PlamenM

Па ли борите чалгата , след като всяка вечер в София и Пловдив се свири рок, джаз и блус та се кинат, театрите са пълни, има фестивали за кво ли не... .еее ама друго си беше балета на ГДРто и Мирча Кришан, тогаааава немаше чалга ( друг е въпроса че народа даваше мило и драго за сръбските касетки) Не се ли уморихте - па отидете в някоя от 10те рок/блус/джаз клуба пийте 3 бири, отпуска... живи и здрави

Има една камара предусилватели за акустична , освен Аурата , които го играят преамп, еквилайзер и ДИ бокс. Аз пак ще си бая на моето че за акустична китара си трябва акустичен усилвател. Пък от него си има изходи, понякога даже и балансирани. Хубав преамп за акустична е горе долу на цената на усилвател. Викам веднъж да пробваш твоите акустични на моя АЕР .

Ибанец са фирмата която прави най разнообразни китари вече повече от 20 години , откакто вкара и полуакустичната си серия, която е изненадващо ок за парите ( пък има и висок клас такива , които е безспорен). За подобна фирма която прави всякакъв тип китари, аз не се сещам много, може би Годин са тръгнали по този път, но те са си в своята лига.

Винаги ми е било забавно, как хората се пазят да не просвирят класика, се едно ще отрови едно такова музикално вдъхновение дето само за блус и метъл става, ма за Сор и Каркаси - сакън. Всъщност и ден днешен няма измислена читава китарна педогическа система за начинаещи освен класическата. Всичките школи " Блус в 10 лесни стъпки" са глупости. И понеже се споменава името на Юли Марков. Аз съм учил при него и при Юли първата година се свиреше само класика. После се добавяше рок, джаз и кой каквото вече иска, ама класиката си оставаше. И системата работеше.

Най добрия начин е да се раздели сигнала и да запишеш една китара със звукът който искаш да чуеш във финалната версия ( или негово приближение) и една напълно чиста китара , която можеш да обработваш както искаш. Дали една китара има дилей или не доста оформя и начинът по който би била изсвирена, особено що се отнася до сола.

Има колкото искаш...че даже и 11# и 13, те откъде мислиш са дошли в джаза . Ноти и аз знам, ама слухът ми куца. Което очевидно е проблем и на Флеа

Днес нещо ме е налегнало да Зпамя форума... Слайд Махмурлийска Рага Куудеробразно-комбайнерска - https://video.fsof2-1.fna.fbcdn.net/v/t43.1792-2/17221309_688520997994453_7395391302356959232_n.mp4?efg=eyJybHIiOjE1MDAsInJsYSI6MTAyNCwidmVuY29kZV90YWciOiJzdmVfaGQifQ%3D%3D&rl=1500&vabr=977&oh=1979d7015815d639192b5e0a660200f7&oe=5A00D70F Сточна Гара Блус у дворчето на Делтата, преди бабето от входа да дигне гюрлтия.... https://video.fsof2-1.fna.fbcdn.net/v/t42.1790-2/12848661_216516832033683_1312497833_n.mp4?efg=eyJybHIiOjMwMCwicmxhIjo1MTIsInZlbmNvZGVfdGFnIjoic3ZlX3NkIn0%3D&rl=300&vabr=89&oh=8380224c67f6ecfe08478c01cee1710c&oe=5A00D3E2

Най после турихме нови струни на циганчето....

Аз това някак не го схванах....в джазовите акорди си има логика, и тя си е съвсем ясна, просто позволява интерпретация в зависимост от търсения ефект ( както и класическата такава..) Това че Флеа е пропуснал солфежа, не личи особено да му вреди....

"И от трета страна се замислих за това дали е редно да разглеждаме този (и другите акорди по степените на мелодичния минор) като стандартни акорди изобщо? Може би трябва да ги гледаме точно като модове и да не се налага да се пишат алтерации. Аз бих отишъл дотам да ги пиша просто като степен на мелодичния минор, примерно нещо като Ab(VII)." На практика баш така става и добрите жазмени , доколкото имам идея, мислят в целия контекст на лада + възможните N рехармонизации. Това изисква ужасно много практика, особено на китарата, където хармонията не е лесно видима. Обаче това е и една от красотите на джаза. Или както каза един приятел свирил с Антони Дончев - " Ми тоя човек изобщо не свири акордите дето са написани :)"

^ Така като го прочета, ми звучи най логично. Ако има 13 или б13, то 9 степен се предполага - при китарата тези неща винаги са физически ограничени, щото пръстите малко, струните тесни...но като махнеш основния и пета степен се нареждат нещата ( пък и басистите да имат работа ))))))))))))), майтап де).

