Bobolin

Погледни ТУК. Сложих ги преди 2 дни. Супер доволен съм. И на усещане при допир на пръстите по време на свирене са по-различни. Поръчах си ги от www.visiarts.net. Цената там от 66 лв. за избраните от мен девятки е за два комплекта. Идват за 10-тина дни. Доволен съм. Лоша дума не мога да кажа.

Искаш мнение - ето моето: ГРОЗНА!

Аз да се похваля с новите си струни DR Extra-Life Red Devils Lite (09-42) Много heavy metal ми изгеждат и радват окото и ръката, а ако се окаже, че е и така както се споменава в упътването към тях, че имат живот между 3 и 5 пъти повече от нормални струни, ценя няма да имат.

Да се похваля с двете ми нови малки джиджавки: хроматичен тунер и дигателен метроном. Много съм доволен и от двете

Хайде и аз вече съм в клуба. Ibanez RG2610Z-BK Prestige. Красавицата в куфара ... Но вече е разкрита. Много ми хареса това картонче :-) Гледана отпред. Както и отзад. "Hallowed be Thy name" До любимият ми Jackson. Преплели шпаги с него. + още една фенка (и пазителка) на черни китари.

Дойде време и аз да се изфукам с новата ми придобивка - Ibanez RG2610Z-BK Prestige. Красавицата в куфара ... Но вече е разкрита. Много ми хареса това картонче :-) Гледана отпред. Както и отзад. "Hallowed be Thy name" До любимият ми Jackson. Преплели шпаги с него. + още една фенка (и пазителка) на черни китари.

Здравейте. Притежател съм на Jackson, но с оглед наближаващият ми рожден ден, е много вероятно да си направя подарък с един Ibanez. Винаги са ми харесвали тези китари (почти колкото Jackson ), затова искам да се обърна за коментар към вас относно евентуалният ми избор, който никак не беше лесен, още повече, че бе в жестока конкуренция с един Jackson. :-) Избора ми се спря на Ibanez от Prestige серията а именно Ibanez RG2610Z-BK. Нещата, които ми харесаха на вивизия, пипане и пробване: 1. Максимално изчистена и елегантна визия. 2. Доста комфортен гриф - мисля, че Wizard Prestige се води, който с неговите 18 мм. на 1-ва и 20 мм. на 12 позиция (срещу масовите съответно 19-21 мм.) се оказва май фактора за момента, който накланя везните в полза на Ibanez срещу с милиметър и нещо по-дебелият гриф на Jackson-а, който бях харесал. 3. Made in Japan. Това за мен е много важно, колкото и да се казва, че и модели произведени в Индонезия са с високо качество, понеже на последен етап минават контрол по качеството през японец. Вътрешно е важно за мен да си знам, че едни япончета с едни малки ръчички, съвестно и внимателно, както им е присъщо са пипали, сглобявали и тествали. Питанията са ми: 1. Има ли някой собственик притежаващ този модел за да сподели преки впечатления от ползването на китарата? 2. Заключващата система е Edge Zero. Малко ме притесни, че в интернет намерих мнения на хора, които доста лошо се изказват точно за нея и държат, че Edge Pro е по-добрият вариант. Вашето мнение по въпроса? 3. Както забелязвате, китара е само с един хъмбъкър при бриджа. Някой има ли наблюдения и свирил ли е с такъв - Seymour Duncan® TB-10 Full Shred. Ами това са ми засега питанията, като много се надявам на отговори. По-долу е снимката на самата китара.

Имам питане, относно височината на струните: 1. Височината на струните се мери от грифа до струната или от върха на прагчето до струната. Има значение къде се мери - при 1-ва или 6-та струна. Грифа (фретборда) не е хоризонтално равен и предполагам се взема за измерването разтоянието точно под самата струната. 2. Доколкото съм разбрал височината се мери при 12 позиция на грифа - колко трябва да е стандартно приемливото ако може да се нарече така разстояние. Даже би било хубаво ако всеки, който има жеалание разбира се даде пример за собствената си китара - нещо от рода на: модел китара/разстояние Предварително благодаря на всички, които ще отделят от времето си за отговор на въпросите ми!

