BlueZone

Парчетата в урока са страхотни, обаче за образователната цел на това видео - ами честно казано по-скоро липсва, в смисъл аз не бих го нарекъл урок.

Темата биде повдигната от човек, който се интересуваше кои тунери са читави и кои не - резултата е ясен както и за повечето (не всички обаче) стоки в магазина - по-скъпите са по-готини. Всичко останало е чешане на езици. Аре наздраве

Тук искам да изразя съгласие с твърдението за уникалността и да резюмирам една кратка история за мойта любима китара. Значи въпросната китара няколко пъти решавах да я продавам за да си купувам един-бог-знае-какво и първия път, когато го реших по много странни обстоятелства се случи така, че китарата ми беше на стойка на една сцена и явно някой я беше побутнал, вследствие на което се появиха едни две наранявания на лака и на боята - грознички в интерес на истината. Тогава нямах възможност да ги оправям. Междувременно се отказах да я продавам, щото реших, че тя си е правена за мен. Година по късно пак ме прихвана някакъв дявол и пак реших да я продавам и тогава както си излизах от едно студио, носейки я в калъф на гръб (много глупаво от моя страна) изведнъж по път неведом презрамката се откачи и китарата се изтърси на тротоара и след това и на улицата - е вервайте ми получих инфаркт в тоя момент. Тутакси я отворих, очаквайки да видя собствената си смърт вътре. Оказа се, че по ръба на китарата се е разгембил лака и се беше отчупило едно малко парченце дървесина. Доста ми олекна в интерес на истината и много се чудех дали да го поправям, но реших, че освен, че китарата ми става още по-уникална така, това е белег, който во веки веков ще ми напомня, че тази китара НЕ ТРЯБВА ДА Я ПРОДАВАМ, щото тя си е НАПРАВЕНА ЗА МЕН.

Доста пиперлив пост си пуснал, който очевидно е основно с цел заяждане, но аз няма да се заяждам ами ще отговоря съвсем кратко и добронамерено. 1. Поне 10 пъти ми се е случвало да късам струна посредата на парче на живо изпълнение и не съм имал проблеми с настройването - отнема ми около 30-40 секунди да си оправя струната, да си настроя китарата и да вляза в парчето. 2. Избягвам да свиря на мероприятия, на които има само пияни крещящи хора и нищо друго освен тях. 3. Споменаваш за струна, която "бяга" с 30-40 херца...ебаси бягането. При тая разлика, да ти кажа, няма значение дали свириш на 5-та или на 6-та струна примерно. 4. Ако мислиш, че съм изпаднал чак дотам, че да припечелвам от настройване на нечии китари...

Определено мисля, че поне акустичните китари на Stagg, които са ми попадали са перфектни.

Мдамммм...опитах, ама... Интересното в цялата ситуация е, че както някои са разбрали имах проблем с нуендо 3, който реших, като взех друг хард диск (щото стария в момента не мога да го форматирам) и инсталирах друго ХР на него и там нуендото тръгна, обаче контакта не ще. На стария диск обаче контакта си върви като пич, а пък нуендото не бачка и...би му мамата.

Мерси. Сега ще му пиша.

Искам да пусна едно запитване, а именно - има ли някой тук, освен phile, който да работи на Mac, и ако има, нека сподели своите впечатления и съвети относно това, каква най-евтина машина може да си вземе човек, която да е еквивалентна на PC със Celeron 2.8 GHz, 1GB RAM DDR 400, 160 GB Serial ATA Hitachi, DVD-RW Lite-On, Audigy 2 за работа основно с VST инструменти и изработка на sound design на реклами и прочие.

Ами аз написах сравнително ясно защо класическата китара НЕ става за метални струни

Аз по принцип се кефя повече на певици, отколкото на певци но ето как стоят нещата (не по важност де): Anastacia Nelly Furtado Sandra Nasic Mike Patton Johnatan Davis

Рестартирах енджина около 897 пъти без успех

Сори за оффтопика, обаче това ми прилича на случая, в който се майтапехме едно времес въпроса "коплет" или "куплет": "коплет" се пише с О, а "куплет" се пише с У! Иначе забележката ти е много уместна.

