерно да се казва, че Дио е ЧОВЕКЪТ (дори в момента го слушам, но повечето, които го твърдят дори не знаят за любимите Елф). Струва ми се, че съм го казвал много преди да почине, обаче. 22. Смяташ ли, че може един музикант да стане голям (или подобно определение) при положение, че слуша и интерпретира само 1 стил музика? Ако е на правилното място, в правилното време, няма значение какво слуша и интерпретира. Имам предвид, че отдавна не съм срещал големи музиканти/изпълнители, а само добри продукти. Директен отговор на въпроса ти - да, смятам, дори може и да не слуша нищо, освен себе си и бандата си. 23. Кои хора би избрал за твой проект от България и отделно в световен мащаб (без ограничения). Стилова ориентация? От България: Камелия Тодорова - малко не съм съгласен с опита и да се "модернизира", но тя си знае. Бих свирил с нея някой стандарт (джаз) или просто безгрижна импровизация - нещо такова, а каквото стане... Много ме вдъхновяват част от старите и работи и най-вече - отношението и. Софи Маринова - за мен, винаги е била много джаз. (Като изключим крайните изцепки разбира с, но не може без тях). Та и с нея бих разцъкал, но само с оркестърче. Йълдъз ИБрахимова - много ми се иска, ама ще трябва да се явя само с една струна, че да не свиря глупости и да се съсредоточа върху Музиката. Лили Иванова - често я давам за пример и бих опитал с нея, най-вече за да проверя кой (от двама ни) ще дойде по-подготвен на репетиция. От не-България: Диаманда Галас - каката много почна да свири само на акустично пиано напоследък и бих пробвал да се разсеем. Малко съм закъснял ако си спомним за Джон Пол Джоунс, но повечето ми идеи са различни от неговите - той си няма 7-струнен фретлес. Ник Кейв - искам да проверя до къде е стигнал и да видим какво правим. Бих събрал горните двама и да на направим албум за Живота. За барабанист ще викна Жожо Мейър и стилът ще е нов. Отделно ми се ще да пробвам нещо с Бликса, напомнящо на Einsturzende Neubauten, но по различен начин. В краен случай, бих го викнал за горния проект, ама тогава ще трябва да махаме Ник Кейв... Никога не съм свирил блек метъл и то не за друго, а понеже това е единственото нещо, с което не мога да правя компромиси. Бих поканил за бандата Атила като вокал и Варг (Бурзум) - само китари. Варг напоследък е станал една манипулируема маймунка и няма да му давам никакви сола. Барабаните нямат голямо значение, тъй като смятам да е много олд-скул (и като звук) и съответно няма да се чува много (и от тях), но за да запазим присъствието на българската сцена, ще поканя Пифа (Ексхуматор). arebegai 23. Сподели нещо за фланелката моряшка? Имам една юнашка, моряшка фланелка (потник, с други думи) и веднъж когато бях облечен само с нея, един воайор на морето ни гледаше с една кака, на едни скали и тъй като не ми се занимаваше да го гоня (аз бях на колене, зад нея и го поглеждах от време на време, а той не се махаше), реших да действам интелигенто и почнах да плескам кака по дупето и да викам с немски акцент "Я-а-а, Яа-а" (и разни подобни романтични неща от немското, любовно кино) и той избяга. Историята не свършва тук - на следващата сутрин се оказа, че мацката изобщо не била забелязала "немския" ми.

^Историята с видеото е малко сложна, но запис сме направили и може би към края на август ще сме се организирали да го конвертираме за качване в нет-а и т.н. Басът рулира ли

Накратко - идеята ми дойде от тази тема - Асоциация на Българските Рок Групи, Да се обединим.. на Mark Avrelii Явно, скоро няма да се обединим, та поне може да се разделим на такива, които свирим с договор и съответно предлагаме и изискваме определено отношение, "услуги" и т.н. от "хората, предлагащи сцена", и такива, които не изискваме нищо, а свирим "за идеята", а и за други работи. Накратко - в договора трябва да са споменати основни въпроси като вид "услуга", задължения (и на двете страни), заплащане и т.н. Подробностите са много, няма да споделям всичките си идеи, че да не разсейвам, но примерно - закъснява бандата за "саунд-чек" - 50лв глоба на всеки 15 мин. Същото важи и за озвучителя. (Не съм много навътре с правните въпроси (повече съм по баса и "жичкаджийството"), но ако го измислим и се организираме, може да съберем сума и да се консултираме с адвокат, след което да изготвим краен договор, но нека тук обсъдим основните положения. Дали въпросният договор ще се публикува тук, публично, зависи от развитието на темата и начина до достигането му, например) Договорът би могъл да се ползва от всички, които ги влече - лично аз нямам нищо против в края на годината да си плащам данъци върху спечелените пари ако през въпросната година зная, че не са ме ебавали и по-важно - тези, които са ме ебавали, са си платили. Ще се включа с предложения след три дни, до тогава сте вие - какво трябва да пише там? П.П.: Разбира се, ясно ми е, че всеки, срещу съответната сума, би могъл да "поръча" договор за неговата си банда, но когато стойностните групи се обединят около един образец (с известни променливи, в зависимост от бандата), "власт-имащите" (в настоящото положение това не са бандите) ще се "посъвземат" малко. (Не говоря за война, а за взаимно уважение, не само на думи ) Имам предвид, че (почти) всеки (групар) би приел да свири с договор, но не всеки би бил допуснат, а най-вече - уважаващите себе си групи (които в повечето случаи са стойностните) не биха свирили без такъв и накрая ще остане само безплатната "шлака" (понеже, най-вероятно, в началото, ще се предпочете масово "евтиното") и всичко ще си дойде на мястото (тъй като публиката няма да плаща за ЛАЙНА и "шефът" или ще се оттегли, или ще си плати за това, което иска публиката). Опитва ли ви се?

