BlueZone

Тоя канон като хармония го има в толкова много поп и рок парчета, че направо не си струва да се обсъжда

Най-забавното е, че това Maccaferri струва поне $1200. Не знам какво си заслужава да ебеш мамата на такава китара. П.П. Казвам го като човек, който е твърд поддръжник на Floyd Rose-a по принцип.

Е и аз съм левичар, но свиря десничарски. Просто така започнах, пък и откровено казано смятам, че е по-резонно развитата ми ръка да е на грифа, а не с перцето. Не знам защо се твърди, че трябва да е обратното

Харесването на гаден звук е по-често заболяване, отколкото се предполага и е основен проблем. За късмет е лечимо, макар и трудно. Има обаче един фундаментален принцип, за който много малко хора мислят: Няма начин един инструмент да звучи еднакво добре както сам, така и в микс/цяла банда на живо. Винаги с едното от двете трябва да се направи компромис и то за предпочитане със звученето на инструмента сам, когато ще се свири с група разбира се. А проблема с потъването на китарата в най-честия случай е следствие от кофти амп-симулации в процесора. Получава се така, че човек като си го слуша у тях си, без да има база за сравнение (например истински амп), му харесва звука, обаче той реално е доста осакатен и няма читава динамика, но за сметка на това е изкуствено направен да е по-широко спектърен, отколкото реалния амп. Тогава, за да се чува китарата, тя трябва да бъде усилена така, че да пречи на всичко друго. Разбира се, идва и проблема със силното слушане - повечето хора слушат музика (и собствените си китари) по-силно, отколкото трябва, а знаем, че едно умерено усилено нещо звучи по-добре, отколкото намаленото такова. Като ходите да си купувате колони, в магазина никой не ви ги пуска на 30dB SPL примерно - дънят ви ги на поне 70-80dB, което, с оглед на Fletcher and Munson има пряко отражение върху възприемания честотен спектър от човешкото ухо, който факт е до голяма степен виновен за харесването на гаден звук, както и разбира се постоянната и болна нужда от "повече баси", която в днешно време е ескалирала до патология. Не може на шестструнна китара в италиански строй по 440Hz да и дъниш обилно честоти под 160Hz и после да ти звучи добре в микса/бандата.

Да си кажа и аз моето: Имам процесор, който е по-скъп от кубето ми, което е Marshall с чудесен драйв и вграден аналогов (spring) reverb. Това, което мога да кажа, че процесора го ползвам само за репетиции или за непретенциозни лайвове, когато не ми се мъкне кубето. Вкъщи може и да звучи прилично тоя процесор, обаче в банда, особено когато се състои от 9 човека, китарата просто изчезва, освен ако не се набичи на макс, така че да пречи на всичко останало. Така че, ако човек ще свири сериозно и не ползва кой знае колко ефекти, най-добре да си инвестира в един читав амп и да не се занимава с глупости. Ако ще си свири вкъщи - да си купува един Guitar Rig с педалиера и тва е.

Парчето е много яко - наистина ме кефи. Браво на вас! Има само едно нещо, дето не ми е тамън - твърде много китарни сола, нацвъкани във всяка пауза почти, но това си е лично мое виждане. Иначе за клипчето - общо като настроение и замисъл ми допада, но принципно съм до голяма степен съгласен с Demiurg и ще обясня защо: Видях с изненада, че е постнал клип на една от бандите, с които се занимавам и затова, като участник в споменатия клип, мога да кажа от първа ръка, че това видео е изключиелно нискобюджетно - единствените разходи по него бяха за наем на мебелите (столове, масички, свещници и т.н.), както и за агрегат. Останалите неща хората ги направиха free, защото в ситуацията, в която всички мизерстваме в тая държава е по-добре взаимно да си правим услуги, наместо да се цакаме като някои определени типове хора. Исках да кажа, че наистина не е кой знае какво усилие и проблем да се намерят хубави локации за снимки и това често дори не струва никакви пари. В крайна сметка един музикален клип е своего рода визитка на групата и в този смисъл тя трябва да бъде максимално добре помислена, след като е ясен бюджета. Колкото и да е нахално от моя страна в момента, ще си позволя да дам още един пример с клип на същата формация, който пък изобщо не струва и една стотинка - просто камера, която взехме от приятел, снимахме 3 дни по 4-5 часа на ден и после 1-2 седмици време, прекарано в монтажи и цветови корекции - нищо повече от това. Ето и клипът: цък. Съжалявам, ако някъде съм прекалил - просто това е моето мнение. Ако съм обидил някой - извинете ме.