Аз съм стигнал до следния извод: бързината като бързина е нещо което всеки го има. Част от физиологията е. Пробвайте само с дясната ръка максимално бързо алтернейт пикинг да кажем. Пробвайте само с лявата ръка да движите пръстите си върху позициите. И в двата случая всеки го може много бързо. Голямото тайнство поне според мен се нарича СИНХРОНИЗАЦИЯ между тази лява и тази дясна ръка. Това е трудно постижимото нещо и затова когато учим да свирим нещо го свирим по-бавно за да може мозъка ни да изпраща правилните сигнали за синхронизирането на движенията на лявата с тези на дясната ръка за да се получи. Правилната синхронизация - е на това нещо се крепи цялото китарно свирене.

Хайде да не забравяме фразата "Няма глупави въпроси, има глупави отговори." Не се нахвърляйте върху момчето защото ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС е минал през етапа "коя е най-добрата" и след години е стигнал до извода "че няма най-добра". Факта, че някой сега е в този етап не дава право на другите надскочили го да се нахвърлят върху него. Хубаво би било преди да пишем да си спомним какви сме били.

До тази ценова граница (400 лв.) която си посочил е илюзия да си вземеш добър модел на Jackson или ESP. Поне за мен качествен значи примерно ТОЗИ JACKSON или пък да кажем M-II моделите (съвсем субективни примери давам на базата на моите предпочитания) от Standard серията на EMG. Както забелязваш и в двата случая се въртим около $2000 и нагоре цени. За 400 лв. можеш да си вземеш нещо от най-ниският ценови клас, но дори и той ми се струва че и при двете фирми започва от над 400 бг лв. за нов инструмент. Моят съвет - поспести поне още толкова - инвестицията ще си заслужава!

Искам най-искренно да благодаря на Evtim Djerekarov относно подмяната на адаптерите на моя скромен Jackson JS30 с така дългоочакваните от мен Seymour Duncan (JB Trembucker & Jazz Model Hummbucker). Резултата: НАТИСНИ ТУК а от ТУК просто ми харесва ъгъла.

Добре ли си приятелю? Изобщо не оспорвам правото на мнение на когото и да било. Но чакай да се разберем:ако тук сега поставя една дълга и вулгарна псувня по твой адрес и нея ли ще минем под параграфа "свобода на словото"? А това че роптаеш с/у горния ми пост, не е ли вид опит за цензура?... Според мен е важно да не пишем глупости и безумия - всеки до колкото е способен, разбира се. Не е ли глупаво да кажеш за някой, който очевидно е с една глава над тебе "егати дребосъка!"? Ако някой световно признат китарист-виртуоз не е по твой вкус, то адекватно е или много да не се включваш в местата където феновете му го коментират, или поне да се ограничиш до "На мен не ми харесва, не е мой тип, не ме кефи" и разни подобни, а не да заявиш като най-великия експерт "тоя не може да свири", "тоя е само гола техника" и други подобни невероятни умозаключения. М/у другото човекът към когото в случая основно бе насочена репликата ми, явно ме разбра правилно. А ти май за пореден път търсиш повод за спор? От последния такъв те оставих да си тръгнеш с достойнство, но явно все пак търсиш някакъв реванш. Хайде да не продължаваме... Не е това замисълът на форума. Темата Малмстийн не коментирам повече. Относно поста ти - ще оценя ако пак ме оставиш да си тръгна с достойнство приятелю. Относно отношението ти - при следващото подобно наистина ще развалим замисъла на форума.

И какво сега - трябва да свиря по-добре от Малмстийн за да мога да изкажа лично мнение. Аз мога да кажа, че има едно нещо на което му викат свобода на словото, което ще рече, че последния боклук има правото да се изправи пред белия дом и да вдигне транспарант Буш да го д**а. Или навярно първо трябва да му задмине успехите преди да може публично да заяви личното си мнение и становище. Хайде стига глупости - аз не свиря по-добре от Малмстийн но приемам за лична обида и посегателство върху мнението ми някой да ми заяви, че нямам право на такова докато не докажа определени качества. А това с пускането на линк към собствени неща е абсолютно инфантилен начин на мислене. Както мога да кажа, че Стив Вай е много добър композитор и половината форум тук ще ми изръкопляска навярно, така мога да кажа, че никак не ми допада творчеството на Малмстийн. Защото вярвам в това, че всеки независимо от пол, раса, обществено положение и каквото друго се сетиш ИМА ПРАВО НА ЛИЧНО МНЕНИЕ. И когато някой започне да ми дава акъл кога бих имал право да се изказвам еди как си за еди кой си ...

Еуфорията е хубаво нещо. Неподготвените изказвания - не.