Ами със скрийн клавиатурата пак нищо не се чува.

Има и една разлика в грифа, която обаче вероятно не много хора са забелязали - при класическите китари, сиреч, с найлоновите струни, прагчетата са успоредни едно на друго, което обаче не е така при металните струни. Там прагчетата са почти перпендикулярни на горната страна на грифа, което ще рече, че долния край на всяко прагче "бяга" към тялото, от което излиза. че разстоянията между прагчетата са по-широки отдолу, отколкото отгоре, макар че тази разлика е много малка и трудно се забелязва. Това много ясно си личи, когато решите да слагате метални струни на Класическа китара или найлонови на Уестърн - това нещо просто няма настройване (имам предвид прецизно), щото има разни хора, дето не ги дразни ако половината им струни са коя с четвърт тон, коя с половин по-високи/по-ниски.

Според мен най-добре е човек да ползва cross reference така да се каже. Мисля че един удачен метод е свиренето на гами на една струна или непрекъснати смени на пръстовкита, защото когато човек заучи една пръстовка и тя става наизуст, без свирещия да разбира какво точно свири. Аз все още не съм се отървал от този вреден навик да уча нещата само визуално и според мен е много полезно човек да хване една фигура или соло или каквото си иска и да го свири и транспонира по всички най-различни начини за които се сеща. Това помага човек да си научи тоновете по целия гриф, което значително улеснява нещата и при импровизацията и при просвирване на чисто новичките идейки, които още мъгляво звучат в главата, понеже със сигурност на всеки му е познато явлението, в което ти идва една идея, хващаш китарата, изсвирваш първите три тона, четвъртия го сбъркваш и идеята исфирясва...много кофти. Затова...вж. по-горе

Има малко допълнение по темата за Краси Ватмана, който всъщност по време оно караше трамвай номер 12 и това, което беше най-забавното беше мотрисата, която караше. Вероятно повечето от вас си спомнят онзи стар модел мотриси, които бяха едни такива облички и мноооого дълги - състояха се от три части и последно ги забелязвах по линията на петицата. Та имаше един такъв рециклиран трамвай - обличък, ама от две части (те бяха предишната версия и измряха отдавна) и беше сравнително добре ремонтиран. Та този трамвай беше с гаражен номер...666...?!?!? и вървеше по линия номер... ...12. Мисля, че е излишно да ви казвам кой го караше. Сега някои ще кажат: "Да бе, да...по голяма глупост не можа ли да измислиш?!?" и на тях ще отговоря, че това е самата истина и аз съм се возил в този трамвай, от който звучеше Arise на Sepultura...

Наистина има доста хора и по-специално организации, които злоупотребяват с тези неща и не е добре човек да се занимава с тях.

Инсталирах Kontakt 2 (досега бях с 1) и след като направих нужните настройки, пускам програмата и клавиатурата, зареждам семплите и...ни звук ни стон. Ръчках, настройвах - нема. Преинсталирах - пак нема. Не вади звук нито като VST нито standalone. На инпута регистрира сигнал, обаче нищо не излиза. Дайте акъл как да го подкарам че ми трябва спешно.