Ето в този сайт спокойно можеш да си намериш добро китара в рамките на 200-250 евро. Поръчвал съм от там точно такава китара. Трябва само да им пишеш да ти я пратят с UPS, а не с DHL, защото DHL е собственост на Deutsche Post, което означава, че стигне ли пратката до БГ, се предава на Български пощи и оттам насетне потъваш в чудовищен мрак и може никога да не си вземеш китарата - казвам го от личен опит - вече са губили една пратка от тоя магазин и хората от сайта я пратиха наново с UPS за тяхна сметка.

Ангелинке - колкото и да те тача, харесвам и уважавам, ще ти призная, че включването ти в тоя кавър е малко егоцентрично, макар и като бек-вокал. Картината, която ми изниква, докато слушам този запис е: Мрачен безличен човек в костюм, седнал на стол и свирещ на втората semi-acoustic китара, което е произведена (първата е в музея), никому неизвестен, леко брадат контрабасист, саксофонист, чиито черен панталон му е къс и му се виждат белите чорапи, барабанист, чиято цигара, висяща от устата отдавна е изгоряла и угаснала, певица (в лицето на новата ми и поредна форумна любимка Вяра), която пее със своята червена рокля и тежък вечерен грим, полупритворени очи и девет инчови нокти ( ) и Ангелина на заден план, блърната, която стои с треперещи ръце и дебне в очакване къде ще се появи удачен момент за включване с терца, 50, белот и/или капо Моля за извинение, ако съм обидил някого. Не искам да кажа, че някой се е представил лошо, просто слушайки парчето, ми се появяват най-различни визии, които едва ли биха се харесали всекиму и вследствие от което се опитвам да дам обективно мнение, което да не е пристрастно по никой начин. Извинявайте, че се видяхме,... дано нямате камъни да ме изпратите П.П. Вяра, много поздрави на Chris Hein

Най-хубаво, както казва една приятелка (живееща в Лилехамер): "Ела тука да свириш с мен в пиано-бара, хвани си една северна кралица и не се занимавай с глупости!"

Ха, че много евтино ги дават тея бе Аз мислех да си купувам преди известно време, ама искаха 3000 лв. за 2228-ицата. Тази информация ме обнадеждава и може скоро да добия такова животно и аз. Айде - чакаме грандоманско творение от теб

Деляне, благородно ти завиждам Колко пари го взе животното и откъде, ако не е тайна?

Orianthi е велика мацка бе Аз съм и фен отдавна.

Качеството и свиренето са под въпрос, но тъй като беше оповестено в началото, няма нужда от коментар Обаче пък си го направил с душа, което ме кефи много

Интервалите на беквокалите са изключително различни в зависимост от стила. Най-малкото ако вземеш да съпоставиш коя да е кръчмарска песньовка от 60-те или 70-те години с коя да е сиатълска алтернативка, ще забележиш фундаментални разлики. Първия случай е вече споменатата "бръснарска терца", която си е най-обикновена паралелна терца (диатонична все пак де). В другия случай преобладават кварти, квинти и какво ли не още. Бръснарската терца наистина е най-лесна за усвояване, особено, когато е над основния глас. Следващото ниво в терцоподобните бекове е в 80-арския хард рок. Там вече трябва да се има предвид, че в повечето случаи беквокала може да съществува и като самостоятелна партия, тъй като обикновено тези бекове се мислят така, че да представляват смислена паралелна мелодия - така се появяват и други интервали освен терците - кварти, квинти и сексти, че дори и секунди на места. Damn Yankees, например, са добра представителна извадка за това, за което говоря. Сиатълските пинизи са по-тегави за изпълнение, тъй като в беквокалите често се получават чужди тонове поради наличието на паралелни кварти и квинти (колкото и да е тревожно това от класическа гледна точка). Alice In Chains са една хубава отправна точка за такива вокали. Висшия пилотаж в дисциплините с бековете са Simon & Garfunkel, Crosby, Stills & Nash, Pink Floyd, Queen, Extreme, Beatles и още една купчина, които няма нужда да изброявам. Просто слушай, анализирай и повтаряй. Според мен това е начина.

Що се пОтите с безсмислени лакардии в продължение на 8 страници? Даже нямах нерви да изчета всичките коментари. Всеки да си вземе по една конвенционална 88-клавишна клавиатура и по една алтернативна микротонална и да се приключва въпроса. Ебаси зора!

