Bobolin

Да се похваля с новата ми придобивка с която силно се гордея Ibanez RG4570Z Prestige

Преди ползвах DR. От около 2 месеца ползвам Elixir. Свиря всеки ден. Изключително съм доволен от тях - заслужават си цената. Към момента не мисля да експериментирам повече с каквито и да е други марки.

Моят съвет е да я занесеш на лютиер. След сетъпването като си я вземеш, ще разбереш, че си направил най-смисленото нещо в случая и друг път няма да ти минава и през ум сам да се занимаваш. Ако си от София кажи - мога да ти дам координати на много читав човек. Аз лично си нося всички китари при него и съм адски доволен от крайният резултат.

Дилемата е приключена и вече съм щастлив собственик на така желаната китара. Надявам се няма да ви отегча с кратка фотосесия от събитията: Още с влизането фаворита бе посочен с пръст Пробвам RG4570Z Вълшебен инструмент! Пробвам RGT320 Лакираният от задната страна гриф бе минус за мен, понеже силно ме дразни ръката ми при леко овлажняване да образува сцепление с лака, докато свиря. Пробвам RGA420Z Убийствена визия и прекрасен по-различен звук, идващ в случая от активните адаптери. Пробвам JEM7V Легендарен модел, но не и "моя". Пробвам S5470 Неописуем комфорт при свирене. Силно олекотено тяло. Всички от пробваните от мен китари ми бяха изключително комфортни и мисля, че е трудно да се каже, че някоя е по-добра от друга. Всичките бяха водещи модели в класовете си и качеството на инструментите бе безкомпромисно. Може би RGA420Z ме впечатли с една идея повече, но звука на RG4570Z беше нещото, което не остави място за съмнение с коя точно китара ще си тръгна. В края на крайщата новата ми придобивка е RG4570Z. Искам най-сърдечно да благодаря на всички, отзовали се с коментаи на питането ми в темата!

Жив и здрав да е човека! Още 50 поне да те радва. Това за антикварната стойност го казах в кръга на шегата. Китарата можеш да я реставрираш като един вид жест на уважение към баща ти, но ще ти коства пари надвишаващи неколкократно стойноста на самата китара (ако има такава въобще). Купи си някаква не скъпа китара ако имаш желание да се учиш да свириш, но с тази няма да стане.

Само за информация, утре слагам процесора в раницата и отивам към магазина за саунд тестове. Когато се прибера шанса да съм духовно на върха на щастието и финансово почти на дъното е много голям.

Явно и на американските селяни не им лиспват някой типични "булгар" както каза, черти ...

Айбане(з) се чете ама другия път. Може би прекалено много клипове в yоutube гледаме на англоговорящи китаристи свирещи с марката. Изхождайки от първоизточника а именно Salvador Ibáñez от който дедо ти Хошино Гаки е купил бранда в първата половина на миналия век, се замисли от къде идва името на фирмата и как е оригиналната му транскрипция на испански. Да не говорим, ако се е било запзило името с което в началото са били предлагани китарите на пазара а именно Ibanez Salvador преди да се вземе решението да се съкрати бранда само на Ibanez. Така че, няма нищо от английския там. Има много "пояпончено испанско". Много англоезични станахме. За Edge съм съгласен. Там името е избрано в оригинал с английската дума.

Това на снимката да не се окаже нещо с антикварна стойност?

Погледни така - кое е първоизточника на нещата и кое е вторичното произлизащо от него. Аз бих казал първо е китарата а звука е след това. Да не говорим, че усещането за добър звук се изгражда с години на база натрупан опит, стил на свирене, музикална ориентация, пробвани различни ефекти и т.н. Един по-нагледен и навярно леко просташки кулинарен пример, приемайки, че храната е първоизточника и нещата около нея вторични произтичащи от нея. Предпочитам да ям крем карамел с оловна лъжица отколкото лайна със златна такава. За мен в случая дилема няма - хубавата китара задължително е нещото което трябва да избереш. Тя ще ти даде удобството и леснотата да се развиеш по-успешно и правилно като технически умения. Поне аз така мисля. Почти съм сигурен, че има хора на друго мнение но аз съм 100% зад моето!

Аз да вметна малко ни в клин ни в ръкав в темата ви, че съм потенционално скрит фен на фирмата. Нещата се въртят около пристрастяването ми към тънките и широки грифове. На скоро в един познат гледам един BCRich. Леко очукан, старичък и аз надменно пуснах тънък язвителен коментар. Позагледах се се в него - Кери Кинг V модел. Брей. И като го хванах ... грифа ми заспа в ръчичката. Тъничък, широк ... приказка. Та така. Не съм пипал други BCRich-ове и не знам как стоят нещата там, но този определено ме накара да изпитвам силно уважение към фирмата. Пък и някога когато бях доста по-млад (във времената когато Кремона бяха нормален избор а капиталистически китари гледахме основно само по клиповете на стари видеокасети) си спомням, че баткото от местната хеви метъл група в родният ми град свиреше с BCRich и аз зяпах, все едно държеше в ръцете си свещеният граал. Исках да споделя само.