Забравих най-важния въпрос - понеже от теб тръгна идеята за цялото нещо, допускам, че няма да е нахално ако попитам, дали има нещо, което би искал да споделиш, но никой не те попита?

Лари Греъм, Бил Дикенс - какво мислиш за тях, тяхното пионерство и т.н.? Буци Колинс и Джеймс Джеймерсън как ги чувстваш?

Може би не зададох въпроса достатъчно ясно - представи си концерт и трябва да се оправиш и с 4-те случая. От това, което написа, разбирам, че ще имаш два баса (в Ми и Ми бемол), които ще "дропваш" при нужда, така ли? П.П.: Като първи на стола, какво смяташ за заключването на темите след определено време?

Като/ако минеш (през ) десетина певици, ще разбереш

Прилича на бившо гадже и също като нея пее "странно"... Иначе, като чуя/видя такова нещо, малко се натъжавам, че тук (в България) имаме доста по-откачени (говоря за подобно отношение) случаи, но си остават популярни само на локално ниво, докато не изгубят сили. Да живее Веселин Маринов!

Темата не е заключена и докато не стане, предполагам, няма драма да се задават въпроси в нея? Та, ако свириш с човек, който има китари в Ми и Ми-бемол и съответно и в двата варианта ползва дроп Ре (Ре-бемол), с различни басове (какви) ли би свирил различните песни или с един (какъв)? П.П.: Мисля си, че е редно след седмица-10 дни или "нещо си", темите от тази поредица да се заключват иначе ще става една безначална и безкрайна... Да не казвам

...а така-а-а - "малко" и от мен: 1.: Ти ли си "Мерцедеса" и ако да - защо и откъде идва? 2.: Що не те "кефят" 4-струнните басове? Би ли успял да се "изразиш" с такъв (при какви условия)? 3.: До колко струни (на баса) би стигнал преди да ти станат много (и накъде би ходил - нагоре или надолу)? 4.: Какво мислиш за този бас - IBANEZ SR2010ASC-TWF ASHULA (първите две струни са без прагове и са настроени отново Сол и Ре - като 3-та и 4-та - в унисон)? 5.: Какво мислиш за забраната да се говори на "музикантски" (имам предвид "грубия" език) в музикантски форум? 6.: F# или G? Защо. 7.: Ако допуснем, че положението и условията са идеални, в каква банда би свирил (състав, стил и т.н.)? 8.: С кой Голям ти се свири и какво, и защо? 9.: На колко години започна да свириш и би ли направил нещо по друг начин (с музиката) ако имаше настоящата мъдрост, тогава? 10.: ...а имаш ли я ("мъдростта")? ...айде стига, че то стана егати (да не вземеш да ми го върнеш )...

Ето го и официалния клип от предстоящото дувди (DVD ): http://www.youtube.com/watch?v=TGcJpu_vdfU

Да започнем с този, който предлага и после, по ред - всички, писали в темата

^ Именно "достъпността" е най-подвеждаща. Колко басисти, които знаят кой е верният тон И могат да броят до 4 познаваш? Аз лично се сещам за двама, а ако се замисля, мога да ги докарам до 4-5, но не обещавам... Картечари, гъзари и т.н. - ми, за две седмици и ти ще станеш такъв ако нямаш друга работа, но басът изисква отношение, за което и цял живот не е достатъчен ако не си "избран", а и е много чуждо за много неуспели басисти, които станаха китаристи и обратното. Басът обединява всичко - и ритъма, и хармонията, и мелодията... Когато се вникне в тези три (четири ) неща, свържат се, намери се "свободно" място и т.н., чак след това започва да се мисли БасЪТ и как той ще определи цялостното звучене! ...и може да са два или три тона (има вечни хитове и с един тон!), но ще са на място и ще са Верните. Един и същи аранжимент с три различни басови линии, би звучал по коренно различни, три начина ("по-различни" отколкото ако се промени нещо друго)! Та, познавате ли такива басисти? Въпросът не е към Роко, нито към някой, а само се развълнувах, а може да пусна и тема по случая Басът - над, във и под всичко!