Абе се някой ще прочете. Аз далеч от жазмените , ама както пише Чудомир, и я че изокам. От теоретична гледна сигурно не е правилно, но от практична да се пише само Алт на тези акорди вместо да се изброяват алтерациите си е ок ( освен ако мелодията не е специфично в някоя от тези алтерации). От моя гледна точна, видя ли алт, аз си мисля за супер локрийска скала, 7ми лад на мелодичния минор, в който има пета понижена и повишена и девета повишена и понижена.Вече изборът кой алтерации да използвам в акордовия акомпанимент и от настроението което искам да създам. Често при Ла-алт, свиря фа диез ( 13) - до( 9+)- ми(5) - си ( 9) и после мърдам цялата конструкция половин тон нагоре и получавам сол ( 7) - до диез ( 3) - фа ( 5+) и до ( 9+) и може да завърша с ла на кварти , ла-ре-сол-до. Това си един начин за хармонизиране на Ла-алт, аз съм малко самоук в цялата работа, та не знам правилно ли е, не е ли, но хроматизма ми звучи добре. Прав си че от гледна точка на теорията 13бемол и 5диез, не е едно и също но практически често е...НО - ако имаш алтерация в мелодията, което е много яко и повечето от интересните мелодии използват именно алтерациите, според мен следва да се разпише изрично и да се свири така

Относно лампите кажете им на Дерек Тръкс, Джо Бонамаса и една камара други хора дето си държат усилвателите на 9 от 10 volume. ето хубава статия по въпроса - http://www.tdpri.com/threads/joe-bonamassa-tone.303718/ " You can't emulate the tone of two 100W amps run together at maximum output with a pedal. A gazillion pedal builders large and small have chased that rainbow forever and none have come close. Unless they can redefine the laws of physics and the biology of human hearing, it won't happen.

" Аз толкова от усилватели не разбирам. Само вярвам на ушите си, че моя Фендер Вибролукс Ривърб от 70те ( без мастер волюм) звучи чисто и ок до към 5 усилване и става примерно за джаз или лек блус но ако искаш хубав драйв , усилването трябва да е над 6, тогава и тюбскриймъра звучи по съвсем различен начин. Апропо един от най добрите ( за мен) блус рок китаристи в България , Ванката от Блус Трафик, държи туин ривърба на 9 и тонът му е брутален. Сега за хай-гейн неща може би принципите са съвсем други ама за блус и рок топлата вода е открита .

Ами не, истинската лампа почва да звучи след 6.Преди това драйва идва само от педалчета и е или мътен ако го усилиш много или пък звучи тънко

Евала , ама къде свирите с тези 100 ватови глави...аз с вибролукс ривърба дето е 40 вата лампа, като вдигна нивото над 4 и пристигат озвучители с факли и сопи...даже съм се замислил да почна да свиря на концерти с атенюатor..

Честно ли? С тези играчки е по лесно да звучиш зле отколкото добре.Говоря като човек който за първи път свири на китарен синт 97ма година и в момента притежава такъв. И да звучи като пиано и бас, китаристите нямаме мисленето на пианисти и басисти. Това което си изсвирил , може да се изсвири от всеки пианист на произволна апаратура с доста по добър звук и доста по добре. Така че от гледна точка на слушателя остава въпросът защо да слуша пиано и бас , който не са пиано и бас. Мога да разбера - и аз затова го ползвам - от смисъла да запишеш синт с китарата като демо вместо да се мъчиш с истинско пиано. Но да излезеш на концерт или на запис - не мисля. Всъщност понеже следя темата китарни синтове от години, моето мнение е че има само един китарист който звучи ОК с такъв синт и то е Ал Ди Меола и то не винаги - примерно .Джон Маклафлин имаше много хубав период с триото с Доминик Де Пиаза и Трилок Гурту - звучеше жестоко с миди китара с найлонови струни - тук ( ма то с този басист и Бисер Рачев ще звучи уникално ))Иначе в по късните албуми, звукът му тотално стана синтетичен и изгуби характер до степен че понякога звучи като евтина касио самосвирка.Та така, хубаво синтове, процесори - само че основното с което "печели" китарата е директния контакт със самата материя на инструмента и различния тембър които можеш да извлечеш само с промяна на ъгъла на перцето с 5 градуса - което при пианистите няма как ( нъцки ))). Колкото повече неща турите между китарата и директния звук - толкова повече се рискува да се изгуби характерът на инструмента и затова специално за синтовете , дори големите могат да звучат зле. Иначе, поздравления за манящината - аз уважавам всяка страст и желание и след като това те прави щастлив, кой съм аз/ние че да те спираме

