docc

В момента се произвеждат моделите 1974Х - 18w комбо и 2611Х - 20w Head Amp включени в серията Hand Wired,

Fender Noiseless са също с 2 бобини(една над друга),а Lace Sensor са с х 32 малки намотки.

Ken Bran се казва човекът технически "виновен "за раждането на усилвателите "Маrshall" през1962г..Схемата на първият е почти 1х1 Fender Basman и идеята е да се произвежда усилвател,който да се ползва от басисти. Engl е Германска компания.

В най-далечни времена,RB е всъщност Gibson player(ES 335)."Легендата" гласи,че е преминал на Strat донякъде и от инат(а от това нещо той има МНОГО!),породен от факта,че Fender-a му се сторил в началото труден за свирене и той решил да го пребори. В различни периоди се използват адптери DiMarzio SDS;S.Duncan Quarter Pound;Fender(stock варианти), а през последния период Lase Sensor Gold.Средният не се ползва и затова често отсъства(но не винаги).Roland Guitar Synth е монтиран под влияние на Trevor Rabin и албума на Yes "90 125".Усилвателите са разни Marshall(предимно Mod.1959 Super Lead - така известният Plexi)сред които и митичният Major 200 ватова еволюция на JTM,който е произвеждан кратко време и свален от производство поради проблеми с прегряване.Техн.екип на RB,обаче поддържа няколко,доста дълго време.Преди повече от 10г. RB премина на ENGL.Използва модел Savage 120 и Special Edition издания.Моделът R.Blackmore е версия с по-скоро търговска цел .За акустичните сесии(дал господ в последно време) се ползват модели на Crate. Освен посочваните вече акустични китари, RB използва доста интензивно и Lakewood - германски производител на висококачествени инструменти,а също така и Hollowbody Steel String с Telecaster форма.Нерядко използва и Теlecaster със стандартна,или Strat адаптерна конфигурация. Прословутата Aiwa се ползва не само като Delay(това е по-скоро "втората" и функция), а и като преамп."Камиончета също са използвани(напр. различни Phase Shifter- и).

..."Не знам много за Fairmont. Произвеждани са от началото на 70-те,не знам точно докога,във фабриката на Fuji Gen Gakki ,мястото където по това време се произвеждат Ibanez на Hoshino/Gakki; Tokai на Tokai/Kasuga/Gakki; Greco/Fuji GenGakki;Cimar/Hoshino;Ventura на Ventura/Bruno;Fernandes;Antoria;Eagle;Burny..., а по-късно и първите Squier; Fender Japan; Fender Hartfield;Orville/Gibson;Epiphone Elitists;Gretch Japan,и продукти за Casio и Roland. В началото на 70-те,Японските инструменти започват да се налагат на US пазара вече не като Student's quality инструменти,а като по-прецизни Pro изделия.С най-серизна репутация са моделите на фирмите ползващи услугите на фабрикa Fuji Gen Gakki..." Това е публикувано при темата "На каква китара свирите." Например,друго популярно място за производство на китари в Japan е Matsumoko Guitar Factory,където се правят Aria;Univox;Westone;Westbury;също така,модели на Epiphone и Fender Japan,и още други.Ако не се лъжа, фабриката на Sамик в Корея е създадена от Японски инвеститори(между които и Fuji Gen) и през 90-те е най-големият производител на китари в света с дял над 50% от продукцията. Това е практика не "от вчера" и не само в китарното производство.Дизайнерският екип създава модел и възлага производството на изпълнител,според целта на продукта.Това не изключва поддържането на специализирани "китарни работилници"(Custom Shop),където се изработват поръчкови инструменти(някои от тях се прехвърлят и на конвеирно производсво за по-широка употреба,като Artist Signature модели,когато поръчалият е интересно име и се постигне уговорка за издаване на съответен модел)и висококласни ,и претенциозни фирмени модели.Много от големите,подчертавам ГОЛЕМИТЕ(не като име,а като индустриален мащаб)компании имат Custom Shop-ове. Това,обаче са центрове,които подлежат на "закриване" за определени периоди от време,в зависимост от интереса на клиентите към поръчково изработени инструменти от съответна фирма.(такъв период "хвана " и Frank Gambale). Малко по-различна е ситуацията при по-малките компании.Те обикновено имат по-скромни производствени мощности и съотв. по-малка продукция.Единственият им шанс да преодолеят тази даденост е , да поддържат възможно най-високо качество при съответните цени.Производственият им ресурс е над този на Custom Shop-овете,т.е. пак цели масово потребление,но е далеч под този на високо автоматизираното производство т.е. "не е за всеки".Тези по-малки компании обикновено са собственост,или са ръководени от известни с умения,познания и продукция майстори.