И аз не я бях включил, което е срамно като се има предвид, че съм лют фен на Крис Бродерик. Но на живо много ме впечатли това изрязване в рогцата с цел достъпност, но активните и адаптери (LZ4) са загадка за мен. Финиша и беше божествен - направо се потапяш в нея... Махагонова е. Затова съм си оставил една ниша като таен вариант, като я чуя как звучи. Самият факт, че не я бях включил сред вариантите а след като я видях и пипнах на живо вече е там, говори, че определено ме е грабнала с концепцията си.

Като цяло не съм особен привърженик на сигначър модел инструменти, но това е субективно. Уважавам много Сатриани, който е един от най-големите, но музиката му не е нещото, което ме жегва отвътре, което в случая е отново субективно. Обективните причини са, че лично аз по никаква причина не бих си взел китара с 250 мм. радиус на грифа при JS (доста объл) срещу 430 мм. (доста плосък) при RG моделите. Също така при JS дебелина от 20 - 22 мм. ми изглежда направо плашещо. 18 - 20 мм. или 17 - 19 мм. е нещото, с което се чувствам най-комфортно. Също така сглобката при грифа е Tilt Joint, което от гледна точка accessibility никак не ме устройва. При RG-тата AANJ сглобката ме радва изключително много, като решене за достъпност при bolt-on китари до високите позиции. И да, тя е наистина друга бира. Друга вид изключително качествена бира, но за друг вид ценители. Не изключвам възможноста и аз просто да не съм дорасъл до там.

Така, има известно развитие по дилемата ми. Днес бях в магазина, понеже доставката, която чаках е пристигнала. За жалост, RG3570Z го нямаше налично, но преживях лесно този факт, понеже сега си признавам фаворитът ми е RG4570Z. Искам да уточня, че отидох с явната нагласа, просто да ми ги свалят от стената, да седна и да ги подържа, опипам, усетя, "блуждаейки" по грифа. Никакво по-концентрирано свирене, включване към усилватели и т.н. Исках да усетя чисто емоционално за себе си първото докосване и емоцията и усещането, което то ще ми даде. "Пробвах" няколко модела а именно: RG4570Z, JEM7V и в допълнение още два high end Prestige-a от S и RGA серията а именно S5470F и RGA420Z, както и RGT320Z, който мисля, че им е топ моделът от RG серията от миналата година. Определено RG4570Z е китарата, към която се почувствах най-силно привлечен, като усещане от инструмента. Пак казвам, тук не говорим за технически характеристики, звук и т.н. Става дума за усещането което ти дава китарата в ръцете ти и усещането от ръката върху грифа, плъзгането върху него, фретборда, натиска на пръстите върху струните и т.н. Между другото много силно се впечатлих от RGT320Z, която е Neck Thru а не като посочените от мен модели, които са си AANJ, но там за мен силно негативен момент е лакираният гриф. Поне за мен е много дразнещо особенно лятно време, когато дланите започват да се потят при продължително свирене, момента на лекото зацепване при получаването на сцепление между дланта и лакът по задната част на грифа. Относно другата псочена от мен китара JEM7V ... мисля, че отпадна като вариант. Т.е. страхотен инструмент е, но не е "моята" китара. Въпреки, че не ми е за първи път, не можах да приема инлеите (клончето с листата) като приемлива за мен визуална ориентация. Не, че в 99% от случаите, човек има нужда от такава. Чисто естетически, не можах да се прекърша, окото и усещането ми да я приемат за желана. За някои хора е много красиво и сигурно е така, но за мен класическите точки си остават еталон и желана маркировка. Китарата остави у мен чувство за прекрасен инструмент, но не и за "моя". Относно S5470F - страхотен Prestige Wizard гриф, изкефих се максимално на заветните 17 - 19 мм. тънкост и доста олекотеното махагоново тяло. Ще я чуем как звучи. Та с това приключи първата част от избора. Втората част ще е тези дни, когато въоръжен с процесора с който свиря (тъй като знам чудесно пресетите които ползвам как звучат с адаптерите на китарите които имам) отида в магазина и вече се просвирят по няколко пъти един след друг всичките посочени модели, тества се хардуера и т.н. Т.е. това ще е практичната част от избора, който може главоломно да обърне нещата все пак. Емоционалната част мина. За момента както казах фаворитът ми е RG4570Z, но след днес не изключвам нито RGT320Z нито пък RGA420Z. Относно звука, харесва ми плътния "наситен" звук, без много изявени високи. Ibanez-a който имам е със Seymour Duncan TB-10 Fullshred адаптер, който е изключително high output и при свирене на ритъм партии ме размазва от кеф но за сола ми идва прекалено "пискливо" ако може така да го определя. На другата ми китара (Jackson SLSMG Soloist) с махагоново тяло и съответно EMG81 и EMG85 пък 81 при бриджа ми звучи много добре, но някак една идея "изкуствено" а 85 при нека много ме радва. Ще видим как ще звучат посочените Prestige-и и кой най ще ме израдва като звучене. Относно дървото - определено предпочитам китара с махагоново тяло.