Всяка симулация на реален инструмент става за игра и забавление и горе долу до тук. Понеже имам първата версия на Роланд синт - VGEX-8, всичките симулации на китари не струват, еле па тия с драйв. Но синт падовете са учудващо готини

Това за дето не съм чувал, шси го пусна покрай ушите, отдавна не съм на 16 за да се впечатлявам от подобни изказвания . Я да видим сега, кой е имал фъз 95та година ? . Сичко живо жулеше с метал зоун ( и те тава беше върха) и с усилватели в тип тюб-о-матик, транстюбе, кучетюб и секакви такива. После дойдоха моделинг усилвателите, по същество нисък клас процесори вградени. Слава богу, хората почнаха да се усещат и да се връщат към някакви стандарти за звук. Иначе съм го написал и пак ще го напиша, лош звук няма. Има хора който получават задух като чуят тон като този https://youtu.be/y6fElHkcA48?t=1m46s , за други, в това число и мен, това е тон идващ от сърцето на рока.

Сега, аз предполагам че Джей Лено като слезе от Макларъна и Ламборджинитата и се качи на Лада , със сигурност ще е ново изживяване. Дали ще е по хубаво , само той може да си прецени. Има хора съзнателно търсят запушен, лоу-фай звук - Jack White , Garry Clark Jr. и други. Няма такова нещо като лош звук - всеки си преценява според нуждите му и конкретната ситуация. Променят и спрямо времето.Преди фъз-а беше синоним на гаден звук всеки се чудеше как по дебел дисторшън да извади, сега фъзове за по 200 евро дето звучат като изпържен ВЕФ, ама народа се кефи, нестандартно било . Само дето слава богу пискливите китари с набичен гейн от 80те и 90те почнаха да изчезват, че ме хваща смях понякога като слушам записи от онези години

Много зависи какъв е стилът на свирене. Ако са основно акорди, по тънките перца са по добри заради равномерната атака на всички струни. С дебело перце още при атаката на басовите струни, перцето се връща назад като откат и при следващите струни в хода на перцето, атаката е по малка. Ако се свири сола, дебело перце, най добре със заоблени ъгълчета . В крайна сметка обаче всеки си има вкус. При акустичната китара перцето се усеща много във звука , затова е важно всеки да си намери своето. Аз пък лично харесвам най много пръсти с нокти

Всичко хубаво. но лампата оцветява и не е за акустични инструменти. Поради която причина всички усилватели за акустични китари са транзисторни.

Ямахата не съм я пипал , но новото производство на Такамин е далеч от старото японско такова. Бтв, в същия магазин са докарали акустични Хагстрьом, аз съм доста изненадан от качеството, изглеждат като по скъпи китари и звучат прилично. Пак да се повторя, каквато и да е електроника, трябва си усилвател за нея. Хубава електроника - в пулта - тц.

В Делтата има и друг момент - има негласно споразумение между музикантите да не се свири със сила на макс и това най вече се съблюдава от барабанистите който свирят там. Не че не случват изключения, особено като понапредне емоцията и бирата, но като цяло се съобразяват хората. Най често ако някой иска да покаже колко силно може блъска по барабаните или да бутне усилвателя на 9, бива приятелски посъветван . Като цяло не мога да разбера идеята от силен звук в помещение от 300-500 квадрата. Просто няма нужда, и аз не виждам и как ще излезе хубав звук, при положение че акустично няма къде да се развие този звук, еле пък че почти никъде клубовете не са правени за музикални сцени а са бивши кафета, и тн....Преди време бях на един страхотен джаз концерт, който обаче беше в бивш ресторант с мраморен под...е няма такива реверберации на всичко

Съгласен съм, компромисен вариант е поне ДИ бокс или някакъв ефект или процесор с еквилайзер - че пиезото "квака" доста неприятно понякога. Прегледах усилвателите в известен немски сайт, има Фендер Акустасоник за 300 лева.... Към по горния коментар, изцяло масивни китари, като изключим Кремона, започват от 1000 евро. И звучат различно, но това е друга тема Аз лично съм приятно изненадан от Винтидж акустичните, прилични бюджетни модели са.

Само бих искал да добавя нещо, което често е забравяно. Електроакустична китара без специфичен усилвател за акустична китара не звучи. Поне не и в ситуация за свирене на живо - не става да е директно в пулта или в усилвателя за електрическа китара. Така че ако планирате свирене с тази китара на живо озвучена , е хубаво да се отделят и някакви пари за съвсем базисен усилвател за акустични китари, буквално какъвто и да е. Естествено колкото по хубав толкова по добре - неведнъж ми се случвало непретенциозни акустични китари включени в АЕР-а , да почнат да звучат съвсем различно...