"Голямо Одобрение" за Axis-a! И да не си забравиш мисълта!(за черпенето)

DaftFunk,това със статистиката е интересно!Ще може ли да я поддържаш?Пък и да публикуваш пълния лист - не само Топ 5.

demefan, Wicked е прав! Сега слушай него! А като напреднеш, може да се съветваш и с някой друг! Успех!

Аз лично,не виждам драстично противоречие,м/у моята теза и последното твое уточнение.Като мнение мога да добавя,че 10" се използват през целия разглеждан период(това не се отрича никъде), но през 70-те"славата" им е спорадична и ако не се лъжа, е по-скоро резултат от "комбинации" от рода на: Аcoustic-Hartke-Jacko Pastorius,т.е. ако махнем последното,първите две губят смисъл(говорим само за периода).810 присъства в галерията на Ampeg(това е безспорно), но е далеч от "славата" на 18" и 2х15" ,по това време. - Това имам пред вид! И на мен ми е много интересно и приятно!Tо май интересните неща излизат предимно,като off!

off:това е само мнение! Относно 70-те - Bass и Guitar апаратури се различават значително(макар че думата беше за говорители ,в понятието Amp,включвам целия rigg).Търговски продиктуваните опити,за някаква унификация Bass/Guitar Amp + cab,се оказват неползотворни и са прекратени(справка Marshall;Music Man - и то малко по късно; има и други).Използват се масово P.A. конфигурации,като backline,и Ampeg-инспирирани 1х18";2х15" - в съответните количества.12" е с обичайна популярност,но не и близко до Top-a.През 80-те,във връзка с изключително бурното развитие на транз. устройства и техните звукообработващи качества,12" получава шанс,да представи по-пълно качествата си при Bass приложение,съответно популярността нарасва,но...Новите условия(не само техническо-производствени,но и музикално-стилови) утвърждават и сравнително "новия играч" - 10", а и различните комбинирани конфигурации(специално конструиране за Bass).

Разбойник,изказването ми касае вариациите на популярност на 12" бас говорител,в рамките на даден период,а не сравнение с 10",в този период. Ampeg са на St.Louis Music,които пък са инкорпорирани от Mackie,но имат пълна самостоятелност по отношение на развойна дейност и политика на разпространение(както и EAW напр.).Затова,според мен, разпространител на Mackie продукти,не би трябвало да се счита автоматично за такъв и на всички други марки под крилото на Mackie.В тази връзка - мисля,че Бозов не може да предложи(засега,ако не договори условия за доставка)решение за Ampeg. Но в края на краищата,нищо не пречи,да се провери. "Проверката е висша форма на...справката!".

Мисля,че по-скоро се коментира,отколкото да се спори. Ashdown и H&K нямат,засега разпространител в БГ.Относно Ampeg - имаше малка искрица надежда,но замръкна бързо.Peavey също се превърна от "проблем"(по отношение на снабдяване от разпространител),в "непреодолим проблем".

Абе там пише - "североизточните щати". Каварна - и тя е на североизток!

12" Speaker е подходящ в конфигурация за bass cab,а и е доста популярен,макар и не колкото през 80-те и началото на 90-те.Продължава да се ползва интензивно от напр. Ampeg(4х12");Marshall(4х12" -те пък прекратиха 4х10");Аguilar(4х12");Carvin(2x12");Demeter(2x12");EBS(4х12" и 2x12");Eden(2x12");Gallien-Krueger(4x12")Genz-Benz(2x12");Glockenklang(2x12");Hartke(2x12") има и още немалко! Не ми е известно H&К или Warwick,да използват 12"за bass cab.Engl пък изобщо нямат Bass продукция. Що се отнася до "малкия" - доколкото има мнение по всеки въпрос - понякога улучва(засега,макар и случайно).

След това,запечатваш адвоката в плик ... и т. н.! Шега,разбира се!

Не е ли 0.775V?

