Тони, искам да направя едно детайлно обяснение — не само за да бъда разбран правилно, а и за да погледнем нещата от още няколко страни.
Първо — нямам илюзии, че правя някаква „супер уникална“ музика. Твърдя обаче, че използвам похвати, които в стандартната поп и рок музика се срещат изключително рядко. В едно и също парче сменям размери като 2/4, 3/4 и 4/4. В друго въртя 7/4, 7/8 и 9/8. В трето преминавам от 7/8 към 4/4. Отделно имам композиции изцяло в 5/4, 6/4 или 9/8.
Колко популярни рок изпълнители си срещал, които върху една банална тройка акорди (Am, Em, Dm) изсвирват 3-4 различни скали — хроматична, натурален, хармоничен, мелодичен, би-хармоничен минор и пентатоника,? И цялата тази 7-8 минутна импровизация да стъпва върху размер 9/8? А в същото време слушателите да казват, че им действа приятно и за ушите, и за тялото. За хармоничните ми експерименти няма и да отварям дума — там просто трябва да се чуе.
Някой ще каже: „Голяма работа, това отдавна е изсвирено в джаза.“
Така е, но аз говоря за рок музика. Моят звук си остава рокаджийски, макар и омесен с блус, джаз, етно и класически елементи. Вземал съм с пълни шепи от всичко, което съм слушал и свирил през живота си, но в сърцето си оставам рок музикант. Впрочем, новият ми проект неслучайно се казва „Амалгама“ — това е мултимедийно живо изпълнение, което ще представя на 21 ноември в бар „Токио“. Специфичното при мен не е откриването на топлата вода, а вкарването на тези богатства в рок контекст.
Второ — още от младежките си години никога не съм мечтал да ставам „известен“. За мен самото създаване и свирене на музика винаги е било сто пъти по-важно и приятно от гоненето на слава. Никога не съм градил фен база. Не публикувам почти нищо никъде. YouTube го ползвам просто като електронен склад, където да държа парчетата си, за да мога да ги покажа на някой, който изрично поиска да чуе какво правя — а не за трупане на лайкове. Най-хубавите ми не съм ги качвал дори и там.
И да отговоря на онези, които мислят, че музиката ми стои затворена само в компютъра и я слушат трима приятели: аз свиря активно по паркове, градинки и по-рядко в малки клубове. За моя радост, много случайни минувачи в парка се спират и питат: „Каква е тази музика, не сме чували подобно нещо?“
За мен тя е позната, затова и не я наричам гениална. Необичайна е само за хора, които са израснали с днешната еднообразна и монотонна конфекция, заливаща эфира.
Най-хубавите си неща едва ли ще кача някъде в мрежата, дори и тук. Който иска да ги чуе — добре дошъл е на живо: в парка, в някое клубче или на гости у нас. За мен бройката на слушателите никога не е била от значение.
А за добиване на представа — ето две-три парчета, които качих в YouTube преди 5-6 години и все още стоят там. Сега съм ги преаранжирал и звучат още по-богато.
П. С. Обработено с изкуствен интелект.