kazimbutt

Аз свиря с палец върху грифа, а пък не ме боли нищо. Как става този номер?

Супер... Вече и некадърниците ще могат да си настройват китарите...

^^В днешно време наистина има много "страшни музиканти", които си настройват китарата с тунерче... Големият нотист не е по никакъв начин голям музикант, а е просто добър изпълнител. Голям музикант е този, който може да свири по слух и да импровизира добре (с това изказване сигурно разбивам мечтите на някои хора, но какво да се прави - не може да се отрича очевидното).

Много хубаво си обяснил всички неща. Обаче е жалко, че има много хора, които дори не могат да си настроят китарите по слух...

Много ме съмнява да му стане нещо на грифа. На моята китара съм й сложил 13-56. Грифът не е мръднал, а свиря в ми бемол. Ако мостчето ти се повдигне, значи ще трябва да сложиш още пружини отзад на тремолото. Другият вариант е да си настроиш китарата по-ниско.

Пич, аз съм китарист, а не геймър. Няма да е зле да се замислиш ти кое от двете искаш да си... Започнах да се уча да свиря, когато бях на 17 години. Първата ми китара беше класическа - Stagg C542. На уроци не съм ходил. С други думи - самоук съм, така че не съм свирил нищо с учителя си, защото не съм имал такъв. Не съм си сменял класическата китара. Все още си свиря на нея. Събират ми се година и пет-шест месеца свирене.

Един съвет - не се мажи с никакви кремове, понеже от това кожата ти само ще омекне и тогава върховете на пръстите няма да спират да те болят. Остави ги да загрубеят - това въобще не пречи.

С акрилни бои. Но само да поясня, че съм си позволил да рисувам върху пикгарда, а не точно върху самата китара.

Аз върху моята китара съм си нарисувал разни щуротии. Лепенки не бих й сложил.

Сега свиря с Ernie Ball Power Slinky (11-48). За момента съм доволен от тях - вадят готин, плътен звук, също на усещане са добре. Преди свирех с D'addario (9-42), но ги смених, понеже свиря с китара, настроена в ми бемол. Реших, че с по-дебели струни свиренето ще е по-динамично. След време сигурно ще мина на Ernie Ball Beefy Slinky (11-54) или Not Even Slinky (12-56)...

Аз имам една любима китара - Fender Stratocaster.

Не намерих такава тема, така че реших да пусна... Как преодоляхте притеснението, когато за първи път излязохте да пеете/свирите пред хора? Как мина представянето ви? Бяхте ли уверени в себе си? Когато си фронтмен, какъв е номерът да не се спечеш зверски, когато публиката зяпне в тебе? Също и какво се прави, когато на човек му се случи гаф на сцената (например китаристът вземе, че изтърве перото или скъса някоя струна; барабанистът прави така, че изтървава палка и тем подобни)?

Реших, че е време и аз да се покажа в този форум. Аз съм този тип с "малката" коса.

Аз имам един стратокастер на Фендър, който го взех втора ръка (сдобих се с него чрез голяма доза късмет). Не мога да кажа какво проиводство (човекът в магазина твърдеше, че е японско и че китарата са му я домъкнали от чужбина). На главата на грифа си има лепенка, на която си пише "Fender Stratocaster" и ала-бала, така че дръвцето ми явно е оригинално... Не мога да кажа тялото на китарата от какво дърво е... Явно не е от елша, а от някаква по-плътна дървесина, понеже е по-тежка. Грифът е направен от едно парче явор и има много дебели прагчета (което доста ми харесва). Освен това е пожълтял, така че явно въпросният инструмент си е старичък... Не съм пипал по-удобен гриф от него - ляга идеално в ръката и нито я изморява, нито нищо. Адаптерите са тези, които си бяха с китарата - не съм ги сменял. Ключовете също са си оригиналните. Не че съм голям разбирач, ама явно са хубави, понеже не изпускат при свирене. Китарата е черна на цвят. Боята беше доста запазена, преди да започна да свиря на въпросния инструмент. Сега по гърба боята е надрана на места... П.П. Нямам как да запиша семпли в момента. Мога само да кажа, че китарата ми има някакво по-"светло" звучене.

Тук просто нямам думи... Това, което е написал Евтим е интересно, макар и да не ме вълнува особено, защото не ползвам тунери, понеже винаги съм си настройвал китарата по слух.

На мене постановката ми е доста странна. Китката ми лежи на ръчката на тремолото, а пък с кутрето ми (понякога и безименният ми пръст) се подпирам точно под струните... П.П. Правилно е това, което ти е удобно. П.П.П. Честит празник на всички!

Без капака става по-плътен (това по мои лични наблюдения). П.П. Верно имаше такава тема - аз я бях пуснал.

Махат си ги, защото звукът се променя. Няма спор, че китарата на Ингви е хубава, но аз лично не бих свирил на нея, понеже не мисля, че издълбаният гриф би ми допаднал.

На мене китарата ми харесва. Тя е неметълска, защото Стив Вай не е метъл. А и колкото невероятно да звучи, има и други стилове освен метъла. П.П. Тялото на китарата не е направено от пластмаса, а от смола. Който не ми вярва - нека прочете какво пише в данните й.

Държа си и класичексата, и електрическата китара в меки калъфи. И без това нямам много време ги чистя, така че е екстра, тъй като не се прашат толкова.

Добре дошла!

За найлонени струни бих ти препоръчал D'addario Pro Arte (тези с червения надпис). Готини са и съм доволен от тях.

При мене нямаше нищо такова. Преходът от класическата към електрическата китара ми беше много лесен. Единственият проблем при прехода беше перцето, защото дотогава бях свирил все с пръсти. Аз бих посъветвал авторката на темата да започне с класическа китара, въпреки широкия гриф. После тънкият гриф на електрическата китара ще й се струва като песен... Пък и не е само това. Ако човек иска да става пълноценен китарист, той трябва да може да свири и на акустичния инструмент (лично мое мнение).

Хубава е репитиционната. Някак си атмосферата вътре е готина... А на баса му няма нищо - просто е модел за джедаи.

ами... по-добре да не го прави че ако реши ще се случат някакви страшни работи (напоследък все повече зачестиха примерите) Какви по-точно?