НиколайGK

Имам навика в подобни теми да предлагам Casio CDP-100. Втора ръка трябва да ти се вмества в ценовия диапазон (не че знам дали ги произвеждат още). Вградените звуци (пет всичко на всичко) никак не са добре, но можеш да го вържеш към компютър... не знам дали това те удовлетворява. Има 88 клавиша, клавиатурата е екстра. От 5 години и половина ползвам такова и нищо му няма (да чукам на дърво).

http://soundcloud.com/rocknmather/the-devils-hill

Soundcloud също, там има групи за различните стилове, където може да качва своите неща. Както и да пише по различни музикантски форуми или такива, посветени на стила, в който твори.

Пробвай с Casio CDP-100. Можеш да го свържеш към компютър с кабел MIDI to USB, към 35 лева са. Клавиатурата му е много добра. Вградените звуци са окей (две нормални пиана, един роудс, harpsichord и strings). На старо може да си го намериш за по-малко от половината от посочения лимит (чисто ново си го взех преди 5 години за 1100 лева). Моето бая тормоз е изтърпяло и не е мръднало.

Да възродя темата с едно соло на Рик Райт (от Пинк Флойд):

Благодаря и на двамата! В интерес на истината ми се иска на някое място да има смяна, някакъв по-тежък и бърз риф. Нещо подобно на Kyuss - Asteroid ( ), но нямам уменията да изсвиря такова нещо. Да има хора (по възможност от София), на които да им се свири space и psychedelic?

Благодаря, ще ги чуя!

Ще дадеш ли примери за псайх (така съм свикнал да го наричам) джаз? Аз съм слушал само Missing holocausto. Не е точно моят тип музика, но ми е интересен при всички случаи. Двата стила (джаз и псайх) донякъде са си свързани, например Сид Барет е взаимствал някои техники от Кийт Роу, китаристът на АММ. Колкото до съобразяването с ритъм - да, това е ясно, имах предвид самите изсвирени ноти.

Честно казано би ми било доста по-интересно да заформим такава дискусия пред поредното обсъждане на марки, модели, технически проблеми и т.н., с каквито е пълно в "Клавишни". И не от типа на "Моят стил е по-як от твоя", разбира се. Чуй например първия инструментал, за който съм пуснал линк, и по-специално обърни внимание на изсвиреното от Рик Райт. Подобна напълно свободна импровизация (и в съответния стил все пак) ми е най-интересна, поне за момента, и именно липсата на правила е това, което ме влече. Докато като се свири над някаква предварително зададена акордова прогресия, все пак трябва да си наложиш някакви ограничения, за да не звучи изсвиреното безсмислено. Естествено, по никакъв начин не отричам този тип импровизации, даже някои ми харесват изключително много (примерно пак Райт (и Гилмор) в четвъртата част на A saucerful of secrets, особено live-a в Помпей), просто не съм се насочил приоритетно към това. Има време за всичко Колкото до бугито и рокендрола, имах предвид, че пречупвам идеи, които съм срещнал, когато задълбавах в тези два стила, докато свиря псайх. Не че отричам добри блус и т.н. пианисти, просто с времето се промених (което е нормално). А джазът си е цяла наука, от която не разбирам почти нищо. Малко ми е като ядрената физика - възхищавам й се, както и на хората, които се сещат от нея, но дотам ПП: Абе как е прието (ако е прието) да се изписва на български psychedelic? Че съм виждал поне пет различни варианта.