Знам за Икономов, но неможах да намеря този ибанец там, поне по каталога =/ Остави го този каталог. Не е ясно колко често си актуализират сайта. В магазинът им има почти всички модели от 2009 и 2010 г. В прекият контакт по телефона е истината. МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР ИКОНОМОВ (София) Тел.: 02 958 17 43 GSM: 0878 60 14 43

Стига бре. Не смятам, че има нужда някой да бъде убеждаван в качествата на Jackson. Всеки си има мнение както и право да го изказва на всеослушание. Въпроса е, да се прецени границата, когато изказано мнение може да засенчи впечатлението за компетентност, което са оставили предишни такива на дадения човек. Много сложно го казах, но се стараех да бъда максимално вежлив.

ТУКА е истината ама скъпо-о-о-о-о-о ...

Предполагам репликата на колегата Hillbilly относно Jackson китарите е проява на хумор, който не ми е писано да разбера ...

Мисля, че специално JEM7V до 2003 се е произвеждал с абаносов фретбоард, след което са преминали към такъв от палисандър. Жалко. Не знам защо така са решили, но със сигурност си имат доводи предполагам. От моята кула погледнато, това не ми допада, понеже един абаносов фретборд би наклонил сериозно везните в полза на JEM-a в моите очи, но пък кой ме пита мен. Иначе да, инлеите с клончето с листата (мисля, че "Tree of Life" - "Дървото на живота" се води инкрустацията) са доста впечатляващи, но не съм убеден, че чисто практически като визуален ориентир по време на свирене е добра идея. Или предполагам е въпрос на свикване. За мен идеалните инлеи са малки точки в горната част на фретборда, както беше при JPM модела на времето или както са сега Prestige моделите от S серията на Ibanez.

Откъде тази информация и достоверна ли е? Ако е така ще съм много силно впечатлен!

Slide, съжалявам ако съм предизвикал някакво изнервяне в теб с темата си. Ако имах възможността да съм свирил и на трите модела, разбираш, че темата най-вероятно нямаше да я има. Аз разбира се, имам донякъде изявен фаворит сред трите, но смятам, че има много по-знаещи и разбиращи от мен тук хора, чиито съвети ми биха били от полза, защото винаги може да се изпусне някой дребен детайл в спецификацията, който после да се окаже доста дразнещ. А точно този дребен детайл, може да бъде забелязан и акцентирано върху негов плюс или минус от някой по-разбиращ. Допълнително, да, моделите се въртят в ценовата граница около 5000 лв., което е сума за която бих искал да съм премислил всеки детайл преди да бъде инвестирана. По никакъв начин обаче не искам да омаловажавам тема от рода "Помощ за избор на китара за 500 лв." и такава за 5000 лв., като видиш ли щом питанито ми е за скъпи китари, значи може да се позволяват повече и аз не знам какви неща. Много добре си помня някога времената, когато да дам 500 лв. за китара беше доста по-непосилно и голямо нещо за мен отколкото сега да се кумя върху тези три. Конкретно за моделите сега. Аз съм доста вманиачен "грифоман" и както се предполага от темата, голям привърженик на грифивете на Ibanez. Техния радиус от 430 мм., което прави почти 17 инчов радиус е едно от най-комфортните за ръката ми неща. Пробвал съм различни китари с по-малък радиус и не ми е комфортно. Нещото, което много ме е яд при Ibanez е вече почти пълната липса на фингърборди от абанос. Допреди години имаха такива модели. Имам щастието да имам китара с абаносов фретборд (не е на Ibanez) и усещането е страхотно при свирене. Доста по-непореста дървесина и сякаш пръстите се докосват върху масло при свирене. Доста "гладко" и "мазно" усещане. Също така оказва влияние и за "по-топъл" тон на инструмента. Да не говорим, чисто визуалната наслада от доста по-тъмната дървесина. Както и да е, примирил съм се с отсъствието на тази благинка в случая. От сравнително скоро Ibanez при скъпите си модели ползват татаниево подсилен тръс роуд. Присъства при посочените от мен RG4570Z и RG3570Z, но и след четене в интернет, не се убедих напълно, че може да се третира като важна екстра един вид. И тук идва много важно - дебелината на грифа. ОБОЖАВАМ тънките грифове на Ibanez. Може и да звучи странно, но аз лично разлика от 1 мм. в дебелината я усещам осезаемо в момента в който пипна грифа. За жалост само RG3570Z от изложените от мен е със Super Wizard HP гриф - т.е. е със заветните 17 - 19 мм. Поне аз не съм срещал китара (т.е. на друга фирма) с по-тънък. А може би това се дължи на липсата ми на достатъчна информираност. Другите два модела са съответно 18 - 20 мм. Имам Ibanez, който е с такъв Wizard Prestige (18 - 20 мм.) гриф и ми е супер удобно, но като пипна Super Wizard HP-то ще преценя разликата. Относо дървесината - е тук съм почти убеден в предимствата на махагона като дълбочина на тона. Имам такава китара (от махагон), така че там може да се каже, че имам представа за какво става дума и съм му фен като дървесина. Ето кратко сравнение, което намерих относно трите дървесини. Mahogany Basswod Alder И тук идва момента на адаптерите, за които в случая тотално не мога да изкажа мнение, тъй като почти не съм свирил с DiMarzio. Имал съм и съм използвал различни модели на Seymour Duncan и на EMG, но не и на DiMarzio. Личните ми предпочитания са към по-плътен и дълбок звук с присъстващи средни и бас а не към "режещ" и "крещящ" звук с изявени високи. TONY, лично аз съм голям фен на Петручи. Не че не харесва Вай. Да, Петручи ползваше подобна комбинация. Между другото, и до днес съм на мнение, че JPM са ми в топ 3 на най-желаните да имам някога китари. Жалко, че от доста години вече, не са в производтсво по разбираеми причини.

