Заглавието на темата говори само за себе си. Ако трябва да си кажа целият девиз: "Техника не вземам, но и не давам." Не давам, защото:
Всички разходи свързани по нейното сервизиране, почистване и поддръжка се поемат от мен независимо дали я ползвам аз или някой друг
Познавам прекрасни музиканти, които обаче са мърлячи и хвърлят наляво надясно кабели, микрофони, китари и т.н. и може единствено да гадае човек в какво състояние ще си получи нещо обратно ... как да вярвам на някого, който не може да се грижи за собствената си техника, че да му предоставя моята?
Няма как да изисквам каквото и да било от този на когото се дава
Правил съм компромис за стари микрофонни стойки и то пак с риск, че може да не ги получа обратно ... вече и това не правя. Може би единственият компромис, който бих направил е, ако сме някъде на джем и някой иска да седне да посвири, по моя преценка ако изглежда адекватен, бих му дал да свири ... и толкоз.
Според вас егоцентрично ли е това? Не е ли свързано повече със себеуважение и човек да си цени вещите, отколкото да направиш кефа на някой друг с неясни последствия? Лично аз смятам, че щом някой иска техника на заем или не може да си направи сметката и да се грижи за своята, или е свикнал с негови другари да си разменят неща. Какво мислите по този въпрос?