^ Ахахаха, колко познато ...ако не беше толкова руса и с прибрана коса, можеше да мине и за моя снимка

Лили е жестока както винаги Аранжиментът е идеен, но недоразвит и с много евтин звук (според мен). "Рапът" е ужасен. ... и в крайна сметка, пак стигам до тук - http://www.youtube.com/watch?v=cc69aSXG6Pw и запалвам цигара

Ако се отвори такава тема, ще ти кажа как ми се струва

^Значи, по принцип, това е първоначалният замисъл, но има и нещо друго. Всъщност, няколко неща: винаги ме е дразнело когато отида в нова банда, която претендира за "импровизация" и "свобода", а в крайна сметка очаква нещо конкретно от теб, но не и това, което чувстваш/мислиш/чуваш/виждаш. Не исках да бъда такъв и явно на колегата-барабанист усещането за парчето е различно от нашите представи и навици (въпреки, че му споделих оригиналнага идея), а освен това, имайки предид и името "Нелирично", смятам, че подобни барабани, на фона на тих бас, вокали и китара правят настроените още по "нелирично" Та, в момента продължавам да оценявам какво се случва, но определено все по-адекватно започва да ми звучи ^^"Пияницата и блусар" се казва Любо, но освен това е и поет (даже познавах част от поезията му преди да се запознаем и направим бандата и за мен беше чест и т.н.)

^ Признавам, че не разбирам за какво говориш, а може просто кофеина и никотина да са ми под нормата в момента...

^ Бъди по-конкретен, че не разбирам за какво говориш - може и твърде много да съм се "изкривил", а и използвай смело повече думи, че "емот-иконките" са твърде безлични? П.П.: Ако не си разбрал, много ценя критиките и смело подканям всички, пишещи в мои теми да говорят свободно - в случая просто забравих, така че не се притеснявай ако имаш да казваш "неприлични" работи (ама да знаеш, че после ще предам на бандата)

"Новите" парчета не са много нови, но до сега не сме ги обявявали. За който няма време да ги гледа и четирите, щрихирам накратко, за да си избере по-лесно поне едно Първото (Мери) е тихо, умерено темпо, встрани от шумния рокенрол, но с рокенрол отношение. Второто (Нелирично) е по-мрачно, леко тежко и др. работи - може би, намопня интелигентния Дъ Дорс, но с Джими Хендрикс на китарата Третото (Предател) е бързо, праволинейно, безкмопромисно, силно ей-си-ди-си повлияно и още нещо. Всяка песен си има история и някой път бихме могли и да ги разкажем Четвъртото е изненада - джем сешън с колегата Ники от Завод Ленин, който беше забелязан в публиката и поканен на сцената, разбира се П.П.: Специални поздрави и благорадности на кака Невенка - Малиновица за прекрасните кадри и нервите разбира се

Ох, на батя новото фретлесченце: Сега малко не мога да говоря - като се върна от моренце, ще опитам пак Иначе, основните виновници са няколко - Джако (и Пасториъс, и Джексън), fildi, johniebgood, Елтън Джон, Достоевски, Стив Бейли, аз и всичките, и другите, и тех, и може би, най-вече - глобалното затопляне П.П.: Да, 7 са

Форумът вече е е по-голям и смятам, че е по-редно всеки собственик на клуб сам да опише условията, обстановката и всичко останало, коеуто предлага/изисква. Иначе е "клюкарстване" Повечето клубове имат сайтове или поне телефони на представител - ако им се спомене за тази възможност, би трябвало да се възползват Разбира се, стигаме до отделен раздел за клубовете и отделна тема за всеки един клуб, съответно, пусната от модератори, например (след като собственикът се е свързал с форума и е описал всичко), а ние - публиката и учстниците не би трябвало да можем да пускаме теми, а само да обсъждаме и т.н. Как ви се струва идеята? Даже ми хрумна още нещо, извинявам се за работата, която се създава, но рано или късно подобно разделче ще е нужно: Прави се разделът, правят се теми за всички клубове в България, които ще стоят празни и заключени, докато собственикът на всеки един не реши да предостави информация. Леко нахално е, но определено ще е много полезно, а и ще се създаде официална конкуренция и "надцакване" между участниците Тези, които няма да отговорят, ще са ,може би, "нежелани" Форумът има достатъчно потребители, че да смее да изисква подобно нещо, струва ми се?!