Предварително искам да направя уточнение, че ще е особенно ценно за мен мнението по долуизложените неща на хора, които са свирили на някой от моделите. В идеалният случай на два или и на трите. Дилемата е коя от тези три китари си заслужава най-вече, ако въобще може да се направи такова сравнение? И трите сa в Top Line-а на Ibanez, съответно и едни от инструментите им в най-високият ценови клас. Искам да уточня, че това не е съвсем тема тип "Имам въпрос това заслужава ли си?". Имам яснота по моделите като ТТ данни, но за жалост съм посвирвал само на една от тях, тъй като другите две не са налични още в БГ, но съвсем скоро ще бъдат. Ясно е, че всяка една от посочените китари, заслужава да бъде мечтан и желан инструмент. Много ще е ценно ако отговорилите се абстрахират доколкото е възможно от чисто субективните си предпочитания като екстериор. По-долу съм направил една бърза сравнителна табличка на основните им параметри: А ето и самите инструменти: Ibanez RG4570Z Prestige Ibanez RG3570Z Prestige Ibanez JEM7V

Днес докато гледах един концерт на Megadeth, ми направи впечатление, че Chris Broderick свири с някаква интересна модификация на перцето. Вдига ръка от струните с разтворени пръсти а перцето му остава залепено за палеца. Разтърсих се за негови демонстрации в интернет и се вижда, че използва перце закрепено за нещо като пръстен, който се надява на палеца, като по този начин предполагам се елиминира възможноста да се извърти в некомфортен ъгъл, който ще се отрази на атаката върху струните, да се търси вариант при дабълхенди да се държи някъде между пръсите, като момента на слагането му и хващането му пак отнемат ценни стотни и разконцетрира и ако щете най-елементарното да бъде изтървано. Много ме впечатли тази хитринка. В клипа той обяснява в един момент за него, наричайки го pick clip, което му позволява (дава свобода) да изпълнява определени технически похвати (тапинг в случая). Мисля, че споменава, че сам си го е измайсторил. Примерно на линка по-долу може да бъде видяно за какво става дума: Питането ми е, някой има ли идея откъде в БГ може да се купи подобно хитро модифицирано перце? В интернет намерих само това, но не мисля, че е точо същата технология както при Chris Broderick.

Само имай предвид, че ако минеш от 9 на 10, екшъна ти автоматично ще се увеличи и ако желаеш да си докараш отново същият, както когато си бил с по-тънките струни, ще се наложи корекция от тръсроуда.

Искам да попитам, китарата ти Jackson Demon ли е? Доколкото знам, те са само Custom Shop. Поне в BG не съм срещал такава. Ако е така, направо се разтапям от благородна завист ... Би ли дал малко повече информация за китара ти, ако е горепосочената? П.С А-а-а-а сега видях, че е Warrior WRMG. Подвел съм се, понеже на видеотата се виждат само горните рогца а на Demon-а са така удължени и "разкрачени". Sorry за off-topic-а ...