kazimbutt

Един въпрос: как кухото тяло на електрическата китара унищожава микрофонията?

Да, ама не е.

Purple Haze на Джими Хендрикс.

Jimi Hendrix - Voodoo Child (Slight Return); Manic Depression; Machine Gun; Voodoo Chile Red Hot Chili Peppers - I Could Have Lied; If You Have To Ask Eric Clapton - Layla The Rolling Stones - Gimme Shelter; Hand Of Fate KISS - Love Gun; Every Time I Look At You Motley Crue - Smokin' In The Boys Room

Добре дошло при нас в това форум! Аз ти пожелава приятно прекарване с нас - други обитатели на това място в мрежа.

Под това, което ти каза, се има предвид, че не стига само да си талантлив, ами трябва и да си развиваш даденостите.

Тук не съм съгласен с тебе. Или го имаш, или го нямаш. Ако го имаш - трябва да го развиеш. Ако го нямаш - колкото и да се мъчиш, няма да станеш абсолютист. Това си е талант. Никой талант не се придобива. Той си е вроден.

Е, ти пък! Има разлика между блус и метъл. Метълът си е жица. Свири се на електрическа китара.

Защо пък да се свири непременно класическа музика? Нищо не ти пречи да свириш и блус...

Моите любими китаристи са: Джими Хендрикс, Стив Вай, Ерик Клептън, Джон Фрушанте и Иван Лечев.

Човек, на калсическата китара се свири с финес, а не се блъска като за световно. Така се получава какафония.

Ето ги и моите критерии, които не са подредени по-важност: форма, цвят, звук и удобство.

NitroBGA, не е задължително да имаш висше музикално образование, за да си виртуоз... ти сам даде пример с Ерик Клептън и Джо Сатриани. Джими Хендрикс не е знаел нотите, но и той е бил вируоз. Само за едно не съм съгласен - че не е било нужно да си гении. Напротив, било е, защото е много по-трудно да създадеш нещо ново, отколкото да развиеш нещо, след като вече е създадено. Моцарт няма какво да го коментирам. Само мога да му се възхищавам. Хубаво е да свирим класика, защото тя ни обогатява музикалната култура. Най-малкото, научаването на класиката ще ни даде стабилна основа.

Класиката не е задължителна. Но ако един човек се научи да свири класическа музика, другите стилове ще ги усвои много лесно.

Ето още една програмка за акорди.

За мене Бетховен и Моцарт са най-добрите.

Ооо, Юрий, добре дошъл! С тебе се познаваме.

Хубостта на една китара варира от човек до човек. Няма гаранция, че ако за някой тя е много красива, ти ще я възприемаш по същия начин.

Горната "китара" си е чиста простотия. Това е подигравка с инструмента.

Така му е удобно - така го хваща. Във всеки случай не е грешно.

Определено Джими Хендрикс.

Китарите на Фендер ми харесват повече. П.П. Съгласен съм с motorbreath (за това, че предпочитанието зависи от стила).

И Джими Хендрикс ли не е можел да впечатли със свирене?

A кога една публика "заслужава" според теб? И кога една китара го заслужава? Не мога да ти кажа. Като изляза на сцената да свиря - тогава ще ти дам отговор.

Всеки решава сам дали да си счупи китарата. А и това, че я троши на сцената, не означава, че не я уважава. Това се прави за публиката, и то само когато го заслужава. П.П. Стана ми много жал за обрисувания Стратокастер на Джими (онзи, с който изсвири "Wild Thing" на фестивала в Монтерей).