Благодаря за предложението, но всъщност само играя за кеф квартални мачлета. За сериозни мачове ще съм катастрофа

От доста време съм член на форума, но не бях счел за нужно да се представям, тъй като сравнително рядко имаше какво да питам или по какво да се изкажа. Напоследък обаче усещам как все по-често разглеждам форума и пиша постове, съответно и решението да си направя темичка тук. Казвам се Николай и съм родом от Хасково, на 19 години. Последните две ги прекарах в Пловдив, а сега съм приет студент в София. Пожелайте ми успех... Никнеймът ми е двузначен - от една страна GK са инициалите на бащиното и фамилното ми име, от друга страна играя вратар (без особен успех, но здраве да е). Свиря на пиано от седем години, като първите пет бях при учител в хасковското читалище "Заря". Преместването ми в Пловдив съвпадна и с драстичната смяна на стиловете музика, които слушам, съответно и промяната в техниката ми. Дотогава слушах най-вече рокендрол, блус и буги-вуги. Избягвах всичко, което не се вмества в 12-тактовата схема и пентатониките Но почти случайното попадане на музиката на Сид Барет коренно ме промени и интересите ми вече са насочени предимно към psychedelic рока (а също и различните му "деца" - space, progressive, krautrock и т.н.), а учители ми са кийбордисти като Рик Райт от Пинк Флойд, Манзарек от Дорс, Дейв Стюърт от Арзахел и Дъг Ингъл от Айрън Бътърфлай. Почти постоянно съм в търсене на непознати досега групи и съм чул още много (и като бройка, и като качество) страхотни кийбордисти, но гореизброените образуват за мен нещо като свещена четворка, поне така си ги знам аз Отделно все още се улавям, че вкарвам елементи от буги и рокендрол пианисти като Джери Лий Луис (човекът, който ме запали по пианото като бях на 11-12), Аксел Цвингенбергер, Албърт Амънс, Пайнтоп Пъркинс и т.н. Малко ми е тъжно, че в България псайхеделикът не е силно застъпен. Тук е моментът да дам линк към музиката на един българин: http://soundcloud.com/medicatation Невероятен псайх! Ако чете това, искам да знае, че съм му голям фен Много обичам да се събирам да свиря с познати (най-вече съм случвал на китаристи) независимо дали се познаваме от 2 часа или 2 години. Важно е да имаме сходно мислене с въпросния човек. Тогава просто се усеща как нещата се получават още на петата минута... А може би бъркам "получаване"-то с кефа, който изпитвам, но всъщност това е целта Голям фен съм на джем групите (пуснал съм тема за тях в "Говорилня"-та и ще ми е интересно да се заформи дискусия) и ми се ще някой ден да участвам в такъв български проект. Но има време. Когато почувствам, че моментът е назрял, ще пусна тема. Ако някой се интересува всъщност, нека ми пише отсега Дори и да нямаме физическата възможност да се съберем да посвирим, съм сигурен, че ще си направим густо, говорейки за музика. Може би съм пропуснал нещо... А, да, преди около една година си купих китара. Все още ме е срам да свиря пред други хора, но ще призная следното (дано колегите кийбордисти не ми се сърдят) - звукът от прокаран слайд по струните на китарата е просто най-якият! Точка. Сигурно за това ми мнение е спомогнало и непрекъснатото слушане на Сид Барет. Наскоро си взех MIDI to USB кабел (преди това бях свирил само с четирите звука нa Casio-то ми). Благодаря сърдечно на продавача на музикалния магазин в Хасково (знам, че е член на форума) за подробните обяснения как точно трябва да свържа пианото си, изключително съм бос, когато става дума за подобни неща. Новата палитра от звуци, която мога да ползвам, ме кара да се чувствам като дете в магазин за бонбони. Толкова креативен не си спомням някога да съм бил, имам чувството, че след всяко свирене са ми дошли поне по 5-6 нови идеи, които записвам, за да не забравя, понякога след не повече от 2-3 опита, защото междувременно ми е хрумнало нещо ново и искам да почна с него. Удоволствието от импровизирането също е несравнимо (освен когато става дума за свирене с други хора, разбира се). Да живеят Хамънд органите! Освен музика, ОБОЖАВАМ английски футбол и съм голям фен на Манчестър Юнайтед. Дори бях на мача с Челси на Стамфорд Бридж този сезон. Който следи Висшата лига, ще знае, че трудно е можело да избера по-подходяща среща. Обичам много математиката и се явявах на олимпиади доста често. Доста нерви са ми донесли през годините, но февруари (всъщност една седмица преди мача с Челси) благодарение на такава олимпиада имах възможност да видя Казахстан, което компенсира всички главоболия, които съм имал. Обичам и да чета, любимец ми е Стивън Кинг. Един съвет към неопитните му фенове - не четете "Сблъсък". Поне не все още. По принцип чета по две-три книги на месец, а когато предното лято приключих "Сблъсък", не бях в състояние да пипна книга около една година. Не знам защо, просто се отказвах след двайсетина страници. Най-сетне прекъснах това с "Буик 8" (пак на Кинг). Човекът е един от малкото живи в момента гении. Заслужил си е цялата слава и добри думи. Накрая, защото постът ми навярно стана дълъг (не планирах да е толкова голям, но постепенно усещах, че имам да кажа все повече и повече), ще пусна няколко поздрава към стигналите дотук (поздравления за нервите!) с изключително важни за мен песни: Pink Floyd - Interstellar Overdrive Arzachel - Metempsychos The Beat of the Earth - This is an artistic statement Part II Последната ми е съвсем ново откритие. И все пак спокойно я окачествявам като "изключително важна". Знаете, с някои парчета е така (любов от първо слушане, която просто ще остане... няма начин). Някой може да се изненада, че има хора, които изкарват цяла вечер на една 20-минутна песен, но според last.fm-а ми в момента я слушам за девети път Та това е. //неочаквано рязък край

