Slide

^ И това е относително, щото казва, че моята китара е правена във Fujigen Япония, 1995, а на главата ясно си пише Индонезия. Всички Ибанеси от Индонезия, ако не греша, са от фабриките на Корт.

Ами като толкова те притеснява това,че можеш да направиш нещо на китрата или не си сигурен, че правиш всичко, както трябва - потърси човек, с повече опит и познания. Аз това направих - ходих при Евтим за привидно елементарно нещо - сетъп. (Включващ вадене на Флойда, смазване и малка корекция на шиша). И сега съм си доволен от дъската.

Те тия Мастърбилд май не са много-много стандартни серии от производството. Поръчваш си китара по спецификации, които ти искаш (но все огранични до някаква степен), избираш си дори кой да я прави, чакаш няколко месеца и плащаш луди пари. Тия Jackson и ESP предлагат същата схема.

Аз просто започнах да свиря на акустична и свикнах до такава степен седнал, че когато си взех електрическа, ми беше неестествено да свиря прав с колан.

В 99,9% от времето, което прекарвам във свирене, съм седнал. Не свиря прав с колан.

Ами, тъй като работата ми отнема по-голямата част от деня, свиря обикновенно през два дни, по два-три часа, примерно. Не е като да се сцепвам. Гледам да правя някакви раздвижвания и загравки преди това, но явно ще трябва да обърна по-сериозно внимание от тук нататък. Колкото L.K. - за 6-7 години дрънкане не съм имал такива проблеми. Е като изключим съвсем в началото, когато тепърва търсиш правилната постановка. Не съм вземал частни уроци с учител-педагог, но съм контактува и по-важно свирил с такива, не че съм им обръщал спецялно внимание да ми следят постановката, де... Явно просто може би прекалявам и стягам ръката ненужно. Ако продължат нещата така, явно ще се търси квлифицирана помощ.

Предполагам е мускулна умора, защото като спра и си почина няма плоблеми. Може би е от това, че при галопиране стягам повече ръката и не се подпирам на кутрето, така като опора остава само вътрешната част на предмишницата върху тялото на китарата. Но проблема е от скоро, а не свиря от вчера. Не е като да съм я натоварвал с нещо в последно време...

Здравейте! Една доста важна тема... От месец, примерно, изпитвам болки в дясната ръка(пикинг) при приглушаване (палм мютинг). Дрънкам от доста време и съм намерил удобна за мен постановка. Свиря по-близко до грифа с кутре подпряно на тялото. Когато свиря палм мютинг, галопиране, основно коси движения на долу, много бързо започвам да изпитвам умора, а после и болки в предмишницата. Предложения? Медицинси бинтове, ластици, невролог? От такива неща стават сериозни проблеми

Не знам аз как ги надувате тия ламби. Един познат има 100 вата JMP с 2х12 кабинет и при 5-6 вече не се седи... Пък и съседите реагират бързо и остро.

Повечето серийни модели варират до около 5-6 лева. Пенса, Сър (Шур.. ), ПРС, Фрамус, Капарисън... Гибсън и Фендер обикновенно залагат на разни реишу, артист серии, колекционерски, лимитирани и пр. В интерес на истината и ESP имат много скъпи серийни модели... Мартин също? Сега гледах ценовата листа на Фрамус и китара под 4.599,99$ не видях. (Макар това да е препоръчителната цена на производтеля. Пазарната е значително по-ниска). Още по-интересното е, че Фрамус вече имат и серия - Made in Korea..

Е, поне е хубво от време на време да има и практически резултати от форума, а не само теория...

Не че нещо, но заклюващите ключове ще спестят нуждата от много намотки и ще помогнат, ако в действително е там проблема. Както казах - има много триене на струните - водачите, нъта, седлата и ъглите, през които са изкривени струните. Всичко това води до разстройване. За това и на китари с Флойд тремоло струните от заключването на бриджа до нъта представляват една права линия. Няма триене, няма ъгли. И разбира се - не най-качествения хардуер също е проблем. Бях постнал професионално ревю и сравнение между Скуаер, мексикански страт, американски и къстъм шоп. Демонстрирано бе, че на американските тремолото влиза в нормална употреба, докато на другите два не толкова, особено на Скуера. Локинг нът на китара, която няма заключващо тремоло е безсмислица.