Подкрепям тезата на sw1tched Иначе видеото е горе-долу добре снимано

Ако мога да си позволя един словесен каламбур като коментар, той е: Progressive Attack Готино е като замисъл, ама има някои неща, които не ми допадат: - Бластерите, джедаите и спъванията ми идват малко вповечко - Snare-а не ми харесва - твърде in-the-face и като че ли един по-синтетичен и филтриран саунд на барабанчето би стоял по-добре, с оглед на асоциацията, която ми навява парчето (Massive Attack) Принципно моите наблюдения върху подобен род музика, сочат, че схемите и частите се развиват значително по-бавно, отколкото в рок музиката например. В този ред на мисли, ако удвоиш или учетвориш (или просто удължиш някак) всяка една тема и хармония като време и нотни трайности, би се получило доста хубаво нещо, според моите лични виждания. П.П. И в тоя стил не е нужно да си толкова академичен, колкото си по принцип

Сатриани ползва доста chorus, особено в по-старите албуми - това е доста типично за него. Но основното, което придава характерното му звучене е... самия той Него и на изтърбушена кремонка с две дупки да го пуснеш да свири, пак ще си звучи като Сатриани.

Стила е джапънки Иначе аз съм ви почитател още откакто ви чух с кандидатурата за феста

За да опровергая виждането ти, че си сбъркал епохата, те поздравявам с

Polyphone - единствената причина да съм бил по-краен в изказването си е, че ме е яд, когато кадърен човек си претупва продукцията BTW Самбата е много яка

Аз не съм фанатизиран маниак на тема Apple, но мога да кажа едно нещо: Радвам се, че работя на компютър, който ми служи, а не ме принуждава аз да му служа. Тая система никога не ме е предала, за разлика от някои други, което беше и причината преди години да си продам PC-тo и да си купя мак. Разбира се, подкрепям тезата, че компютъра е просто инструмент и той няма да направи някого много добър аудио инженер, графичен дизайнер или видео монтажист. Важното е този "инструмент" да работи като хората и да можеш да разчиташ на него, а не да му обгрижваш забиванията, вирусите и преинсталациите С Hackintosh не съм имал вземане-даване, но предполагам, че с някакъв сбирщайн от компоненти едва ли ще се постигне най-добрия резултат.

Не съм имал предвид да се робува на стилове Може би не съм се изразил съвсем точно - това, което имах предвид, че за да стане едно 60-арско парче по-модерно, трябва доста работа по-него - не става само с промяна на бийта или някакъв подобен елемент. Нужен е комплексен подход, защото в противен случай се получава ей това. За вокалите имах предвид следното: основния вокал е баньосан, сиреч има много и неуместен ривърб, характерен за естрадата - оттам и ресторантското звучене. За бековете - не звучат стиковано, а песента го изисква. В момента те са равнопоставени на основния вокал, както в пространството, така и честотно. Това исках да кажа с израза за хор "Бодра смяна". За да се получи добре, е хубаво цялата секция с бековете да се прекара през група и оттам да и се сложи общ еквалайзер (с лек кът на високите и ниските), лек ривърб и евентуално хорус. Надявам се да съм ти отговорил на въпросите.

Колкото и да ми е неприятно в случая, ще бъда съвсем откровен, с идеята, че критиката ми ще бъде градивна: Барабаните не стават за нищо - много зле подбран сет, лошо (бих казал и мързеливо) написани и тотално несъобразени със стилистиката на парчето. Не може да се започва със суинг и после да се отива директно в прав хеви метъл бийт, при положение, че парчето очевидно е 70-арски рокенрол. Още повече, че явно на някой му е било багер да пише брейкове, освен един метълджийски преход по всички томове към края на парчето. Баса го няма никакъв - изсвирен е лошо откъм динамика, не е помислен като регистър на свирене и звука му има нужда от сериозни подобрения. Китарите са горе-долу добре с изключение на леки забележки по отношение на панорамите. Вокалите са много добре измислени, но са по българско-естраден маниер баньосани и ми звучат ресторантски вледствие от което. Микса на беквокалите е малко като хор "Бодра смяна" - неуместни панорами, липса на адекватен за случая честотен баланс и недоизмислена концепция. Междувременно забелязвам на моменти едни стилистични уклони, които тук-таме бягат малко от концепцията на нещата. Виждам влияние от Beatles и желание за нещо малко по-различно и модерно, но тук работите започват да се бият едно с друго. От особена важност е още в самото начало да се премисли и реши какво парче ще се прави в крайна сметка, за да не се стига до недоразумения и неуместни артистични решения впоследствие. Аранжимента куца на места - получават се едни дупки, които звучат точно като "Абе тука трябва да сложим нещо различно, ама не знаем какво. Ей тука ми хрумнаха три акорда, тъпички са, ама ще разнообразят работата." Съжалявам, ако съм прозвучал грубо, но смятам, че градивната критика е по-полезна от безцелното хвалене. Поздрави и успех

Предположих, ама в такъв случай може би трябва да го развалиш повече и то не чрез българизиране, ами по-скоро чрез ямайкизиране