BlueZone

Дай малко повече инфо де. Кой кюбейс, какво натискаш и какво става червено, имаш ли индикация на входа и...такива работи.

Sad But True например е в drop D. Ако не те мързи изслушай албумите от '86 насам и ще намериш още доста.

Що на мен някой не ми събере: 1. 8000 $ за компютър 2. 10 000 $ за китари 3. 10 000 $ за помещение 4. 100 000 $ за изолация и оборудване 5. 5 000 $ за проектиране и узаконяване и като си направя студиото ще ви почерпя по един запис и смесване на парче

иБобз-ев,батка дай и ние да облажим душата,на някой по така сървар можеш ли да качиш песента че ХИТ-а нестава... п.с. шъ си го туря в подписа тва Ето, човека се е погрижил да го качи тук, така че дърпайте, слушайте и градивнокритикувайте

С каква китара забиваш?

Аз мисля следното по въпроса: човешкото тяло си произвежда (по-точно може да произвежда) достатъчно количество качествени и безплатни опиати като адреналина и едорфините например. Кому по-дяволите е нужно да се задръства с разни боклуци, за да стане по-добър творец? Творенето идва от съвсем друго място - ако човек престане да си слага сам бариери на мисълта - всичко си тръгва като хората. Понеже усещам как в този момент някой иска я да ме прасне, я да ме напсува и да каже, че нищо не разбирам и в отговор на това казвам следното: аз също дълго време обяснявах на разни хора как те нищо не разбират от живота и категорично отказвах да поема отговорност за нещата, които ми се случват и дълго време отказвах да проумея, че сам си ограничавам мисълта. Не искам поста ми да се превръща в лекция на тема "Силата на позитивното мислене", ама я само седнете на спокойствие и си помислете колко бариери си слага всеки един от нас само по отношение на творчеството и после по отношение на всяка друга част от живота и най-важното - бъдете ЧЕСТНИ със себе си. Ще видите, че не говоря празни приказки. П.П. Не съм нито адвентист от седмия ден, нито свидетел на Йехова, нито мормон, шиит, джайнист, суфит или сциентолог или Кевин знае какъв друг сектант. Нещата са много прости, стига човек да е честен със себе си.

Ами аз написах в една друга тема, че транспонирането поначало ебава мамата на парчето и аз лично го допускам единствено, когато се прави кавър с по-сериозна преработка.

Стоун, ще те почерпя, да знаеш. Голяма услуга ми правиш, щото нещо нищо не можах да намеря в нета...

Ще съм много благодарен, ако някой ми каже откъде да си набавя това чудо по възможност в електронен вариант.

а би трябвало, защото наизуст малко )) Настрана: Какви проблеми с миди какви глупости навлезнахте ... всеки синт си има global tuning и става за секунди пренастройването(не говоря за тунинг на осцилаторите а за техния de-tuning)... Ама наистина каква врязка има миди-то?!?!!? с Пантера точно?! Сорри, просто не зная в случая.... Няма никакъв прОблем Всичко за пантера и мидито е просто забавни псевдо-заяжданки, щото всеки иска малко или много да се покаже... и така. Що се касае до лентата - ще се радвам да ме светнеш по темата, защото аз лично не съм записвал на лента и това, което знам е от гледане, така да се каже.

Аз мога да кажа, че огромна част (не всички разбира се) от солата по света са или твърде дълги, или твърде бързи, или твърде неуместни... ...или твърде безмислени. На мен от няколко години насам (защото и аз естествено съм минал през грандоманския период) започва да ми става много странно защо, аджеба, толкова хора приемат за даденост, че в парчето, видиш ли, задължително трябва да има соло. Ами веднага давам два примера - Стинг и Корн. Вероятно доста хора ще се съгласят с мен, че горепосочените правят страхотна музика, макар и почти диаметрално противоположна, но едно нещо е факт - особено при Корн солата са рядкост, което не пречи на качеството на музиката. Друг е въпроса, че понятието соло е толкова разтегливо, че чак е безмислено. Човек може да изсвири и три тона, обаче ако те са точните три тона на точното място и са изсвирени по точния начин (точни за идеята на парчето) тогава се получава нещо изключително. Както всички от вас знаят, гениалността не е в сложнотията, а в простотата. Според мен един музикант започва да свири прости неща и постепенно вървейки към сложните в даден момент стига отново до простите, но вече знае защо са прости и защо са там, където са и защо са по начина по който са. Аз например страшно дълго време се прехласвах по едно соло, което е толкова кратко, че почти го няма, но до ден днешен продължавам да си мисля, че това е едно от най-смислените сола, които са ми попадали - става въпрос за парчето Dusty Road на Asia от албума Archives 2. За съжаление си нямам ни най-малка представакой точно го свири, понеже в този албум участват доста музиканти, така че большое тенкю, ако някой ме светне кой е тоз герой сътворил това солценце.

Нали имаше вече една такава тема за строевете...?!? ...anyway Между другото тук мога да ви предложа три интересни строя за 6 струни, които са мое дело и мисля, че са доста подходящи за акомпанимент или солови изяви: І. Така наречения от мен Сол диез строй: 1 - E 2 - B 3 - G# 4 - D# 5 - G# 6 - E ІІ. До диез строй: 1 - E 2 - B 3 - F# 4 - C# 5 - E 6 - C# ІІІ. Една модификация на До 1 - D 2 - G 3 - F 4 - C 5 - G 6 - C Ще се радвам, ако някои ги пробва и драсне някой отзив.

