BlueZone

А какво ще кажете за тези психопатщини

Почти изцяло съм съгласен с Пешо за концепцията в българската поп сцена. Според мен откакто се появи ламбадата, оттогава престанаха да се лансират таланти, а имиджи и това е доста тъжно, но за съжаление е световно явление. Защо хора като Allan Holdsworth тънат в безизвестност в щатите (който не ми вярва да пита Pat Metheny) и са принудени едва ли не сами да си плащат издаването на албумите? Бляк...отвратителна работа. П.П. Галя от Каризма имам честта да я познавам лично и мога спокойно да твърдя, че е готин човек, освен това тя наистина МОЖЕ да пее при това доста добре. Парчето Mr. Killer биде записвано в студиото, където работех до преди година и двамата си го изпяха перфектно от началото до края без да спират за разлика от някои които си записват пеенето ред по ред.

Сингбек (Singback) е дадено парче, миксирано без основния вокал. Ползва се основно в кръчмите и по конкурсите за певци, щото не винаги има кой да им дрънчи изотзаде и затова си пускат сингбека на диск и си пеят върху него.

Сингбеци можеш да потърсиш в eMule или в KazAa. Ако там не намериш нищо - единствения вариант е да кандардисаш някой съфорумец да ти ги направи, но ще трябва да му шарнеш някой лев, щото тва не е хич проста работа.

От опит мога да кажа, че truss rod-a е най-целесъобразно да се завърта максимум по 1/8 оборот и след всяко завъртане да се гледа грифа. Оптималния вариант е когато грифа е прав с една много фина чупка около 12-15 прагче, т.е. до 12-то прагче струните постепенно се отдалечават от грифа, а след 12-то прагче започват да вървят успоредно на него заради тази чупка. Значи при по-дебели струни се отпуска truss rod-a по гореописаната метода, докато се постигне гореописания резултат.

@miro, много яки неща има на тоя адрес дет си го дал. Евалас!

Еми заслужаваш бири...нема как! Айде

Вилкомен! Весело прекарване

Прилича ми на ей това:

Losing My Religion примерно е с мандолина.

Специално Don't Know Why би богло успешно да се преаранжира за някакъв по-нормален строй си мисля или поне аз постигнах някакви резултати в тази посока. Парчето като цяло е много благодатно за това.

Всички неща, за които говориш, са различни видове Floyd Rose, а специално U-bar-а на корн е просто желязо, което заменя ръчката на флойда, а не самия флойд. Lo-Pro Edge не е стандартно тремоло, и го има предимно на джемовете и други такива китари от този клас и е малко по-голямо и малко по-скъпичко. Иначе това, което би могло да се нарече стандартно е по-скоро Lo-TRS.

Мисля, че тук и тук има доста изчерпателна информация по темата що е то мандолина и има ли тя почва у нас.

Бе то и аз имам един приятел дето я има, ама той замина да учи джаз в Грьонинген и няма как да се преснимат нотите. Друг е въпроса, че говорим за една тухла, дето е сигурно 800 страници...

Ами честно да ти кажа хич не знам къде може да се намери на ноти, но ако ти попадне някъде - дай линк, че тва е много ценно нещо.

За One Quiet Night като начало трябва да си набавиш т.нар. Баритонова Китара произведена от Linda Manzer, щото без нея по няма да ти се получи. Китарата може да се разгледа тук, а за строя на китарата се казва следното: A baritone guitar is very similar to a regular guitar, only slightly larger and having a 28” scale (vs. around 25” in a regular instrument). On this record, Metheny tunes it to A D G C E A, with 3rd and 4th strings tuned an octave higher than normal (so-called “Nashville” tuning), and uses bass guitar strings for 5th and 6th.

Jennifer Batten RUULZZZ!. На един лайф на Джако изсвири солото на Beat It може би по-добре от самия Van Halen. Сега тука някви хора ще ме оплюят, ама нека и чуят и нейните собствени неща и нека преценят тогава. Иначе предлагам да погледнете тук и тук. Определено има какво да се види и чуе. :guitar:

Жалко, че няма китара с тайната вечеря на Да Винчи инкрустирана върху нея.

Тоя фокус с конвертирането много лесно става с Kontakt 2. Зареждаш *.gig файла, контакта си го конвертира и след това просто го сейвваш като *.nki и работата е готова.

Аз като цяло ти препоръчвам да си качиш някакъв софтуер от типа на Cubase SX и да свириш с VST инструменти. Доста по-удобно е, макар че ще ти трябва читава саундкарта, която да поддържа латенция под 10 милисекунди.

Под SF sound fonts ли разбираш?

Аз все пак говоря за свирене в клуб от типа Stateside (In Memoriam), Bourbon Street (In Memoriam), Библиотека и тям подобни.

Аз винаги мога да направя микрофония, когато правя звук на група, чиято певица не си е включила микрофона, но твърди, че го е включила и изключително разумно отива с микрофона точно пред колоните да провери дали се чува и в този момент разбира, че микрофона не и е включен и го включва точно там ПРЕД КОЛОНИТЕ. Мога също така да направя микрофония, когато адаптрите на китарата ми са току що сменени с доста по-яки (Dimarzio) и озвучителя ми казва, че китарата ми е със скапани адаптри, щото много пищят...

Ами ние като свирехме по кръчми деляхме нещата на 4 сета по 8-9 парчета, като последната серия обикновено е по-дълга и там са повечето от яките и хитови парчета. Иначе авторските се разпределят във всички серии и то обикновено между две известни парчета. По-кротките неща са в началото, като първите две три парчета са динамични все пак, за да има ефектно начало. Горе долу това беше принципа и той се е доказал като ефективен и държи публиката до последно.

Ами вкъщи по-скоро няма да записвам много пистово. Ако ми дотрябват такива екстри си отивам в студиото и там. На мен ми трябва по-скоро за композиции, аранжименти и неща от сорта, които са свързани с виртуални инструменти и мнооого тракове.