и каква е ползата? в смисъл прочетох едната статия, та искам да знам ти конкретно какво си постигнал и какво евентуално може да бъде постигнато. Ползата е в това, че човек зорлем се самоограничава и специално в музиката се получава едно такова нещо - на човек му идва някаква странна/интересна/гениална идея, обаче скептицизма веднага се обажда: Нееее, не може! Тази идея не е теоретически издържана. Тя е психо. Ти луд/а ли си? Такива неща никой не свири. Нали не искаш един ден да ти се смеят. Я по-добре си свири старите и изпитани работи, нищо че са скучни вече. и работи от сорта. Аз мога да дам веднага и един личен пример: В ранните ми музикантски години - разбирай 11-12, когато вече бях започнал да свиря на електрическа китара и естествено свирех с перце, по едно време ми хрумна, че някои неща ще ми е по-лесно да ги изсвиря, ако ползвам и перцето и пръстите едновременно и тогава се появи този скептичен глас, който каза: Така не е правилно да се свири. и аз като затворено и страхливо дете го послушах, до момента след 3-4 години, когато разбрах, че отдавна има такава техника за свирене, а има даже и техники с по 2 перца и тогава си казах - добре де...защо позволявам на този глас да ми спира развитието? - и се опитах да му тегля една майнааа...Ама таз работа не била лесна. И се опитвах и не ставаше, и се опитвах и не ставаше, и се опитвах и не ставаше, и се опитвах и не ставаше, докато не открих тези методи и тогава взе да се получава лека полека. Това е причината, поради която постнах тези линкове - това са начините човек да престане да самоограничава мисълта си заради единия скептицизъм или страх от общественото мнение или както се казва в една реклама на Apple: Here's to the crazy ones, The misfits. The rebels. The trouble makers. The round pegs in squire holes. The ones who see things differently. They're not fond of rules. And they have no respect for the status quo. You can praise them, disagree with them, quote them, disbelieve them, glorify them, or vilify them. About the only thing you can't do is ignore them. Because they change things. They invent. They imagine. They heal. They explore. They create. They inspire. They push the human race forward. Maybe they have to be crazy. How else can you stare at an empty canvas and see a work of art? Or sit in silence and hear a song that's never been written? Or gaze at a red planet and see laboratory on wheels? We make tools for these kinds of people. Because while some see them as the crazy ones, we see genius. And it's the people who are crazy enough to think they can change the world, who actually do. Think different.

Да бе...трябва да си го допълня - та той е съществена част от нещата. Бай Дъ Уей нашия поп-фолк (нито е поп нито е фолк) е на това ниво, на което беше сръбския преди около 15 години (имах нещастието насила да наблюдавам развитието на тези течения - бели). По-горе видях едно изказване за синтетичните неща в чалгите - тъй като известно време ми се налагаше да правя рингтонове от чалги, мога да кажа, че не само са синтетични, ами и някои от тях са си направо дженерал миди с бленди от някоя карта за 30 лв. Виж, за Софи Маринова - ок пее страхотно, ама оти тез б'ламачи ба...? Ако вземе да се захване с нещо по-уърлд и по не чалгаджийско май щеше да и се получи по-добре. Отметката за думата чалга беше уместна. Аз вече започвам да се чудя това течение как точно требе да се именува, щото не е поп като поп, фолк не е, чалга не е...бах тая работа. Дайте да измислим някакъв уместен термин, а?

Прочети това, а също и това. Колкото и тъпо и смешно да ти изглежда, нещата са точно така и можеш да попиташ всеки който се занимава с това, както и със Силва Метод (защото са едно и също нещо), че тези методи работят.

По този въпрос е писано много, има много изследвания и може да се говори много. Това, дето казваш е така но само от части. Интересувам се от тези въпроси повече от 10 години и не само съм чел, но съм и експериментирал някои неща. Повярвай ми повечето хора си нямат и най-малка престава КАКВО са!... А и премахването на бариерите е най-трудното нещо... Трудно е, при това изключително трудно, но според мен това е единствения верен път.

Напълно е възможно впоследствие да са решили да го свирят както казваш или пък табулатурите да са грешни или...де да знам кво. Варианти колкото щеш.

Споко, дръпнах ги и сега ги почвам.

Ами аз доколкото си спомням в легендарния филм "Година и половина от живота на Металика" гражданина Джеймс Хетфийлд го свиреше с drop D.