Много е интересно! Ще добавя дребни детайли,извинявам се,ако са споменавани!(макар че,уж четох внимателно). Компресор - винаги на входа на звукообработващата верига(Preamp;Ch.Strip..). Lo Cut - само от едно устройство и то по близо до източника на сигнал.(т.е. по-добре Lo Cut от микрофон,ако търсените параметри са възможни,отколкото от конзолата или преампа). По-добре по-тихо,отколкото по-силно. Първо да се"изгладят отношенията" между високоенергийните,широкоамплитудни сигнали(т.е. басоносещите).

Естествено,мастеринга е съвсем отделна процедура и се изисква подход,като към такава.Това,обаче не означава,че не може да бъде извършвана от записвалият,или смесвал екипи,макар,че в сериозните индустриално-музикални условия това почти не се среща.При малко по-"бюджетни" ситуации,обаче,практиката да се съчетават записване,смесване и мастериране в едни и същи условия,и от едни и същи екипи,е широка.И не рядко е със забележителни резултати. Всъщност,процесът "мастериране" е последната стъпка от креативната част на създаването на продукта и подготовка на "полуфабрикат"(премастеринг),който се преработва(техническа,а не звукообработваща процедура)в "мастер" видът, на който зависи от производствено-техническия принцип на изработка на носителя.Премастерирането - основната част от работата на мастеринг специалиста - може да включва няколко процедури,според нуждите(това се прави по правило заедно с продуцента,а и артиста,като супрвайзери).Подреждане на окончателната форма на материала и връзките м/у налични отделни части.Определяне на общите динамични граници(Compressing/Limiting).Определяне на крайните звукови нива и общото усещане за характера на материала(Leveling; Loudness обработка).Обща филтърна обработка(Equalization).Шумообработка(Noise reduction).Доколкото обема на работа при мастерирането зависи драстично от редакциите при смесването,то може да бъде затруднено или улеснено от тази предшестваща процедура. "Как става това?" - е много,много обширна тема и зависи от заданието и вида на материала - едно-;дву-;многоканален;аудио или мултимедиа;изходящ формат(DAT;CD ROM;DVD;аналогов носител и др.).Да не споменаваме и комплексните ситуации...и високоскоростното развитие на цифровата техника... С други думи - обучението и усъвършенстването при това занимание,са непрекъснат процес. P.S. Моля,да се има предвид,че това е само споделяне на мнение,а не рецепта или напътствие!

ГРЕШКА!! В последния ред имах предвид - GAKKI ,а не Gekko!

Не знам много за Fairmont. Произжеждани са от началото на 70-те,не знам точно докога,във фабриката на Fuji Gen Gakki ,мястото където по това време се произвеждат Ibanez на Hoshino/Gakki; Tokai на Tokai/Kasuga/Gakki; Greco на Gakki;Cimar/Hoshino;Ventura на Ventura/Bruno;Fernandes;Antoria;Eagle;Burny..., а по-късно и първите Squier; Fender Japan; Fender Hartfield;Orville/Gibson;Epiphone Elitists;Gretch Japan,и продукти за Casio и Roland. В началото на 70-те,Японските инструменти започват да се налагат на US пазара вече не като Student's quality инструменти,а като по-прецизни Pro изделия.С най-серизна репутация са моделите на фирмите ползващи услугите на фабрика Gekko.

Впрочем,в BG има и майстори на сериозно ниво.

Виж си е-maila! Съжалявам за отклонението от темата! Затова сега ще продължа по нея. Аз съм "за" ESP.И то не от лично впечатление или пристрастие - напротив! Нямам ESP. И затова съм "за", да си взема една.Даже вчера поръчах.Би трябвало да пристигне до месец(ще ми я носи човек),ако не мине котка(или измършавял митничар)път.Подробности по модела и пр. - като пристигне.Мога само да кажа,че е зелена(като си гледах обувките,забелязах,че нямам зелени)и доста интересна. По принцип,не съм привърженик на такива предварителни и нестабилни анонси,ама пустата тема - иска конкретности!

Няма проблем!! Не съм се засегнал!А за ICQ-то ти писах,каква е ситуацията. Поздрави!

Beaggressive, с t-rex се разбрахме по въпроса.Съжалявам,че се включваш късно.Но ако имаш и други критерии,освен No. на обувки - моля,сподели!

Съжалявам,че в предното ми изложение има доста неясен пасаж.Моля,имайте пред вид: "Има обаче и инструменти,които са с акустични КУХИНИ в тялото,без да имат РЕЗОНАНСНИ отвори"!