Джери Лий Луис ми е първото влияние още като бях на 11-12. Вече почти не слушам рокендрол с изключение на него. Любимци понастоящем са ми Richard Wright от Pink Floyd (да речем по-ранния период), Ray Manzarek от The Doors, Doug Ingle от Iron Butterfly и Dave Stewart от Arzachel. Жалко, че Райт се споменава сравнително рядко в темата (за разлика от Кийт Емерсън или Рудес например), според мен е сред най-добрите прог кийбордисти

Eee, сега разгледах клипчета из Ютюб. Супер готино! Направо не съм подозирал, че клавирът има толкова възможности за "игра" със звука

Давай, на мен ми е интересно!

Яко. Благодаря за бързия отговор.

Може и да задавам глупав въпрос, но откакто се занимавам с пиано, съм свирил или на класически пиана, или на електрическото си пиано без никакви ефекти у дома и честно казано не знам почти нищо за възможностите, които предлагат по-професионалните синтезатори. Самият въпрос: на 04:26 на тази песен: кийбордистът отива от нисък тон на по-висок съвсем плавно - т.е. не могат да се чуят отделни тонове между смяната. Все едно както когато се прокара слайд по струна на китара. Някой знае ли как се постига това?

Честно казано така ми харесва доста повече...

Много приятно звучи. Харесва ми как не задълбаваш само в една скала, има разнообразие. Много готин тон на китарата също така - дава едно рокабили звучене На места свиренето ти не ми звучеше 100 % перфектно технически (може и да греша! Свиря на клавир Ако е така, извинявам се предварително), но точно това придава характер на импровизацията, т.е. не звучеше като нещо, написано на ГитарПро примерно, а се усещаше човешкият елемент (точно това ми липсва в музиката на всички мегатехнични китаристи, които съм слушал). Бе с една дума много ми хареса! Само един съвет, нагласи бекинг тракът да се чува малко по-слабо, а не толкова силно колкото китарата ти. Успех и занапред! Ще ми е интересно да ти чуя и други импровизации.

Casio CDP-100. На старо няма да е особено скъпо, пък и има много хубава клавиатура.

Къде е псайхеделика тука? По-скоро ми звучи джазово, но доста далеч от псайхеделик.

Wicked Lady - Living on the edge: http://www.youtube.com/watch?v=bAonO-m243Q Pink Floyd - Astronomy domine (със Syd Barett, а не с Гилмор): http://www.youtube.com/watch?v=bDcgsTMcKUg&feature=related Morgen - Love:

Casio CDP-100.

Това е сто пъти по-истинско от превзетите любовни текстове. Хареса ми. Надявам се да пуснете още.