Всъщност, освен от неправилно поставяне на струните, просто си се разстройва от ъглите и многото триене при бриджа, нъта и водачите. Аз на моя Squier слагах малко графитен прах (молив и шкурка поради липса на графитна паста.) Малко офтопик, да не отварям нова тема - в МЦИ продават ли пластини за заключващи нътове? Или от Мюзик уърлд да взема такива на Шалер за по 3лв., ако са същия размер?

Намерил си си занимание. Тия китари май някак си подтикват хората към това. Намирам китарата за изключително непривлекателн - говоря за оригинала, чисто като форми. То май повечето соц китари (и тяхното наследство) са доста отблъскващо (що така, тия хора...). Важното е, че ти е доставило кеф да се занимаваш, а и си личи, че е било със желание и ясна визия.

На последната снимка наистина изглежда много нисък екшъна - друго не може да се каже, защото не са супер детайлни снимките, но щом си останал доволен - това е най-важното.

Всъщност марката е сравнително известа /бутиков статус/. Малко на изуст - ама ако не се лъжа китарите се правят на ръка, при железен QC. Пускат по около 40-50 годишно. Долу-горе от големите имена (масово производство), май само ESP си позволяват да пускат безбожно скъпи инструменти в серийното си произведоство, правени на ръка и спецялно селектирани продуките (поне уж е така...) И аз за пръв път видях Caparison точно от Ромео, ама май беше някакъв лилав... По едно време имаха някакви китари с 27 позиции. Тоест, само струни 4-5-6 бяха 27, а на 1-2-3 - 24.

И на мен ми изписва същото и не мога да отворя формата за контакти. В интерс на истината, вчера, докато разглеждах обявите ми изписа, че съм бил баннат, поради "агресивно" поведение или нещо от сорта. Явно е с IP проблема, защото от телефона си влизам... А тъкмо се наточих на един POD...

Ако е с нови струни е очаквано да се разстройва до известна степен. Н следващите няколко дни трябва да "слегнат" струните.

Не знам дали говориш за китари около 1000лв или за скъпите серии на марки, като Гибсън, Фендер, Ибанес, ЕСП и тн. По темата - имам един Squier, купен през 2006 или (2005, не съм много сигурен) за 260лв нов. Няма сериен номер и не може да се провери от къде е. (Има само един стикер/лепенка на грифа, точно където е сглобката с тялото, на който има само цифри). Уж е от Индонезия. Солидно и тежко дърво - прилична китара за парите си. По въпроса по-горе - имам и Ибанес RG420FB от 2009, Индонезия, от фабрика на Корт е. Има забележки - на едно-две места има капки от лепило. (Явно като са слагали инлеите). Не пречи при свирене, ама... За 6-7 месеца прагчетата вече са видимо деформирани. Като се има в предвид, че свиря по 7-8 часа седмично, а когато взех китарата беше направо нова. Още с оригиналните струни. В този ред на мисли - притскащите пластини на нъта вече са с канали от струните, което говори или за пренатягане, или кофти сплав. Селектора за адаптрите шуми. Нищо страскащо, иначе си е много добра китара. Няма дерящи позиции, хубав байндинг, тоновете отшумяват равномерно и плавно, което говори за добро изпълнение на грифа. Просто, когато една китара е струвала 1200лв. нова, човек не очаква, че ще намери лепило по грифа или ще му шуми ключето...

Не съм подбрал всички демота умишлено с драйв. Просто такава е практиката. "Ето го чистия канал (два акорда). Нека чуем и драйв-а". Постнах видеата, просто защото всеобщото мнение е, че транзисторите не стават за нищо и са временно решение и не си рок 'ен рол, ако не свириш на 100 вата ламБа с 4х12. А останах изненадан, не само от Retro Channel-a, а дори как малки 15 ватови усилватели, като Crate звучат доста прилично през големи кабинети. Тоест, не че сега го откривам това, а по-скоро как някои хора могат да озвучат усилвателите си и да намерия подходящ тон, докато други ръгат всичко на макс и после: "Не става". Но предполагам за хора с твоя музикален опит, както и техническият такъв на Валяка, това не е нищо ново и сте наясно с възможностите на транзисторите.

Зависи какъв е бриджа/магаренцето. Ако е метален (какъвто най-вероятно е) има вероятност да къса струните често.

Случайно попаднах на тези усилватели в Тубата и останах доста приятно изненадан от възможностите им. За транзисторен усилвател - наистина си звучи страхотно. Е, и цената им варира около 900 долара за главата. Явно и транзисторите могат да звучат добре, стига да не очакваме, че ще са точно като лампови усилватели.