Освен това има още доста екстрички като pitch shift на аудио в реално време, разни batch processing-и, system link и...абе вижте документациите

Абе ора, номера е нещата просто да звучат добре. Бах тия тунери...който иска да си ги ползва, който иска да не ги. Просто евтините тунери са по-фалшиви от скъпите поради причините, които описах. Всичко друго е въпрос на личен кеф. Аре сполай ви

Според мен всяка китара рано или късно си "ляга" по ръката на собственика може би дори повече, отколкото собственика свиква с нея, освен това и дървото и метала са материали, които много силно "попиват" енергии и в даден момент китарата бива опитомена така да се каже, тъй че няма нищо чудно в това, че всеки инструмент носи духа на всеки свой собственик.

За кюбейс 3 можеш да ползваш и донгъла на нуендото - разпознава си го , макар че по-добре направо си сложи нуендо 3 - доста по-напред е с материала

Ами те за това разни хора свирят с по 2-3 китари, което разбира се не всеки може да си позволи и затова добро решение е човек просто да си настрои китарата да речем 1 тон по-ниско и после да ползва каподастер при нужда.

Напълно възможно е. И аз бих го направил, но ще имам доста проблеми с мидито

Мисля, че това трябваше да е Топ 10 (поне), защото е очевидно че всеки има над 5 фаворита. Иначе моите са: 1. Висшата същност (Наричана от някои Бог) - след като е научила всички... 2. Джими и Запа - непреходни некакси 3. Вай и Сатриани - сходни разбира се 4. Стив Лукатър - най-добрия акомпаниращ китарист (и не само) 5. Пат Метини - не на пето място по важност, а по стил по-скоро. -------------------------------------------------------* 6. Стив Стивънсън - идеен и разнообразен тип 7. Доминик Милър - друг много добър акомпаниращ китарист 8. Тони Макалпайн - макар че не знам дали трябва да е тук или в Топ-а на пианистите?!? 9. Скот Хендерсън - доста интересен, въпреки че е доста атонален понякога. 10. Джон Скофийлд - ------ІІ------ *Тая линия е малко като на списъка с приетите в ДМА . :read: (бел. авт.)

Това за Даймбег и на мен ми е направило впечатление, макар че има едно логично обяснение за това - ако се записва на лента със смяна на оборотите с цел натягане на звука се получава точно това, макар че не знам дали случая е такъв. П.П. Надявам се старите звукари да не ме направят на гъз за дълбокомисленото ми изказване за лентата

Айде White Dove само да не е на Scorpions ами на една видна унгарска банда от 70-те май беше...(как само им забравих името) - така че полека с примерите хехехехе.... А какво е музика? Групата за която говориш се казва Омега, но парчето...бах тоя унгарски...не помня. А за чалгата - е ся си ебало мамата. Значи взимаме една супена лъжица сръбски поп (отлежал 10 г.), една чаена чаша гръцки напеви с характерната кашлящо-повръщаща бленда и разбъркваме. Оставяме сместа да втаса (лояса), а през това време взимаме 100 тона щастие...ъъъ пардон...100 тона перхидролени джуланчета и ги нарязваме на едро в панер (пайнер). След това взимаме втасалата (лоясалата смес) и я изсипваме в панера със джуланчетата и започваме да разбъркваме, добавяйки "поезия" и маане на вкус. Така полученото ястие се пече, докато се вмирише и след това се сервира със Балантайнс, луканка на вестник върху пластмасова маса в кварталното кафе, златен кръст на космат тумбак и червен икарус.

Важното е, че не можеш да се настройваш по телефона

След толкоз писания в тази тема изобщо не знам защо и аз почвам да пиша, защото най-вероятно ще повторя поне двама души, но както и да е. Значи аз от една страна споделям идеята, че тук условията са по-гадни отколкото в n-броя други държави, но от друга страна пък не са толкова лоши, че да легнем и да умираме. Сега ако седнем да мислим къде и как може да е по-лошо - ще го измислим - това да ни е проблема. Верен е и момента с оправданията заради системата, които до една степен са основателни. Виктор е прав, че лошите условия не могат да те стимулират или поне не могат да стимулират много хора. Въпроса е от друга страна, че човек получава разни неща само когато е упорит и ги иска силно. В това отношение мога да кажа, че аз лично през последните 17 години не съм се предал, нито съм предал музиката, въпреки че е имало моменти, в които буквално не съм имал какво да ям. Че съм се оплаквал - оплаквал съм се - кой не е, обаче пък без да ръчкаш и да се бориш нищо не става. Факт е, че много хора са пробили единствено защото баща им работи цар, а много кадърни музиканти отидоха да свирят чалги в пайнер щото видиш ли, вече няма как. Пашата обича смелите, както казва Кембълът.

Ако няма да ти е проблем - метни парчето в датата, щото аз се опитах да се регистрирам, ама нещо не ми пращат мейл за активация и не знам. Друг е въпроса, че нета ми е зле като цяло. Относно баса - шибано дженерал миди...когато го правих не разполагах със семпли, но ще взема да се заиграя с това парче и ще го пресмеся и после ще го кача.

Честно казано не съм много сигурен дали искам чак абсолютен слух, защото това като помага, така и пречи, защото аз например свиря в най-различни строеве и ми се е случвало когато свиря на някаква китара настроена да речем с един тон по-надолу и започвам да се обърквам.