BlueZone

Кавърчето е супер, а пича с кларинета направо кърти мивки. Накрая ми мяза малко на Бранфорд Марсалис дори. Евалас!

Marshall Valvstate 8080

Аз лично подхождам по следния начин: Когато внезапно ме осени някоя идея, започвам да си я свирукам в мозъка, докато изкристализира. След това заставам на самотно и спокойно място, където продължавам да си я свирукам мисловно и обръщам основно внимание на това, какви мисли, настроения и асоциации поражда у мен тази идея. Оттам се почва един емоционално-теоретичен анализ, чрез който решавам тоналността, темпото и инструментите, които ще участват в нея. После започвам да я свиря на пиано или китара - на което ми свучи по-добре. След това, ако нямам синтезатор или компютър наблизо, започвам да си чертая петолиния и да пиша ноти, щото много, ама много често забравям страхотни идеи, които са ми дошли. После зарязвам всичко, паля цигара и започвам да си го представям как звучи в пълния му вид. Като си го представя горе-долу детайлно, започвам тайно да изпадам в екстаз и гледам да се прибера по-скоро, за да почна да записвам, щото вдъхновението е като повлекана, облечена в розАва рокля - измита се моментално, като и доскучее. По време на записа естествено някои работи се променят, поради простата причина, че не съм Бетовен и никога няма да бъда нещо от сорта. Накрая вече съм се пренаситил и започва да ме дразни. Тогава спирам и чакам да ми дойде подобно настроение (или си го предизвиквам), за да си чуя психо-композицията пак. Ако ми хареса - почвам да смесвам, а ако не - трия всичко освен основната идея и го зарязвам за месец - два, три, пет, десет... Хубавото е, че по този начин се научих да не си изнасилвам мисълта и да композирам все що-годе прилични работи, които не се нуждаят от сериозни корекции.

Тва е супер замисъл. Аз като се сетя понякога как ми се случва да отварям един куп теми с такива заглавия, дето после се оказва, че изобщо не е това за което си мисля...

Exotic Metal Guitar

Много приятен видеоурок на Marty Friedman от доброто старо минало можете да си дръпнете оттук.

Според мен и двете части на видеоуроците на Paul Gilbert са едни от най-смислените и полезни уроци, които съм гледал. И аз като Nalbantov имах проблем с това, че маса време свирих с кофти постановка и даже се наложи да спра за известно време, за да не си докарам неприятности и именно тези уроци ми помогнаха да си оправя техниката и да стигна доста по-напред, отколкото бях преди.

Честно да си кажа, според мен Сантана е повече наркотрафикант, отколкото китарист*. ________ *Да не се приема като заяждане (бел. авт.).

Пробвай с друга версия на Кюбейс или преинсталирай саундкартата. Между другото проблема може и да идва от сбиване с остатъчни файлове от предишна версия.

Детето си забива супер. Не мисля че може да се прави на проблем, това че примерно няма идея, щото аз със сигурност мога да твърдя, че на тая възраст никой от тоя форум не е имал такива, камо ли пък такава техника. Евалас на чедето. Дано се реализира.

Проблема с ниското заплащане за свирене в клуб идва от ниския стандарт на живот в България. Естествено е примерно в Норвегия да взимаш 1000+ евро на месец, при положение че заплатите там като цяло са адекватни на тази цифра. След като тук минималната работна заплата е 150 лв, няма как да се очаква, че човек ще взима по 200 лв. на свирене при такъв стандарт. Това иде да покаже, че не може за една средностатистическа клубна група да се сложи 10 евро вход - таз работа по-скоро отива към БИАД, където ходят хората с дебелите портОфейли, само че там е върл комерс, наливат се кинти за реклами и прИмоции, клипове и други неща, които не би трябвало да са само техен приоритет мисля. От друга страна човек не може да свири в клуб 20 дни в месеца, за да може да се продава за 10 лв. на вечер, така че не мисля че е удачно сравнението с някаква щатна длъжност в офис/автосервиз/куФня, още повече, че един офис служител примерно няма тези разходи за репетиции/консумативи/амортизация на техниката, каквито има един "действащ" музикант. Че работата тук е малко кофти - кофти е, ама пък с претенциите - айде малко по-спокойно.

С каква саунд карта си?

Има и друг гъзарски вариант, с който със сигурност ще се получи гот - взимаш си един миди конвертор за китара за 200 лв., набичваш го в компа и си пускаш Kontakt 2 с акустичните китари на Native Instruments. Вервай ми - 'ного са дОбри.

То по принцип като си качествен музикант и 15 прагчета ти стигат, ама мен ако питате - 24 са ми малко. Вярно че има whammy педали за тая работа, ама все си мисля, че бих се чувствал по-добре с 27 примерно като гражданина Kiko Loureiro

Отиди на този адрес и там ще я видиш, пък и не само нея. Там са ми и другите китари, както и две парчета.

Ей това е шапкарска приказка!

Аз като цяло се занимавам с аранжиране за пиано на квото ми попадне. На синтезатор някакви по-различни неща от това, което свиря на пианото не съм забивал откакто записахме албума си с Music Station, т.е. от две години насам.

Аз пък съм колоратурен сопран... хи хи хи... Майтап... Това, което сподели @adXok е валидно и за мен, с тази разлика, че като съм болен ми се появява още една кварта отгоре във фалцета

Тая тема се изчерпа според мен. Оставете ги да си живеят ония перхидролените кифли както си пожелаят. Доста по-смислено е цялата тази енергия, която се употребява тук за плюене по тях, да бъде впрегната по някакъв по-ползотворен начин. Аре със здраве!

Чичко Вай ползва един такъв психо-строй и си има една такава китарка, направена по негова собствена музикална система, която той нарича Xavian Scale и при нея октавата се разделя на 16, а не на 12 части. Повече инфо тук.

Някой виждал ли е такива работи:

С толкоз грифове можеш да си настроиш струните през половин тон и така ще имаш нещо подобно на хроматична арфа с диапазон октава и половина

На тоя дали му стигат ръчичките до най долния гриф?!?