Тук вече съм напълно съгласен. Арпежи с алтернейт пикинг се свирят но разбира се не може да бъде достигната скороста на същите изсвирени с помоща на суип пикинга. Хубаво е, че в края на крайщата достигнахме до консенсус. Разбира се аз смятам, че спора беше изцяло приятелско-професионален.

Аз понеже трудно се предавам. За невярващите и отричащите свиренето на арпежи с алтенейт пикинг: Vinnie Moore - Advanced Lead Guitar Techniques - това е видео урока. Който го има превърта на 32:10 мин. Все си мисля, че Вини Мур ги разбира нещата и няма току така да демострира в уроците си свирене на арпежи с алтернейт пикинг.

Ами що не отпуснеш малко пружините или направо да махнеш едната.

Да продължим с военната тематика:

Спор се не води. Глупост човешка се тепа.

Много е просто - не става! Брей? В качеството на какъв го заявяваш толкова категорично? Хайде стига безумни категоризации на база лично мнение. Арпеж с алтернейт пикинг се свири както всичко друго което се свири с алтернейт пикинг. Проблема идва ако се опиташ да го извириш наистина бързо и тук вече нещата опират най-вече до технически възможности на съответния свирещ.

Само едно допълнение да внеса относно Макалпайн. Гледал съм негови уроци преди време - в часта за арпежите демонстрира използван от него похват (навярно и от много други но в конкретния случай говорим за него) за свирене на арпежи посредством алтернейт пикинг и нямаше никаква загуба на бързина а резултата бе идеално чисти тонове за сметка на масово използваната практика юруш надолу и после айде на горе по струните (говорим за арпежи) от което резултата доста често е водопад от омазване. Предполагам всеки, който е слушал албумите му (лично за мен "Premonition" е един от най-големите китарни шедьоври въобще) му е направило впечатление нечовешкия начин по който звучат "Макалпайнските арпежи". И тук не ми остава нищо друго освен да си пусна адски любимата ми композиция "The Violin Song" от горепосочения албум и да кажа силно депресиран - "Който го може го може." А как става свирене например на арпеж по 6 струни с алтернейт със същата скорост с каквато би се изсвирило със Sweep ? О, предполагам не е нищо сложно - просто 10-ина години тренировки. Както и да вземеш 100 м. под 10 секунди - тренировки. Както и да накараш шефа да ти вдигне заплатата - мноо-о-о-о-го тренировки. Шегувам се най-добронамерено разбира се. Не съм достигнал такива висоти като Макалпайн и най-вероятно няма никога да ги достигна а и не се опитвам. Но отговорът е много прост - тренировки. Гледам тук някой беше цитирал "спринтьора" Анджело, който не се умори да повтаря във видеоурока си: "Practice, practice, practice!" В интерес на истината колкото и да не ми харесва подходът му към свиренето съчетан с лично на мен крайно неприятното му позьорство и непрекъснато лигавене - прав е човека.

И аз съм с такива признавам си че бях повлиян от Металика, но и преди да ги пробвам свирех с много подобни откъм дебелина и гъвкавост. Никога не чупя перца и ги износвам за епохи въпреки, че свиря брутален Траш & Дет метъл с много силна амплитуда и много удари по струните. Абе класика в жанра дет' се вика Остави Металика - лошо стечение на обстоятелствата е, че мистър Хетвийлд свири със същите ако ми разбираш намека. От маркетингова гледна точка - удар в десятката за Дънлоп. От лично-моя-китаро-естетски-маниашко-ценителска - лошо лошо ...

Само едно допълнение да внеса относно Макалпайн. Гледал съм негови уроци преди време - в часта за арпежите демонстрира използван от него похват (навярно и от много други но в конкретния случай говорим за него) за свирене на арпежи посредством алтернейт пикинг и нямаше никаква загуба на бързина а резултата бе идеално чисти тонове за сметка на масово използваната практика юруш надолу и после айде на горе по струните (говорим за арпежи) от което резултата доста често е водопад от омазване. Предполагам всеки, който е слушал албумите му (лично за мен "Premonition" е един от най-големите китарни шедьоври въобще) му е направило впечатление нечовешкия начин по който звучат "Макалпайнските арпежи". И тук не ми остава нищо друго освен да си пусна адски любимата ми композиция "The Violin Song" от горепосочения албум и да кажа силно депресиран - "Който го може го може."